По-младата жена стана и отвори вратата към вътрешния кабинет. Уханието на „Шанел 5“ лъхна Даяна. Миришеше толкова силно, сякаш Тина се бе постарала да използва цялото флаконче наведнъж.

— Не — отвърна асистентката и затвори вратата. — Нямаше много време тази сутрин, Даяна — имаш ли нещо против да те наричам Даяна?

— Не — отвърна тя през стиснати зъби. Имаше много против, тъй като бе работила усилено, преди да стане директор на компанията. Но не искаше Тина да си мисли, че се заяжда с нея заради Майкъл. Би могла да си въобрази, че я мрази. — Продължавай.

„Не те харесвам, защото си празноглава, кльощава, глупава кукла, мислено си каза Даяна. Това няма нищо общо с Майкъл.“

— Виж… Даяна — мило подхвана Тина, — тази сутрин той… извинявай, че го казвам, но… той искаше… пак да го направим и затова излезе малко по-късно от апартамента. Каза ми просто да приемам обажданията, а ти да поемеш грижата за компанията днес. Беше забравил за уговорена среща. Случва се, когато двама души са много влюбени.

Даяна усети пронизваща болка в слепоочията. Благодари мислено на Брад, че се бе погрижил да й осигури този елегантен костюм на „Прада“. Едва ли би могла да понесе да слуша всичко това и да не изглежда в най-добрата си форма.

Майкъл да пропусне бизнес среща заради секс! Тина сигурно е много специална за него. Може би наистина е влюбен.

Остра болка прониза сърцето й и тя кимна отсечено, за да я прикрие. „Добре, не съм толкова глупава, повтаряше си наум Даяна. Признавам си, че имам чувства към Майкъл. Бих могла да се влюбя в него. Но отношението му осуети всичко. Така че всъщност би трябвало да съм доволна, че си е намерил друга.“

Просто не одобряваше избора му и толкова. Опита се да погледне Тина безпристрастно. Беше красива, слаба… млада и ужасно глупава. Въпреки волята, ядът й към Майкъл нарасна. Значи това искаше той, така ли? Жена, която никога няма да му възрази, няма да го предизвиква, никога няма да му съперничи в каквото и да било? Майкъл искаше по-евтина версия на онзи тип съпруга…

Онзи тип съпруга, каквато бях аз за Ърни, обади се тъничко гласче в главата й.

Даяна потръпна. Погледна младежката фигура на Тина и от мисълта за силните и здрави ръце на Майкъл върху тялото й направо й прилоша. Дали я караше да се наведе напред и после да прониква дълбоко в нея, както правеше с Даяна? Дали се будеше сутрин и притегляше главата й надолу, за да я насочи към слабините си? Караше ли и Тина да идва в офиса без бельо, както бе нареждал на Даяна, за да е готова за него, когато я пожелае?

Престани!

— Радвам се да чуя, че двамата сте толкова щастливи — каза тя. Овладя се и се постара да прозвучи възможно най-искрено. — А за какво искаше да поговориш с мен?

— Ами за това. — Младата жена изглеждаше леко притеснена.

— Съжалявам, но не разбирам. Какво имаш предвид? — хладно попита Даяна.

— За Майкъл и мен. Мислех… мислех, че може ти… — Погледна към Даяна, която седеше с каменно лице. По дяволите. Може пък да се е объркала и госпожица Верити наистина да не си пада по Майкъл. Може да й е безразличен. Тина се изчерви и започна да заеква. — Може да не смяташ, че е редно — довърши тя смутено.

Даяна се изправи.

— Изобщо не се интересувам какво прави Майкъл извън работно време. Той е президент на компанията, а аз съм директор — добави тя, като леко наблегна на последното. — Приятели сме, но не общуваме извън службата. Свързва ни единствено работата.

— Ясно, добре.

Тина отново скочи на крака, пъргава и стройна, с яркосини сенки на клепачите.

— Бих искала да ми донесеш кафе в кабинета, ако обичаш — обади се Даяна.

— Ти срещаш ли се с някого? — изтърси американката. — Имам предвид, някой по-специален?

— Всъщност, да. — Даяна се усмихна уверено. — Брад Бейли от „Бейли Риълти“.

Тина зяпна от удивление.

— Значи онова, което пишат по вестниците, е вярно? Наистина излизаш с него?

— Не знам какво пишат. Не чета жълта преса — ледено отвърна Даяна. Изгледа строго Тина.

— Веднага ще донеса кафето — измърмори момичето. „Кучка“, каза си Тина и се врътна ядосано. Винаги се облича толкова елегантно и посреща всичко равнодушно. Сякаш да излизаш с Брад Бейли не е кой знае какво. Е, някой ден и тя ще си намери майстора. Тина се надяваше да е наоколо, за да го види.



Майкъл пристигна в офиса в шест без двадесет. Навън вече бе тъмно и студено. Лек снежец се сипеше над квартала и покриваше хартийките от сандвичи и захвърлени кутии от кока-кола, преди да се превърне в сива киша. Той не усещаше никакъв студ. Прекара деня на Уолстрийт, в добре затоплени офиси, пресмятайки суми, които направо го главозамайваха.

