— Това не означава, че си по-малко мъж. Първият ми партньор беше хомосексуален. Без Сет никога нямаше да успея с „Грийн Егс“. — Майкъл й махна да се приближи към масата в средата на кабинета му. Беше покрита с илюстрации, пътеводители, безброй страници със сметки и няколко картонени кутии. — Пак взех суши. Само най-доброто; никакви рачешки рулца, само октопод, сепия…

— Недей. — Даяна отметна тъмната си коса и той усети тръпка в слабините си. — Мога да го ям. Просто не искам да знам какво слагат в хапките.

— Тогава ще сипя по чашка саке и можем да започваме.

Прекараха няколко часа в обсъждане на новите игри, за да може Даяна да разбере какво иска Майкъл. Важното при подобни срещи е тя да схване неговата идея. След като веднъж й стане ясно, тя поемаше топката.

— „Дорлин Киндърсли“ имат най-добрите карти, а в „Инсайт“ имат най-хубавите снимки — каза му тя. — Мога да измъкна хора и от двете места и да създадем нещо още по-добро.

Даяна остави документите, които разглеждаше, усетила, че Майкъл я наблюдава. Слънцето отдавна бе залязло и домът му беше осветен от меката светлина на няколко лампи. Не бе пила почти нищо, но се усещаше леко замаяна.

— Трябва да те питам нещо — започна той.

Тя усети как стомахът й се свива на топка.

— Давай направо.

Само да престанеше да я гледа вторачено. Представяше си очите му върху гърдите си, което неминуемо я възбуждаше, караше зърната й да настръхнат и коремът й да пламва, сякаш усетила как я одрасква леко с нокти.

— Става дума за Ърни. Следя го. Създавам си позиции в компанията му.

— Позиции — повтори Даяна. — Но „Блейклис“ е огромна компания. Едва ли имаш много техни акции.

— О, нямам много. — Майкъл й се ухили с типичната си широка усмивка. — Само два процента. Което е достатъчно, за да ми даде право да се изкажа в рамките на пет минути на следващото общо събрание на акционерите. Има си проблеми. Големи проблеми. Похарчил е толкова много пари за маркетинг и като авансови плащания, че продажбите не могат да покрият разходите. Отделът за игри е истински провал — хакерите не могат да работят при неговите условия на труд, каза ми го лично един от тях миналата седмица. За да оправи привидно баланса на компанията, Ърни се е заел да уволнява всички високоплатени служители и да ги заменя с по-евтина работна ръка.

— Само че те не са толкова добри.

— Точно така. И при книгите, и при игрите губи пари. Имат огромен пазарен дял и почти никакви печалби. Сеньор Берталони вече си мисли, че парите му са отишли на вятъра. Опитва се да развали сделката. — Майкъл се усмихна жестоко. Имаше толкова красива, направо неустоима уста, мислеше си Даяна. Опитваше се да го слуша, но очите й все се спираха на устните му. — Повечето хора в бизнеса още не знаят колко зле е компанията. Реших да им помогна да разберат. Направо ще закопаем онзи мръсник. — Той сви рамене. — Извини ме за грубия език. Но… той ти е бивш съпруг.

Майкъл се изправи и мина зад облегалката на стола й, а Даяна усети как нежните косъмчета по врата й настръхват. Усещаше тялото му, мускулите му под памучната риза, близо до себе си. Възбуди се и се помръдна на мястото си, прехапала устни.

— Изобщо не ме е грижа за него — каза тя. Опита се да го произнесе спокойно, но излезе по-скоро като шепот. Притеснено прочисти гърлото си. — Можеш да правиш каквото пожелаеш. Аз ще съм до теб.

— Добре. Чудесно.

Майкъл се наведе напред, за да вземе чинията й от вечерята. Озова се, вторачил поглед направо в разкошните й гърди. Кожата й беше топла, копринено нежна. Дали само си въобразява, или тя наистина затаи дъх?

И тогава не издържа. Дотук със самоконтрола. Притисна я до себе си и я целуна по устните.

Четиридесета глава

Даяна потрепери. Реакцията й бе мигновена. Нямаше място за повече лъжи, дори и пред самата себе си. Изстена неволно и гърлено, съвсем тих стон, който се изтръгна от нея при докосването му. Слабините й бяха влажни и копнеещи за него. Нямаше го лекото сковаване, хладината, която усещаше с кожата си, когато Брад се опитваше да я докосне. Гореща кръв нахлу в гърдите й и зърната им настръхнаха, станаха твърди и толкова чувствителни, че дори допирът на меката коприна на сутиена й бе непоносим.

Майкъл я чу. Мигновено наведе назад стола й, вдигна я на ръце и остави стола да се строполи на земята. Държеше я като перце. Даяна усещаше целувките му върху устните си, по бузите и по шията си. Не бяха нежни. Зъбите му леко я хапеха, сякаш искаше да я разкъса. Незадоволената й от месеци страст се стовари върху й със страшна сила.

— Майкъл… — прошепна тя.

