Папараците бяха мъже и не обръщаха внимание на всеки от детайлите. Те просто забелязаха Даяна Верити, съпругата в слуховете за семейство Фокстън, която изглеждаше като истински коледен подарък. Светкавиците им проблясваха като фойерверки, докато тя минаваше покрай тях, без да им обръща внимание, и влезе в голямата зала.

Даяна се огледа и забеляза богатите гости на събитието. Сред еднаквите черни смокинги, задължителни за мъжете, тя забеляза известни лица: Рудолф Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк, Боби де Ниро и прелестната му чернокожа приятелка, Бари Дилър, Тед Търнър, който явно е долетял специално от Атланта… но пък това бе вечерта на издателския бизнес. Най-прочутите литературни агенти и изпълнителните директори на големите издателски къщи бяха дошли със съпругите си, които обикновено бяха слаби и руси, с фигурата на Тина Еймис, идеално поддържани и облечени в черно, с диамантени обеци.

Вярно, тя е директор на компания. Но фирмата им е малка и се бори за оцеляването си. Всички тук са влиятелни фигури и поне един със сигурност иска да я унищожи.

Тя съобщи името си на момичето на рецепцията.

— Даяна Верити… „Империал“… — Момичето търсеше в схемата на масите. — С Майкъл Сисеро, президент… о, да… дванадесета маса. Господин Сисеро вече е пристигнал.

— Точно така.

Даяна се сепна и се обърна. Майкъл стоеше зад нея, облечен в тъмно вечерно сако и снежнобяла риза. Изглеждаше така, сякаш е изгладена преди миг. Смокингът подчертаваше тъмните му очи и гъсти и тъмни мигли, както и черната му коса.

— Не бива да се навеждаш така. Възрастните мъже наоколо не могат да понесат гледката на толкова съблазнителни форми — прошепна той тихо до ухото й. — Могат да те арестуват, задето си ги докарала до инфаркт.

Даяна се изчерви.

— Престани с шегите, Майкъл. Погледни жените тук. Всички мъже в Ню Йорк харесват кльощави тийнейджърки в бежов тоалет на „Келвин Клайн“.

— Изобщо не вярвай на това. Мъжете харесват гърди и дупета. Винаги са ги харесвали и ще продължат да ги харесват.

— Нужно ли е да си толкова вулгарен? — просъска тихо Даяна.

Той сви рамене, без да се разкае нито за миг.

— Ти попита, скъпа, и аз ти отговорих.

— Не съм те питала за нищо.

Майкъл я огледа от глава до пети. Даяна усети как очите му се плъзгат по деколтето й, спират се на ханша й, после обгръщат тънката й талия и се вторачват право в слабините й. За свой ужас усети как между краката й сякаш избухва огън. Усети присвиване в слабините, каквото не бе изпитвала, откакто…

Тя обузда мислите си и си пое дълбоко въздух. „Стига, Даяна. Опита с него и не се получи. А и бездруго сега той спи с онази руса и кльощава кукла. Двамата сте като огън и бензин. Комбинацията е взривоопасна.“

— Не сме дошли да се караме — каза Майкъл. — Да се опитаме да сключим временно примирие. Тук сме просто за да ни забележат.

— Съгласна съм. Настанени сме на дванадесета маса. — Даяна възвърна самообладанието си. Нямаше да позволи на Майкъл да я притесни. Не можеше да си го позволи. Срещаше се с Брад и беше делови партньор на Майкъл, работеше за него, а и вече бе решила, че е най-добре да стои на разстояние от него.

— Тогава да вървим. — Майкъл й предложи ръката си и тя внимателно постави длан върху ръкава на сакото му, сякаш допирът до него можеше да я опари.

Балната зала бе претъпкана. Накъдето и да се обърнеше, човек виждаше магнати, придружаващи дамите си към маси, около които се тълпяха куп сервитьори. От всички благотворителни вечери в Манхатън тази бе най-малко показната, но и най-престижната. Нямаше рок звезди, нито тематичен декор. Вместо това имаше речи относно грамотността на населението от водещи фигури в образователните институции, както и кратък тост от губернатора. Вечерта бе посветена на ерудицията, остроумието, книгите и четенето. И стремежът да се сдобиеш с покана бе огромен.

Даяна застана под един от огромните полилеи и прие предложената й чаша „Белини“. Харесваше прясно изцеден сок от праскова в комбинация с шампанско и можеше да отпива деликатно, докато си възвърне самообладанието. Много от лицата наоколо й бяха познати от вечерите, които даваше като госпожа Фокстън. Тук беше Хари Евънс например, а по-нататък зърна Тина Браун с Харви Уайнстийн…

— Даяна, познаваш ли Ричард Фриър? — обади се Майкъл и я представи на един висок господин с прав като бастун гръб и чисто бяла коса. — Работех с Ричард, когато ръководех „Грийн Егс“. Той купува книги за „Барнс и Ноубъл“.

— Приятно ми е да се запознаем. — Даяна стисна сърдечно ръката на мъжа и му се усмихна. — Надявам се, че Майкъл ви е разказал за нашите игри. Бихме могли да ги предложим на вашия отдел за интернет.

