Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Аз съм лисица, аз съм лисица, аз съм лисица.

Кристи притисна ръка към гърдите си, които едва бяха закрити от една небесносиня блузка с широко деколте, препасана в чифт бели джинси, толкова тесни, че биха показвали отпечатъците от бикините й, ако тя бе обута с такива, а не с нещо, подобно на ремък, което не оставяше никакви отпечатъци.

Докато се настаняваше зад безупречно подреденото бюро в канцеларията си, сърцето й биеше толкова учестено, че го усещаше чак в гърлото си. Не можеше да го усети обаче с дланта си, тъй като й пречеха гърдите, великолепни гърди, станали такива най-вече благодарение на сутиена Уондърбра, сутиен, който продавачката от бутика в Ашвил горещо й бе препоръчала да си купи заедно с още няколко десетки абсолютно необходими артикула. Те бяха погълнали значителна част от спестяванията, с които бе възнамерявала да обзаведе спалнята в новия си апартамент.

Беше се подготвяла за това в продължение почти на две седмици, от вечерта, когато бе споделила с Рейчъл за чувствата си към Етън. След четири дни й предстоеше да се нанесе в новия апартамент и според нея точно сега бе моментът да постави едно ново начало.

Бризът подухващ от отворения прозорец, се заигра с една къдрица от тъмната й, фина коса. Сега тя бе късо подстригана и тупирана. Точно това й беше казала фризьорката: „Сега ще я тупираме. Тупирането е елементарно и в същото време много ефектно.“

И сега косата й я гъделичкаше по бузите и й стигаше само до задната част на шията. Няколко кичура се спускаха над челото и почти влизаха в очите й.

Когато вчера се прибра вкъщи след всичките си козметични промени и видя как Рейчъл зяпна от изненада, тя почти се разплака.

Рейчъл обаче бе избухнала в гръмогласен смях.

Кристи, изглеждаш като една изключително стилна уличница! Казвам го в най-добрия смисъл на думата.

След това Рейчъл я бе прегърнала и бе започнала да се суети около нея, карайки я да й покаже всичките й покупки: дрехите и бельото, новия си грим и невероятно скъпия и зноен парфюм, който бе накарал Едуард да сбърчи нос и да й заяви, че мирише на списание.

След като се възхити на всичките й покупки, Рейчъл й каза, че изглежда страхотно, след това я изгледа с характерния си, подозрителен поглед.

— Ти правиш това заради себе си, нали, Кристи? Правиш го, защото ти искаш така, а не само защото се опитваш да привлечеш вниманието на този Етън Бонър.

— Правя го заради себе си — бе отвърнала Кристи, макар и двете да знаеха, че това е лъжа.

Ако зависеше от нея, тя би си върнала незабавно предишната дълга и права коса, старите, безлични дрехи, предишното лице, лишено от всякакви мазила, с изключение на малко червило. Ако го правеше заради себе си, тя би предпочела отново да е незабележима, тъй като така й харесваше. Вече копнееше да бъде незабележима. Беше родена да бъде такава.

Но с тази си незабележимост не би имала никакъв шанс да привлече вниманието на мъжа на мечтите си.

Кръвта й замръзна, когато чу уверените му стъпки в коридора. Църковната канцелария не работеше в понеделник, затова имаха много работа за наваксване днес. Мили Боже, накарай го да се изпълни с похот колкото се може по-бързо, защото не знам дали ще мога да издържа в този вид дълго време.

— Добро утро — влезе той забързано в офиса. — Донеси ми доклада от събранието на мисията, ако обичаш, искам да го прегледам набързо. След това ще се опитаме най-после да уточним мероприятията за юли — той мина покрай бюрото й и влезе в кабинета си без дори да я погледне.

Старата, добра, незабележима Кристи Браун.

Тя грабна чантичката си, и взе миниатюрния флакон с парфюма и пръсна равностойността на поне десет долара върху деколтето. След това направи бърз преглед на външността си в огледалцето на новия си козметичен комплект: съвсем малко пудра, леко повдигнати вежди, дебели, опушено кафяви мигли и яркочервена уста.

