Сигурен съм, че го иска. Особено пък зрял мъж с дебела банкова сметка и с нехайно отношение към парите си.

— Дори й казах, че ти би й позволил да докосва теб, пастор Етън, но тя каза, че ти си мой приятел, а Гейб е неин, и каза, че иска да целува него и че аз трябва да спра да го удрям.

Да го целува? Да го удрям? На Етън му трябваха няколко секунди, за да реши кой точно въпрос да зададе.

— Ти си удрял Гейб?

— Скочих на гърба му докато я целуваше и го удрях със „Стелалуна“, докато не я остави на мира.

Ако ставаше въпрос за някой друг, тази история със сигурност би го развеселила, но не и когато се отнасяше за брат му. Знаеше, че не бива да задава този въпрос, но просто не можеше да се сдържи да не го направи.

— Къде беше Гейб, когато ти скочи на гърба му?

— Прегръщаше мама.

— Така ли?

— Нали разбираш, отгоре й. Върху нея.

По дяволите…

Кафявите очи на Едуард се напълниха със сълзи.

— Той е лош човек и искам да го накараш да се махне, и искам да разрешиш на мама да докосва теб вместо него.

Етън се приближи до кушетката и обгърна с ръка момчешките рамене.

— При възрастните нещата са малко по-сложни — каза меко той. — Майка ти и Гейб са приятели.

— Той я прегръщаше.

Етън се насили да говори с равен глас.

— Те са възрастни и това означава, че могат да се прегръщат един друг, ако искат. И, Едуард, това съвсем не означава, че майка ти не те обича толкова, колкото винаги те е обичала. Ти знаеш това, нали?

— Предполагам — отвърна замислено детето.

— Вие с Гейб може и да не се разбирате добре сега, но той всъщност никак не е лош човек.

— Той е задник.

— На него са му се случили някои лоши неща и това го е направило такъв намръщен и груб, но иначе е добър човек.

— Какви лоши неща?

Етън се поколеба за момент, но след това реши, че детето трябва да знае истината.

— Имаше жена и малко момче, което обичаше много. Те умряха преди доста време, но той все още тъжи за тях.

Едуард дълго време не каза нищо. Накрая се присламчи по-близо до Етън и облегна глава на гърдите му.

Етън потърка момчето по ръката и си помисли за мистерията на Божиите пътища. Опитваше се да успокои детето на мъж, който бе презирал, и на жена, която не харесваше, и защо ли тогава самият той се чувстваше някак си успокоен?

— Гейб наистина е мой брат — додаде той тихо. — И аз го обичам много.

Почувства как детето се скова, но не се отдръпна от него.

— Той е зъл.

За Етън никак не беше лесно да проумее как иначе много добродушният му брат бе успял да настрои до такава степен това хубаво малко момче срещу себе си.

— Искам да си помислиш наистина добре. Няма ли поне едно хубаво нещо, което Гейб да е направил за теб?

Едуард започна да клати глава, но изведнъж спря.

— Има едно нещо.

— И какво е то?

— Вече ми вика Чип.

Петнадесет минути по-късно Етън разговаряше по телефона с Кал. Без да нарушава конфиденциалността на своя разговор с Едуард, той осведоми по-големия си брат, че на хоризонта се очертават големи неприятности.



— Даваш ли нещо без пари, брат ми?

Рейчъл вдигна глава, чувайки дълбокия мъжки глас откъм вратата на снекбара.

— Кал! — Гейб остави кутията с кифлички, която носеше, и излезе иззад тезгяха, за да посрещне мъжа, който толкова много приличаше на него.

Докато двамата се прегръщаха, потупвайки се по гърбовете, Рейчъл изучаваше Кал Бонър, чудейки се каква ли комбинация от гени бе направила така, че в едно и също семейство да се пръкнат трима разбивачи на женски сърца.

За разлика от Етън, при двамата, тъмният тен и леко грубоватата мъжка хубост определено ги идентифицираха като братя. Косата на Гейб бе по-дълга, сребристосивите му очи малко по-светли от тези на Кал, но и двамата мъже бяха високи, стройни и мускулести. Макар да знаеше, че бившият полузащитник е най-големият брат, с почти две години по-възрастен от Гейб, той изглеждаше по-млад. Може би това се дължеше на общото изражение на задоволство от живота, което изглежда го съпътстваше навсякъде.

— Трябваше да ми се обадиш, че ще дойдеш — каза Гейб.

— Не си си помислил, че ще пропусна голямото откриване тази вечер, нали?

— Това е най-обикновен киносалон, Кал.

Думите му я ужилиха. За нея това вече не беше просто киносалон. Искаше й се запуснатото доскоро място да блести ослепително тази вечер.

Целия ден се бе занимавала с обучението на Кайла, младата жена, която Гейб бе наел да помага в снекбара. Беше се опитала да научи и Гейб на основните неща, така че и той да може да помага по време на антрактите. Той схващаше бързо, но Рейчъл знаеше, че прави всичко формално. Този мъж би трябвало да лекува животни, а не да сервира хамбургери.

— Искаш ли кафе? — обърна се Гейб към брат си. — Или пък сладолед? Вече съм станал почти професионалист при пълненето на кофичките.

