Минаха покрай зъболекаря на Серена и онази стара къща, позната на всички като Фрик, сега превърната в музей. На Дан му се прииска да разбие вратата и да целуне Серена на едно от прекрасните старинни легла на горния етаж. Искаше му се с нея да живеят вътре, като бежанци в рая.

Те продължаваха да вървят по 72-ра улица покрай жилището на Блеър Уолдорф и Серена вдигна поглед. Тя познаваше Блеър от първи клас и беше ходила в апартамента на семейство Уолдорф стотици пъти, но вече не беше добре дошла там.

Естествено Серена не можеше да се прави на абсолютно безгрешна, защото й беше пределно ясно какво е вбесило Блеър най-много. Не беше фактът, че Серена не бе поддържала връзка със старите си приятели от Ню Йорк, нито фактът, че е купонясвала из Европа, докато родителите на Блеър са се развеждали. Това, което наистина бе вкиснало отношенията им, бе фактът, че Серена и Нейт преспаха заедно преди тя да замине за пансиона.

Това беше преди почти две години и чак не й се вярваше, че се беше случило с нея, понеже Серена, Блеър и Нейт бяха наистина страхотна тройка. Всъщност Серена се надяваше, че Блеър ще погледне на тази случка като на обикновена лудория, която се случва между близки приятели и ще й прости. Така де, това си беше само онзи път, а и Блеър и Нейт бяха още заедно. Но Блеър беше разбрала наскоро и всичко нямаше да се размине просто така.

Серена потърси цигара в чантичката си и след като намери, я пъхна в устата си, спря и си запали. Дан я изчака да поеме и издиша сивия пушек. Тя придърпа поизносената си чанта от „Бърбери“.

— Хайде да ходим да поседим на стълбите на „Метрополитън“ — каза Серена и хвана ръката му. Много бързо те извървяха десетте преки до музея. Серена издърпа Дан до средата на стълбите и седна. От другата страна на улицата се намираше нейното жилище. Както обикновено, родителите й ги нямаше — бяха на благотворителен бал или на откриване на някоя галерия, а прозорците изглеждаха тъмни и самотни.

Серена пусна ръката на Дан и той се почуди дали не е направил нещо не както трябва. Беше му невъзможно да прочете мислите й и това го влудяваше.

— Аз, Нейт и Блеър седяхме с часове на тези стълби и си говорехме — каза Серена. — Понякога трябваше да ходим някъде и с Блеър се нагласявахме и тогава Нейт се появяваше с бутилка, купувахме си цигари и сядахме да си купонясваме на тези стълби. — Серена погледна към звездите с големите си бляскави очи, но този път в тях имаше сълзи.

— Понякога ми се иска… — започна отново тя, но гласът й се загуби. Не беше сигурна какво точно й се иска, но й беше омръзнало да се чувства виновна заради Блеър и Нейт. — Извинявай, ако те отегчавам — допълни тя и се загледа в обувките си.

— Не, няма проблем — отвърна Дан.

Искаше му се да хване ръката й отново, но тя я беше скрила в джоба си. Вместо това, докосна лакътя й. Това беше неговият шанс. На Дан му се прииска да измисли нещо красиво и страстно, което да каже, но не можеше, защото сърцето му биеше в гърлото. И преди нервите му да го парализират напълно, той се наведе и я целуна нежно по устните. Земята се разтресе и той се почувства доволен от факта, че е седнал. Когато се отдръпна, забеляза втренчения поглед на Серена.

Тя избърса носа си и му се усмихна. А след това повдигна брадичка и го целуна. Това беше малка целувка по долната устна, след която тя се наведе и зарови глава в рамото му.

„Господи, за какво ли си мисли? — отчаяно се запита Дан. Защо не ми казва нищо?“

— Е, къде ходят хората от Западната част да се забавляват? Имат ли си такова местенце? — попита тя.

— Не съвсем — отговори той, а ръката му още седеше на кръста й. Точно в този момент не му се говореше. В този момент му се искаше, хванати за ръце да се хвърлят от ръба на някоя скала в огряното от лунна светлина море и да се понесат по водата. Искаше да я целува отново и отново, и отново. — Аз ходя до хангара с лодките през деня, а вечер просто се мотаем.

— Хангара, ще ме заведеш ли?

Той кимна, да, щеше да я заведе навсякъде.

Изчака да вдигне главата си, за да може да я целуне отново, но тя я бе положила на рамото му, вдишваше от аромата на палтото на Дан и се успокояваше.

Поседяха така още известно време, а Дан бе толкова притеснен и щастлив, и очарован, че даже не можеше да запали цигара. Малко се надяваше да заспят така прегърнати и да се събудят от розовото сияние на изгрева.

Но няколко минути по-късно Серена се отдръпна и каза:

— По-добре да се прибирам, преди да съм заспала. Скоро ще се видим, нали? — тя се наведе и го целуна по бузата, а косата й го погъделичка по ухото и той трепна.

Той кимна. Трябва ли да си тръгваш? Беше го страх да си отвори устата, за да не се изпусне да каже това, което избягваше цяла вечер. Обичам те. Все още се боеше, че ще я отблъсне.

