— Не се притеснявай — успокои я той и целуна опакото на ръката й.

— Опитвам се — каза тя, затвори очи, пое дълбоко въздух и се отпусна на рамото на Нейт. Беше й лесно да се отпусне, когато бе с него. Той я караше да се чувства на сигурно място. Отвори очи и срещна неговите, които весело блестяха.

— Имам лошото усещане, че ще си навлека доста неприятности заради това — каза той, сякаш предчувстваше какво ще стане.

— Защо? — начумери се тя.

— Не зная. — Нямаше как да обясни на Джени, че гаджето му, Блеър, е в съседната зала и най-вероятно е въоръжена и опасна. — Просто имам предчувствие.

— Не се притеснявай. Нищо нередно не правим — каза тя и стисна ръката му.



— Е, със Сайръс и Тайлър си говорехме за фамилното ни име — подхвана Елинор разговор след като „кенел“-а беше сервиран заедно със зелена салата.

— Какво за името ни? И какво, по дяволите, е това? — попита Блеър, бучкайки ястието.

— Не помниш ли, че го избрахме заедно на дегустацията?

Блеър опита малка хапка и каза:

— Има вкус на котешка храна. — Тя избута чинията настрани и се захвана отново с шампанското.

— Ами Тайлър се съгласи да смени името си на Роуз. Аз вече го направих. Остава и ти да решиш.

Блеър ритна крака на стола. Това не беше първият път, в който подхващаха тази тема.

— Ти сменяш твоето име? — попита тя невярващо брат си.

— Да, така реших. Тайлър Роуз. Звучи много яко, като на DJ — обясни брат й.

— Определено — съгласи се Арън. — На пулта е Тайлър Роуз, на живо от 72-ра улица.

— Млъкни — измънка Блеър. Не стига, че второто й име беше ужасно, но сега искаха да я набутат с още по-кошмарна фамилия. Блеър Корнелия Роуз — ааа, няма начин. — Казах ти и преди. Няма да го сменя.

Лицето на майка й посърна:

— О, Блеър, толкова ще е хубаво, ако сме с еднакво фамилно име. Като едно семейство.

— Не — заинати се Блеър.

— Ако поне помислиш още малко, това ще означава много за майка ти и мен — погледна я снизходително Сайръс.

Блеър стисна устни, за да не изкрещи от ярост. Коя част от „НЕ“ не успяха да разберат? Обърна се към Нейт, но столът му беше… празен. Ох, защо всичко трябваше да е толкова объркано?

— Съжалявам — каза тя горчиво. Храната се надигна в стомаха й и се смеси с литрите шампанско, които беше погълнала. Сложи ръка на устата си и стана от масата.



Серена и Ерик си правеха скулптури от основното ястие на съседната маса. Този „кенел“ беше ужасен за консумиране, а групата все още не беше започнала да свири и нямаше какво да се прави. Ерик беше взел манджата на Нейт и сега тримата заедно правеха прекрасна скулптура с форма на риба, закрепена с коктейлни сламки. Ерик беше страхотен в макетите, понеже учеше архитектура.

На Дан ястието му хареса. Той го ядеше бавно, събирайки кураж за това, което си беше наумил да направи.

— Може ли да поговорим за малко? — попита най-накрая той Серена, като сложи ръка до чинията й, за да й привлече вниманието.

— Разбира се — каза тя, като се обърна към него.

— Не ми обръщайте внимание, аз си имам работа — каза Ерик, като укрепваше „кенел“-а с масло.

— Какво става? — попита Серена. Тя прибра косата си зад ушите и се наведе към Дан, отдавайки му цялото си внимание.

Дан погледна в почти морскосините й очи и се опита да открие в тях това, което търсеше. Нещото, което да успокои тревогите му. Факта, че тя го обича, колкото и той нея. Но не успя да види нищо, освен синия цвят.

— Просто исках да кажа, че не исках… имам предвид… като ти изпратих стихотворението, си помислих… — той самият не знаеше какво се опитва да й каже. Звучеше сякаш й се извиняваше, но не съжаляваше. Освен за факта, че очите й продължаваха да са просто сини.

— О, не се притеснявай за това. Беше просто леко напрегнат, това е — отвърна Серена и отпи от шампанското си.

Леко напрегнат? Това пък какво трябваше да означава?

Точно в този момент групата засвири.

— Оу, обожавам тази песен! — извика Серена. Песента беше „Буза до буза“, а тя беше като попивателна за такава музика.

— Дами и господа, булката и младоженецът! — обяви вокалът на групата. Сайръс и Елинор се появиха на дансинга, канейки други двойки да се присъединят към тях.

