Блеър се обърна със замъглен от сълзи поглед и за трети път потегли към тоалетните. Страшно се нуждаеше от цигара и искаше да я изпуши някъде на спокойствие.



— Махай си скапаните ръце от сестра ми! — кресна Дан, сочейки Нейт с горящата си цигара.

— Дан? Недей, всичко е наред — каза Джени и се изправи.

— Не, не е наред — захили се Дан. — Нищо не знаеш.

Нейт стисна крака на Джени, за да я успокои и стана:

— Всичко е наред, пич. Ние сме приятели, знаеш.

Дан поклати глава. Сълзи от ярост се стичаха по лицето му и падаха на пода.

— Махай се от мен — каза той.

— Какъв ти е проблемът? Да не си пиян? — викна Джени.

— Тръгвай, Джени. Отиваме си у дома — каза той и я грабна за ръката.

— Ау, пусни ме — опита се тя да се освободи.

— Пич, защо не се прибереш, аз поемам отговорност да я доведа по-късно — намеси се Нейт.

— Да, сигурен съм, че така ще направиш — изплю се Дан и отново посегна за ръката на Джени.

— Дан — чу се спокоен саркастичен глас от бара. — Защо просто не отидеш да напишеш някое стихотворение за това, а? Я се успокой.

Дан, Джени и Нейт погледнаха натам. Беше Ванеса, седнала на един стол на бара в сексапилната си рокля. Устните й бяха тъмночервени, а кафявите й очи се смееха. Косата й беше обръсната като на кадет от армията, а бледата й кожа сияеше на светлината. Изглеждаше доста добре.

Поне според Дан.

Най-очарователни бяха очите й. Защо не ги беше забелязал досега? Те не бяха просто кафяви, както очите на Серена бяха просто сини. Те му говореха и казваха неща, които той искаше да чуе.

— Здравей — каза му тя.

— Здравей. Какво правиш тук? — отвърна той.

Ванеса се смъкна от стола и се приближи. Сложи ръка на рамото му и го целуна по бузата:

— Черпя те едно питие, хайде.

Както винаги Б е в тоалетната, но този път и С

Групата свиреше все хубави песни, а Серена и Ерик се преструваха на Фред Астер и Джинджър Роджърс в тяхното ъгълче от дансинга. Серена ръкомахаше, като се опитваше да не й пука и да е центърът на купона. Обаче не можеше да разкара тъжната физиономия на Дан от ума си.

След това се появи Чък.

— Може ли? — попита той и избута Ерик, като сложи ръка на кръста й.

Нямаше по-добра причина да спреш да танцуваш от това:

— Няма начин — отвърна тя.

Напусна дансинга и взе чантичката си от стола. Може би щеше да хване Дан на бара и да се разберат на по цигара.

Но когато стигна до бара, видя, че Дан е укротен… от Ванеса. Ръката й беше на рамото му и макар да бе с обръсната глава и грубиянските си обувки, лицето й излъчваше мекота, която Серена не беше виждала в него досега. Може би защото те се гледаха някак… влюбено!

Серена продължи да върви и така чак до тоалетната. Имаше нужда от цигара, а не искаше да проваля момента им на близост.



Блеър се беше покачила на мивката и пушеше цигара от цигара. Тя чу, че някой влезе, но не се обърна да види кой. Беше завладяна от собствената си трагедия.

Шансовете да влезе в Йеил не бяха много добри, дори след щедрото дарение на баща й. Нейт не я обичаше. Тя дори беше с различна фамилия от остатъка от семейството си. Все още беше девствена и сякаш без много да се старае бе станала друг човек. Сякаш я беше прегазила кола и сега страдаше от амнезия, без да осъзнава какво й се е случило.

Носът й потече на роклята и тя просто го замаза. Дори не знаеше дали все още плаче. Чувстваше се като без крайници.

— Хей, Блеър, добре ли си? — попита нежно Серена, но от разстояние. Блеър нямаше кучешки зъби, но можеше спокойно да ти отхапе главата.

Блеър погледна през рамото си и кимна. Кичури коса бяха залепнали на мокрото й лице, а моливът на очите й беше размазан.

— Ето — каза Серена, като се приближи с цял куп салфетки. — Имам доста гримове в чантичката си, ако имаш нужда от нещо.

— Благодаря — каза Блеър и взе салфетките. Тя си издуха носа, а раменете й се разтресоха от усилието. Серена никога не я беше виждала такава.

— Добре ли си? — попита отново тя.

Блеър вдигна поглед и видя съчувствие в очите й. Беше невероятно, но факт. Въпреки гадното й държание в последно време, Серена още беше загрижена за нея.

