Нейт продължи да гали косата й и да масажира гърба й с надеждата, че тя ще промени решението си, но Блеър упорито държеше лицето си притисната във възглавницата. Е, Нейт нямаше как да не се запита дали тя изобщо беше решила да го направят.

Няколко минути по-късно спря да я докосва и стана от леглото. Беше станало късно, а той бе уморен и отегчен.

— Трябва да се прибирам.

Блеър се престори, че не го чува, защото беше твърде запленена от драмата на собственото си страдание.

— Обади ми се — добави Нейт и си тръгна.

С е решена да остане късметлийка

В събота сутрин Серена се събуди от гласа на майка си:

— Серена, може ли да вляза?

— Какво? — попита тя, като се изправи в леглото си. Още не беше привикнала с факта, че отново живее с родителите си и не й харесваше.

Вратата леко се отвори и майка й каза:

— Имам новина за теб.

Серена нямаше нищо против, че майка й я беше събудила, но не й харесваше факта, че родителското тяло привиква да влиза в стаята й, когато си пожелае.

— Добре — каза тя малко по-раздразнено отколкото се чувстваше.

Г-жа ван дер Удсен влезе и седна на ръба на кревата. Беше облечена в морскосин копринен пеньоар на Оскар де ла Рента и копринени чехли в същия тон. Чупливата й, изрусена на кичури коса беше събрана на опашка, а бледата й кожа носеше перления блясък на години преминали в употреба на крем „Ла Мер“. А, и ухаеше на Шанел №5.

Серена прибра краката си до брадичката и се покри с кувертюрата:

— Какво става?

— Преди малко се обади Елинор Уолдорф и познай какво?

Серена извъртя очи при този несполучлив опит на майка ида вкара съспенс в ситуацията и попита:

— Какво?

— Ще се омъжва.

— За този тип Сайръс ли?

— Разбира се, че за кого другиго? — поинтересува се майка й докато изтръска няколко въображаеми трохи от пеньоара си.

— Откъде да знам — отговори Серена и се замисли как ли Блеър е понесла новината. Най-вероятно, не много добре. Въпреки че напоследък Блеър не се държеше много мило с нея, Серена все още й съчувстваше.

— По-необичайното е, че ще го направят много набързо? — продължи г-жа Ван дер Удсен и щракна с отрупаните си с бижута пръсти.

— Какво искаш да кажеш? — попита Серена.

— В уикенда след Деня на Благодарността — прошепна тя и вдигна многозначително вежди, за да покаже колко необичайно е това. — Съботата след Деня на благодарността, това е датата на сватбата. Елинор те моли да й станеш шаферка. Аз съм сигурна, че Блеър ще ти обясни всичко по-подробно. Тя ще бъде кумата.

Г-жа ван дер Удсен се изправи и започна да подрежда разхвърляните шишенца от парфюм „Крийд“, малките бижутерийни кутийки на „Тифани“ и тубичките с грим „Стила“ по тоалетката на Серена.

— Майко, престани — измънка Серена и затвори очи.

Съботата след Деня на благодарността, та това беше след три седмици. И тогава Серена се сети, че това бе рожденият ден на Блеър. Горката тя — толкова обичаше рождения си ден. Това беше нейният ден, но явно не и тази година.

Какво ли щеше да е да си шаферка, когато Блеър е кумата? Дали щеше да й даде да облече рокля, която няма да й става? Или щеше да разлее шампанско върху нея? Или щеше да я накара да измине пътя до олтара с Чък Бас, най-гнусния тип в обкръжението им? Ситуацията беше твърде странна и трудна за преценяване?

Майка й се върна, седна отново на кревата й и започна да я гали по косата:

— Какво има, миличка? Мислех, че ще се зарадваш да бъдеш шаферка — притеснено запита тя.

— Просто имам главоболие, това е — каза Серена и отвори очи, след това въздъхна, уви се хубаво и допълни: — Мисля, че просто ще полежа малко и ще погледам телевизия, става ли?

— Добре, ще изпратя Деби да ти донесе кафе и сок, и мисля, че е купила кроасани — каза майка й и я потупа по крака.

— Благодаря, мамо.

Майка й стана и отиде до вратата. Там се спря, обърна се и каза с усмивка:

— Есенните сватби винаги са толкова прекрасни. Мисля, че всичко това е доста вълнуващо.

— Да, ще бъде страхотно — отговори Серена, докато наместваше възглавницата си.

Когато майка й излезе, тя се обърна на другата страна и загледа през прозореца как птиците излитат от бронзовите върхари на музея. После се пресегна за телефона и натисна бързия бутон с номера на брат си в колежа „Браун“. Когато имаше нужда от утеха, винаги натискаше първо този бутон. С другата си ръка взе дистанционното на телевизора и пусна „Николодиън“, където даваха Спъндж Боб с квадратните шорти. Тя се взира в екрана, без да го вижда и изчака четири позвънявания. На шестото брат й Ерик отговори:

— Да-а?

