Никога досега не бе отговаряла на някого по този начин.

Той я гледаше втренчено.

— Нова… ъъъ… нова блуза?

Тя кимна и се опита да изглежда отегчена, но това никак не беше лесно, тъй като за първи път в живота си усещаше, че е привлякла цялото внимание на Етън Бонър. Започна да се поти и искрено се надяваше, че не си личи.

Той не я гледаше толкова втренчено нарочно, знаеше това. По-скоро изглеждаше, че просто не може да контролира очите си. Огледа косата й, грима й, алените й устни, гърдите и дрехите й, след това отново гърдите.

След това бавно започна да се съвзема. Веждите му се сключиха и в гласа му се почувства някаква груба нотка, която никак не бе присъща на човек, обзет от похотливи желания.

— Какво си направила със себе си?

Искаше й се да се разреве, но Рейчъл би я убила, ако се даде толкова лесно.

— Аз… ами-и-и, малко бях отегчена от външния си вид и реших, че е време за промяна.

— Промяна, изглеждаш като… като… — очите му още веднъж се спряха на гърдите й, след това дълбоко си пое дъх. — Можеш да обличаш каквото си искаш, когато не си на работа, но това облекло определено не е подходящо за този офис.

— Кое не е подходящо?

— Ами тези джинси например.

— Но ти почти винаги идваш на работа в джинси. Били Дейк също носи джинси, когато ме замества.

— Да, но… Добре де, джинсите са добре. Разбира се, че са добре, но… — очите му отново се спряха на гърдите й. — Червилото ти… ъъъ… е малко… Ами прекалено ярко е.

Тя изведнъж изпита гняв. Знаеше как му текат лигите за Лора Делапино с нейното още по-ярко червило, но тъй като сега насреща му бе старата и надеждна Кристи Браун, той бе готов единствено да критикува. Не можеше да си представи, че Рейчъл би стояла примирено и би се оставила някой мъж да се държи по този начин с нея.

— Не харесваш червилото ми значи — изрече с равен глас тя.

— Не съм казал такова нещо. Не е моя работа да го харесвам или не. Просто си мисля, че за един църковен офис…

Рейчъл не би се оставила така. В никакъв случай. И Кристи също нямаше подобно намерение.

— Щом не го харесваш, можеш да ме уволниш.

Той я погледна шокирано.

— Кристи!

Трябваше да се измъкне оттук, преди да се е разплакала.

— Виж сега, няма нужда да се разстройваш — той се изкашля. — Сигурен съм, че когато имаш време да помислиш малко за това…

— Вече съм мислила и напускам!

Тя се завтече навън, грабна чантичката си от своята канцелария и хукна към колата. Когато най-после я отключи с трепереща ръка и се вмъкна вътре, тя се строполи върху волана и избухна в сълзи. Наистина ли беше очаквала той да се влюби в нея, само защото беше приповдигнала гърдите си? Та тя си беше все същата глупава, безинтересна жена, която бе прекарала по-голямата част от живота си в мечти за мъж, който никога не би си и помислил за нея, дори и ако живееше хиляда години. Само че сега вече беше и безработна.

През сълзите си видя задната врата да се отваря рязко и оттам тичайки да излиза Етън. Не можеше да му позволи да я види в сегашното й състояние, една патетична неудачница, оплакваща мизерния си живот. Бързо постави ключа и запали колата.

— Кристи! — извика Етън, бягайки към нея.

Тя даде пълна газ и подкара към изхода на паркинга.

Той продължаваше да бяга отстрани на колата.

— Спри, Кристи! Преиграваш! Нека да поговорим.

И в този момент тя направи немислимото. Свали стъклото си, извади ръка навън и показа на отец Етън Бонър средния си пръст.



Два дни бяха минали откакто Кристи се бе появила на работа облечена като уличница, а Етън все още не се бе съвзел от шока.

— Само я гледай как се държи! — погледът му се спря на дансинга на „Маунтинърс“, където Кристи Браун танцуваше с Анди Майлс, младеж, който бе поне десет години по-млад от нея.

Движенията й бяха леко преднамерени, но явно никой от насядалите по дървените маси посетители на бара не забелязваше това.

Кристи се бе появила в „Маунтинърс“ облечена в прилепнала черна пола, която свършваше доста над коленете й, и с блуза в пъпешов цвят с много широко деколте, под която се виждаха гърди, за чието съществуване никой дори и не беше подозирал досега. Бе допълнила тоалета си с бляскава огърлица в черно и златно, краят на която си почиваше точно там, където се съединяваха гърдите й. Фалшиви диаманти проблеснаха през къдриците на тъмнокестенявата й коса, които се спускаха над лицето й докато танцуваше.

Преди Кристи да влезе в бара, Етън кротко ядеше сандвич и се опитваше да измъкне от Гейб информация относно връзката му с вдовицата. Предната седмица, когато я беше заловил с ракличката, в която Джейн съхраняваше компютърните си дискове, той сериозно се беше зачудил дали между брат му и Рейчъл няма нещо по-сериозно от отношенията им работодател — работник. Тази вероятност го плашеше до смърт. Рейчъл няма начин вече да не е разбрала, че Гейб е доста богат. Брат му винаги се отнасяше нехайно по отношение на финансовите въпроси, тя пък бе абсолютна използвачка. Всеки път, когато го погледнеше, тя вероятно виждаше една ходеща и говореща машина за пари.

