След това на никой от двамата не му се говореше. Оправиха дрехите си, отдалечиха се един от друг, почистиха разлятата черешова кола, а накрая се преструваха, че гледат филма. Откара я до дома й и никак не беше учуден, че не го покани вътре. Докато й отваряше вратата, той я попита дали иска да дойде с него на обяда, който даваше етърва му на следващия ден.

— Не, благодаря — изрече тя учтиво.

— Ще те взема малко преди единадесет.

— Няма да бъда тук.

— Напротив — отвърна той. — Ще бъдеш.



Телефонът иззвъня тъкмо когато Рейчъл си сушеше косата след сутрешния душ. Гейб беше в задния двор и ковеше нещо, а Едуард си играеше пред входната врата, затова тя бързо уви главата си с хавлията и се забърза към кухнята, за да го вдигне.

— Мога ли да говоря с Рейчъл Сноупс? — чу тя женски глас в слушалката.

— На телефона е Рейчъл Стоун.

Някъде около жената от другата страна на линията се чу бебешки плач и гласът й заглъхна за миг.

— Недей да плачеш, Роузи, ето ме, тук съм, — след това отново заговори в слушалката. — Съжалявам, госпожо Стоун, но дъщеря ми все още не се е възстановила от вчерашното ни пътуване. Ние така и не успяхме да се видим снощи в киното. Аз съм Джейн Дарлингтън Бонър, съпругата на Кал.

Гласът на жената бе делови, но не и враждебен.

— Да, госпожо Бонър.

— Моля, наричайте ме Джейн. След около час организирам едно семейно събиране. Извинявам се, че се обаждам толкова късно — ако трябва да бъда честна, цялата подготовка остана за последния момент — но бих искала да дойдете и вие със сина си.

Рейчъл си спомни посещението на Кал в снекбара предния следобед. Тя бе стояла на няколко крачки от тях, когато беше поканил Гейб, и би било много лесно да отправи поканата и към нея, ако имаше подобно желание.

— Благодаря, но мисля, че идеята не е много добра.

— Вие вероятно сте се срещнали с мъжа ми вчера — каза го по-скоро като факт, а не като въпрос.

— Да.

— Нищо, все пак елате.

Рейчъл се усмихна и почувства, че изпитва нарастваща симпатия към тази жена, която бе виждала досега само на една снимка в списание.

— Не става въпрос само за съпруга ви. Етън също не е голям мой почитател.

— Знам.

— А и много се съмнявам, че Гейб ще иска да ме привлече по-близо до семейния си кръг. Мисля, че ще е по-добре да не се появявам.

— Не искам да ви насилвам, но все пак се надявам, че ще промените решението си. Кал и Етън са двама от най-твърдоглавите мъже на планетата, но в същото време не са лоши хора, а и, честно казано, много ми се иска да се запозная с всеизвестната вдовица Сноупс.

Рейчъл отвърна на мекия хумор на събеседничката си със смях.

— Тогава ела някой път на вилата.

— Да, ще го направя.

Тъкмо оставяше слушалката, когато Гейб влезе през задната врата откъм двора. По джинсите му се забелязваха следи от стърготини и той изглеждаше доста по-доволен от обикновено.

— Какво майсториш там навън? — усмихна му се тя.

— Правя една клетка. Туити ще трябва да поседи известно време навън, за да се аклиматизира, преди да го пуснем на свобода.

И всичко това за едно малко, най-обикновено врабче.

Той се приближи към мивката и пусна водата, за да си измие ръцете.

— Попитах Чип дали не иска да ми помогне, но той каза не.

— Няма ли да престанеш да го наричаш така?

— Не и преди той да ми го каже — Гейб откъсна една салфетка от кухненската ролка, избърса ръцете си и отиде при нея, за да я целуне за добро утро.

Целувката бе съвсем бегла, но тази небрежна интимност я накара да си спомни за секса, който бяха правили снощи. Положи бузата си върху гърдите му и се опита да не мисли за това колко скоро всичко между тях трябваше да приключи.

Пръстите му хванаха една къдрица от косата й и я бутнаха зад ухото. Той целуна освободеното от косата място и се отдръпна крачка назад.

— След малко трябва да тръгваме за Кал и Джейн, а аз още не съм си взел душ, така че престани да ме разсейваш.

— Да тръгваме!

— Знаеш, че не искам да оставаш тук сама.

Парещо разочарование се разля по нея, разбирайки, че в поканата му да го придружи няма нищо лично. Не искаше тя да се сближава със семейството му, просто изпълняваше задълженията си на куче пазач. Спалнята бе единственото място, където Гейб й позволяваше да влиза в живота му, и досега не й беше обещавал нищо повече от това.

— Не мисля, че идеята ти е добра. Никак няма да ми е лесно да обядвам с двамата ти братя и да търпя изпепеляващите им погледи върху себе си.

— Още не съм те виждал да бягаш от някое предизвикателство.

— Гейб, те ме мразят.

— Това си е техен проблем. Аз трябва да отида, а ти няма да останеш тук сама.

Тя скри болката си зад една безгрижна усмивка.

— Добре де. Може пък да ми достави удоволствие да поизтормозя милите ти братя.

Деветнадесета глава

Час по-късно те преминаха през черните врати от ковано желязо, украсени с молещи се ръце. Едуард, който седеше между Гейб и Рейчъл на предната седалка на пикала, притихна, когато видя пред себе си огромната бяла къща.

