Луиз Бегшоу - Жена от класа

— Аз съм Майкъл Сисеро — представи се той и подаде ръка на Фелисити. — Не мисля, че сме се запознавали.

— Едва ли. — Фелисити го погледна високомерно. — Но аз, разбира се, се движа само в средите на висшето общество и хората от издателския бизнес.

Той се усмихна на ехидната бележка и забеляза как Ърни ледено поздрави Даяна. Онзи, който е подреждал масите, явно бе с особено чувство за хумор.

— Тогава вероятно ще се срещаме отново. Нашите игри се купуват и от много търговци на книги.

Ърни се нахвърли върху него без предисловия. Майкъл отново си помисли каква долна невестулка е този тип. Колко жалко, че живееха в общество, което с радост водеше безконечни съдебни дела. Той би предпочел да го изведе навън и да го натупа здравата.

— Не мисля така. — Ърни се обърна към другите гости на масата им, редактор на нова литература за списание Таим и съпругата му, които се бяха облегнали на столовете си и се наслаждаваха на прехвърчащите искри. — Преди време Майкъл бе младши ръководител в „Блейклис“. Не се разбирахме с него и се наложи да го освободя от работа.

Майкъл усети как Даяна цялата се скова до него и нежно постави длан върху бедрото й, за да я възпре да не се нахвърли върху Ърни. Хората знаеха каква е историята с „Грийн Егс“. Мълчаливо се помоли тя да разбере жеста му правилно. Трябваше да оставят този идиот сам да изкопае гроба си.

— Майкъл е собственик на малка компания за компютърни игри. Май в един момент се говореше, че ще пускат акции на борсата, нали така, Майкъл?

Сисеро кимна.

— Вярно е.

— Но после не стана нищо. Затова пък новият софтуерен отдел на „Блейклис“ пусна своя собствена продуктова линия — ухили се широко Ърни.

Фелисити ги погледна тържествуващо.

— Да. Без лоши чувства — измърка тя. — Всъщност смятам, че е просто прекрасно да се видят дребните бизнесмени и техните служители — тук тя хвърли злобен поглед към Даяна — на подобни събития.

— Надявам се, че не възнамерявате да се връщате към издателския бизнес. — Ърни демонстративно прегърна Фелисити, докато говореше. Беше се подразнил колко стилно е облечена Даяна. Фелисити започваше да го ядосва с безкрайното си пазаруване и нови, и нови бижута. Некадърните му подчинени не се справяха с продажбите и от борда започнаха да му задават остри въпроси. Но какво пък. Той си оставаше истински великан в сравнение с този тип, който седеше насреща му. — В договора ти имаше клауза за забрана на конкурентната дейност. Или си забравил? Мога да накарам адвокатите си да ти се обадят, ако искаш.

Даяна затаи дъх. Ърни явно щеше да ги преследва жестоко и докрай.

— Уверявам те, че не съм забравил нищо — отвърна Майкъл с точност, която накара Даяна да потръпне. — Нито факта, че ме излъга и открадна компанията ми, като ме измами с милион долара. Нито факта, че откри отдел за игри в компанията си и открадна хората ми на цена, която просто не би могла да е рентабилна и за вас…

— Е, какво пък. Бизнесът си е бизнес.

Майкъл не му обърна внимание и продължи много спокойно:

— И определено не съм забравил клаузата, която ми забранява да се занимавам с издателска дейност в продължение на една година. Но това не е голям проблем за „Империал“. Защото вече не искам да имам нищо общо с книгите. „Империал Геймс“ оцеля и се развива отлично. С помощта на Даяна Верити, бившата ти съпруга и мой директор.

Даяна се усмихна на Ърни и забеляза как по лицето му се изписват най-различни чувства — изумление, гняв, страх… и забеляза също, че Фелисити замръзва на мястото си, сякаш някой е пуснал кубче лед във врата й.

— Не знаех, че компанията ви е толкова малка — любопитно се обади Кийт Фанинг, журналистът от Таим.

