Не й беше необходимо много време, за да разбере колко много се обичат Кал и Джейн. Изражението на някогашния полузащитник, толкова неприязнено, когато гледаше към Рейчъл, неизменно светваше всеки път, когато се обърнеше към съпругата си. Те изглежда непрекъснато си търсеха някакъв повод да се докосват един друг. Разменяха си погледи, усмихваха се. И бе напълно очевидно, че и двамата обожават своята красива, руса дъщеричка.

Но на масата определено се чувстваха и някои доста по-различни настроения. Макар вече да бе донякъде свикнала с неприязненото отношение на Етън, враждебността на Кал беше някак си по-остро изразена и Рейчъл предположи, че най-големият брат е дори по-покровителствено настроен към Гейб в сравнение с Етън. На всичкото отгоре Етън и Кристи явно правеха всичко възможно, за да избягват да се погледнат дори и за миг, а Гейб беше толкова напрегнат, че почти трепереше. Разбираше колко му е трудно да присъства на семейно събиране, след като самият той вече нямаше семейство.

Кал първи заговори за киносалона.

— Не мога да повярвам, че си направил всичко това с онова кино.

— Той се захвана с най-изоставеното място в околността и виж в какво го превърна — веднага се включи и Етън.

И двамата продължиха с фалшив ентусиазъм да обясняват на Гейб колко страхотно било киното отново да е отворено и каква услуга било това за местното гражданство. Никой от тях не споменаваше дори и дума за предишния му живот, сякаш ветеринарната му практика, както и жената и синът му, никога не са съществували. И колкото повече говореха, толкова по-напрегнат ставаше Гейб, докато накрая Рейчъл не издържа и се намеси.

— Гейб, разкажи им за Туити.

— Няма какво толкова да се разказва.

— Туити е едно мъничко врабче, за което Гейб се грижи и лекува.

Гейб леко повдигна рамене и този малък жест бе напълно достатъчен за братята му да се притекат на помощ и да го спасят от темата, която може би не искаше да дискутира.

— Фойерверките снощи бяха наистина страхотно зрелище. И на Роузи много й харесаха, нали, Джейн?

— Това бе страхотна идея — кимна Етън. — Сигурен съм, че много семейства в този град ще се радват, че могат да заведат децата си на място, където ще си прекарат добре, без да се налага да харчат куп пари.

Действайки единствено по инстинкт, Рейчъл се наведе напред.

— Гейб скова една клетка в задния двор на вилата, за да може птичето да се аклиматизира, преди да го пусне на свобода.

Гейб я изгледа раздразнено.

— Това не е кой знае какво, Рейчъл.

Сега вече и тримата братя Бонър я гледаха намръщено. Само Джейн и Кристи я наблюдаваха с интерес.

— А аз мисля, че е. Да се грижиш за това малко, мършаво и безпомощно птиче те прави щастлив. А с киното не е така.

— Туити не е мършаво птиче! — извика Едуард.

Гейб рязко се изправи от стола си.

— Кафето почти свърши. Ще отида да направя още една кана — и той изчезна зад вратата на верандата.

Кал се облегна назад и се втренчи в нея със стоманеносивите си очи.

— Ти да не би нарочно да се опитваш да направиш брат ми нещастен?

— Кал…

Той реагира на намесата на жена си с леко помахване на ръката, накарвайки я да запази мълчание. Доктор Джейн Дарлингтън не приличаше на жена, която лесно може да бъде накарана да мълчи, затова Рейчъл почувства, че лекото повдигане на рамене в знак, че е съгласна, бе наистина доброволно. Може би бе решила, че този сблъсък е неизбежен и че Рейчъл е достатъчно силна, за да се справи сама.

— Вече казах на Етън същото, което ще кажа и на теб — обърна се Рейчъл към Кал. — Престанете да му говорите безсмислици. Да се занимава с „Гордостта на Каролина“ не е това, което би могло да осмисли живота му, и най-добре ще е и двамата да престанете да се държите така, сякаш се е захванал с нещо велико. Гейб е ветеринар и точно с това би трябвало да се занимава.

— Мислиш си, че познаваш брат ми по-добре от собственото му семейство? — попита студено Кал.

— Да, мисля, че е така.

Гейб отново се появи на терасата.

— Кафето ще бъде готово след малко.

Погледът на Етън се отмести от по-възрастния му брат към Гейб.

— В гаража има топка. Хайде да поиграем, докато господин Полузащитника почисти кухнята. Искаш ли да дойдеш с нас, Едуард?

Едуард се забави малко с отговора.

— Бих искал, но ако дойда, Роузи ще реве, тъй като ме харесва толкова много. Затова май по-добре да остана с нея.

Рейчъл веднага почувства, че решението на сина й му бе спечелило благоразположението на родителите на Роузи. И двамата му се усмихнаха и го увериха, че може да отиде, ако желае, но Едуард учтиво отказа.

Етън и Гейб слязоха от верандата и тръгнаха из двора. Рейчъл започна да помага при почистването на масата, когато Кал се приближи иззад нея и тихо каза:

— Би ли дошла до кабинета за няколко минути? Искам да ти покажа нещо.

