— Според мен връзките с обществеността са много сложна сфера. Бих се чувствала по-комфортно да обсъждаме въпроса в по-светска обстановка. Разбира се, ако за вас това е приемливо, господин Фокстън.

Отново усети онова стягане в слабините. Докато се взираше в нея, Мира прокара върха на розовия си език по блестящите си червени устни. „Едно кафе“, каза си Ърни. Какво лошо? А и той бе шефът. Никой не би посмял да му направи забележка.

— Вероятно бих могъл да ви отделя половин час — отсече той.

Мира се усмихна бавно и преднамерено. Знаеше кога някой е захапал стръвта. При някои мъже личеше съвсем ясно, тя трябваше само да заложи капана. Ако отсреща не отговореха, няма страшно.

Ърнест Фокстън притежаваше страховита репутация на корав бизнесмен, но освен това в излъчването му имаше нещо дребнаво и неуверено, което обикновено означаваше едно — харесва му да бъде доминиран от жените и да се отнасят лошо с него. Говореше се, че жена му е надута, разглезена и изтънчена малка принцеса. Нямаше да представлява никаква заплаха за нея. Мрачните и ексклузивни клубове, които Мира посещаваше, бяха пълни с влиятелни бизнесмени с някаква вътрешна слабост, която ги караше да се възбуждат от болката. Предишната седмица се наложи да скъса с приятеля си, главен изпълнителен директор на компания, включена в списъка на петстотинте най-големи фирми, според списание Форчън, която произвеждаше индустриални машини или нещо подобно. Съпругата му разбра за връзката им, което бе жалко. Мира бе много дискретна, стига малките подаръчета да пристигат редовно. Най-вероятно глупакът е извикал името й насън. Както и да е, мястото на „златното татенце“ — „златния роб“ — бе свободно. И ако изобщо разбираше нещо от мъже, Ърни Фокстън бе идеалният кандидат за ролята.

— Би било чудесно. — Мира го огледа хладнокръвно. — Има едно кафене наблизо, което много харесвам.

Без да каже и дума, Ърни събра документите си и последва Мира навън. Докато минаваха през пищно декорираното фоайе, тя не спираше да говори на висок глас за управлението на новите марки, за целевите групи и представянето в интернет. Ърни заяви на секретарката си, че излизат на делова среща. Изобщо не слушаше какво приказва жената. Погледът му непрекъснато се плъзгаше по стегнатите й крака към острите метални токчета на обувките й. Усети, че гърлото му е пресъхнало.

Мира не спря да бъбри, докато не стигнаха до кафенето. Ърни избърза напред, за да й отвори вратата. Тя не му благодари. Посочи му седалка далеч от прозорците и той се настани, без да каже нищо. Вътре бе мрачно. Ърни вдигна поглед и забеляза еротични картини, изпъкващи на черните стени, вероятно от трийсетте години на миналия век, мастилени гравюри на жени — полуголи — с камшици, които размахваха над мъже. Имаше и хомоеротични композиции. Цялата обстановка бе мрачна и когато се озърна, забеляза, че посетителите са добре облечени, но се прикриваха. Мястото бе потайно, с вкуса на нещо забранено и възбуждащо.

Някакъв сервитьор се появи сякаш от нищото и се обърна към Мира.

— За мен билков чай. Той ще пие кафе без сметана и захар — стегнато поръча тя.

Щом мъжът се отдалечи, Ърни я погледна. Изражението в очите й го спря, преди да си отвори устата. Преглътна сухо.

— Не пия кафето така — измърмори той след малко.

Тя го погледна презрително и посегна към него под масата. Ърни усети как острите й нокти се впиват в ръката му, когато го стисна здраво и изчака така миг, колкото да види дали няма да се възпротиви. После дланта му докосна нещо хладно, гладко и стегнато. Бедрата й, корави като на мъж. Остана без дъх. Слабините му запулсираха и той не смееше да помръдне, опасяваше се, че някой ще мине и ще забележи в какво състояние е в момента. По дяволите, каква мръсница беше само. Развратна. Пръстите му, които тя стискаше толкова здраво, че спираше кръвообращението му, сега докосваха слабините й. Нямаше бикини и бе съвсем гладко обръсната.

Ърни изстена.

— Ще пиеш кафето си както аз ти кажа — просъска Мира.

Пета глава

Дните минаваха и Даяна бе доволна от живота си. Или поне непрекъснато си повтаряше, че е така. Малките й вечерни партита, организирани с много стил и голям ентусиазъм, бяха тема на разговори из целия град, като една от причините за това със сигурност бе, че Даяна винаги гледаше да покани и репортерите от клюкарските рубрики в пресата и ги ласкаеше открито. По всичко личеше, че бизнесът на Ърни също върви добре. Акциите на компанията се вдигнаха през месеца, откакто той бе начело, и това беше всичко, което й трябваше да знае. Даяна много повече се интересуваше от това да попадне на най-подходящото място, на най-подходящия човек… — това сега бе любимата й фраза. Имаше много стилисти в небостъргачите на града, но Даяна искаше да открие най-подходящия — човека с най-точната ножица, който да поддържа в идеална форма дългата й коса. Най-подходящите гости за вечерно парти, онази перфектна комбинация от знаменитости, светски личности, влиятелни бизнесмени и един-двама скандално разведени гости, като за добавка можеше да има и някой беден, но много талантлив поет. Беше намерила най-подходящия декоратор и с помощта на приятелките си бе сигурна, че ще открие най-подходящите хора във всички сфери. От педикюристи до медиуми, Ню Йорк имаше своите фаворити — но, както с въздишка си призна Даяна, да следваш тълпата е толкова отегчително. Тя лично например никога не би си сложила индийски шал. Имаше много тънка линия между това да се обличаш стилно и да си жертва на модата. Вероятно именно неизменното еднообразие на богатите кръгове в Ню Йорк я правеше… ами… неудовлетворена.

