Външната врата изскърца и тя скочи, чувайки някакъв мъжки глас. Замръзна на мястото си, очаквайки да види Джейк Армстронг, който бе дежурен тази нощ. Но мъжът не беше Джейк и й трябваше известно време, за да разпознае лицето на Ръс Скудър.

С димяща в едната си ръка цигара той спря пред нейната клетка. Беше почти полунощ, доста късно за каквито и да било посещения в затвора, и присъствието му тук я накара да изтръпне.

— Помолих Джейк да ме пусне — каза той, избягвайки погледа й. — Ние с него… големи приятели сме.

— Какво искаш? — тя си напомни, че клетката е заключена, но това не я успокои особено.

— Ами… — той се изкашля и дръпна от цигарата. — Знам, че съм ти длъжник, но гаранцията ти е доста висока, а аз в момента не разполагам с много пари. А чекът, който даде на Лиза, трябва да отиде в специалния фонд.

— Знам — как би могла да му каже, че чекът нямаше да бъде валиден, ако тя не се качи на автобуса в понеделник?

— Беше много мило да ни дадеш всичките тези пари.

Рейчъл не знаеше какво да каже, не знаеше дори и защо е дошъл този мъж, затова реши да замълчи.

— Емили… тя сега е по-добре. Нивото на белите й кръвни телца е много по-ниско. Никой не го очакваше вече — той най-после погледна към нея. — Майката на Лиза смята, че си я излекувала с твоите молитви.

— Не съм.

— Откакто дойде да я видиш, състоянието й се подобрява с всеки изминал ден.

— Радвам се. Но това няма нищо общо с мен.

— И аз така си мислех в началото. Но вече не съм толкова сигурен — челото му се набърчи и той нервно дръпна от цигарата. — Подобрението е толкова бързо и никой от лекарите не може да го обясни. Тя непрекъснато повтаря, че си затворила очи и ръцете ти са били много горещи, когато си я докоснала.

— В стаята беше топло.

— Предполагам. И все пак… — той хвърли цигарата и я стъпка с крак. — Не се чувствам прав по отношение на някой неща. Моето малко момиче… — потърка неспокойно носа си. — Може и да не съм най-добрият баща на света, но тя означава много за мен и ти й помогна — той извади пакета цигари от джоба на ризата си и се загледа в него. — Убедих Джейк да ме пусне при теб тази нощ, тъй като искам да знаеш, че съжалявам за някои неща и че съм ти длъжник. Може би има някой, с когото мога да се свържа, за да ти помогне. Само ми кажи.

— Няма такъв.

— Ако имах парите… — той върна цигарите обратно в джоба.

— Не се притеснявай. Не очаквам да ми платиш гаранцията.

— Наистина бих го направил, но…

— Благодаря. И наистина много се радвам за Емили.

Той леко кимна.

Рейчъл имаше чувството, че иска да й каже още нещо, тъй като се поколеба за миг, но след това тръгна към дъното на коридора. Когато стигна дотам обаче, се извърна към нея.

— Трябва да ти призная нещо — върна се обратно до решетката. — Направих някои неща, с които никак не се гордея.

Рейчъл слушаше мълчаливо, докато й разказваше, че той е отговорен за горящия кръст, за нарязаните гуми, за надписа по стените на вилата, за откраднатото портмоне.

— Винаги съм харесвал Дуейн, харесвах и работата, която имах в „Храма“. Това бе най-доброто работно място, което някога съм имал, и нищо не върви в живота ми оттогава — той отново посегна към цигарите. — Работих за Бонър около две седмици в киносалона, но той ме изгони. След това се появи ти и когато те нае на работа, чашата преля и започнах да те преследвам. Мислех си, че все още дължа нещо на Дуейн. Но така или иначе, това, което направих, не беше хубаво… — най-накрая запали цигарата, поемайки дълбоко дима от нея.

— Ти ли си опустошил киното?

— Не — той решително поклати глава. — Не знам кой го е направил.

— Защо ми каза всичко това?

Той вдигна рамене.

— Лиза и Фран за нищо ме нямат вече. Но аз все още обичам моето малко момиченце и знам, че съм ти длъжник.

Рейчъл се опита да поеме всичко, което бе чула, без емоции. Ако бе направил признанието си по всяко друго време, би била бясна, но сега просто не й бе останала енергия, за да се ядоса на Ръс Скудър.

— Добре. Каза ми го.

Той явно не очакваше да чуе някакви думи на прошка и тя не му каза нищо такова.

По-късно, докато седеше в тъмното на тясното метално легло, тя се предаде на отчаянието. Въпреки лошата й репутация, въпреки всичките доказателства, Гейб трябваше да й повярва.

Трябваше.



Дигиталният часовник на нощното му шкафче показваше четири и двадесет и осем. Кал погледна над възглавницата си към спящата до него Джейн и осъзна, че това, което го беше събудило, бе чувството за гузна съвест, комбинирано с тревога за Гейб.

Веднага след като бяха сложили децата да спят, той бе отишъл до вилата, провери дори и в къщата на родителите им, но никъде нямаше и помен от брат му.

