— Това не е правилно.

Той наведе глава и Кристи усети как челюстта му се движи в косата й.

— Искаш ли двамата заедно да загубим девствеността си?

— Ти не си девствен.

— Да, но вече е минало толкова време откакто не съм правил секс, че се чувствам точно като такъв.

— Аз не… не вярвам, че може да се получи по този начин.

— Разбира се, че може! — устните му докоснаха ухото й и тя усети как дъхът му гали бузата й. — Да или не. Решението е твое.

Той бе змията, която я съблазняваше. Знаеше какво изпитва към него и не беше честно от негова страна да манипулира емоциите й по този начин.

— Аз вече не съм влюбена в теб — излъга тя. — И никога не съм те обичала. Това бе просто някакво увлечение.

Ръцете му обгърнаха бедрата й и палците му опипаха миниатюрните следи, които бяха оставили ластиците на бикините й.

— Толкова хубаво миришеш. Страхотно ми харесва.

— Не съм си слагала никакъв парфюм.

— Знам.

— О, Ет… — въздъхна тя.

— Да или не?

Тя изведнъж изпита гняв и рязко отблъсна ръцете му от себе си.

— Да! Разбира се, че да! Защото съм слаба и изпитвам нужда и защото не те харесвам особено точно сега.

Очакваше това нейно избухване да го отрезви, но не се получи нищо подобно.

— Всичко ще бъде наред — само за секунди той вече бе отворил вратата и я бутна вътре.

Вместо да завие обратно към пътя, Етън просто пресече паркинга и влезе в тясната алея, водеща към рецепцията на мотела.

— О, не… — тя се втренчи ужасено в редицата от бели дървени бунгала, пред която имаше три големи бора.

В гласа му се усещаше нотка на молба, каквато тя никога не бе чувала досега.

— Не мога да чакам повече. Обещавам ти, Кристи, следващия път ще ти предложа шампанско и копринени чаршафи.

Без да я дочака да отговори, той изскочи от колата и забърза към офиса, служещ за рецепция. Върна се само след няколко минути, настани се зад кормилото и подкара към последната къщичка. Паркира несръчно, изскочи от колата и се завтече да й отвори вратата.

Преподобният пастор Бонър я вкара в бунгалото с нетърпеливостта на тийнейджър, на който най-после се е удала възможност да опита от любовта.

Когато влязоха, Етън затвори вратата след себе си и издаде въздишка на облекчение, виждайки, че стаята е доста бедно обзаведена, но чиста. Знаеше, че не би имал никакъв шанс да я задържи тук, ако беше мръсно. А не можеше да си представи да я изпусне и сега. Просто не можеше да понася повече това чувство на отчужденост между тях. Трябваше да я задържи тук, докато я бележеше за цял живот.

Нуждата, която изпитваше да я бележи, бе огромна, макар че по никакъв начин не би си позволил да го направи насила. Това бе нещо абсолютно неприемливо за него. Но искаше да я бележи така, че това никога да не може да се заличи. Искаше белег, който ще я държи до него завинаги и който отново ще ги направи най-добри приятели. И единственият начин, за който можеше да се сети, бе да го направи със секс.

Без значение какво твърдеше тя, сексът определено значеше много за нея, иначе нямаше все още да е девица. Мъжът, с когото си легнеше за първи път, щеше да бъде важен за нея завинаги и точно затова, този мъж трябваше да бъде той. Само той.

Опита се да измисли някое по-малко егоистично оправдание за това, което възнамеряваше да направи, и бързо го откри. Тя бе прекалено ценна за него, за да може да позволи някой мъж да й причини зло. Кристи бе уникална, но не всеки разбираше това. Какво би станало, ако първият й любовник не се грижеше добре за нея? Ако не разбираше колко ценна е тя в действителност?

Имаше толкова много капани, в които можеше да попадне. Кристи бе маниачка на тема чистота и това би могло да направи секса проблем за нея. Един мъж би трябвало да е много търпелив с нейните малки странности, да я отвлича с нежни ласки, с внимателни целувки, докато забравеше за хигиената и просто започнеше да се наслаждава на това, което става.

— Тази стая е много чиста — изтъкна той.

— Не съм казала, че не е.

Мисълта, че може да се разочарова, го настрои отбранително.

— Знам какво си мислиш. Но ако нещо е овехтяло, това съвсем не означава, че е и мръсно — той се приближи до леглото, отметна горната покривка и откри един снежнобял чаршаф. — Виждаш ли?

— Етън, ти пиян ли си?

Изглеждаше толкова красива, застанала там, в късата си червена рокля, с големи очи, гледащи несигурно. Усети, че преглъща със затруднение.

— Мъничко ми е замаяна главата, но не съм пиян. И чудесно знам какво правя, ако за това намекваш.

Нямаш ни най-малка представа какво правиш.

Той не обърна внимание на гласа от небесата, също както го беше пренебрегнал и в „Гордостта на Каролина“.

Старият под, застлан с линолеум, изскърца под краката му, когато се приближи до нея, взе я в прегръдката си и я целуна. Миришеше на ментова бонбона и Етън предположи, че си е сложила такава в устата, докато той бе отишъл да се регистрира. Сякаш се нуждаеше от нещо изкуствено, за да заличи собствения си сладък мирис.