Но опитите му да научи повече за личния живот на Гейб бяха секнали в момента, в който пристигна Кристи.

— Тя идва тук сама — тихо възкликна Етън. — Дори не е взела някоя приятелка със себе си — той изгледа партньора на Кристи на дансинга. — Кълна ти се, Гейб, навремето я помня, че беше бавачка на Анди Майлс, още когато беше бебе!

— Не ми изглежда някой от тях да се сеща за това в момента — отвърна Гейб.

Кристи не за пръв път идваше в „Маунтинърс“. Тъй като в областта имаше сух режим, местните жители плащаха минимален членски внос за привилегията да принадлежат към някой от частните бутилкови клубове. „Маунтинърс“ разполагаше с малък ресторант, където се предлагаше най-добрата храна в града, и с оживен бар в задната част, който често се използваше като място за провеждане на мероприятия от градски мащаб.

„Маунтинърс“ бе напълно почтено заведение и през последните години Кристи често бе обядвала тук или пък прекарваше вечерите си с приятели или семейството си, но никой досега не я бе виждал така. Сама. В бара. През нощта. И облечена по този начин.

Етън едва смогваше да сдържа гнева си.

— Знаеш ли какво направи тя във вторник, на паркинга, след като избяга от мен? Показа ми среден пръст. Кристи Браун!

— Мисля, че вече ми спомена за това — напомни му Гейб. — Три пъти.

— Ще се мести в новия си апартамент през този уикенд. Не мислиш ли, че човек, който цял ден е събирал багажа си, би трябвало да е прекалено уморен, за да се отдаде на веселба?

— Не ми изглежда никак уморена.

Кристи се засмя на нещо, казано от Анди, и го остави да я заведе обратно до масата си, на която седеше с двама приятели от колежа, дошли му на гости. На Етън му приличаха на банда безделници. Шапките им бяха обърнати обратно, на ушите си носеха обеци, единият имаше нещо подобно и на брадичката си.

Много добре сложени безделници обаче. Анди играеше във футболния отбор на „Норд Каролина стейт“, а размерите на останалите двама подсказваха, че вероятно са негови съиграчи.

— Всичко това е работа на Рейчъл Сноупс.

Пръстите на Гейб силно стиснаха чашата с газирана вода пред него.

— Името й е Стоун. Рейчъл Стоун.

— Тя е превърнала Кристи в… пачавра.

— Стига, Ет!

— Дрехите й са толкова тесни, цяло чудо е, че въобще може да се движи. Но все пак се движи. Гледай, гледай! — Кристи тъкмо се бе облегнала на масата и се бе навела напред, за да чуе това, което й казваше единият от футболистите. — Тя… тя… направо се завира в ръцете им!

— Просто не е за вярване, че никога досега не си забелязвал тези гърди.

— Ти пък да не би да си ги забелязвал.

— Да, но аз не съм работил с нея почти всеки ден от живота си през последните осем години.

Етън все повече се ядосваше.

— Много хубаво направи, че напусна, защото иначе щеше да се наложи да я уволнявам. Как бих могъл да допусна църковната секретарка да се държи по този начин!

— Тя не се облича по-различно от Лора Делапино или Ейми Мейджърс, а ти, мисля, че ги обожаваш и двете — вметна Гейб.

— Те не са Кристи и не мога да разбера, защо се държиш като глупак. Тя си беше съвсем нормална, докато вдовицата Сноупс не се настани при нея. Съвсем очевидно е, че развалянето на Кристи е само една част от плана на Рейчъл да разбуни отново този град.

— Мислиш, че си има план?

Етън повдигна рамене.

— Слушай ме сега, Ет — Гейб леко сниши глас. — Рейчъл се бори с всички сили колкото да оцелее. Обиждат я на всяка крачка, нарязаха гумите й, вилата на Ани стана обект на вандализъм. Така че не ми говори за нейния план да разбуни този град.

Прав беше, разбира се, но Етън в миг забрави за настоящия им разговор, виждайки как Анди надига халбата си с бира към устните на Кристи. Той рязко се изправи на крака.

— Това вече е прекалено! Ще я изведа оттук.

От отсрещната страна на бара Кристи гледаше как Етън се запътва към нея. Отново бе изгладил ризата си, забеляза тя. Беше много стара, но една от любимите му и той полагаше големи грижи за нея.

Етън винаги бе безупречно облечен. Дори беше изгладил вече съвсем избелелите си джинси. Русата му коса бе перфектно подстригана и сресана, очите му бяха кристално сини. Веднъж майка му бе доверила на Кристи, че в семейство Бонър има една огромна, с никого несподеляна тайна. Макар никой да не го бе казвал на глас, всички обичаха най-много Етън.

Е, без Кристи. Тя даже никак не го обичаше. Беше я предал и сега тя бе абсолютно безчувствена към този плъх — пропагандатор на Евангелието, уж разговарящ с Бога.

— Кристи, бих искал да говоря с теб.

— Давай — изсумтя тя също толкова небрежно, колкото би го направила и Рейчъл, и обърна безгрижно глава.

Нямаше да му позволи да разбере колко съсипана бе била от отношението му към нея във вторник сутринта. След като бе избягала от него, и се бе прибрала право вкъщи и бе събрала всичките си нови дрехи с намерението моментално да ги изхвърли. Но в последния момент бе мярнала отражението си в голямото огледало в спалнята и това я беше спряло.