Луиз Бегшоу - Жена от класа

— Нещата не са никак розови. — Успя да откъсне мислите си от темата за Брад, преди да се ядоса сериозно. — Загубихме Тоби, Сара, Джак и Феликс заради онзи нещастник бившия ти съпруг.

— И твой бивш партньор — върна му го Даяна. — И двамата сме сбъркали в преценката си.

Майкъл вдигна ръце.

— Съгласен съм. Според мен това е преднамерено. Не е случайно, че са се заели с бизнеса с образователен софтуер, а се цели отмъщение. Иска да ме смаже. Може би и теб.

— Като се има предвид какво плащат на нашите хора и като знаем какви са печалбите ни досега, това би нулирало повечето от тях — бавно отбеляза Даяна.

— Така е. Печалбата не е сред мотивите му. Става дума за мъст.

Даяна изпита силен гняв.

— Иска да ни разори?

— Така изглежда. Да видим къде сме в момента. Разполагаме с новата серия, „Геко Мат“ и научните игри. Всичко бе завършено, преди да привлекат към себе си нашите програмисти. Останали са ни няколко души в маркетинга. Например Хари Венчър. Имаме и ключови фигури, които отказаха да напуснат. Ърни е предложил планини от злато на Опи, но той му е отказал. — Майкъл се ухили мрачно. — Много е лоялен, макар да е бивш нехранимайко. Най-добрите ни програмисти още са с нас. Можем да започнем оттук.

— Да, но истината е — прекъсна го Даяна, — че дистрибуторите ни се притесняват, говори се, че може да закрием компанията. Това означава по-малко продажби в магазините…

— Именно това трябва да предотвратим. Факт е, че точно сега нямаме нужда от програмистите. Не и веднага.

Майкъл скочи от стола си и закрачи напред-назад. Приличаше на леопард или ягуар. На опасен хищник. Тя внезапно изпита жал към Ърни.

— Всъщност имаме готов за продажба продукт. Можем да го опаковаме, да го продадем и да използваме печалбата, за да изчистим дълговете си към банката.

— Мога да говоря с банките — съгласи се Даяна.

— Точно така. Това ще ни задържи на повърхността и ще ни даде малко време. Междувременно ти ще търсиш нови програмисти. Сигурно има и такива, които още не са ангажирани с големите компании. И ще чакаме Ърни да сгреши. Факт е, че ще го направи.

— Откъде знаеш? — попита Даяна.

Майкъл вдигна очи към нея и тя изпита усещането, че погледът му е вторачен право в бъдещето. Беше фокусиран като лазерен лъч.

— Защото не разбира децата — отвърна й той. — Не се интересува от тях. Иска само пари. Затова новата поредица книги на „Грийн Егс“ е такъв провал.

— Провал ли? — повтори учудена Даяна. — Откъде знаеш? Дори не се занимаваме с издателска дейност.

— Следя какво става с него — отвърна Майкъл със студен тон. — Трябва да познаваш врага си. Сега иди да мотивираш хората в маркетинга и да омагьосаш банките. Аз ще се оправя с дистрибуторите. Ще я караме полека и ще преодолеем и това.

Дните се превърнаха в седмици, а седмиците в месеци. Златната и слънчева есен в Манхатън премина в сурова зима. Даяна си купи топли дрехи и излизаше на танци с Брад, но „Империал“ заемаше цялото й свободно време. Стъпка по стъпка, под ръководството на Майкъл, те се отдалечаваха от ръба на катастрофата. Игрите с Геко бяха поредният малък успех. Изведнъж отново бяха в състояние да си плащат сметките.

Даяна издирваше талантливи програмисти, но този път търсеше на по-различни места. Хакери с криминално досие, дизайнери на статични игри, момичета, които бяха изолирани от клуба на компютърните специалисти мъже, всички те се присъединиха към тях. Майкъл не се интересуваше от миналото им. Казваше, че при тях всеки получава втори шанс.

— Тези хора получават шанс, а това означава шанс и за нас — твърдеше той.

Когато настъпи декември със студените ветрове, които фучаха край небостъргачите, вече произвеждаха третата серия от игри. „Империал“ бе отново в бизнеса.

— Какво ще правиш в петък вечер?

Даяна вдигна очи от монитора на компютъра си и забеляза Майкъл, който стоеше пред нея с два билета в ръка. Тя повдигна вежда.

— Да не ме каниш на среща?

— След като излизам с Тина, едва ли е добра идея — спокойно отвърна той.