Проследи с поглед как прекосява улицата, а бледата й коса се развява след нея. Портиерът отвори вратата и тя изчезна вътре.



Серена се качваше с асансьора и си играеше с ключовете в джоба на платото. Само до преди няколко седмици в петък вечер тя щеше да си е у дома, да гледа телевизия и да се самосъжалява. Колко щастлива беше, че се е сприятелила с Дан.



Дан поседя на стъпалата на музея още няколко минути, докато светлините на последния етаж останаха включени. Представи си как Серена изува ботушите си в коридора и мята палтото си на някой стол, така че прислужницата да го прибере. Как се преоблича в дълга, бяла, копринена наметка, как сяда пред позлатено огледало и реше косите си, като принцеса от някоя приказка. Дан докосна долната си устна с показалеца. Наистина ли се бяха целунали? Толкова пъти го беше правил на сън, че му беше трудно да повярва, че се е случило наистина.

Той се изправи, потърка очи и се протегна. Наистина се чувстваше много добре. Всичко това беше малко смешно — изведнъж той се превърна в момчето, за което мразеше да чете в книгите. Най-щастливото момче на света.

Втори удар!

— Не виждам защо трябва да ходиш в „Браун“ същият уикенд, в който аз ще ходя в Йеил — викна Блеър от банята. В това време Нейт се беше опънал на леглото й и размахваше един от нейните колани, за да може Кити Минки, синята руска котка на Блеър, да го гони. Светлините бяха загасени, а на тяхно място блестяха свещи, от уредбата се чуваше Мейси Грей, а Нейт беше гол до кръста.

— Нейт? — нетърпеливо повтори Блеър. Тя беше започнала да се съблича и да трупа дрехите си на купчина в банята. Беше запланувала да прекарат уикенда заедно в Ню Хейвън. Можеха да наемат кола и да отседнат в романтичен хотел със закуска в леглото, все едно бяха на меден месец.

— Аха — отговори най-накрая той — Ами не знам. Предполагам, че това е датата, която са определили от „Браун“. Съжалявам. — Той издърпа колана измежду лапите на котката и го завъртя над главата й, като така я уплаши, че тя се завря в гардероба. След това се обърна по гръб, загледа се безцелно в тавана, и зачака.

Миналият път, когато за малко да го направят, Нейт призна на Блеър, че вече го е правил и то с най-добрата й приятелка — Серена, през лятото преди тя да замине за пансион. Някак му се стори много гадно да го направят, без Блеър да знае, че А) не му е за първи път и Б) го беше направил с бившата й най-добра приятелка. Естествено, веднага след като си беше признал, на Блеър хич не й беше до секс. Та тя беше бясна.

Слава Богу, всичко това вече беше зад гърба им. Така де, почти всичко.

Блеър приключи със закопчаването на новите си обувки на Маноло Бланик и се напръска с парфюм. След това затвори очи и преброи до три. Едно, две, три. През тези кратки секунди тя си представи филм за това как тя и Нейт прекарват невероятна нощ заедно. Те бяха заедно от деца и някак предопределени да са винаги заедно и да се отдадат изцяло един на друг. Отвори очи и прокара четката през косата си още веднъж, след което си хвърли последен поглед в огледалото. Да, изглеждаше уверена и готова. Изглеждаше като човек, който винаги получава каквото пожелае. Тя беше момичето, което ще учи в Йеил и щеше да се омъжи за момчето от въображаемия й филм. Е, да, де само ако ноздрите й не бяха толкова големи, а гърдите толкова малки, но все тая.

Бутна вратата на банята.

Нейт я погледна и се изненада, че веднага се възбуди. Сигурно от шампанското или от пържолата. Затвори очи и ги отвори веднага. Не, тя наистина изглеждаше много добре. Протегна ръка да хване нейната и я придърпа на леглото до себе си. Те се целунаха, а устните и езиците им играеха същата игра, която повтаряха вече две години. Да, но този път играта нямаше да бъде като четири часа „Монополи“, което накрая ти писва и го зарязваш. Този път играта щеше да продължи, докато играчите изкупят всяко парче площ, до което могат да се докопат.

Блеър затвори очи и си представи, че е Одри Хепбърн в „Следобедна любов“. Тя обожаваше стари филми, особено с Одри Хепбърн в главната роля. В тези филми не можеш да видиш как героите правят секс, любовните сцени винаги бяха романтични и направени с вкус, с множество чувствени целувки, страхотни тоалети и много яки прически. Блеър се опита да държи раменете си ниско, а врата опънат нагоре, за да се чувства висока, стройна и чувствена в прегръдките на Нейт.

Без да иска Нейт я ръгна с лакът в ребрата.

— Ауу — изпъшка Блеър и се отдръпна. Не искаше да прозвучи все едно се е уплашила, но това беше действителността. Кари Грант никога не беше ръгал Одри Хепбърн в ребрата, дори и случайно. Във филмите той я третираше като китайска порцеланова кукла.