— Не, благодаря. Роузи започна да нервничи още преди да сме излезли от Ашвил — не може да понася детската си седалка в колата — и трябва да се връщам в мавзолея, за да помогна на Джейн.

Рейчъл не трябваше да си напряга много мозъка, за да се сети какво означаваше мавзолея.

Кал продължи, като в държанието му имаше някаква сянка на престорена сърдечност.

— Само се отбих да ти кажа, че Джейн е решила да даде тържествен семеен обяд за теб и Ет утре около единадесет часа. Иска да отпразнуваме новия ти бизнес. Ще можеш ли да дойдеш?

— Разбира се.

— И, Гейб, недей да казваш на Джейн, че съм го казал, но ако съм на твое място, бих похапнал нещо предварително. Като познавам жена си, сигурно ще ни предложи нещо супердиетично, ястия, с които никога не можеш да се нахраниш както трябва. Трябва да видиш боклуците, с които храни Роузи — без захар, без консерванти, нищо, което си струва да се яде. Миналата седмица ме залови да давам шоколадова бонбона на детето и това едва не ми костваше главата.

— Добре, предупреден съм — усмихна се Гейб.

— Това място изглежда чудесно — Кал огледа снекбара сякаш беше някой четиризвезден ресторант. — Наистина си свършил добра работа.

Рейчъл едва успяваше да потисне отвращението си. Най-големият брат беше същия като Етън. Тя вече наистина обичаше това място, но то в никакъв случай не подхождаше на Гейб. Защо никой от братята му не можеше да го погледне в очите и да го попита какво всъщност си мисли, че прави с живота си?

Едва сега Кал я забеляза. Усмивката изчезна почти мигновено от устните му и макар двамата никога да не бяха се срещали досега, Рейчъл знаеше, че той веднага се е сетил коя е.

— Рейчъл, това е брат ми Кал. Кал, запознай се с Рейчъл Стоун.

Кал само й кимна студено.

— Госпожо Сноупс.

Тя му се усмихна любезно.

— Радвам се да се запознаем, господин Хал.

— Името ми е Кал.

— О, така ли… — тя продължаваше да се усмихва.

Устата на Кал се присви и тя съжали за своята неучтивост. Това определено бе човек, винаги готов да се впусне в битка, а тя май вече му бе хвърлила ръкавицата.



След срещата с Кал, всичко останало през следобеда тръгна наопаки. Кайла изтърва един огромен буркан със салца, разпръсквайки я навсякъде около себе си, единият от мъжете, които се занимаваха с фойерверките, си поряза ръката толкова зле, че се наложи да му я шият, а Гейб се затвори в себе си. По-късно, когато Рейчъл слезе в града, за да прибере Едуард, някакъв стар шевролет лумина изскочи внезапно от една странична улица и без малко да я блъсне. Тя натисна продължително клаксона и видя в другата кола враждебното лице на Боби Денис. И още веднъж се запита, как ли бе успяла да предизвика такава неприязън в този младеж.

Вечерта Едуард непрекъснато сновеше напред-назад около снекбара, наблюдавайки започващите да прииждат в двора коли.

— Мога да стоя до колкото си искам тази вечер, нали, мамо?

— Да, колкото искаш — тя се усмихна, докато изсипваше царевица в машината за пуканки.

Фойерверките щяха да започнат едва след като се стъмни напълно и тя малко се съмняваше, че той ще остане буден, за да изгледа глуповатата комедия с Джим Кери, която щеше да бъде първия филм.

Семейство с няколко малки деца влезе в снекбара. Това бяха първите им клиенти и тя се концентрира върху това да помогне на Кайла да изпълни поръчката. Малко след това влязоха трима кавгаджийски настроени тийнейджъри. Единият от тях бе Боби Денис. Рейчъл тъкмо сервираше на възрастен мъж и съпругата му, затова Кайла ги обслужи, но преди да си излязат, Рейчъл все пак реши да ги заговори.

— Надявам се да ви харесат филмите тази вечер.

Боби я изгледа така, сякаш го беше напсувала, и тя направо потрепери. Това момче явно я мразеше, и то много.

Посетителите бяха доста, макар и не чак толкова, колкото бе очаквала. Когато започнаха фойерверките, Рейчъл хвърли един поглед навън и видя, че дворът бе наполовина празен. Тъй като в петък вечер нямаше кой знае какво да се прави в Салвейшън, тя си даваше сметка, че много хора от града искаха да покажат на Гейб, че трябва да си понесе последиците от това, че я е наел на работа.

Едуард заспа малко след като започна филмът с Джим Кери. Тя го събуди и го поведе нагоре по металната стълба към горния етаж. Изпитваше угризения от това, което бе причинила на Гейб, както и тревога за собственото си бъдеще. Библията на Дуейн не я беше насочила по никаква следа и тя вече бе започнала да губи надежда, че ще намери нещо в нея. Може би Гейб бе прав и парите са отишли на дъното на океана заедно с Дуейн.

Погледна към полуспящия си син. Гейб определено се опитваше да подобри отношенията си с него. Беше го научил да храни Туити, без да наранява все още меката му човка, беше го извел и на разходка в гората близо до пещерата, където живееха прилепите, но тя чувстваше, че прави всичко това насила и атмосферата в къщата ставаше по-напрегната с всеки изминал ден. Знаеше, че скоро ще трябва да предприеме нещо.