Даяна погледна към Тина в другата стая. Тъй като времето бе застудяло много, тя вече не се мотаеше из офиса с оскъдни полички, но макар и напълно облечена, успяваше да изглежда така, сякаш е полугола. Днес бе с панталони от тънка черна кожа, които прилепваха плътно по плоския й корем и стегнато дупе, и копринена блуза в същия цвят с дълбоко деколте — почти на границата на строгото работно облекло, което Майкъл изискваше в офиса. Даяна не можеше да понася Тина, което означаваше, че трябва да полага допълнителни усилия, за да се държи мило с нея. Това ужасно я дразнеше.

— Не и за Тина във всеки случай — измърмори тя сега.

Майкъл отвърна безпристрастно:

— А и ти все още излизаш с Брад, нали?

— Разбира се. Знаеш, че се срещам с Брад — сопна се Даяна.

— Не съм много наясно. Не се интересувам от личния ти живот. Предполагам, че ще те води някъде с личния си самолет в петък, така ли?

Даяна настръхна.

— Имаме планове. Ще пазаруваме.

— За да ти купи някоя дрънкулка за милион долара от „Тифани“? — Майкъл се ухили презрително. — Разбирам. Забрави, че съм те питал изобщо.

Даяна прехапа устни. Проклетникът е непоносим както винаги.

— Чакай! Майкъл. За какво става дума? Мога да отменя уговорката ни.

— Благотворителната вечер на нюйоркската библиотека. — Майкъл й подхвърли единия билет. — Най-важното събитие в издателския бизнес за сезона. Запазил съм маса. Щом Ърни Фокстън ме преследва на моя територия, тогава и аз ще го притеснявам на негова.

Даяна подбра тоалета си по-внимателно от обикновено. Искаше да изглежда добре, но не и прекалено. Не биваше онзи арогантен мъж да си помисли, че го преследва. Казваше си, че това е важна вечер за фирмата им. Заявяване на позиция. Именно това е важното.

— Мисля, че това е подходящо — каза тя. Извади най-обикновената дреха в гардероба си — плетена от копринени нишки рокля с правоъгълно деколте в металносиво. — Какво мислиш? Мога да я облека с обувките на „Пол Смит“ с равна подметка…

— Точно така, а би могла да добавиш и чифт старчески очила, за да допълниш съвсем вида на достолепна възрастна дама — саркастично отбеляза Клеър. — Май се боиш от нещо.

— Разбира се, че не е така. Просто смятам, че не трябва да прекалявам — възрази Даяна.

Приятелката й я погледна изпитателно.

— И това го казва жената, облякла тоалет на „Версаче“ от златиста мрежа на бала „Огън и лед“ миналия месец?

— Е, и какво? Тогава бях огнена.

— Значи фактът, че Фелисити Метсън и Джоди Гудфренд бяха там, няма нищо общо, така ли?

— Понякога ми е приятно да се наконтя.

— Това определено е вярно. Направо подлудяваш горкия Брад. Човекът смята, че може само да те гледа, но не му е позволено да те докосва.

Даяна кимна. Сексът бе болна тема във връзката им. Странно, но все още не се чувстваше комфортно да легне с него. Може би се превръщаше в старомодна, но едва ли това е причината. Той все й намекваше за брак. Вероятно тя подсъзнателно се сдържаше, докато не се сдобие с пръстен. Кой знае? Тя самата определено не бе наясно.

— Той знае, че ще го направим когато дойде подходящият момент.

Клеър направи гримаса.

— Да го направите ли? Звучиш като някой тийнейджър. Ами любовта?

— И това също. — Даяна се усмихна. — Наистина ли смяташ, че тази рокля е прекалено семпла?

— Искаш да изкарате ангелите на Ърни, нали така?

— Абсолютно.

— Значи ти трябва нещо наистина шокиращо. — Клеър я отмести настрани и се вмъкна в просторната гардеробна. — Вземи тъмнозелената. Подчертава очите ти. — Тя откачи една дълга до земята рокля на „Клоуи“ от наситенозелено кадифе с колан от малки перлички около талията. Беше набрана деликатно около гърдите, за да ги подчертае, а след това обгръщаше плътно ханша й и се спускаше надолу като рибена опашка. Стоеше й идеално, под нея можеше да се носи само най-оскъдно бельо.

— Не мога да я облека — измърмори Даяна. — Прекалено е хубава.

— Говориш така, сякаш ужасно се страхуваш от онзи Майкъл — отбеляза Клеър. — Мисля, че си влюбена в него. Иначе защо ще се притесняваш?

— Нищо подобно. — Тя грабна роклята от ръцете на приятелката си. — Изобщо не ме интересува мнението му. Дай ми я. Ще я облека.