Но това трябваше да се направи. Беше време. Все пак излизаха вече от месеци.

— Наистина ли? — попита Брад, а сините му очи светнаха. — Шофьорът ми чака отвън.

Приличаше на хлапе, на което са казали, че е дошла Коледа, беше нетърпелив и радостен като малко кученце. После се окопити с видимо усилие на волята.

— Разбира се, имам предвид, че… ще изпием по едно питие за лека нощ.

— Точно така — твърдо заяви Даяна. Шампанското я стопли вътрешно, както винаги. Чувстваше се дръзка. — По едно питие и може би още нещо.

* * *

Лимузината на Брад не бе взета под наем, както онази, с която Майкъл щеше да вози малката си любовница. Това бе удобство, което е на негово разположение двадесет и четири часа и седем дни в седмицата, чиито шофьори работеха на смени.

— Той ще бъде готов да те прибере у дома по всяко време — увери я Брад, а шофьорът се поклони учтиво, докато придържаше вратата за нея.

Даяна му се усмихна нежно.

— Ще видим кога ще е това.

Домът на Брад бе изключително луксозен. В претъпкания град, който е само пет мили на дължина и около три на ширина и в който живееха милиони хора, пространството бе скъпо удоволствие; но Брад Бейли имаше голяма градина, входно фоайе с декоративен фонтан, който се плискаше върху истински италиански мрамор, и отделен апартамент за прислугата в приземния етаж. В къщата имаше пет спални и три бани, библиотека — Даяна винаги бе копняла за къща с истинска старомодна библиотека в нея, — красива тераса на покрива с градинка в японски стил, както и стаи, където се посрещаха гости, с картини на различни художници кубисти и една на Пикасо.

— Много е красиво тук — каза Даяна, докато иконом с модерни ежедневни панталони в цвят каки и сако с индийска кройка пое от раменете й бледосивата й копринена наметка и я окачи в гардеробната.

— Благодаря. Взех къщата за жълти стотинки от един брокер на Уолстрийт, когото уличиха в злоупотреби. — Брад сви рамене. — Човек винаги може да попадне на изгодна сделка в бизнеса с недвижими имоти.

Даяна се зачуди какво ли означава „жълти стотинки“ в този контекст. Вероятно колкото цялото богатство на бившия й съпруг.

— Да се качим в бара. Сами ще си приготвим питиетата, Дженкинс — обърна се Брад към иконома.

— Много добре, господин Бейли.

Брад поведе Даяна към стълбата от черен мрамор, застлана с мек червен килим.

— След теб.

Барът бе, както обясни Брад, негова малка прищявка. В къщата, обзаведена много скъпо с дивани на „Черути“, датски столове, тъмен паркет и изчистени семпли линии, Брад бе запазил едно помещение извън обсега на изключително луксозното дизайнерско изпълнение. Барът бе истински етюд в ретро стила на седемдесетте. Беше напълно оборудван и зареден, на пода имаше огромни кожени постелки, изкуствени мечи кожи и високи хромирани столчета пред барплота с вишневочервена тапицерия. Даяна се замисли какво може да направи тук, ако къщата е на нейно разположение. Стойността на имота бе невероятно висока. Но определено имаше нужда от женска ръка.

— Какво да ти предложа? Шампанско? Имам „Кристал“, „Татинджър розе“, „Круг“. „Вьов Гранд Дам“…

— „Джак Даниълс“ и кока-кола — отвърна Даяна.

Имаше нужда да се напие. Проклет да е Майкъл. Ще му даде да разбере, каза си тя. Нека се прибере и да прави дивашки секс с Тина Еймис. Тя ще остане тук, където я ухажваха и ценяха, и ще си прекара страхотно.

Брад повдигна едната си вежда.

— Явно си в настроение да се веселиш.

— И защо не? — малко войнствено попита Даяна.

Той вдигна ръце в защита.

— Просто така го казах. Странно е. Преди да те срещна, излизах с разни момичета, някои съм водил и тук. Те цяла вечер побутваха листата от салата в чиниите си и си поръчваха минерална вода за пиене. Това направо ме влудяваше.

Подаде й чаша, пълна със златисто уиски, и добави малко кока-кола. Беше направо убийствено на вкус.

— Ами те просто са се стараели да се представят добре на прослушването — обясни Даяна. — Това е класическата роля на доброто момиче. Кандидатирали са се за ролята на твоя съпруга. Обзалагам се, че са си хапвали, преди да излязат на вечеря с теб. Това е обратно съревнование. Момичето, което хапва най-малко на вечеря, печели.

Брад се засмя с цяло гърло. Господи, тя е толкова забавна и очарователна. Присъствието й тук е все едно да стиска в ръка печеливш билет от лотарията и да предвкусва удоволствието от получаването на голямата печалба.

— Мога ли да бъда откровен с теб?

Даяна отпи голяма глътка от уискито си.

— Да, за бога. Всички мъже са много откровени с мен тази вечер. Защо и ти да не си?