Мили Боже! Тази уста! Но продавачката от магазина за грим бе настоявала на този цвят червило, а и Кристи си спомни какво й беше казала Рейчъл тази сутрин. Само един поглед към устата ти, Кристи, и на преподобния отец Жребец ще му дойдат едни много срамни мисли. Не че теб би те интересувало това, нали си купила това червило заради самата себе си…

Кристи взе старателно подредените документи, от които се нуждаеше, но в следващия миг ги изпусна от разтрепераните си ръце. Докато се навеждаше, за да ги събере, тя видя прясно лакираните си пръсти да се подават иззад каишките на елегантни златисти сандали и се почувства така, сякаш гледаше нечии чужди крака.

Аз съм лисица. Аз съм лисица. Аз съм една глупава тупирана лисица.

Етън бе навел замислено глава над някакъв каталог пред себе си. Днес беше облечен с бяла риза с виненочервена ивица на нея и морскосини панталони. Дългите му, добре поддържани пръсти си играеха с ръба на каталога и тя си представи как същите тези пръсти си играят с откопчалката на нейния Уондърбра.

С разтуптяно сърце тя остави поискания от него доклад на бюрото, механично подреди една купчина писма, след това седна на обичайното си място срещу него. Когато кръстоса краката си, невероятно впитите джинси почти спряха кръвообращението й, но тя реши да не обръща внимание на това дребно неудобство.

Етън започна да чете доклада.

— Понякога ми се иска да ги подпаля на клада тези хора. Искам тазгодишната Кампания на Състраданието да е най-добрата, която сме провеждали досега, а събранието на мисията няма нито една оригинална идея в това отношение.

— Защо не се обърнем към класа за образование на възрастни, може би ще могат да допринесат за планирането на кампанията — Погледни ме най-после! Вдигни поглед и ми дай възможност да те зашеметя!

— Да, това е добра идея. Обади се на Мери Лу и поговори с нея.

Почувствай ме, моля те! Тази мисъл я накара цялата да се изчерви. Тя се размърда и изпрати към него свежа порция парфюм.

Етън също се размърда, но така и не вдигна глава.

Тя побутна календара за юли през бюрото. Той нямаше начин да не забележи, че на ръката си имаше шест пръстена, съблазнителни малки златни и сребърни гривнички, които се гушеха една до друга също като ръцете на любовници.

Той обаче нищо не забеляза.

— На десети има голямо струпване на мероприятия. Имам заседание на синода. Или ще трябва да отложим пикника, организиран от Библейското училище, или ще трябва да минат без мен.

Искаше й се да побегне от този офис, но направеше ли го сега, никога повече нямаше да може да се подложи на подобно изпитание. Изправи се почти насила на крака, заобиколи бюрото му и застана точно до него.

— Децата ще бъдат много разочаровани, ако не присъстваш. Дали да не преместим пикника в четвъртък?

Той подсмръкна. Кристи му подаде една кърпичка от кутията на бюрото и Етън избърса перфектно оформения си нос.

— Това не е ли денят, в който каним родителите на обяд?

— Не е проблем — тя леко притисна бедрото си към него. — Можем да го преместим по-рано през седмицата.

— Добре — той захвърли кърпичката в коша. — Напомни ми за всеки случай, да не би да забравя да дойда.

Не би могла да понесе повече. Сочейки нещо в календара, тя се наведе напред и завря едната от силно повдигнатите си гърди точно под очите му.

— А двадесет и трети ще е най-подходящата дата за шествието на клуба „Приятели на Исус“.

Тишина. Дълга, напрегната тишина.

Мускулите в задната част на елегантния му врат се стегнаха. Красивите му пръсти се отпуснаха на бюрото и докато Кристи чакаше мъжът на нейните мечти да вдигне поглед, сякаш целият й живот премина като на кино лента пред очите й, всичките тридесет скучни години.

Той бавно вдигна глава, движейки я сантиметър по сантиметър, но когато погледът му най-сетне достигна до лицето й, явно беше загубил дар слово. Накрая все пак мускулите в гърлото му започнаха да работят и той преглътна мъчително.

— Кристи?

Каза си, че трябва да си представи, че е Рейчъл. Какво би направила Рейчъл в подобна ситуация? Тя наклони леко брадичка и сложи треперещата си ръка на хълбока.

— Да? — в момента, в който изрече тази единствена дума, тя почти се задави.