Сюзън Филипс - Знойни сънища

Паянтовите дървени стъпала изскърцаха под краката й, когато слезе на двора. Гледаше как Гейб прави някаква корекция във вратичката на клетката с чифт клещи в ръка, а острите писукания на Туити му правеха компания. Той вдигна очи и й се усмихна, когато я видя, карайки сърцето й да се разтупти развълнувано.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Гейб, аз тръгвам.

— Добре — той приключи с поправката на клетката. — Изчакай ме няколко минути да оставя инструментите и ще дойда с теб.

— Не, не това исках да кажа — Не го прави! — извика сърцето й. — Не казвай тези думи! — но мозъкът й надделя. — Аз… аз напускам Салвейшън.

Той изведнъж замръзна на мястото си. В магнолията зад него прошумоля някаква катеричка, откъм върха на стария тенекиен покрив се чу изграчване на врана.

— Какво говориш? — той бавно се изправи, клещите висяха забравени в ръката му.

— Говорих с Кристи тази сутрин. Родителите й от няколко месеца я убеждавали да се премести в Клиъруотър и да им помага в техния магазин за сувенири. Вместо нея ще отида аз — осъзна, че забива болезнено ноктите на едната си ръка в дланта на другата, и се опита да се отпусне. — Кристи казва, че ще се чувства много по-спокойна, ако знае, че съм там и се грижа за тях. Освен това, те имат малък апартамент над магазина, където ще можем да живеем двамата с Едуард. А и във Флорида климатът е толкова хубав.

Последва дълго мълчание.

— Разбирам — той погледна надолу към клещите в ръката си, но Рейчъл остана с впечатлението, че въобще не ги е видял. — И колко ще ти плащат?

— Долу-горе колкото ми плащаш и ти. Не могат да си позволят по-голяма сума в момента, но се очаква бизнесът да се разрасне. Ще се оправям някак си, особено след като няма да плащам и наем — тя си помисли за чека за двадесет и пет хиляди долара, скрит в едно чекмедже в спалнята й, и стомахът й се сви гузно. — Веднага след като Едуард започне да ходи на училище, ще кандидатствам за стипендия и ще се върна обратно в колежа. Ще мога да вземам само по няколко курса наведнъж, но съм решила да уча бизнес и финанси.

Той пъхна клещите в задния джоб на джинсите си, а в очите му се бе върнало старото мрачно изражение.

— Ясно. За всичко си помислила, а?

Тя кимна.

— Без разговори? Не ти ли мина през ума, че може би трябва да поговорим, преди да вземеш това решение?

— Защо? — попита тя меко. Искаше той да бъде сигурен, че не го упреква за нищо. — За нас няма никакво бъдеще. И двамата го знаем.

Но той никак не беше в настроение да бъде успокояван. Прекоси разстоянието между тях с големи, гневни крачки.

— Никъде няма да ходиш.

— Напротив, тръгвам.

Той се изправи над нея и Рейчъл се зачуди дали нарочно използва размерите си, за да я накара да се почувства слаба и беззащитна.

— Чу какво ти казах. Оставаш тук! Това отиване във Флорида е шантава работа. Каква сигурност може да имаш, когато работиш за жълти стотинки и разчиташ на непознати хора да ти осигурят покрив над главата?

— Точно в това положение съм и сега — изтъкна му тя.

За момент той сякаш се стъписа, след това махна грубо с ръка.

— Не е същото. Тук имаш приятели.

— А също и врагове.

— Това ще се промени, когато хората те опознаят и разберат, че ще станеш част от местното общество.

— Как бих могла да стана част от обществото? За мен няма никакви възможности тук.

— И си мислиш, че ще имаш много възможности, ако работиш на надница в някакъв евтин сувенирен магазин във Флорида, така ли?

Тя се извърна настрани.

— Сигурна съм, че магазинът никак не е лош, и освен това не искам да споря повече с теб на тази тема. Трябва да замина.

— Не.