Днес имаше среща с Наташа, Джоди и Фелисити в „Л’Урбан“, най-горещото място в момента, собственост на две французойки, които възнамеряваха да отмъкнат всички важни клиенти на „Блис“. Налагаше се да чакаш три месеца за час за посещение, ако си простосмъртен. Даяна самодоволно си помисли, че приятелките й не спадат към тази категория. А едночасовият кислороден масаж на лицето явно правел чудеса за кожата. Тя се загледа в собствената си гладка кожа в малкото си козметично огледало в рамка от чисто злато на „Картие“, което Ърни й подари, след като последното й вечерно парти получи чудесни отзиви в пресата. Той се наслаждаваше на ролята си на светски лъв и на факта, че в Съединените щати го приемаха така както никога не би бил приет в родината си. Даяна знаеше, че там съпругът й щеше да е вечният втори — винаги след нея. Ставаше дума за непоклатимата и строга класова система, която Ърни не би могъл да преодолее. В Америка, с подходящия натиск, където е нужно, можеше да успее.

В Америка всичко е въпрос на социален престиж. Ърни извличаше огромно задоволство от това, мислеше си Даяна, защо не можеше и тя да го направи? Какво й липсваше? Любов? Това е само вълшебна приказка, на която момичетата трябваше да престанат да вярват, след като свършеше и приказката за Пепеляшка. Най-доброто, на което една жена може да се надява, е да намери мъж, с когото да се разбира, който не я притеснява и не иска прекалено много в леглото. Тя нямаше никакви оплаквания от Ърни в това отношение. Откакто бе затънал в работа, много рядко искаше да правят секс, а когато се случваше, всичко бе благоприлично, бързо и противно. Даяна стискаше зъби и се молеше да стои далеч от нея. Чете в Гламър, че осемдесет процента от жените никога не са изпитвали оргазъм. Дали е вярно? Като гледаше съпрузите на богатите си приятелки, си казваше, че вероятно е така.

Сексът е за мъжете. Сексът за жените е само мит. Даяна си казваше, че е по-добре да търси удоволствие от живота. Имаше богат съпруг, охолен живот, беше млада и красива, много хора й завиждаха и не й се налагаше да работи. Тя се усмихна доволно — беше осъществила американската мечта. Тази досада и отегчение щеше да отмине, сигурно просто е уморена. Охолният живот е изтощително занимание. Може би точно посещението в СПА центъра ще я освежи.

Лимузината спря бавно до тротоара, след като шофьорът ловко преодоля трафика на Пето Авеню. На фасадата на „Л’Урбан“ бе опъната пищна тента от бронзова коприна. Даяна слезе от колата, докато Ричард държеше отворена вратата. Изпъна леко вталеното сако върху гърдите си, които бяха плътно обгърнати от дантелен сутиен „Ла Перла“ в цвят капучино, и се усмихна леко на продавача на хотдог, който подсвирна, докато тя крачеше уверено към фоайето на салона.

Момичетата я очакваха. Даяна им махна лекичко.

— Скъпи, толкова се радвам да ви видя.

— Даяна! Най-сетне.

Наташа се изправи — слаба, руса и елегантна, и целуна въздуха от двете й страни. Джоди и Фелисити раздвижиха леко пръсти с идеално поддържан маникюр и направиха любезна гримаса, минаваща за усмивка сред много от съпругите в Ню Йорк, откакто в пресата излязоха статии, според които усмивките причиняват бръчки.

Нати Цукерман бе омъжена за медиен магнат, Джоди Гудфренд — за инвестиционен банкер, а Фелисити Метсън скоро се разведе със съпруга си — строителен магнат. Фелисити бе най-младата, съвсем малко по-възрастна от Даяна и най-добрата й приятелка тук. Сега се срещаше с майор от военноморските сили, който служеше във Форт Хамилтън, и много обичаше да споделя с Даяна всякакви пикантни клюки. А нима клюките не бяха най-прелестното нещо на света — след хубава разпродажба на известен дизайнер в „Блумингдейлс“?

— Ще влизаме ли вече? Започваме с маската с водорасли — нетърпеливо се обади Фелисити.

— Звучи добре. — Даяна се усмихна на приятелката си, съзнавайки, че Джоди и Наташа понякога се отнасят студено с Фелисити само защото е разведена, което, разбира се, не е справедливо. Някои хора трябваше просто да се толерират. Даяна отметна лъскавата си и отскоро платиненоруса коса, след като от девет часа сутринта тъмният цвят на корените й бе премахнат и сега главата й беше обгърната от блестящ облак от пшеничено златна копринена коса.