Сюзън Филипс - Знойни сънища

Вече започваше да се мръква, затова Кал грабна Чип под мишница, преметна го като чувал с картофи през рамо и го понесе по стълбите към верандата.

— Ставаш все по-добър във футбола, приятелче. Направо ме измори.

Момчето се изхили, когато Кал го погъделичка леко. Беше се надявал, че играта с Чип ще му помогне да забрави поне малко това, което се беше случило няколко часа по-рано с майка му, но не се бе получило.

Погледна нагоре и видя Джейн да стои в рамката на френската врата с Роузи в ръце и почувства как нещо се свива точно в средата на гръдния му кош. Понякога му действаше точно по този начин — много силно — гледката на тези две женски същества, които обичаше повече от всичко на света. Имаше един период от живота си, когато не бе искал нито една от тях, и никога не си позволяваше да го забравя. Споменът за това го правеше смирен.

Роузи бе притиснала към себе си онзи ужасен парцалив заек и започна да рита и скимти, когато видя Чип. Влязоха вътре и Кал пусна момчето, целуна бегло жена си и пое бебето от нея.

Роузи му се усмихна доволно и го дръпна за ухото, нейния най-нов трик. Той отвърна на усмивката й и едва тогава забеляза, че Джейн изглежда неспокойна.

— Не съм бил навън повече от петнадесет минути — обърна се той неразбиращо към нея.

Тя въздъхна.

— Почакай докато видиш банята.

— Пак тоалетната хартия ли?

— И пастата за зъби. Не си й поставил капачката, а и аз не бях достатъчно бърза.

Явно разбрала, че говорят за нея, Роузи отново се усмихна щастливо и плесна доволно с ръце. Едва сега той забеляза, че цялата мирише на „Крест тартар кънтрол“.

— Роузи е голяма палавница — обади се Чип със сериозността на възрастен. — Макар че още е толкова малка, че може да се събере в шепата ми.

Кал и Джейн се спогледаха развеселено.

Роузи ритна още веднъж и протегна ръце към Чип, като в същото време изпусна заека. Кал я постави на пода и тя моментално се хвърли към краката на момчето. Чип приклекна и я погъделичка по корема, след това погледна към Кал с набраздено от тревога чело.

— Мама кога ще дойде да ме вземе?

Кал пъхна ръка в джоба на късите си панталони и започна нервно да си играе с дребните монети, които дрънкаха там.

— Знаеш ли какво, приятел, защо не останеш да спиш тук.

Джейн го изгледа изненадано, но той избягна погледа й.

— Мама съгласна ли е?

— Разбира се. Можеш да спиш точно до стаята на Роузи. Би ли ти харесало това?

— Предполагам — тревожното изражение не слизаше от лицето му. — Ако мама ми каже, че може.

— Да, тя няма нищо против.

Кал все още не бе решил как точно да съобщи на момчето новината, че майка му е в ареста. Беше се надявал на помощ от Етън, но когато се обади в хотела в Ноксвил, където се предполагаше, че трябва да е отседнал брат му, от рецепцията му казаха, че въобще не се е регистрирал там. Беше попитал за Кристи и получи същия отговор, така че вероятно двамата бяха променили плановете си. В крайна сметка бе оставил съобщение на телефонния секретар на брат си, надявайки се, че скоро ще го прослуша.

Оставаше да обясни ситуацията и на Джейн, която го гледаше по начин, красноречиво говорещ, че знае, че нещо става и затова е по-добре да й разкаже всичко. Особено след като първоначално я бе накарал да повярва, че е довел Чип в тях само за малко, докато сложат Роузи да спи.

Кал разроши закачливо косата на момчето.

— Наглеждай Роузи за няколко минути, приятелче.

— Разбира се.

Спалнята бе най-подходяща за подобен разговор, но не искаха да оставят дъщеря си за дълго сама, затова Кал отведе жена си само до кухнята. Направи последен опит да отложи момента, като я придърпа към себе си и я целуна по врата. Тя се притисна към него. Не би му отнело много време да отвлече напълно вниманието й, но с това само би могъл да отложи неизбежното.

— Чип ще остане у нас през нощта — започна той.

— Вече го разбрах. Какво става?

— Виж сега, не искам да се разстройваш, но… Ще трябва да се грижим за него, докато Рейчъл е в затвора.

— В затвора — Джейн рязко вдигна глава, удряйки го по брадичката. — Мили Боже, Кал, трябва да направим нещо! — тя се изскубна от ръцете му и грабна чантата си. — Веднага отивам при нея. Не мога да повярвам…

— Скъпа… — той я хвана за ръката и я погали. — Почакай за момент. Рейчъл е опустошила киносалона. Нейното място е в затвора.

— Какво искаш да кажеш с това, че го е „опустошила“? — изгледа го недоумяващо Джейн.

