— Още не съм избягала от нито едно предизвикателство, любовнико.

Етън и Кал забележимо се сковаха. Тя мислено се потупа по рамото. Тези двамата май бяха доста лесни.

Гейб я изгледа с леко нетърпение, след това се обърна към братята си.

— Добре. Ето как стоят нещата…

Етън обаче го прекъсна.

— Преди да започнеш, би трябвало да знаеш колко бяхме разтревожени с Кал от ефекта, който има върху теб връзката ти с Рейчъл — той направи малка пауза. — Макар Кал да е прекалил малко снощи.

— Така ли? Е, ами ти не беше наоколо, за да ми помогнеш с молитвите си — тросна се Кал.

Гейб вече не се сдържаше.

— Аз да не би да съм на десет години, за Бога! Много ми се иска да мога вечер да си легна да спя, без да се тревожа, че някой от вас замисля да стори нещо на Рейчъл, докато не я наблюдавам! — посочи ги с пръст. — Тя не ви е сторила и най-малкото зло, но вие и двамата се отнасяте с нея като с някакъв боклук и, по дяволите, на това вече трябва да се сложи край! Още сега.

Джейн се бе върнала в кухнята. Докато минаваше покрай Гейб, тя го потупа по ръката, след това отиде и застана до съпруга си.

Челюстта на Кал помръдна нервно.

— Тук не става въпрос какво е направила на нас, много добре го знаеш. Ти си този, за когото се тревожим!

— Ами престанете да се тревожите тогава — изрева Гейб.

Роузи замръзна на мястото си и примигна с очи. Гейб си пое дълбоко дъх и сниши малко тона си.

— Рейчъл е права. Вие и двамата сте като някакви квачки и аз не мога да понасям повече това.

— Виж какво, Гейб, аз имам известен опит в това отношение — започна неуверено Кал — давал съм много консултации и ти трябва да разбереш…

— Не! Ти си този, който трябва да разбере. Ако някой от вас — който и да е от вас двамата — отново причини някаква неприятност на Рейчъл в бъдеще, ще съжалява много. Дори и само да й се намръщите, ще си имате работа с мен. Разбрахте ли ме и двамата?

Кал пъхна ръце в джобовете и се размърда неспокойно.

— Не ми се искаше да ти го казвам, но явно нямам никакъв избор. Никак няма да ти хареса това, което ще чуеш, но ти явно си сляп, когато става въпрос за нея, а трябва да знаеш истината — той пое дълбоко въздух. — Предложих двадесет и пет хиляди долара на Рейчъл, за да напусне града, и тя прие.

— О, Кал… — възкликна Джейн.

Гейб се извърна към Рейчъл и я гледа мълчаливо в продължение на няколко секунди. След това повдигна въпросително едната си вежда.

Тя сви рамене, след това кимна.

— Браво на теб! — Гейб леко й се усмихна.

Този път Кал бе този, който избухна.

— Какво искаш да кажеш с това? Та тя се остави да я купя!

При сърдития тон на бащиния си глас личицето на Роузи отново се сбърчи. Кал я взе на ръце и я целуна нежно, но иначе приличаше на буреносен облак.

Гейб бе свикнал с избухванията на по-големия си брат и никак не се впечатли.

— Рейчъл преживява по всеки възможен начин, който й се отдаде. Това е качество, което се надявам да науча от нея.

Кал не бе получил отговора, който очакваше, и с Роузи в ръцете си той събра сили за нова атака.

— Как можеш да простиш това, което е направила в киното?

Това отново предизвика гнева на Гейб.

— Кажи ми нещо, големи ми братко. Какво би направил, ако се прибереш вкъщи някоя вечер и разбереш, че съм направил така, че да хвърлят Джейн зад решетките?

Джейн го изгледа с интерес, докато лицето на Кал се зачерви от възмущение.

— Въобще не става въпрос за едно и също нещо. Джейн е моя съпруга.

— Е, добре, миналата седмица аз предложих на Рейчъл да се омъжи за мен.

— Какво си направил?

— Чу ме.

Етън и Кал впериха погледи в нея. Снощи, в киното, тя бе казала съвсем същото, но Кал не й бе повярвал.

Роузи пъхна миниатюрния си показалец в устата на баща си. Кал все така гледаше брат си и бавно отдръпна детската ръка от себе си.

— Ти ще се ожениш за нея?

За първи път Гейб сякаш загуби част от увереността си.

— Не знам. Тя все още мисли над предложението ми.

Този път, когато Кал се обърна към нея, изглеждаше по-скоро объркан, отколкото ядосан.

— След като ти е предложил да се ожените, защо трябваше да опустошаваш киното?

Тя понечи да му каже, че не го е направила, но Гейб я изпревари.

— Понеже сърцето на Рейчъл е много по-голямо от разума й — той сложи ръката си на задната част на шията й и я погали леко с палец. — Тя знаеше, че това кино не е добро за мен и ми го каза, но аз не исках да я чуя. Рейчъл е… Тя е готова на всичко, когато става въпрос за хора, към които не е безразлична, и това е било нейната, наистина малко ексцентрична идея да ме вразуми.

В първия момент тя си помисли, че Гейб е решил да каже поредната си лъжа за тази сутрин, но след това осъзна, че не беше така. Той наистина смяташе, че тя го е направила. Божичко! Понечи да се възмути и да му каже, че това, което си мисли, не е вярно, но разбирането, което прочете в очите му, я накара да се откаже. Дори и вярвайки в последните си думи, той пак бе на нейна страна.