— Наистина ли съм живял тук, мамо?

— Да, наистина.

— Колко е голяма…

Рейчъл понечи да му отвърне, че освен голяма, къщата е и много грозна, но се въздържа. Опитваше се да не му говори отрицателни неща относно Дуейн и техния съвместен живот.

Доктор Джейн Дарлингтън Бонър ги посрещна на входната врата. В ръцете си държеше бебето, а бузата й беше изцапана с брашно. Имаше класическия добър външен вид, характерен за членовете на много заможни семейства, но от една случайна забележка на Гейб, Рейчъл бе разбрала, че всъщност тази жена произхожда от средната класа. Беше облечена в къси панталони и блуза с цвят на праскова, а русата й коса бе прибрана в хлабава френска плитка. Стилното й облекло накара Рейчъл да се засрами от собствената си избеляла рокля на зелени и бели карета и тромавите си черни оксфордки.

Джейн обаче въобще не даде вид, че е забелязала облеклото й. Тя посрещна Гейб с целувка, след което се обърна с усмивка към Рейчъл.

— Толкова се радвам, че дойде. А ти сигурно си Едуард.

— Чип — намеси се Гейб, предизвиквайки раздразнение у Рейчъл. — Чип Стоун.

Джейн повдигна закачливо русите си вежди.

— За мен е голямо удоволствие да се запозная с теб, Чип. А това е Роузи. Нещо е крива още от вчера.

Но Роузи никак не изглеждаше в лошо настроение. Когато деветмесечното бебе видя Едуард, издаде доволен звук и се усмихна, откривайки четири миниатюрни зъба. Зарита със заоблените си крачета и долната й устна заблестя от бебешка слюнка, когато протегна ръка към него.

— Тя ме харесва — учудено констатира Едуард.

— Това е много хубаво — кимна Джейн. — Защото точно днес не харесва никой друг. Дори и баща си не може да търпи. Знаеш ли какво, всички са в кухнята. Ще я оставя на пода и може би двамата ще си поиграете. Става ли?

Едуард кимна ентусиазирано.

— Дори ще й дам да си поиграе с Хорс.

Наложи се Рейчъл да й обясни. Джейн съвсем лекичко пребледня при вида на мръсния, едноок заек, който бе заврян в ръцете на нейното ококорено и чисто бебе.

— Страхотна идея.

Тя ги поведе към кухнята, където Кал наливаше портокалов сок в една кана. Етън бе застанал до него и се суетеше около тапата на бутилка шампанско. И двамата мъже първо видяха Гейб и го поздравиха в един глас, но лицата им мигновено помръкнаха, когато разбраха, че и Рейчъл е с него.

Усети ръката на Гейб да я подтиква лекичко и покровителствено напред. Той кимна на братята си.

— Здравейте, Кал и Ет.

— Искаш ли да изнеса нещо друго навън, Джейн? — за огромна изненада на Рейчъл в стаята влезе Кристи. — Здравей, Рейчъл, здравей, Едуард — изглеждаше страхотно в свободната си жълта фланела и силно прилепнали бели джинси. На краката й проблясваха нежни златни сандалки. На лицето на Етън се появи някаква несигурност при появяването й, но Кристи не го забеляза и Рейчъл изпита чувството, че нарочно не поглежда към него.

Докато Едуард си играеше с Роузи на мраморния под, а Кал хвърляше враждебни погледи към Рейчъл, Джейн започна да пъха всевъзможни купи, кани и подноси в ръцете на всеки един от гостите си.

— Ние се храним на верандата. Това е едно от малкото места в този мавзолей, където човек може да се почувства сравнително удобно.

Веднага осъзна какво е казала и се обърна към Рейчъл.

— О, скъпа, съжалявам. Вече съм толкова време с Кал, че съм забравила да си меря приказките.

— Няма нищо — усмихна се Рейчъл. — Това наистина е мавзолей. Всеки го знаеше, с изключение на Дуейн.

Таймерът на готварската печка записука, привличайки вниманието на Джейн. Кал грабна Роузи от пода, където тя щастливо бе загризала ухото на Хорс. Бебето издаде възмутен пронизителен писък и започна яростно да рита с крака, улучвайки баща си по коляното с твърдата си бебешка обувка.

Неговото изохкване накара Етън да се засмее.

— Следващия път се прицели малко по-високо, Роузи-Поузи.

Едуард взе заека от пода и го връчи на Роузи, която веднага утихна. Всички се отправиха през всекидневната към верандата.

Когато излезе навън, Рейчъл си спомни онзи дъждовен ден преди малко повече от две седмици, когато двамата с Гейб за първи път се бяха любили. Вероятно Гейб също си го бе спомнил, тъй като обърна глава, за да я погледне, и в хладните му, сребърни очи заблестя някаква топла светлинка.

Противно на предупрежденията на Кал, Джейн не сервира нищо от това, от което се бе опасявал мъжът й. Напротив, гостите бяха приятно изненадани от приятно миришещ омлет касерол, с много гъби и парченца ябълка. Следваха компот от пресни плодове, боровинков кейк и няколко великолепни мимози.

Докато възрастните се събраха на покритата с чадър маса, Едуард седна до малкото детско кътче, където бе поставена и Роузи. Рейчъл изпитваше огромно задоволство, докато го гледаше как размахва играчки пред лицето на момиченцето, гъделичка я по корема и прави всевъзможни физиономии, за да я забавлява.