— Моля те! Не усложнявай нещата — тя се приближи до шезлонга и се подпря на него за опора. — Кайла ще се справя със снекбара. Ще работя до следващия уикенд, така че да има време да свикне, а и ти ще можеш през това време да намериш някой да й помага.

— Пет пари не давам за снекбара!

Искаше й се да му каже колко е вярно това, но реши да си държи езика зад зъбите. Откъм клетката Туити продължаваше да се обажда с писклив глас. Кой, освен Гейб би си направил всичкия този труд само за да спаси едно врабче…

Той пъхна ръце в джобовете си, сякаш те изведнъж му бяха станали врагове.

— Няма да ходиш във Флорида.

— Нямам никакъв избор.

— Да, имаш — той се спря и се втренчи в нея. Линията на челюстите му ясно се очерта. — Ние ще се оженим.

Сърцето й пропусна един такт, след това затупа като полудяло.

— Ще се оженим? Какво говориш? — гледаше го невярващо тя.

— Това, което казах — той извади ръце от джобовете и се приближи до нея с войнствено изражение. — Ние се разбираме. Така че няма причина да не се оженим.

— Гейб, ти не ме обичаш.

— Обичам те стотици пъти повече, отколкото те е обичал Г. Дуейн.

— Знам, че е така. Но не мога да се омъжа за теб.

— Кажи ми поне една причина.

— Вече ти я казах. Най-сериозната причина.

В очите му се появи някаква безпомощност.

— Какво искаш от мен?

Искаше това, което бе дал на Чери и Джейми, но би било жестоко да му го каже по този начин. А и какъв би бил смисълът? Той сам вече го разбираше.

— Нищо повече от това, което вече си ми дал.

Но той не искаше да се предаде лесно.

— Аз мога да се грижа за теб. След като се оженим, ти вече няма да се притесняваш как да изкараш пари за храна или какво ще стане, ако се разболееш — той замълча за момент. — Ще имаш и сигурност за Едуард.

Това не беше честно. Той знаеше, че би продала и душата си заради сина си и сега се опитваше да го използва. В същото време си даде сметка, че това е нещо, за което също трябва да говорят.

— Трябва да знаеш, че той е най-голямата причина, поради която не мога да приема предложението ти. Има различни видове сигурност. Да прекара детството си с мъж, който не може да го понася, би било много по-лошо за Едуард, отколкото бедността — ето, най-после му го беше казала.

— Не е вярно, че не мога да го понасям — но не я гледаше в очите и в гласа му нямаше никаква убеденост.

— Аз съм съвсем откровена с теб. Защо не си и ти откровен с мен?

Той се отдалечи на няколко крачки по посока на клетката.

— Просто ще ми трябва малко повече време, това е всичко. А ти искаш всичко да става на момента.

— В момента ти не го харесваш точно толкова, колкото и в първия ден, когато го видя — каза горчиво тя. — А това е толкова нечестно! Той не е виновен за това, че не прилича на Джейми.

Гейб се извъртя рязко към нея.

— Мислиш ли, че не съм си казвал това хиляди пъти — пое си дъх на пресекулки, опитвайки се да запази самообладание. — Виж, просто ми дай малко време и ще видиш, че нещата ще се променят. Знам, че доста те изненадах, но когато го премислиш, ще разбереш, че да се оженим, е най-доброто нещо, което можем да направим.

Искаше й се да се свие в някой тъмен ъгъл и да започне да вие от болка и мъка. Но остана на мястото си, твърдо решена да приключи с всичко това.

— Няма да променя решението си. Няма да се оженя за теб. Кристи вече се обади на родителите си и те ще ми изпратят два автобусни билета. Ще работя до края на следващия уикенд, след това с Едуард заминаваме за Флорида.

— Не!

И двамата подскочиха, виждайки Едуард да се появява иззад ъгъла на къщата, с лице, покрито със сълзи.

Стомахът й отново се сви болезнено. Какво беше направила! Възнамеряваше да му съобщи новината внимателно, не и по този начин.