Чък хвана Кати и Изабел и ги поведе натам, а секунди по-късно ръцете му вече бяха значително по-надолу по техните тела.

— Да танцуваме? — каза Серена и подаде ръка на Дан.

Дан я погледа наранено, доста напрегнат и отказа. Той се изправи и промълви:

— Благодаря, но ще отида да изпуша една цигара.

Серена го проследи с поглед. Знаеше, че е разстроен, но какво можеше да направи? Изглеждаше й така сякаш независимо от това, което тя кажеше, той винаги щеше да намери причина да е нещастен. Така му харесваше. Така намираше теми, които да описва в поезията си.

Серена предпочиташе да е свободна и независима, точно като брат си. Тя пресуши чашата си и грабна Ерик за раменете, за да го отдели от гастрономическата му игра.

— Не може ли едно момиче да се позабавлява днес? — изхихика се тя игриво.

— Това момиче определено може — каза той и драматично я наведе назад.

Това си беше самата истина. Серена винаги намираше начин да се забавлява, просто днес малко се бавеше. Но пък и вечерта тепърва започваше…

Любовта побеждава всичко

— Видя ли брат ми? Той забавлява ли се? — попита Джени.

Нейт запали цигара с лъскавото си „Зипо“ и се извини:

— Не обърнах внимание.

— Сигурна съм, че е добре. Как би могъл да не е? — каза Джени и се огледа наоколо.

Нейт се облегна назад и издуха дима в тавана.

— Ти забавляваш ли се? — попита го Джени, като отпи от содата си.

Нейт се облегна на голото й рамо. Тя ухаеше на бебешка пудра и лак за коса на „Финес“:

— Сега доста повече от преди малко, когато бях вътре.

— Наистина ли? — попита тя, понеже още не можеше да приеме факта, че той я харесва. Току-що й каза, че по-скоро би седял там с нея, отколкото да танцува на най-голямото събитие в града.

Нейт започна да целува шията й, докато си проправи път до устните й. Тя затвори очи и го целуна в отговор. Чувстваше се като принцесата от приказките и не искаше да се събужда.



Дан се намести на един стол в края на бара и поръча уиски с лед. Посегна с треперещи пръсти за цигара и я запали. Няколко сълзи я намокриха, докато стоеше между устните му. Взе една химикалка от бара и нарисува голям хикс на една коктейлна салфетка. Само това успя да измисли. Всичките стихотворения, които беше написал, имаха за цел да го разсеят от факта, че Серена не го обича. Но това беше горчивата истина. Тя не го обичаше.

Смешното беше, че не плачеше заради нея, а заради думите й.

Бил твърде напрегнат. Някакъв загубеняк, които плаши хората, понеже е напрегнат.

Дан буквално се срина върху чашата си на бара. С ъгълчето на очите си той видя позната прическа, малка фигура и голямо деколте.

Сестра му.

А до нея, опипвайки я по голямото деколте беше онзи богат мръсник Нейт.

Дан не беше в настроение да гледа как някакъв кретен малтретира малката му сестричка. Той се изправи, изсипа съдържанието на чашата в гърлото си и се обърна.



След като повърна кенела Блеър излезе на чист въздух, да изпуши една цигара. Това не продължи дълго, понеже беше ноември и задникът й измръзна. Така че тя се запъти за пореден път към тоалетната, за да се освежи.

Веднага след като изплакнеше устата си, поизгладеше косата си, напръскаше се с парфюм и поставеше още един пласт гланц за устни МАК, щеше да намери Нейт и да го завлече нагоре в апартамента. Стига толкова. Днес беше рожденият й ден и трябваше да мине както тя каже.

Но докато минаваше покрай бара към една от тоалетните, тя спря като улучена от куршум. В едно сепаре в ъгъла Натаниел Арчибалд, нейният Нейт, целуваше една деветокласничка от „Констънс Билард“.

Музиката в главата й премина в кресчендо и след това спря. Главната героиня трепереше с широко отворени очи.

Сякаш я бяха застреляли в стомаха. Нейт изглеждаше спокоен и щастлив. Това момиче, как й беше името? Джини? Джуди? Те се държаха за ръце. Смееха се и си шепнеха, изглеждаха сякаш са влюбени.

Това определено го нямаше в сценария.

И както си седеше в потрес, тя осъзна една страшна истина за живота си. По-ужасяваща дори от мисълта, че няма да учи в Йеил.

Нейт не беше нейният главен герой. Той не беше момчето, което ще я заслепи и ще я обича повече от всичко друго. Той имаше просто поддържаща роля, скапаняк, който щяха да елиминират преди финалния кадър. А ако това бе така, тя нямаше нужда от него.