И така започнаха. Майкъл се носеше из залата като акула на лов, поздравяваше мъже и жени, запознаваше ги с Даяна, а тя правеше представяне на фирмата. Забеляза как, след като отминеха нататък, хората дискретно сближаваха глави и подхващаха оживен разговор. И реакцията им, както с облекчение отбеляза тя наум, бе много позитивна.

— Харесва ми да продавам вашите игри — увери ги представителят на „Амазон“. — Родителите ни пращат благодарствени писма. А това е голяма рядкост.

— Майкъл има страхотен усет към желанията на децата — отбеляза Грег Беър от „Уолдънбукс“. — Сигурен съм, че ви е научил на много неща. Аз имам шестгодишен син, който повиши успеха си в училище с две единици след един месец с играта на „Геко Мат“.

За своя изненада, Даяна откри, че наистина започва да се забавлява. Общуваше лесно с хората, а и повечето директори на компании тук вече познаваха името на „Империал“. Знаеха Майкъл като бизнесмен и явно приемаха и нея безусловно, тъй като беше с него.

Когато обявиха началото на вечерята, цялата зала вече бъбреше оживено. Появила се бе нова компания. Всички знаеха, че Майкъл Сисеро, все още в началото на трийсетте си години, е фактор, с който всеки трябва да се съобразява. Даяна Верити, изглежда, не бе просто красива придружителка на президента на компанията. По това време миналата година тя бе само една богата съпруга, която служеше за лъскава фасада на мъжа си. Но това е Ню Йорк, където стават всякакви странни неща.

Превъзбуден, Майкъл придружи Даяна до масата им. Това му даваше възможност да положи длан върху талията й. Усещаше гръбнака й под мекото кадифе и докосваше само с върха на палеца си извивката на невероятното й дупе. Колко му липсваха стегнатите й извивки. Силно се изкушаваше да плъзне ръка и да погали кожата й. Но успя да се сдържи. Сега тя се среща с милиардера Брадли, саркастично си напомни Майкъл. След развода си Даяна се съвзе страшно бързо. Брад щеше да е стъпка нагоре за нея. Имения, градски къщи, частни самолети, всички приказваха за богатството на семейство Брадли.

„Никога няма да имам достатъчно пари, за да задоволя жена като нея“, помисли си Майкъл. А и жените, които харесват богати мъже, са табу за него. Даяна вършеше добре работата си. Само това трябваше да го вълнува.

Само ако можеше да престане да мисли за нея.

Масата им бе много добра, само два реда по-назад от централната част на залата. Майкъл се ухили. Беше си струвало да използва връзките си. Оттук се виждаха подиумът и дансингът, така можеше да забележи дали има някой, с когото си струва да говори. И всички играчи в бизнеса можеха да видят него. Благодарение на Даяна, която на практика единствена сред дамите е с цветен тоалет, двамата изпъкваха сред множеството, сякаш тя бе понесла рекламен плакат.

— Майкъл, виж — обади се Даяна и внезапно се закова на място.

Посочи напред.

И той видя.

Двама от останалите шестима на масата им бяха Фелисити Метсън и Ърни Фокстън.

Майкъл стисна ръката на Даяна. По отношение на бизнеса двамата нямаха тайни помежду си.

— Готова ли си да им покажем какво можем?

— Напълно — отвърна Даяна и му намигна.

Рамо до рамо, двамата пристъпиха към масата — е, поне Майкъл пристъпваше, но ако питаха него, единственият израз, с който можеше да се опише походката на Даяна, бе ходеща съблазън. Господи, искаше му се да я сграбчи за тънката талия, да повдигне нагоре зелените й поли и да плъзне ръка между гладките й бедра, за да я погали и дразни дотогава, докато ледената й обвивка се разтопи и тя започне да го моли да я обладае, както правеше преди… С голяма мъка откъсна очи от дупето й, което се поклащаше изкусително до него, и ги вторачи във врага си. Мъжете автоматично се изправиха, когато към масата се приближи дама. Очите на Ърни едва не изскочиха от орбитите.

Здрависаха се с останалите гости на масата и се настаниха на местата си. Майкъл огледа Фелисити Метсън. Косата й бе вдигната високо в сложен френски кок, в който проблясваха златни нишки. Стилистът й се постара да дръпне косата толкова силно, че кожата на лицето й бе опъната. Беше кльощава и прическата й придаваше доста костелив вид. Отбеляза, че е облечена в къса и прилепнала черна рокля, със семпла кройка, която я правеше още по-слаба. Ръцете й, облегнати на масата, бяха с дълги кървавочервени нокти, а на врата й имаше нежно диамантено колие. Беше гримирана много старателно — плътна спирала на миглите, две тесни линии руж на скулите и прецизно очертани с алено червило устни.

Майкъл се възмути мислено. Ърни Фокстън определено е луд. Бе се оженил за момичето с най-съблазнително тяло в цяла Англия, а после я замени с по-богато облечена уличница.