— Извинявай — измърмори Нейт и й подаде възглавница, така че главата и раменете й да се удобно настанени. Тя повдигна глава и разпръсна красиво косата си по възглавницата, след което се надигна отново и ухапа Нейт по рамото, оставяйки му белег от зъби с формата на буквата „о“.

— Това получаваш задето ми причини болка — каза тя, пърхайки с мигли.

— Обещавам да съм внимателен — отговори той сериозно, а ръката му се плъзна по хълбока и надолу по бедрото й.

Блеър пое дълбоко въздух и се опита да отпусне всеки мускул по тялото си. Но това не приличаше на нито една любовна сцена от всичките й любими филми. Тя не беше си представяла, че може да е толкова истинско и в същото време толкова странно.

Реалността е далеч от това, което виждаш по филмите, но поне трябва да е приятно.

Той я целуваше нежно, а тя сложи ръка на врата му и вдиша познатия аромат. Събрала смелост, тя посегна с другата ръка към колана му и започна да го разкопчава.

— Заяжда — каза и се изчерви пред възела от кожа и метал. Никога досега не се беше чувствала толкова некоординирана.

— Остави на мен — предложи Нейт. Той бързо разкопча колана, докато Блеър хвърли един поглед на стаята си и се загледа в един стар маслен портрет на баба си, като млада с кошница с розови листа. Внезапно се почувства твърде гола.

Погледът й се върна на Нейт, който смъкна панталоните си и ги изрита настрани. Дъното на карираните му червено-бели боксерки стърчеше като палатка.

Тя пое дълбоко въздух.

В този момент входната врата се отвори и затвори с трясък.

— Ехоо, има ли някой вкъщи? — разнесе се гласът на майка й.

И двамата с Нейт замръзнаха на място. Майката на Блеър и новото й гадже Сайръс бяха отишли на опера и не трябваше да се приберат поне още няколко часа.

— Блеър, скъпа? Тук ли си? Двамата със Сайръс искаме да ти кажем нещо вълнуващо!

— Блеър? — отекна гласа на Сайръс.

Блеър избута Нейт настрани и придърпа кувертюрата върху себе си.

— Какво ще правим? — попита той, като мушна ръката си под завивката и докосна стомаха й.

Опа, грешно движение, никога не пипай стомаха на момиче, ако не те е помолила преди това. Иначе я караш да се чувства дебела.

Блеър се отдръпна инстинктивно и стъпи на пода.

— Блеър? Може ли да вляза за минутка? Важно е! — чу се гласа на майка й точно пред вратата.

Уоу.

— Чакай! — викна Блеър и се шмугна в килера, където намъкна чифт къси панталони. — Обличай се — изсъска тя на Нейт. Свали с ритник обувките си и облече старата тениска на баща си, спомен от Йеил. Нейт обу панталоните си и закопча колана. Втори дубъл на секса — неуспешен.

— Готов ли си? — прошепна тя.

Нейт кимна с глава, безкрайно разочарован.

Блеър отвори вратата и завари майка си в коридора. На лицето й бе изписана голяма усмивка, а бузите й бяха зачервени от виното и вълнението.

— Забелязваш ли нещо различно? — запита тя и размаха лявата си ръка във въздуха. На четвъртия й пръст се мъдреше пръстен с огромен диамант в златен обков. Всъщност изглеждаше като традиционен годежен пръстен, само че беше четири пъти по-голям. Абе, беше смешен.

Блеър се блещеше в огромното нещо, подпряна на вратата на стаята си и усещаше дъха на Нейт зад ухото си, но никой от тях не продума.

— Сайръс ме помоли да се омъжа за него! Не е ли чудесно? — възкликна майка й.

Блеър не можеше да повярва на ушите си.

Сайръс Роуз беше оплешивяващ мъж на средна възраст със смешен щръкнал мустак, носеше златна гривна и раирани костюми с двойно закопчаване. Бяха се срещнали миналата пролет в „Сакс“, в отдела за козметика. Той търсел парфюм за майка си, а Елинор предложила да му помогне. Блеър си спомни как, когато се прибра, тя каза нещо от сорта „Дори му дадох телефонния си номер“, от което на Блеър й се обърнаха червата. И за да станат нещата още по-гадни, Сайръс се обади, и не спря да се обажда, докато сега, те щяха да се женят.

Тогава по коридора се зададе и Сайръс.

— К’во ще кажеш, Блеър? — намигна й той. Беше облечен в син костюм с двойно закопчаване и лъскави черни обувки, а лицето му беше червено. Коремът му стърчеше напред, а очите му бяха изцъклени като на риба-балон. Той потърка самодоволно дебелите си, космати, отрупани в злато ръце една в друга.

Нейният нов доведен баща. Стомахът й отново се обърна. Е, толкова за изгубването на девствеността й от момчето, което обичаше. Филмът на нейния живот започваше да прилича на трагедия, че даже и малко на абсурд.

