— Ще приема думите ти на доверие. — Майкъл отклони очи от гърдите й. — Кажи ми как вървят нещата с игрите от серията „Каунт Клауд“…

Даяна се отпусна, когато заговориха за делата от седмицата. Никой не можеше да чуе за какво става дума, нямаше как някой корпоративен шпионин да издаде плановете им на „Блейклис“. Този път нямаше да оставят Ърни Фокстън да спечели.

А той несъмнено щеше да ги атакува. Ако му дадяха и най-малката възможност.

Майкъл й каза да не се тревожи за Ърни. Той вече се бил погрижил за него. А Даяна бе научила, че когато Майкъл заяви, че нещо ще бъде направено, така и ставаше. Думата му бе нещо повече от обещание, беше факт. Затова тя изключи мисълта за Ърни от съзнанието си.

— Искам да се видим тази вечер — каза й той, когато станаха да се разтъпчат по време на почивката след седмия ининг. — Искам да направим пътеводител, който да е достъпен в интернет. Ще бъде написан от истински нюйоркчани и предназначен за децата. Книгите не биха могли да ти предложат видеоклипове в реално време на мястото, за което си тръгнал.

Даяна се усмихна широко.

— От това може да се спечели много.

— Това също е част от плана ми — призна Майкъл. — Значи довечера, нали? В моя апартамент.

— Тина няма ли да има нещо против, ако ви се натрапя? — не можа да не попита Даяна.

По Коледа, Нова година, както и след празника на Свети Валентин — когато до бюрото й бяха доставени триста червени рози от Брад, заради които целият девети етаж ухаеше като цветарски магазин — Майкъл бе продължил да се среща с Тина. Голямо предимство на просторния офис бе, че сега Даяна много рядко я виждаше. В малкото случаи, когато трябваше да иде до кабинета на Майкъл, тя се стараеше да си определя час, в който Тина обядва.

Веднъж или два пъти обаче нямаше как да не се срещнат. И онова, което видя, съвсем не я успокои. Тина вече не носеше къси и тесни поли, нито прилепнали кожени панталони, а доста строги като кройка рокли. Даяна забеляза, че тя се съобразява с вкуса на Майкъл. Той предпочиташе женствения стил на обличане, което е странно за мъж, излизащ с леко глупава кукличка. Тина, макар и да не е особено умна, притежаваше вродена схватливост. Даяна си каза мислено, че сега тя сигурно е в някоя книжарница, за да си купи готварска книга с италианска кухня и да се научи как да сервира „Самбука“ с кафето с три кафени зърна в чашата. Но се постара да заглуши тези мисли. Не може да остави омразата й към Тина да проличи. Двамата с Майкъл се разбираха толкова добре.

— Съвсем не. Всъщност й казах, че ще съм с теб вечерта. Имам планове, които искам да споделя. А колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

— Но ти вярваш на Тина, нали? — попита Даяна.

Не знаеше защо зададе въпроса. Сякаш е хлапе с разклатено зъбче, което не може да престане да го побутва с език.

Майкъл я погледна с тъмните си очи.

— Разбира се, че й вярвам. Но тук става дума за бизнес, а не за нещо лично. Не смесвам двете неща. Знаеш го.

Почувства се така, сякаш й удари шамар.

— Разбира се. — Побърза да кимне отсечено. — Напълно съм съгласна с теб. Смесването на двете винаги е грешка.

Седнаха на местата си и тя вторачи поглед в Тино Мартинес, който в същия миг хукна в лявата половина на полето.



— Просто си затвори проклетата уста, разбра ли? — Ърни се нахвърли на Фелисити. Тъпите й въпроси за вида на сватбената торта и какви по-луксозни лампички да използват за светлинните гирлянди, които планираше да окачи на тавана в балната зала, му лазеха по нервите. Опитваше се да измисли начин да съкрати разходите още повече, за да може поне малко да подобри баланса на „Блейклис“, а тя отново му додаваше. — Изобщо не ме интересува всичко това, по дяволите! Разбрали ме, скъпа?

Грубият му лондонски акцент от крайните квартали се върна с пълна сила сега, когато е подложен на напрежение.

— Искам да ми се махнеш от главата и да ме оставиш на спокойствие. Просто излез някъде, за да свърша малко работа, така че да можеш да си купуваш бижута и скъпи коли.

— Разбирам те прекрасно. — Челото на Фелисити не се набръчка изобщо; наскоро се бе отбила в клиниката на доктор Уекслър за инжекция с ботокс, отровата, която парализираше мускулите на лицето, така че човек не може да се намръщи и винаги има леко учудено изражение. Вместо това прикова Ърни с леден поглед. — Опитваш се да се измъкнеш от пропастта, в която е потънала компанията ти. И си твърдо решен да използваш противни изрази в мое присъствие. Затова ще изляза.

— О, отлична идея. Махай се, по дяволите! — изрева Ърни.

— Само гледай да си свършиш работата както трябва… скъпи. Не ми се ще да имаме затруднения с плащането на новата ни лятна вила.

