— Там — каза Кейс.

— Ъ?

— Попита ме къде съм бил — отговори спокойно Кейс — и аз ти отговарям.

Реджиналд бързо се изправи.

— Там — повтори той. — Абе, що за отговор е това?

— Единственият, който ще получиш.

Куинси също скочи на крака. Бийвър се хвърли към един от ъглите на бара, надявайки се, че там ще е по-безопасно.

— Дните ти са преброени, момче — каза Куинси. — Или не можеш да броиш?

— Мога да броя, но не броя въшки.

— Наричаш ни въшки? — попита Реджиналд.

— Не аз — отговори Кейс. — Защо да обиждам въшките?

Със скоростта на нападаща змия двамата Калпепърови посегнаха към пистолетите си.

По дяволите, тези момчета са бързи!

В момента, в който тази мисъл премина през мозъка му, Кейс извади револвера си и стреля, докато не се свършиха патроните му. С бързо движение извади празния цилиндър и го замени с пълния от джоба си.

Когато тръгна напред, походката му беше колеблива.

— Аз не съм с тях — обади се Бийвър от ъгъла.

— И продължавай да не си.

— Да, сър.

Падрето седна, премига и се огледа наоколо.

— Каква е тази пукотевица? — попита той дрезгаво.

— Продължавай да спиш — каза Кейс.

— Мирише на барут — измънка падрето. — Има ли убити?

— Само въшки.

— По дяволите. Какво разхищение на барут, да стреляш по въшки. Просто ги стисни между ноктите си.

Като каза това, падрето отново се отпусна назад. И захърка отново.

Без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше по крака му, Кейс заобиколи двамата паднали Калпепърови. Изрита пистолетите от ръцете им, преди да се наведе, за да ги огледа.

И двамата бяха все още живи, но не бяха особено радостни от това. Всичките им рани бяха под кръста.

— Съжалявам, момчета — каза Кейс. — Ако не бяхте толкова бързи, щяхте да умрете по-лесно. От куршумите ви загубих равновесие.

Той бавно се изправи. Извади носната си кърпа и я стегна около дясното си бедро.

Кръвта продължаваше да тече. От раната на дясната му ръка течеше още повече кръв.

— Загазил си, омбре — обади се Бийвър.

Без да му обръща внимание, Кейс бръкна в ризата си и извади един лист, на който пишеше „Търсят се — живи или мъртви.“ Със собствената си кръв зачерта имената на Куинси и Реджиналд Калпепър. Там имаше и други зачеркнати имена. Други мъртви Калпепърови. Имаше и имена, все още незачеркнати. Твърде много.

— По-добре е да се размърдаш — каза Бийвър. — Тези момчета имат роднини. Ще те проследят и ще те направят на нищо.

Кейс хвърли листа между двамата Калпепърови. После извади една шепа монети.

— Ето ви малко пари — каза той на Реджиналд. — Сега ти и Куинси можете да се обзалагате кой ще умре пръв.

Започна да се оттегля заднишком към вратата. Не сваляше очите си от Бийвър. Може и да беше ранен, но револверът в лявата му ръка, насочен към гърдите на мъжа, не трепваше.

Бийвър много внимаваше да не мърда.

Кейс стигна до вратата и изсвири. Звукът беше като зова на ястреб.

„Побързай — безмълвно викаше коня си. — Трябва да се махна оттук, преди да съм припаднал.“

Крикет се втурна към господаря си. Кейс се хвана за седлото и се метна отгоре му.

Изпитваше ужасни болки. Стисна зъби и се завърза за седлото. Ръцете му почти не му се подчиняваха.

„Трябва да отида в къщи“ — помисли си той замаяно.

Но той нямаше дом.

С последни сили насочи Крикет към каменната пустош и препусна.

Глава 3

— Донесох ти нещо — каза Ют.

Сара вдигна поглед от ястреба, който хранеше. Някой от престъпниците в Спринг Каниън го беше използвал като мишена. За щастие, крилото му не беше счупено. Щеше да заздравее. Но дотогава птицата трябваше да бъде хранена, в противен случай щеше да умре от глад.

— Книги ли? — попита тя нетърпеливо.

Ястребът се опитваше да се освободи. Тя го притисна към себе си и му заговори успокоително.

— Да, и книги — отговори Ют.

— И какво още?

Той посочи с глава към предната част на къщата.

— По-добре да побързаш.

Тя го погледна учудено, но не каза нищо. Сложи мека кожена качулка на главата на ястреба, завърза единия му крак за едно клонче и излезе навън.

Първото, което видя, бе кръвта на ездача — засъхнала, прясна — целият мъж, приведен над седлото, беше в кръв.

После позна жребеца.

— Мили Боже! — възкликна тя. — Кейс!

— Намерих го и ти го доведох, както ти водя всички останали ранени създания.

— Свали го от коня — каза тя бързо.

После започна да дава заповеди на висок глас.

— Конър! Конър! Веднага ела да помогнеш на Ют! Лола, донеси целебните си билки!

Ют извади един нож, дълъг почти колкото ръката му и се зае с прерязването на въжетата, които прикрепяха Кейс към седлото.

Конър дойде тичешком откъм дефилето. Той беше слабо, кокалесто петнайсетгодишно момче.

— Какво има, сестричке? — попита той.