— Млъкни — сряза я той. — Просто не говори. Нито звук. Не искам да слушам нищо.

Занесе я на горния етаж и блъсна вратата на спалнята. Тя стъпи непохватно на крака, после се обърна с лице към него. Майкъл смъкна роклята от раменете й до кръста, без да откъсва поглед от очите й.

— Ти ме напусна — каза той. Гласът му бе натежал от страст. — Скъса с мен, по дяволите! Накара ме да чакам това.

Нетърпеливо дръпна копринения сутиен от гърдите й. Бяха топли и леко набъбнали. Майкъл обхвана всяка с длан, сякаш да прецени колко са тежки. После леко погали с палец чувствителната кожа на зърната й. Сякаш я прониза ток от удоволствие и копнеж, като че някаква сребърна верига свързваше гърдите й със стомаха и слизаше към нежната плът между краката й. Зърната й се втвърдиха видимо.

Майкъл отбеляза:

— Може би не само аз съм чакал.

— Аз… — понечи да отвърне Даяна.

Той поклати глава.

— Казах ти да не говориш. Ако издадеш дори и звук, ще спра да те докосвам.

После сведе тъмната си глава и започна да я дразни с език, обикаляше бавно около розовата й кожа, без да я докосва наистина, докато тя прехапа език, за да не започне да му се моли. Безмълвно се надигна към него, притисна се до ръцете му. Но Майкъл бе жесток. Свали ръцете си от гърдите й към дупето и вдигна глава, за да я гледа в лицето, докато го мачкаше с длани.

— Имаш такова невероятно дупе — измърмори той до ухото й. — Винаги се старая да вървя след теб само за да го гледам как се поклаща. Искам да видя дали е същото, каквото го помня. Не мърдай.

Задърпа роклята от кръста й и я изрита настрани, после смъкна и белите й памучни бикини. Даяна стоеше и потръпваше, нуждаеше се от него толкова силно, че не смееше да не му се подчини. Държеше главата си вдигната високо и гледаше право в стената. Знаеше, че той е коленичил пред нея и се взира в слабините й, в малките и меки като коприна косъмчета, които покриваха най-нежната й плът. Беше готова за него. Зачуди се дали той може да го усети с обонянието си. Мисълта за очите му върху тялото й я възбуди толкова силно, че тя потрепери. Не знаеше още колко ще я удържат краката й.

А после той отново се появи на нивото на очите й, ръцете му бяха върху голото й дупе, галеха го и го мачкаха, дразнеше я нарочно, снизходително, давайки й да разбере, че знае колко е възбудена, но без да й позволява да помръдне. Всичко оставаше под негов контрол, дори и нейното удовлетворение. Даяна дишаше накъсано и стенеше тихо.

— Искаш да ми кажеш нещо ли? — измърмори Майкъл, притиснал възбуденото си тяло до нейното. Беше толкова голям, че направо й бе трудно да повярва. Копнееше да го усети вътре в себе си. Тялото й не бе забравило какво означава сексът с Майкъл. Сякаш я изпълваше докрай. И въпреки това искаше още и още.

Даяна изхлипа.

— Още не, момичето ми — каза той. Вдигна я отново на ръце и грубо я положи на леглото. Кожата й бе зачервена и тръпнеща от страст, цялата настръхнала. Майкъл внимателно положи длан върху слабините й. Беше влажна и открита за него. Изстена дълбоко и гърлено, прикова ръцете й високо над главата и разтвори бедрата й с колене. После решително покри устните й със своите и проникна в нея, а Даяна повдигна тялото си към него, пое го, любяща и изгубена.



Раздялата с Брад се оказа изненадващо тежка.

Той прие спокойно новината, разбира се. Брад Бейли никога не би направил сцена. Даяна го покани на вечеря в апартамента си, за да улесни максимално нещата. Но той само побутваше хайвера в чинията си и повдигна едната си вежда.

— Правиш грешка — изтъкна той. Лицето му бе открито и приветливо както винаги. — Мислиш си, че обичаш този мъж заради лудешкия ви работен график. Двамата сте… като братя по оръжие, предполагам. Но какво може да ти предложи той? Милион, два или три най-много? Чувам, че е свестен човек, но не е твой тип.

— А какъв е моят тип? — попита Даяна, докато отпиваше от шардонето си. — Майкъл е победител, Брад. Постигнал е всичко сам.

— Но ние с теб не сме от хората, които са постигнали сами всичко в живота си. Родени сме с определено положение в обществото. Затова бракът ти с Ърни е бил голяма грешка. Ти притежаваш висока класа, каквато му липсва на него. Мисля, че просто повтаряш същата грешка.

— Може и така да е — равнодушно отвърна тя.

— Добре. — Брад побутна назад стола си и й се усмихна, сякаш не се е случило нищо особено. — Не ти обещавам, че ще те чакам, но ако не съм намерил подходящата жена, можеш да ми се обадиш, когато се вразумиш. И се грижи за себе си.

— Ти също, Брад. Съжалявам, че не се получи между нас — каза Даяна, целуна го по бузата и затвори вратата зад гърба му.