Хората бяха спрели да си бъбрят и поглеждаха към тях. Наслаждаваха се на свадата. Е, сега е моментът да сложи малката нахалница на мястото й.

— Обичам да пазарувам. Много е важно една жена да изглежда добре за съпруга си. Това е част от успеха на всеки брак — с режещ тон заяви тя. — Вероятно това ти е непонятно. Предполагам, че имаш други интереси. Например да си търсиш пълен с хлебарки апартамент в Алфабет Сити.

Джоди се засмя звънко.

Даяна отвърна с усмивка. Адреналинът кипеше във вените й. Значи тази вещица пред нея е прочела статията в онзи жълт вестник? Разбира се, че я е чела. Даяна се запита как изобщо е могла да харесва някога тази жена.

— Беше ми доста трудно — призна тя. — Разбира се, отдавна вече не живея там. Сега имам собствен мезонет в Бромптън Билдинг.

Джоди се скова. Бромптън Билдинг бе най-модното място, в което живееха всички млади и преуспели в бизнеса. Не е чак от ранга на къщата й в Бронксвил, разбира се, но определено бе много уважаван адрес.

— Значи се виждаш с някого? Колко бързо действаш! — върна й го тя.

Даяна се усмихна високомерно.

— Не е точно така. Имам свой бизнес. Сега съм директор на „Империал Геймс“. Откривам нови таланти, разговарям с банките, организирам дейността на служителите в офиса и отговарям за маркетинга.

— О! Момиче с кариера. Разбирам, че много жени се обръщат към това, ако не могат да се справят със светския живот — след известно мълчание заяви Джоди. Директор? На компания? Всички знаеха, че единственото, което може Даяна, е да нарежда на готвачката си.

— Така ли мислиш? — хладно попита Даяна. — Аз пък смятах, че е тъкмо обратното.

Онази ужасна и непоносима Клеър Брайънт направо й се смееше! Джоди забеляза развеселените лица на приятелките на Елспет, които явно смятаха, че са станали свидетели на много забавна случка. Опита се да измисли достоен отговор, но нищо не й хрумна. Джоди се изчерви като тясната си рокля и побърза да се отдалечи. Щеше да намери мобилния си телефон и да позвъни на Наташа и Фелисити. Даяна ще си плати за това.

— Създаде си смъртен враг — отбеляза Клеър, когато Джоди се изгуби от поглед. — Тази жена има сериозно влияние сред определени кръгове. Трябва да внимаваш.

— Глупости — отвърна Даяна. — Ако някой трябва да внимава, това е тя. Едно е сигурно, когато се озовеш на дъното. Разбираш кой ти е приятел. Или в моя случай — кой не е.

— Чудесно изпълнение, скъпа моя — през смях каза Елспет и стисна ръката на Даяна. Не се бе забавлявала толкова от трийсет години. — Организирам малко парти, всъщност е официална вечеря, ще е много по-забавно, отколкото този досаден зоопарк. В дома ми на Източна седемдесет и пета улица, следващия петък. Заповядай непременно. Има хора, с които много искам да те запозная.

— С удоволствие — съгласи се Даяна, — благодаря, Елспет.

Усмихна се учтиво на домакинята. Усещаше, че застаналата до нея Клеър изгаря от нетърпение да се прибират, за да могат да обсъдят всичко подробно и да планират стратегията си. Би било прекрасно, ако може да си отмъсти на Фелисити, Наташа и Джоди, на всички, които я отритнаха толкова злобно, когато напусна безопасните води на женените двойки. Хрумна й, че Майкъл вероятно би сметнал това за повърхностно и глупаво, но кой го е грижа какво мисли той?

Даяна се огледа в разкошната бална зала и забеляза гостите, които одобрително кимаха на уменията й в словесния дуел. Все важни и влиятелни хора, от онези, които много бе искала да види на собствената си маса, когато все още бе омъжена за Ърни. Срещна открито погледите им и се приготви да се смеси с тълпата. Клеър я бе хванала за ръка, а от другата й страна бе Елспет Меримън.

„Завърнах се!“ каза си Даяна.



Ърни гледаше цифрите, които бяха изложени пред него, и набързо пресметна нещо наум. Ако свръхсекретните анализи за очакваните продажби на техния софтуер — който специалистите от маркетинга бяха нарекли „Едюкейшън Стейшън“ — са точни, щеше да вдигне печалбите на „Блейклис“ с двадесет и един процента в годишния отчет на компанията. А като се има предвид договорът му, който включваше негово лично участие в печалбата, това щеше да му донесе премия от близо два милиона.