— Хей, защо си станал толкова рано?

— Не съм — каза той и се разкашля. — По дяволите.

— Извинявай, да не си имал тежка нощ? — засмя се Серена.

В отговор Ерик изръмжа.

— Обаждам ти се, понеже тъкмо научих, че майката на Блеър се омъжва за тоя тип Сайръс. Даже не мисля, че се познават от отдавна. Както и да е, тя иска да стана шаферка, а Блеър е кумата, което значи… Не знам какво значи, но съм убедена, че ще е гадно.

Тя изчака Ерик да отреагира, но не чу нищо.

— Май имаш страхотен махмурлук и не ти се говори за това, а? — продължи тя.

— Нещо такова.

— Добре, ще ти се обадя по-късно — отвърна Серена, разочарована от изхода. — А, и мислех да ти погостувам скоро, може би следващата седмица?

— Добре — прозина се той.

— Чао — каза тя и затвори.

Измъкна се от завивките, стана и се запъти към банята, където загледа отражението си в огледалото. Сивите й боксери висяха, а тениската и с г-н Мехур се беше усукала на раменете. Русата й коса беше полепнала на врата й, а по устата й се виждаше засъхнала слюнка.

Но разбира се, тя въпреки всичко изглеждаше секси.

— Грозница — каза Серена на отражението си и посегна към четката за зъби. Докато миеше зъбите си, тя мислеше за Ерик. Въпреки че той май купонясваше повече от нея, някак беше успял да се задържи в пансиона и от там беше отишъл директно в колежа „Браун“. Ерик беше добрият син, а тя лошата дъщеря. Всичко беше толкова несправедливо.

Тя решително сбърчи вежди, докато търкаше кътните си зъби.

И какво като я бяха изритали от пансиона? Оценките й бяха посредствени и единственото й извънкласно занимание беше странният филм, който беше направила за фестивала на „Констънс Билард“. Там щеше да покаже на всички, че не е толкова лоша, колкото си мислят. Щеше да постигне тази цел, като влезе в добро училище като „Браун“ и стане някой.

Не че сега беше никой. Тя беше момичето, което всички помнят, момичето, което всички мразят и обичат. Момичето, на което не му се налагаше да се старае да блесне, защото вече блестеше по-ярко от останалите.

Изплю остатъка от паста в мивката. Да, определено ще отиде до „Браун“ следващата седмица, дори да е напразно. Може пък да й излезе късметът, както обикновено ставаше.

Един късметлия и един самотник

— Изрод — прошепна Джени Хъмфри на отражението си.

Тя стоеше пред огледалото и се опитваше да издуе стомаха си възможно най-много, но не можеше да го изравни с гърдите си, които бяха огромни за деветокласничка. Розовата й нощничка се спускаше палатковидно от гърдите, скривайки изпъкналият й корем и късите й крака. За разлика от Серена ван дер Удсен, момичето от последната година в „Констънс Билард“, което боготвореше, тя беше пораснала настрани вместо нагоре. Отгоре на всичко гърдите на Джени скриваха всякаква надежда за нея да прилича дори и малко на Серена. Те бяха проклятието на нейното съществуване.

Джени издиша поетия въздух и изхлузи нощницата през главата си, за да може да пробва новата блуза, което си беше купила от „Ърбън аутфитърс“ предния ден. Намъкна я през глава и се погледна. Сега вече нямаше две огромни гърди, а една ужасно голяма буца, изглеждаше направо деформирана.

Джени прибра къдравата си коса зад ушите и обърна гръб на огледалото с отвращение. После се намъкна в чифт панталони с емблемата на училището си и тръгна към кухнята, за да си направи чай. В същото време брат й Дан излизаше от своята стая. Сутрин той винаги изглеждаше страшно, с разрошена коса и мътен поглед. Но днес очите му изглеждаха големи и бистри, все едно е станал рано и вече е изпил дозата си кафе за сутринта.

— Е? — запита Джени като влязоха в кухнята.

Тя проследи с поглед как си прави кафе с гореща вода от кранчето на чешмата. Дан никога не беше претенциозен щом ставаше дума за кафе. Стоеше до мивката и бъркаше кафявата смес, загледан в кръговете, които тя образуваше.

— Знам, че си излизал със Серена снощи — каза тя нетърпеливо и скръсти ръце. — Е, как беше? Страхотно? С какво беше облечена? Какво правихте? Какво каза тя?

Дан отпи от кафето си. Джени винаги се въодушевяваше, щом станеше дума за Серена, а той обичаше да я дразни.