— Не, определено не съм добре. Животът ми е пълна каша — призна си тя и изхлипа.

Едната мънистена презрамка падна от рамото й, а Серена се пресегна и я постави на мястото й.

— Видях как открадна пижамата от „Барнис“ — каза тя.

Блеър я погледна:

— Не си казала на никого, нали?

— Не — поклати глава Серена.

Блеър въздъхна и се загледа в прекрасните си обувки:

— Не знам защо го направих — долната й уста трепереше. — Той дори не ми благодари за нея.

— Майната му — вдигна рамене Серена. Тя порови малко в чантата си и извади четка и пакет цигари. След това запали две и подаде едната на Блеър. — Днес е рожденият ти ден.

Блеър взе цигарата и кимна. Тя пушеше, а сълзите не спираха да се стичат по лицето й. После хлъцна.

Серена се опита да не се засмее, но не успя. Блеър изглеждаше жалка. Тя дори прехапа долната си устна, за да се въздържи, а по бузите й се стекоха сълзи.

Блеър я изгледа гадно, но когато отвори уста да каже нещо унищожително, оттам излезе още едно „хлъц“. Тя пое дълбоко въздух и каза:

— По дяволите.

После и двете се разсмяха и не можеха да спрат. Беше чудесно да се смееш! Спиралата се размаза по лицата им, а носовете им течаха чак до пода, което ги разсмиваше още повече.

Когато най-накрая се освестиха, Серена застана зад Блеър и започна да реше косата й.

— Ами честит рожден ден. Кажи, ако те боли — каза тя с цигара между зъбите.

Блеър затвори очи и се отпусна. За първи път от много време тя не мислеше за интервюто в Йеил или за девствеността си, или за обърканото си семейство. Тя не беше героиня във филм. Тя дишаше и се наслаждаваше на допира на четката до косата й.

— Не боли. Напротив — каза на старата си приятелка.

Кой си тръгна и кой дойде

— Не мисля, че Ванеса ще иска да си тръгне с мен — каза Джени и посочи към Дан и Ванеса на бара.

— Кой каза, че си тръгваш? — попита Нейт.

Джени покри бедрата си с роклята, която се беше понадигнала от множеството целувки.

— Ами не трябва ли да се връщаш на партито, все пак си шафер?

Нейт надигна чашата си и захапа едно ледче. Вече не му пукаше кой ще ги види заедно. Дори Блеър. Вече му се искаше всички да го видят с Джени:

— Да, но ще те взема с мен.

— Няма начин. Не мога да дойда! — уплашено каза Джени.

Много й се искаше да отиде. Можеха даже да я снимат за „Вог“!

— Хайде, да танцуваме — каза той, стана и й подаде ръка.



Дан отпи голяма глътка скоч и остави чашата си на бара:

— Обзалагам се, че ме мислиш за загубеняк — каза той, загледан в усмихнатите кафяви очи на Ванеса. Отново се зачуди как не ги беше забелязал досега.

— Ами ти си — отвърна тя и кръстоса крака като дама. После грабна цяла шепа ядки и ги напъха в устата си.

— И въпреки това ме обичаш, нали? — втренчен в очите й попита Дан.

Ванеса почисти чорапите си от някакво боклуче и го захвърли към бара. Не беше за вярване, че флиртува с Дан. Та тя все още не беше скъсала с Кларк! Но беше някак забавно да си кучка.

Наведе се напред и целуна превитите му устни с уста пълна с ядки:

— Точно така.



— Двамата с Нейт трябваше да правим секс днес, тук, в хотелската стая — каза Блеър и се хвърли на леглото, след което изрита обувките си. Крайниците я боляха и й беше много приятно да се опъне.

Серена реши да не усложнява нещата с въпроси от типа: „Какво се обърка?“. Тя съблече роклята си през глава, като остана само по оскъдно бельо на „Ла Перла“. После се запъти към банята, откъдето взе един хавлиен халат и се загърна в друг.

Блеър взе халата и се загърчи, за да свали роклята си:

— Не гледай, не нося бельо.

Серена се усмихна и зяпна в тавана. Беше забравила как Блеър винаги преувеличаваше всичко:

— Не ми казвай, че си си направила и бразилска маска?

Блеър се усмихна. Серена я познаваше толкова добре.

— Разбира се, каква загуба — призна си тя и хвърли роклята на пода. — Това нещо зверски сърби.

Серена отиде до телевизора и го пусна:

— Чудя се дали хващат „Плейбой“. Можем да гледаме порно и да си поръчаме бира.

После взе дистанционното и се върна на кревата.