Тялото й, топло и гъвкаво, се отпусна към неговото. Той прокара ръце по гръбнака й, след това я хвана за задника.

Устните й се отвориха и ръцете й обгърнаха врата му.

Той спря да мисли и се отдаде изцяло на целувката им. Нямаше никаква представа колко време е минало, когато тя се отдръпна и погледна дълбоко в очите му. Обичам те, Ет.

Устните й не помръднаха, но той я чу толкова ясно, колкото чуваше и Божия глас. Изпита невероятно чувство на облекчение. И тогава тя проговори.

— Това не е правилно. Аз го искам повече от всичко на света, но това не е правилно за теб, и не е правилно за мен. Не това очаква Бог от нас.

Думите й бяха тихи, излизаха от сърцето й, но той не искаше да ги чуе.

Не, не искаше да слуша. Той бе мъж, не светец, и вече му беше писнало Бог да определя живота му. Плъзна ръка под ръба на роклята й и докосна меката кожа отдолу.

— Но ти възнамеряваше да позволиш на Майк Рийди да го направи — плъзна ръката си нагоре, събирайки по този начин и роклята й, докато не достигна до сутиена.

След това нежно опипа гърдата й през дантелата.

— Може би.

— Не ме интересува какво казваш, защото знам, че аз съм ти по-добър приятел от него.

— Да.

Етън прокара палец по меката издатина над ръба на сутиена.

— Защо тогава би правила любов с него, а с мене — не?

Тя мълча толкова дълго, че Етън вече не очакваше отговор. След това пръстите й се вкопчиха за ръката му малко над китката.

— Защото няма нужда да се обвързвам, ако правя секс с Майк Рийди.

— Да се обвързваш?

Тя го гледаше с жадни очи.

— Обвързване? Това ли очакваш от мен?

Тя само кимна, изглеждаше много нещастна.

Етън очакваше да бъде обзет от паника, но нищо подобно не се случи. Обвързване. Това, което в действителност имаше предвид, бе брак. Той си бе мислил, че трябва да се ожени някой ден, но това бе само някъде в неопределеното бъдеще. Отдръпна ръката си изпод роклята й.

— Освен това очаквам любов от теб — тя преглътна мъчително. — Преди обвързването очаквам любов.

Трябваше да си изясни нещо.

— Ти не очакваш обвързване от Майк?

Тя поклати глава.

— Нито пък искаш любов от него?

Отново същият жест.

— Но искаш тези неща от мен.

Тя кимна.

Етън все още не изпитваше никаква паника. По-скоро бе изпълнен с някакво бодро чувство, което идваше сякаш чак от петите му. Чувстваше се така, сякаш някакъв огромен товар бе свален от гърба му. Разбира се!

В този момент Етън Бонър спря да се бори със съдбата си.

Кристи го гледаше в лицето, но колкото и добре да го познаваше, в момента не можеше да разбере какво става в главата му. Знаеше само, че за нея вече връщане назад няма. Беше оставила гордостта си настрана и му бе разкрила сърцето си. Ако думите й не му бяха допаднали, това си бе негов проблем.

Той си пое дълбоко въздух.

— Добре.

— Моля?

— Да — той кимна рязко с глава. — Добре.

— Добре какво? — гледаше го объркано тя.

— Любов. Обвързване. Всичко, което искаш — той хвана долната част на роклята и я приглади на мястото й. — Кентъки.

— Кентъки? За какво говориш? О, Ет, ти си пиян. Знаех си!

— Не съм пиян! — той я извърна с лице към вратата. — Хайде, тръгваме.

Гърлото й се сви болезнено, когато се обърна с лице към него.

— Не ме искаш вече, нали?

Той я грабна отново в прегръдката си.

— Мила, желая те толкова много, че едва го понасям. И освен това те обичам, така че престани да ме гледаш по този начин. Не мога да мисля за нищо друго, откакто влезе в моя офис в онези прилепнали бели джинси.

Малкото пламъче на надежда, което се бе появило в нея при първите му думи, сега изведнъж изчезна.

— Обичаш ли ме? — тя го изгледа сърдито. — Защо просто не кажеш какво имаш предвид. Че просто искаш да спиш с мен.

— И това също.

Винаги бе била в състояние да чете мислите му, но този път сякаш разговаряше с някой съвършено непознат.

— Не те обичам заради всичките тези козметични промени, които си направила със себе си — каза той. — Не съм чак толкова елементарен. Работата е там, че тези промени ме накараха най-после да те забележа и да оценя това, което е било под носа ми през цялото време — той я погледна така, сякаш можеше да надникне в душата й и искаше и тя да надникне в неговата. Пламъчето на надеждата отново се запали в нея.

Палецът му погали долната част на шията й.

— Ти си била част от моя живот в продължение на толкова много време, че просто бях спрял да мисля за теб като за нещо отделно от мен. Ти беше просто част от мен. След това се случиха онези промени, ти реши да ме напуснеш и оттогава направо чувствам, че полудявам.

— Наистина? — главата й се беше замаяла от думите му и тя му се усмихна невярващо.