Фелисити мислено отправи благодарствена молитва, че е успяла да накара агента по недвижима собственост да напише нотариалния акт за къщата на нейно име. Напоследък Ърни бе толкова зает с всички онези ужасни мъже, които непрекъснато се обаждаха в дома им, както и с безбройните факсове и телефонни позвънявания от Италия посред нощ… все се караше с някого и крещеше на кого ли не… така че изобщо не забеляза дребните поправки, които личният й адвокат направи в договора за сделката.

За миг се запита дали и Даяна Фокстън е имала подобни неприятности. Как ли, за бога, е реагирала Даяна, когато… Ърни никога не е имал наглостта да прави секс с Юнг-Ли пред очите й, но като се има предвид сегашното му състояние, това може би предстои много скоро. Мразеше Даяна от цялата си душа. Даяна, която отново завладя светското общество на Ню Йорк и този път дори без да се старае. Брад Бейли наистина я желаеше. Брад! Същият, на когото Фелисити хвърли око преди три години, но той тотално я пренебрегна, както и стотици други момичета в Манхатън. Носеха се слухове, че си падал по мъже, но проблемът е, че го бяха виждали да излиза с прекалено много жени. После го отписаха като заклет ерген.

А сега, където и да се появеше, Даяна бе неотлъчно до него. Ако Ърни успееше да запази хубава ложа за премиера в „Метрополитън“, Даяна непременно е в още по-добра, обикновено заедно с кмета или губернатора, а в една ужасна вечер дори я видяха в компанията на Елспет Меримън и Първата дама… Тя бе на най-добрата маса на всеки бал, на палубата на най-голямата яхта, беше на пиедестал заедно с госпожа Астър, но шестдесет години по-млада от нея.

И дори не полагаше усилия за всичко това. Фелисити се страхуваше от деня, в който Даяна щеше да започне да дава вечерни партита — двойно по-бляскави и посетени от още повече звезди, отколкото преди — докато тя самата, Джоди и Наташа ще останат завинаги извън списъка с поканените, но това не се случи. Даяна бе приключила с даването на партита. Казваха, че нямала време. А какво, за бога, означаваше това, възмущаваше се Фелисити. Сякаш да ръководи някаква малка компания е по-важно от това да организира социалния живот на една от водещите фигури в издателския бизнес в Ню Йорк.

Само дето компанията на Даяна вече изобщо не бе малка. Фелисити се принуди да следи какво пишат в бизнес страниците на вестниците. Сливането с „ДженКорп“ превърна фирмата на Майкъл Сисеро във — как точно е изразът? — важен играч. Книгите на Даяна се появиха с много шум на пазара, подкрепени от промоции, маркетинг и рекламни стратегии. Поредиците с игри с азбуката и с числата за най-малките пожънаха голям успех.

Ърни й каза с голямо огорчение, че с много пари можеш да се качиш начело в класациите, но да се задържиш там е нужно много повече.

Фелисити стана и тъжно поклати глава, загледана в Ърни, но той не й обърна внимание. Излезе от стаята и затръшна шумно вратата. Беше ядосана.

Нищо не би могло да я успокои по-добре от обеци с изумруд от „Картие“, злобничко си помисли Фелисити. А може би ще си купи и гривна.



Даяна взе такси до жилището на Майкъл. Той се бе пренесъл в мансарден апартамент в Сохо, доста луксозен. Забеляза добре оборудвания фитнес салон на първия етаж, точно до кухнята; имаше и спретнато подредена спалня, работен кабинет и всичко бе разположено с много вкус. Преобладаващите цветове бяха тъмнозелено, бургундскочервено и махагон. В град, в който навсякъде използваха бледосивото, кремавото и различни варианти на бежовото, домът на Майкъл Сисеро се открояваше с ярки цветове и мъжествено излъчване.

Нямаше картини, само графики на Римския форум и на Баните на Каракала. Декоративните елементи бяха ограничени до очукани мраморни бюстове, разположени на специални поставки. Веднага забеляза, че са истински антики.

— Заповядай — покани я Майкъл и й махна с ръка да влиза. — Радвам се да те видя.

— Да, минаха цели четири часа от последната ни среща — пошегува се Даяна. Приближи се до най-големия бюст, на много мъжествен и строг човек, с голяма брада и сурови очи. — Кой е този? От него направо блика тестостерон.

— Император Адриан.

— Който е издигнал Адриановия вал ли?

— Същият. Бил е добър пълководец. Укрепил завоеванията на римляните. Истински боец.

— Много е мъжествен — одобрително се изказа Даяна.

Майкъл плъзна поглед по тялото й. Беше със семпла и елегантна къса рокля на „Дона Карън“, от тежка коприна, която обгръщаше плътно дупето и гърдите й, но все пак прикриваше съвсем прилично всичко.

— Да, така е. Освен това е бил хомосексуален.

Даяна се засмя.

— И Рок Хъдсън е много мъжествен, но също е хомосексуален.