— Когато се срещнахме за първи път, аз знаех коя си и нарочно те заговорих.

— Е, това вече го знам.

— Не, изслушай ме. — Брад изглеждаше леко притеснен.

— Вече бях останал необвързан толкова дълго, колкото ми беше възможно. Нали разбираш, един ден човек се събужда и разбира, че е време да се ожени, да улегне и да създаде наследник. А когато си на моето място, искаш най-доброто. От съвсем малък съм свикнал само с най-доброто.

— Никога не бих се досетила — засия Даяна, доволна от собственото си остроумие.

— Ти беше известна в обществото. Англичанка си и с репутация за много изискан стил. Начинът, по който се справи с неприятната ситуация с бившия ти съпруг, бе просто чудесен. Никакви интервюта в пресата, никакви разкрития пред Нешънъл Инкуайърър.

— Никога не бих допуснала подобно нещо.

— Е, човек с моето положение трябва да е сигурен, че ако нещата съвсем се объркат някой ден, няма да последва грозен скандал. Видях в теб жена, минала през най-ужасното, което може да сполети една съпруга от висшето общество, и която си държа езика зад зъбите. Макар че незнайно защо, не си му измъкнала нито цент.

Даяна изпъна рамене.

— Това е много сериозен тест — с равен глас отбеляза тя.

— Но ти го издържа. А когато се запознах с теб, всичко се превърна от… от едно правилно и разумно взето решение в много по-личен въпрос. Ти си просто ослепителна. И през цялото време ме държиш на разстояние. Знаеш ли от колко отдавна не ми се е налагало да преследвам упорито някоя жена?

— Не мисля, че някога изобщо ти се е налагало да преследваш нещо — отвърна Даяна.

— Абсолютно си права. — Брад нямаше намерение да се извинява. — Не ми се е налагало. Но сега е факт, че съм безумно влюбен в теб, Даяна.

Тя изля в гърлото си остатъка от питието.

— Да потърсим леглото — каза Даяна.



Голямата спалня бе истинска фантазия. Подът беше настлан с топъл на вид шоколадовокафяв мрамор, а килимчетата из стаята бяха в деликатни нюанси на кремаво и слонова кост. Леглото в средата на стаята бе окачено на колона от чисто стъкло и изглеждаше така, сякаш се рее над пода. Беше застлано с пищни сатенени завивки и копринени чаршафи, с пухкави възглавници и меки облегалки. Даяна го зяпна смаяно. Никога не бе виждала по-удобно на вид легло. В ъгъла, потънала в мраморния под, имаше масажна вана с размерите на малък плувен басейн, покрай която бяха подредени дискретни малки флакончета на „Чек и Спийк“.

Брад нежно я побутна към леглото.

— Ти си жена, която заслужава подобен лукс — прошепна той.

Даяна усети топлия му дъх покрай ухото си и устните му, които галеха нежната й шия. Замайването от алкохола вече я обземаше, отпускаше я и я лишаваше от воля.

— Работиш, а не е нужно да го правиш. Можеш да организираш изискани вечери и тенис партита в дома ми във Винярд. Да декорираш къщите ми. Да имаш деца.

Брад запечатваше всяка фраза с целувка, която бе лека като докосване с перце по врата й и по трапчинката на шията й.

— Можеш да имаш всичко като преди — шепнеше той. — Много по-добро. Защото ще имаш съпруг, какъвто жена като теб заслужава.

— Съпруг? — унесено промълви Даяна.

Брад я вдигна на ръце и я положи върху леглото, като леко почервеня от тежестта й. После ръцете му се озоваха на гърба й, търсеха ципа на роклята, и внимателно смъкнаха тоалета й, както директор на музей разопакова безценен експонат.

— Точно това казах — прошепна той и се наведе да целуне топлите й, изпъстрени с лунички гърди.



Събуди я уханието на закуска. Даяна се повдигна на възглавниците, а главата й пулсираше и й бе трудно да свикне със студената и ярка светлина на зимното слънце, което струеше през големите френски прозорци на спалнята на Брад. Той вече бе на крак и облечен, стоеше до вратата и тъкмо поемаше таблата със закуската от камериерката. Усети миризмата на прясно сварено кафе с аромат на ванилия, видя на таблата хрупкави резенчета бекон и пухкав омлет от белтъци и подбрани билки. Имаше и кана прясно изцеден сок от червени портокали и друга — с леденостудена минерална вода.

Брад прекоси стаята и остави таблата върху коленете й.

— Няма нужда да ставаш — каза той.

— Напротив. Вече закъснявам за работа — отвърна Даяна.

— Разбира се. Говориш за задълженията си в офиса — покровителствено каза той. — Разбирам. Позволих си волността да подготвя някои неща, които са подходящи за делова обстановка, и съм ги оставил върху онзи стол. Накарах една своя позната в списание Уиминс Уеър Дейли да ми помогне в определянето на точния размер с надеждата, че някой ден ще склониш да пренощуваш тук.