— Виж сам. — Тя махна към окървавения ездач. — Калпепърови сигурно са го намерили.

Кейс започна да се свлича от седлото. Конър помогна на Ют да свалят неподвижното тяло.

— По дяволите, много е голям — промърмори Конър.

— Недей да псуваш — каза Сара машинално. — И се казва „едър“, а не „голям“.

— Уроци ли ще ми преподаваш, или ще помогнеш на човека?

— Мога да правя и двете едновременно — скара се тя. — Донесете Кейс вътре и го сложете на леглото ми.

— Кейс, така ли? — обади се Конър.

Сграбчи големите окървавени ботуши и се приведе под тежестта. Ют направи същото с раменете на Кейс. Занесоха го в къщата.

— Този ли те доведе вкъщи миналата вечер? — попита Конър.

— Да — отговори разсеяно тя. После изведнъж се сепна. — Откъде знаеш?

— Видях го.

— Защо не си спал по това време на нощта?

— Когато Ют го няма, не спя много спокойно — отговори простичко Конър.

Сара се извърна, за да скрие внезапно почервенелите си бузи.

Дали Конър е видял, че Кейс я целуна?

— Лола — извика тя високо. — Къде си?

— Идвам, момиче. Някои от нас не са чак толкова пъргави.

Гласът идваше откъм малката постройка до къщата, където живееха Лола и Ют.

— Сложете го на леглото ми — каза Сара.

Конър погледна учудено първо окървавения мъж, после леглото на сестра си.

— Какво чакате? — викна тя.

— Боже! — промърмори Конър. — Кой пуска невестулка в кокошарника си?

Те положиха Кейс върху постелята.

— Донеси прясна вода от извора — каза Сара на Конър. — Ют, донеси онези чисти парцали, които са прострени отвън.

И двамата мъже побързаха да й се подчинят. Когато очите й блестяха по този начин, беше по-добре да приемеш заповедите й, без да спориш.

Тя коленичи до Кейс. Внимателно свали ботушите и чорапите му. Въпреки че той не издаваше никакъв звук, тя знаеше, че още е жив, защото от раните му течеше кръв. Когато сърцето на човек спре, спира и кървенето.

Твърде много кръв, помисли си тя със страх, когато усети влагата в ботушите му. Твърде много!

Махна шапката му и я хвърли на раклата, изплетена от върбови клонки. С бързи движения разкопча ризата и я свали от вцепененото му тяло.

Когато свърши, разгледа тялото му. По космите от дясната му страна имаше съсирена кръв.

Внимателно прокара пръстите си по гърдите му. Търсеше рани. Не откри нищо, освен раната, която вече беше видяла от вътрешната страна на дясната му ръка.

„Плитка е“ — помисли си тя с облекчение. Тече много кръв, но иначе не е опасна.

Разкопча колана му. После дръпна панталоните и бельото му надолу, изпълнена с ужас от това, което щеше да открие.

„Моля те, Господи, нека не е ранен в слабините“ — молеше се тя безмълвно.

Но единствената кръв по слабините му беше от раната на дясната ръка.

Тя въздъхна и продължи да смъква панталоните надолу по краката му.

Раните на бедрото му накараха стомаха й да се свие.

— Мили Боже, това е мъж първо качество — обади се Лола зад гърба й.

— Мили Боже, но в момента той прилича повече на задушено, отколкото на мъж — беше отговорът на Сара. — Донеси ми лекарската чанта на чичо ми, ако обичаш.

Смеейки се, Лола отиде до плетената ракла, отвори я и извади отвътре една стара черна кожена чанта.

— Какво ще ти трябва? — попита тя.

— Чудо — отговори Сара.

— Не знаех, че държиш чудесата в тази чанта.

— Нито пък аз.

Сара се зае да измие раните. Започна с тази на ръката му. Както си бе помислила преди, тази рана не беше сериозна, като се изключи силното кървене.

— Няма да има нужда от шиене — обади се Лола.

Единственият отговор на Сара беше:

— Топла вода, моля. И още парцали.

— Ют! — извика Лола.

— Чувам те — отговори той. — Но не ми е ясно защо е всичкото това търкане, когато…

— Престани да мърмориш — прекъсна го Лола. — Тя спаси нещастната ти кожа веднъж, нали?

Мърморейки, Ют разрови огъня и провери водата в тенджерата, която висеше над него.

— Водата ще е готова след малко — каза той.

— Благодаря — отговори Сара, без да го поглежда.

Той я наблюдаваше почтително как работи. Някъде дълбоко в себе си беше убеден, че тя е ангел, изпратен на земята, за да помага на създанията, които не могат да си помогнат сами.

Сара продължаваше да чисти кръвта от тялото на Кейс. Когато свърши, огледа работата си. Лола бе права. Този мъж наистина е първо качество.

Тази мисъл я изненада. След всичко онова, което беше понесла в съпружеското легло, мъжете не я привличаха физически.

С бързо движение покри Кейс, запазвайки поне малко благоприличието.

Но не можеше да забрави какво е видяла.

По-голям е от Хал.

Отвсякъде.

Тази мисъл я накара да потрепери. Беше понесла достатъчно болка от доста по-малко надарения си съпруг. Не би могла и да си помисли да лежи със стиснати зъби, докато мъж с размерите на Кейс върши работата си между краката й.