— Гейб! Гейб! — провикна се Едуард от съседната стая. — Ела да видиш това!

Гейб се поколеба и Рейчъл очакваше да му отвърне да почака, но той отново я изненада. Пронизвайки братята си с унищожителен поглед, се запъти към Едуард.

— Никой да не ходи никъде, ей сега се връщам — каза той на излизане от стаята. Вече от прага се обърна и към Джейн: — Пази я от тях, моля те.

— Ще направя всичко възможно.

Веднага след като Гейб излезе от стаята, Рейчъл стана от стола си. И двамата братя я наблюдаваха с безкрайно объркани изражения. Тя се опита да намери в себе си напълно основателен гняв, но това, което откри, бе само смесица от умора и някакво изкривено разбиране на поведението им. Обичта имаше много лица и в момента тя гледаше в две от тях. Колко чудесно би било да премине през живота, подкрепяна от тези мъже, независимо колко неориентирани бяха те в момента.

Тя заговори тихо и спокойно:

— Не ме е грижа дали ми вярвате, или не, но просто за протокола искам да ви кажа, че Гейб греши. Аз не съм извършила погрома в киното. Това не означава, че не бих го направила поради причината, която изтъкна той, но истината е, че просто не се сетих за нея.

Тя продължи, решена да изчисти нещата докрай.

— И Одел не ми е взел обувките. Гейб ги изхвърли през прозореца на колата докато идвахме насам.

Когато заговори, в гласа на Кал вече не се усещаше обичайният антагонизъм към нея.

— Какво има предвид Гейб, като казва, че ти е предложил да се ожените, а ти все още мислиш по въпроса?

— Означава, че му казах не.

Етън се намръщи.

— И нямаш намерение да се омъжиш за него?

— Просто не мога. Гейб е с много нежна душа. Грижи се за мен и това го кара да се държи покровителствено. Предполагам, че това е една от характерните черти в семейство Бонър — тя се изкашля, прочиствайки гърлото си. — Затова единственият начин, който може да измисли, за да ме предпази от неприятности, е да се ожени за мен. Но той не ме обича.

— А ти го обичаш, нали? — каза меко Етън.

— Да — кимна тя и се опита да се усмихне. — И то много.

За нейна собствена изненада очите й се напълниха със сълзи.

— Гейб си мисли, че съм силна и жилава, но аз не съм достатъчно силна, за да прекарам остатъка от живота си, искайки това, което не мога да имам. Ето защо не мога да се омъжа за него.

Нещо я погъделичка по пръстите на краката и когато погледна надолу, видя, че Роузи е допълзяла до нея. Много зарадвана, че има с какво да отвлече вниманието си, тя се отпусна на мраморния под и седна по турски, така че бебето да може да пропълзи в скута й.

Откъм Кал се чу звук, който бе нещо средно между въздишка и ядно изпъшкване.

— Май доста оплескахме работата.

— Защо говориш в множествено число? — сопна се Етън точно когато Гейб се появи откъм съседната стая. — Аз не бих позволил да я хвърлят в ареста. А също не бих се опитвал и да я подкупвам, господин Милиардерино!

— Не съм милиардер — изръмжа Кал. — А ако ти имаше моите пари, щеше да постъпиш точно по същия начин!

— Хайде, стига детинщини — понечи да се намеси Джейн. В следващия момент, без никаква видима причина, тя сложи ръка на устата си и избухна в смях. — О, мили Боже!

Всички се втренчиха в нея.

— Съжалявам, но тъкмо ми дойде наум… — тя се успокои за миг, но след това отново започна да се смее.

— Какво има? — намръщи се Кал.

— Аз… О, Боже… — тя откъсна малко хартия от кухненското руло на тезгяха и попи сълзите в очите си. — Напълно бях забравила за това. Вчера следобед получихме едно много странно писмо по пощата. Щях да те питам какво ли означава, но след това започнах да се занимавам с кондензатите на Боус-Айнщайн. БЕК атоми — добави тя, сякаш това обяснение бе напълно достатъчно за всички. — След това ти доведе Чип и на мен съвсем ми се изплъзна от ума. Едва сега се сетих.

Кал я изгледа с търпението на човек, отдавна свикнал да живее с жена, занимаваща се с неща от рода на кондензатите на Боус-Айнщайн.

— Какво ти се изплъзна от ума?

Джейн отиде до малка купчина с писма, оставена в края на кухненската маса.

— Ето тази бележка. От Лиза Скудър е. Спомняш ли си я? Майката на малката Емили, която е болна от левкемия. Направихме дарение за фонда й още миналата есен и тя ни благодари още преди месеци, затова много се зачудих — Джейн отново започна да се смее и тримата братя Бонър се намръщиха неодобрително. Определено не виждаха нищо забавно в едно болно от левкемия дете.

Рейчъл обаче се опасяваше, че много добре разбира причината за неочакваната веселост на Джейн. Защо Лиза не бе почакала както я бе помолила…

Тя взе Роузи в ръце и се изправи.

— Мисля, че е време двамата с Едуард да си тръгваме — тя пъхна Роузи в ръцете на Етън. — Гейб, ще имаш ли нещо против да ни закараш…