Всички се надпреварваха да му предлагат финансиране. Банкерите направо бяха влюбени в „Империал“. Репутацията на компанията, както и продажбите, се покачваха всеки месец. А от самото начало той бе поддържал безумно ниски разходите.

Сега знаеше, че най-много от всичко му се иска да седне с Даяна и да обсъдят положението.

Отиде направо в нейния кабинет и я завари да подава на Тина купчина факсове.

— Здравей, Майкъл — поздрави го тя.

— Здрасти. Какво правиш? Може ли да го оставиш за малко?

— Тина може да довърши — отвърна тя. — Защо?

— Мога да се справя с останалите факсове на Даяна — обади се звънко и Тина.

— Добре. — Майкъл се обърна разсеяно към нея. — Няма да успея за театъра довечера. Трябва да проведем късна работна среща. О, и още нещо, Тина, обръщението в офиса е „госпожице Верити“, ако обичаш.

Той сви показалеца си, повика я и Даяна покорно го последва.

* * *

— Днес се държиш много странно — отбеляза тя, докато той задържаше вратата на таксито заради нея.

Майкъл се настани удобно на задната седалка, тапицирана с черна кожа.

— „Ървинг Плаза“ на Източна седемнадесета улица. Искаш ли да хапнем суши?

— Звучи чудесно. — Даяна му се усмихна. Настроението му бе заразително. — Дали ще е прекалено нахално от моя страна, ако попитам къде си бил, шефе?

— Ще ти разкажа всичко на бутилка саке. Или може би две.

Спряха пред „Яма’с“, много популярно според кулинарните справочници място. Все още бе рано, така че успяха да избегнат опашките от чакащи. Майкъл избра малка масичка в ъгъла, поръча голямо плато с всякакви деликатеси и две бутилки топло, чисто оризово вино. Наля в малката чашка на Даяна и й я подаде.

— Бях в центъра.

— Защо ли това не ме изненадва? — подметна Даяна и изгълта питието си.

— След като си тръгна снощи, бях много ядосан. — Той вдигна ръка, за да я възпре. — Не, почакай. Знам, че ти дължа извинение. Държах се като глупак. — Майкъл се насили и добави: — Сигурен съм, че Брад Бейли е страхотен човек. Надявам се, че ще бъдете щастливи заедно.

— Както вие с Тина — тихо се обади Даяна.

— Да.

Последва моментна неловка пауза.

— Както и да е, заприказва ме Арт Дженкъл. Знаеш ли кой е той?

— „ДженКорп Ентъртейнмънт“? — попита Даяна и се приведе леко напред. — Конгломератът? Той е начело на бизнеса. Занимават се с играчки, игри и звукозаписна дейност.

— Точно така. — Майкъл взе с пръчиците си ролце от риба тон. — Много сериозен тип. Попита ме дали е вярно, че търсим финансиране. После ме заведа на късна вечеря. Говорихме за „Империал“, за печалбите ни, за интернет сайта, за планираното ни излизане с акции на борсата… за всичко. Предложи ми да се срещна с „Мерил Линч“, неговите инвестиционни банкери. Искат да инвестират в нас. Предлагат ни офиси и финансиране.

— Това имаше и при Ърни.

— Казах му го. Той ми заяви, че ще плати хонорара на всеки адвокат, който си изберем. Можем да проверяваме колкото пожелаем. Казах му също, че няма да дам на „ДженКорп“ повече от четиридесет процента от акциите на компанията. Той се съгласи.

— За какво финансиране става дума? — попита Даяна, затаила дъх. Сякаш всичко около нея замръзна.

Майкъл се ухили.

— Финансирането не е даром, но той има намерение да ни даде капитал в замяна на четиридесет процента участие за три милиона долара.

Наслаждаваха се на вкусната вечеря и кротко се напиха. Даяна редуваше чашките саке със зелен чай. С тези пари биха могли да си намерят добри програмисти, илюстратори, специалисти по маркетинг и способни хора в пласмента. Нямаше да имат никакви разходи за офиса, тъй като в сделката влизаше и цял етаж в сградата на „ДженКорп“.

— Каза, че е следил как сме създали компанията си от нищото и как сме се съвзели след удара с осуетеното излизане на борсата — разказваше й Майкъл и лекичко чукна чаша в нейната. — Според него, ако разполагаме с истински пари, ще можем да разгърнем напълно възможностите си. И аз съм напълно съгласен.

— Аз също — обади се Даяна.

— Слушай. — Майкъл я погледна с топлите си тъмни очи. — Изгубихме много време в безсмислени дрязги. С теб сме отличен екип. Трябва да се съсредоточим върху това.

— Съгласна съм. Ти направи нещо забележително и ми даде възможност да съм част от него. Благодарна съм ти за това — тихо каза Даяна. В очите й напираха сълзи; реши, че са от сакето.