Все още не беше казал на Джейн, че той е този, който е повдигнал обвинение срещу Рейчъл. Беше се опитвал да намери извинения да отложи този разговор, най-вече понеже мразеше да я вижда разстроена. Когато се върна, двамата се любиха, а след това неусетно се унесоха в сън. И въпреки всичко не биваше да я държи повече в неведение. Реши, че ще й разкаже всичко веднага щом се събуди. Без никакви извинения повече. И без никакви отлагания. Просто трябваше да я накара да разбере ситуацията.

Нямаше да бъде лесно. Джейн нямаше семейство, затова не би могла напълно да разбере вътрешната връзка, която съществуваше между него и братята му. А и не бе познавала Гейб достатъчно дълго, за да има представа каква мека душа е той. Но Кал го знаеше. И бе готов да брани брат си също толкова ревниво, колкото и всеки друг, когото обичаше.

Замисли се за Рейчъл, представи си я в килията и се зачуди дали също е будна, дали се тревожи за малкото си момче. Но защо не се бе замислила за него, когато бе извършила удара срещу Гейб?

Искаше му се да вярва, че е действала под влиянието на афект, без да си даде сметка за ефекта, който нейната жестокост би имала върху човек, който най-после бе успял да започне един нов живот. Но и това не я оправдаваше. Тя бе от онези хора, които мислят само за себе си, хора, които не виждат по-далече от своите собствени нужди и тревоги и сега трябваше да си понесе последствията. Поуспокоен, че все пак е постъпил правилно, Кал отново се унесе в сутрешна дрямка.

Час по-късно той бе събуден от яростно чукане, идващо откъм външната врата. Джейн също подскочи в леглото.

— Какво става?

— Стой тук — Кал вече бе станал.

Грабна един халат, облече го в движение, за да покрие голотата си, и хукна към коридора, а след това надолу по стълбите. Стигна до входната врата и погледна през шпионката. Обзе го огромно облекчение, когато видя от другата страна на вратата Гейб.

Отвори и погледна изпитателно брат си.

— Къде, по дяволите, беше?

Гейб изглеждаше много зле, изтощен, със зачервени очи и брадясало лице.

— Не мога да открия Рейчъл.

Кал се отдръпна, за да му направи път да влезе.

— Имаш ключ. Защо направо не влезе?

— Забравих. Искам да говоря с теб — той прокара ръка по косата си. — Виждал ли си Рейчъл? Трябваше да е в апартамента на Кристи, но там няма никой. Ходих и до вилата. И тя е празна. Исусе, Кал, не мога да я открия никъде. Вече започвам да си мисля, че може да си е заминала.

— Кал, какво става?

И двамата се извърнаха, за да видят слизащата по стълбите Джейн. Беше облякла розовата си нощница с рисунка на Тинкър Бел отпред. Фактът, че един сериозен физик като жена му се увлича по дрехи с анимационни герои по тях, обикновено го караше да се усмихва, но не и сега. Искаше му се да не я замесва във всичко това.

Безпокойството му нарасна още повече, когато Гейб хукна към подножието на стълбите. Брат му винаги се движеше бавно, имаше ленива походка и сдържани жестове. Но сега движенията му бяха като на обезумял.

— Не мога да намеря Рейчъл. Като последния глупак я оставих сама в киното и оттогава не съм я виждал.

Джейн изглеждаше объркана.

— Тя е в затвора.

— В затвора? — Гейб я гледаше невярващо.

Джейн го докосна по ръката, а лицето й ясно отразяваше тревогата, която чувстваше.

— Нищо не разбирам. Кал ми разказа как Рейчъл е опустошила киносалона и как ти си накарал да я арестуват.

Изминаха няколко секунди, след това Гейб и Джейн се извърнаха към Кал като по команда. Той се размърда неспокойно.

— Всъщност не съм казал, че Гейб го е направил, мила. Ти просто предположи…

Джейн го изгледа с присвити очи и Кал бързо се обърна към Гейб, опитвайки се да говори спокойно.

— Рейчъл е опустошила киното, Гейб. Съжалявам. Намерихме в нея парите от касата, както и някои други вещи, скрити в колата й. Знаех, че би искал Одел да повдигне обвинение, затова го направих вместо теб.

Гласът на Гейб прозвуча така, сякаш минаваше през някаква шкурка.

— Ти си пратил Рейчъл в ареста?

Кал посочи истината колкото се може по-меко.

— Тя е нарушила закона.

В следващия момент вече летеше през фоайето. Единият му крак закачи ръба на фонтана тип Лас Вегас, той загуби равновесие и падна назад във водата.

Гейб гледаше как водата се разпръсва над ръба на фонтана и се мъчеше да поеме достатъчно въздух в гърдите си, за да може да диша. Веднага след като се справеше с това, имаше намерение да убие брат си.

Кал се изправи в басейна, а халатът му заплува около него.

— Тя разби киното ти! Мястото й е в затвора!

Гейб го изгледа яростно и понечи да се хвърли към фонтана, но Джейн го хвана в последния момент и застана между тях.

— Стига! Това няма да помогне на Рейчъл.

— Да помогне на Рейчъл, дрън-дрън! — извика Кал, бършейки водата по лицето си. — Гейб е този, който се нуждае от помощ.

Гейб заобиколи Джейн, наведе се и хвана брат си за яката на халата.

— Това си е моето кино, копеле такова, не твоето! И не си имал никакво право!

Той го блъсна обратно във водата.