— Опустошила е кухнята, изпочупила е голяма част от оборудването, намацала е екрана с боя. Доколкото разбрах, искала е да се омъжи за Гейб и след като той не се е съгласил, решила е да му отмъсти, преди да напусне града.

— Рейчъл не би могла да направи това.

— Аз бях там, и повярвай ми, грешиш. Одел намери два автобусни билета в чантата й. Предполагам, че това е бил прощалният й подарък за Гейб.

Джейн се отпусна на един от високите столове до барплота, след това посегна и го хвана за ръката. Обичаше да го докосва. Дори и когато спореха за нещо, тя понякога го галеше.

— Но това просто не се връзва. Защо би направила такова нещо? Тя е влюбена в Гейб.

— По-скоро е влюбена в банковата му сметка.

— Не е вярно! Тя наистина го обича. Трябва само да видиш начина, по който го гледа. Вие с Етън сте толкова покровителствено настроени към Гейб, че това ви прави слепи, когато става въпрос за него.

— Май че си сляпа и ти, мила, иначе щеше да проумееш, че тя е една използвачка, готова на всичко за пари.

Нейното нежно милване продължи.

— Не намираш ли за малко странно, че една такава използвачка отглежда толкова добро и сърдечно малко момче?

— Не съм казал, че е лоша майка. Двете неща невинаги вървят заедно.

Той надникна към съседната стая, за да нагледа Роузи, но също и за да избегне погледа на Джейн, която бе споменала точно това, което глождеше и него отвътре. Нейният син не отстъпваше по нищо на всяко друго дете на неговата възраст и Кал не бе чак толкова сляп, че да не види какви грижи полага Рейчъл за него. Спомни си изражението на лицето й, когато бе изплакала след него да се погрижи за Чип. Всичката й агресивност и борбеност се бяха изпарили и тя въобще не изглеждаше да представлява каквато и да било заплаха за някого.

Джейн поклати красивата си и умна глава.

— Това просто не ми звучи правдоподобно. Откъде знаеш, че вината е нейна?

Кал й каза какво са намерили в ескорта. Докато слушаше, изражението на Джейн постепенно се промени и Кал също забрави за угризенията си спрямо вдовицата Сноупс.

— Но как съм могла да греша толкова много по отношение на тази жена? Гейб сигурно е отчаян. И въпреки всичко, не мога да повярвам, че е допуснал да я хвърлят в затвора.

Кал и Джейн нямаха тайни помежду си и той възнамеряваше да й каже какво точно се е случило, но искаше първо да сложат децата да спят. Беше почти сигурен, че щяха да влязат в спор относно това и от предишен опит знаеше, че най-добрата му защита, когато съпругата му е разстроена, е да я разсъблече гола колкото се може по-бързо, нещо, което би било много по-лесно, ако наоколо няма бебе и петгодишно хлапе.

— Хайде, скъпа, ела да спасим Чип преди Роузи да го е побъркала.

Арестът беше малък, без отделни крила за мъже и жени и шумните оплаквания на някакъв пияница огласяваха целия коридор. Рейчъл ходеше напред-назад в малката си килия и се мъчеше да преодолее паниката, но без особен успех. Страх за Едуард. Страх за самата нея. И страх, че Гейб отново е избягал, също както когато бяха умрели Чери и Джейми.

Гейб… Беше очаквала да се появи отдавна тук. Със сигурност се бе върнал. Най-малкото, не би заминал, без да се сбогува с братята си, и тогава, като разбереше какво й се е случило, той, разбира се, щеше да дойде и да я измъкне от това ужасно място.

Може би заради нощта, или поради това, че се чувстваше толкова самотна, но не беше никак убедена, че всичко ще бъде толкова лесно. Доказателствата срещу нея бяха сериозни и нямаше никаква гаранция, че Гейб ще й повярва. А тя определено нямаше никакво обяснение как всичките тези неща се бяха озовали в ескорта.

Би било по-различно, ако я обичаше. Тогава щеше да знае със сърцето си, че е невинна, нали? Но той не я обичаше и сега може би щеше да започне да си мисли лоши неща за нея, както всички останали в Салвейшън.

Прехапа устна и се опита да мисли само за Едуард. Чувството му за сигурност бе толкова крехко и за пореден път бе разбито. Искаше й се да вярва, че Кал ще се грижи за него, но вече не беше сигурна в нищо. През първите няколко часа дори се бе надявала, че ще се появи Джейн, но и това не се бе случило.

Сви се в един ъгъл, чудейки се как бе станало така, че животът я доведе дотук. Не можеше да окаже никаква съпротива на Кал Бонър. Той имаше пари, репутация, уважението на целия град и би я оставил да изгние тук, ако прецени, че това ще е за доброто на брат му.