— О, съвсем не сме малка компания. — Даяна го озари с пълния блясък на усмивката си. — Всъщност, като се вземе предвид как се продава втората серия от продуктите ни и особено търсенето ни в интернет, може да се каже, че сме водеща фирма в областта на образователния софтуер в града. Дори смея да заявя, че сме най-голямата частна компания от този вид на североизточния бряг.

— Но пък не можете и да се развиете особено много — изтърси Фелисити, неспособна да се сдържи. — Ърни ми каза, че ви трябват пари, за да разширите дейността си.

— О, така ли? — Майкъл се ухили на Ърни, докато съпругата му излагаше на показ слабостта му. — Всъщност планираме ново излизане с акции на борсата след около година. Изглежда, че отделът за компютърни игри на „Блейклис“ не реализира добри продажби. Нямам представа защо. При вас има толкова талантливи програмисти. По-рано работеха за мен.

Ърни се намръщи.

— Отделът ни се справя отлично. — Той се усмихна широко на влиятелния журналист. — Не бих вярвал на всичко, което разправя конкуренцията.

— Много добър съвет — мило се обади Даяна. — Бих предложила, ако проявявате интерес, да проверите при търговците на дребно и доставчиците по интернет. Те са в състояние да ви дадат точни цифри.

Фелисити погледна смаяно към Ърни.

— Стига толкова за бизнеса. — Майкъл вдигна бутилката с вино. — Някой иска ли „Мерло“?

Майкъл е невероятен, мислеше си Даяна.

Поведе я към дансинга след вечерята, обвил талията й с ръка, и за нейна изненада започна да танцува прекрасно танго. Кожата й направо изгаряше, когато я навеждаше силно назад, поел тежестта й, сякаш е лека като перце. „Господи, мислеше си тя, колко е силен само.“ Мускулите му бяха като от желязо в сравнение с тези на Брад. Усещаше бавното и предателско пулсиране на кръвта в зърната на гърдите си. Слава богу, че кадифето е плътно. Стараеше се да не го поглежда в очите, докато я въртеше на дансинга. Направи Ърни на пух и прах, просто го сравни със земята и го остави треперещ от яд. Когато Майкъл й протегна ръка, за да я покани на танц, Ърни и Фелисити вече се караха пред очите на всички.

— Изведе ме тук, за да говорим по работа, нали? — прошепна тя.

Той поклати глава.

— Просто за да потанцуваме. Ако нямаш нищо против.

Даяна усети как дишането й се накъсва. Направо изгаряше за него. Дали пък нямаше някакъв шанс той все още да я желае? Дали би могъл да е влюбен в нея?

— Даяна — обади се друг глас.

Майкъл я изправи и я притисна до тялото си, така че да усети пищните й гърди, и после я пусна. Усети как го обзема прилив на гняв, но се сдържа. Брад Бейли от плът и кръв. Забеляза пръстена с розов диамант, много скъпите обувки. Бейли беше висок, загорял и изглеждаше така, сякаш избелва редовно зъбите си.

— Брад, това е Майкъл Сисеро, шефът ми… — Даяна леко се смути. Майкъл се зачуди защо ли тя реагира така на този бледолик тип. — … моят кавалер за вечерта. Не знаех, че и ти ще идваш.

— Нямах такова намерение, но след като ми каза, че ще си тук, си запазих маса в последния момент — каза Брад. Обърна се към Майкъл: — Сисеро, нали така? Приятно ми е да се запознаем. Аз ще заведа Даяна до дома й. Благодаря, че сте се грижили за нея.

— Тъкмо танцувахме — каза Майкъл.

Брад сви рамене и той усети аромата на афтършейва му.

— Даяна всъщност не обича да танцува. Предпочита тихите забавления.

Даяна понечи да каже нещо и Майкъл я изпревари сопнато. Изобщо не искаше да чува как тя се застъпва за богатото си приятелче.

— Знам какво имаш предвид. И аз самият трябва да тръгвам — заяви той. — Моето момиче има нужда от интимни ласки по няколко пъти на вечер. С повечето е така. Не искам да я карам да ме чака.

— Аз… разбирам — притеснено отвърна Брад.

Даяна се изчерви.

— Би ли ме завел у дома, Брад, моля те?

Протегна ръка и се отдалечи от Майкъл, без да каже и дума повече.