Блеър сви устни и целуна лаконично майка си по бузата:

— Поздравления, мамо!

— Ей т’ва е сладурана — прогърмя Сайръс.

— Поздравления, г-жо Уолдорф — каза и Нейт, като заобиколи Блеър.

Той се почувства доста странно в центъра на толкова интимен семеен момент. Не можеше ли Блеър да каже на майка си да изчака до сутринта и тогава да говорят?

А г-жа Уолдорф продължаваше да го прегръща:

— Не е ли прекрасно?

Нейт не беше много сигурен.

Блеър въздъхна отчаяно и тръгна надолу по коридора, за да поздрави Сайръс. Той вонеше на синьо сирене и пот, а от носа му стърчаха косми. Направо не й се искаше да повярва, че това ще бъде доведеният й баща.

— Много се радвам за теб Сайръс — сковано каза Блеър. Тя се изправи на пръсти и постави гладката си буза до устата му.

— Ние сме най-щастливите хора на света — отговори той и я млясна по бузата, оставяйки мокро петно.

Блеър, обаче, никак не се чувстваше щастлива.

Най-накрая пускайки Нейт, Елинор добави:

— И най-хубавата част е, че ще го направим бързо, в съботата след Деня на Благодарността. Което е точно след три седмици.

Блеър я гледаше и не вярваше на ушите си. Тя спря да мига и се замисли. Съботата след Деня на Благодарността? Но това беше рожденият й ден, седемнадесетият й рожден ден.

— Ще го направим в „Сейнт Клеър“ с много шаферки — моите сестри и твоите приятелки, а ти скъпа, разбира се, ще си ми кума. Така ще ми помогнеш с подготовката, а това предполага страхотни забавления. Толкова много обичам сватбите — каза майка й без дори да си поеме дъх.

— Добре, да кажа ли на татко? — попита Блеър с глас, лишен от всякаква емоция.

Майка й не отговори веднага, а се замисли:

— А, как е баща ти? — каза тя най-накрая, все още широко усмихната, защото нищо не можеше да помрачи радостта й.

— Супер, подари ми чифт обувки и страхотна торта — отговори Блеър като вдигна рамене.

— Торта? — намеси се въодушевено Сайръс.

Прасе, помисли си Блеър. Баща й поне се беше постарал да направи парти за рождения й ден, защото явно истинският нямаше да бъде особено забавен:

— Съжалявам, че не донесох малко вкъщи, просто забравих.

Елинор прокара ръце по бедрата си и каза, поглеждайки към Сайръс:

— Е, аз не мога да си позволя да ям торта, булката трябва да следи за теглото си!

— Мамо?

— Да, мила?

— Имаш ли нещо против аз и Нейт да се върнем в стаята ми и да погледаме телевизия?

— О, но разбира се, че не, отивайте — каза тя и погледна към Нейт с разбиране.

Сайръс им намигна:

— Лека, Блеър! Лека нощ, Нейт!

— Лека нощ, г-н Роуз — отговори Нейт и последва Блеър в спалнята й.

В секундата, в която Нейт затвори вратата, Блеър се хвърли на кревата и зарови лице във възглавницата си.

— О, стига Блеър, Сайръс е окей. Искам да кажа, че можеше и да е по-зле? Можеше да е някакъв гадняр, нали? — каза Нейт, седнал на ръба на леглото, докато й масажираше краката.

— Но той е абсолютен гадняр. Мразя го! — промърмори тя и й се прииска Нейт да я остави сама, за да страда. Никой не можеше да я разбере, дори и той.

Той легна до нея и започна да гали косата й.

— Аз гадняр ли съм?

— Не.

— Мразиш ли ме?

— Не — каза тя и се зави с кувертюрата.

— Ела тук — каза той и я гушна.

Придърпа я към себе си и пъхна ръка под тениската й с надежда да се върнат към това, което правеха, преди да ги прекъснат. Целуна я нежно по врата.

Тя затвори очи и се опита да се отпусне. Можеше да го направи, можеше да прави секс и да получи милиони оргазми, въпреки че майка й и Сайръс бяха в съседната стая. Защо не?

Може би, защото не й стискаше. Тя толкова държеше първият й път да е перфектен, а този момент беше всичко друго, но не и перфектен. А най-вероятно майка й и Сайръс правеха точно това в тяхната спалня. Самата мисъл я караше да се чувства, сякаш милиони ларви прояждат кожата й.

Това не беше правилно, всичко беше с главата надолу. Животът й се превръщаше в тотален провал.

Блеър се отдръпна от Нейт и зарови глава във възглавницата:

— Съжалявам — промълви, макар да не съжаляваше особено. Моментът обаче не беше подходящ за плътски удоволствия. Блеър се чувстваше като Жана Д’арк, изиграна от Ингрид Бергман в едноименния филм — една красива, недостъпна мъченица.