Да се уединява с него бе последното нещо, което й се искаше да направи, но Джейн и Кристи бяха изчезнали в кухнята, така че наоколо нямаше никой, който да й се притече на помощ. Повдигна безгрижно рамене, поне се надяваше да е изглеждало безгрижно, и го последва.

Когато влязоха в кабинета, Кал затвори вратата след себе си. През прозореца отляво тя видя една летяща топка, след това в обсега на полезрението й се появи Гейб, който я хвана.

Кал се отправи към бюрото, което някога принадлежеше на Дуейн, заобиколи го и отвори едно чекмедже.

— Тук имам нещо за теб — той извади едно продълговато листче и й го подаде.

Още преди да го е докоснала с ръка, тя вече знаеше, че е чек. Погледна към него и дъхът й секна. Беше на нейно име, а сумата възлизаше на двадесет и пет хиляди долара.

— Какво е това? — попита тя с пресипнал глас.

Кал се намести в стола зад бюрото и я погледна.

— Първоначална вноска за твоето бъдеще.

Тя се взираше в чека, чувствайки как стомахът й се свива, знаейки отговора на въпроса още преди да го е задала.

— И какво искаш в замяна?

— Искам да напуснеш Салвейшън и никога повече да не влизаш в контакт с брат ми — той направи пауза. — Имаш си отговорности. Дете, което трябва да издържаш. Тези пари значително ще ти облекчат живота.

— Разбирам… — в гърлото й се образува буца.

Беше дошла в Салвейшън да открие имане, но никога не си го беше представяла по подобен начин.

Преглътна мъчително, опитвайки се да отмести буцата.

— С колко време разполагам?

— Предполагам, че ще ти е необходимо малко време, за да решиш къде да отидеш, затова съм написал чека с предна дата. Очаквам да си тръгнеш до десет дни.

Когато погледна към него, Рейчъл с изненада забеляза искрица на състрадание в очите му. Тя премигна мъчително.

— Гейб вече се смее. Не много често, само понякога. Етън каза ли ти го?

— Отварянето на киносалона му подейства много добре. Най-после започна да се връща към нормалния живот.

Искаше й се да спори, да му каже, че тя бе причината, поради която Гейб бе започнал да се връща към нормалния живот, но знаеше, че няма да й повярва. Освен това самата тя не можеше да бъде сигурна, че това е истината. Може би тя не означаваше нищо повече за Гейб от няколко часа на забрава, докато двамата са в леглото.

— С Етън сме убедени, че ако си тръгнеш, процесът на възстановяването му ще се ускори…

— Ако Гейб научи за това, много ще се ядоса.

— Ето защо не трябва да му казваш в никакъв случай. Разбираш ли ме правилно? Ако дори само намекнеш с нещо пред него за нашата уговорка, сделката пропада.

— О, да. Напълно го разбирам — тя прокара чека по пръстите си. — Искам да ми кажеш само едно нещо. Какво си мислиш, че правя с брат ти, та гледаш да ни разделиш по всякакъв начин?

— Мисля, че се възползваш от него.

— Как?

Очите му се присвиха.

— Не си играй игрички с мен, госпожо! Гейб е богат мъж, който не се грижи за парите си. И ти искаш да му измъкнеш тези пари до последното пени, след което да тръгнеш да търсиш някой друг като него.

— Това със сигурност ли го знаеш?

— Ще вземеш ли чека, или не?

Тя погледна надолу към хартийката и се зачуди дали някога ще дойде момент, в който ще е способна да превъзмогне миналото си.

— Да. Да, ще го взема, господин Бонър.

Пъхна чека в джоба на роклята си и се обърна към вратата, но мекият му глас я спря малко преди да премине прага.

— Госпожо Сноупс, никак няма да ти хареса това, което би се случило, ако се опиташ да ме прекараш.

Пръстите й се свиха конвулсивно около дръжката на вратата.

— Повярвай ми, господин Бонър, ти си последният човек на земята, когото бих прекарала.

Насили се да не побегне от стаята, но цялата трепереше, когато стигна до верандата, където Джейн и Кристи бяха изоставили усилията си да чистят, седяха и си приказваха сладко.

В мига, в който Джейн видя Рейчъл, на лицето й се появи разтревожено изражение.

— Какво ти е направил той?

Рейчъл с голямо усилие се опита да говори спокойно.

— Ще трябва да попиташ него.

Джейн се изправи и хвана ръката на Рейчъл.

— Съжалявам. Бонър са… те са семейство в най-пълния смисъл на думата. Биха се изправили срещу целия свят, за да се защитят един друг, но понякога тази им лоялност ги заслепява.

Единственото, което успя да отговори Рейчъл, бе едно леко кимване.

— Ще се опитам пак да поговоря с него — каза Джейн.

— Няма да има никаква полза — Рейчъл забеляза ключовете на Гейб върху масата и ги грабна в ръка. — Не се чувствам добре. Сигурна съм, че Етън няма да има нищо против да закара Гейб до вилата. Хайде, Едуард, трябва да вървим.

Едуард се възпротиви на нареждането на майка си, а Роузи започна да скимти, когато разбра, че ще изгуби компанията си. Малкото й личице се набърчи разочаровано, когато Едуард измъкна заека от ръцете й. Протегна ръце към сина й, или към заека, Рейчъл не беше сигурна към кое точно, и започна да плаче.