А още по-приятното в целия план бе, че едновременно с това щеше отново да стъпче в калта онзи нагъл янки.

— Да, харесва ми — увери той Питър Дейвиц.

Руснакът се ухили в отговор.

— Надявах се, че ще ви зарадвам, господин Фокстън.

Специалистите от отдела по дизайн цяла седмица не бяха спали, докато работеха върху опаковките, текста и съдържанието на продукта, който звучеше съвсем като разработката на „Империал“. Но той можеше да предложи на пазара нещо, което Сисеро нямаше — производствените ресурси на компанията на сеньор Берталони и мигновената дистрибуция на веригите „Тойс“ и „Кей-Март“. И за да закове последния пирон в ковчега, Ърни щеше да прибегне до онова, което Майкъл никога не би могъл да си позволи — телевизионна реклама. Рекламните клипове щяха да се завъртят по всички канали — от анимационните до дневните шоупрограми, по които домакините си умираха. Скоро „Едюкейшън Стейшън“ щеше да е единственото търсено заглавие в домовете им.

Лий Татън, вицепрезидент по маркетинга, също се включи в обсъждането.

— Само си представете, сър. След като веднъж нашата серия стане известна, хлапетата ще си мислят, че всичко друго е евтино копие. Изследванията показват, че те са много лоялни към марката. Има много по-добре направени кукли от Барби, но всяко момиченце знае какво иска. Непременно ще се получи.

— И ако „Едюкейшън Стейшън“ стане популярна първа, тогава „Империал“ ще изглеждат като евтини подражатели — каза Дейвиц.

— Точно така — подсмихна се доволно Ърни.

— Но трябва да ви предупредя, че телевизията е скъпа. Рекламата ще ни струва много, в това няма никакво съмнение.

— Изобщо не ме интересува колко ще струва. — „Империал“ бяха само на една ръка разстояние от успеха. — Искам да пуснете рекламните клипове в ефира. Намерете агенция, която може да го направи по-бързо. Искам да пуснем продукта на пазара още сега.

Тридесет и трета глава

Отне й само две седмици.

Даяна се усмихна, когато се замисли за това. Бе се върнала на небосклона на светския живот като ярка комета, чиято бляскава опашка искреше точно до неповторимото сияние на престижа, с който разполагаше Елспет Меримън. През деня тя бе заета с внимателното планиране на първоначалното предлагане на акции на борсата заедно с Майкъл, като спазваше професионална дистанция и не си позволяваше да се замисля колко много я боли все още, особено късно вечер, след като и последната въздушна целувка докоснеше бузата й, и последната чаша шампанско е изпита до дъно. Само в онези мигове, когато лежеше загърната в копринените си чаршафи на „Пратези“ и гледаше през прозореца светлините на Манхатън, тя се предаваше на болката от празнината, която той остави с тръгването си. Всъщност тя е тази, която си тръгна, но пък той я принуди да го направи.

Даяна тръсна глава и взе новите си диамантени обеци, за да разсее мислите си. Зарече се да не мисли за него. Ядосваше се на себе си, че понякога губи контрол над мислите си. Бизнесът се развиваше отлично и тя се наслаждаваше на споделената с Майкъл слава. Светът постепенно научаваше за „Империал“. Тази сутрин имаше половин параграф за тях, заровен дълбоко в страниците на Уолстрийт Джърнъл. От „Голдмън Сакс“ смятаха, че интересът към акциите им на борсата ще е значителен. Тя е част от всичко това. Макар да не разбираше нищо от програмиране, Даяна определено знаеше всичко за клюките. Хората клюкарстваха във всички сфери на живота, а не само в Холивуд и в светските кръгове. Компютърните маниаци и хлапаците, които бяха запалени по комикси, клюкарстваха не по-малко от всички останали. Способността й да пресява това изобилие от информация и да подбира най-добрите и най-всеотдайните хора я превърна в незаменим търсач на таланти за Майкъл.

Тя не би могла да го укори за нищо по отношение на бизнеса. Бе й дал шанс, когато никой друг не искаше и да чуе за нея. Сега й отдаваше дължимото за заслугите, а също и заплата, и пост в компанията, които отговаряха на приноса й. В личните си взаимоотношения Майкъл ужасно подценяваше жените, налагаше волята си безпрекословно — „Не мисли сега за това, Даяна“ — но що се отнася до бизнеса, беше абсолютно справедлив. Страшно взискателен шеф, определено. Безпределно строг — да. Но ако работиш добре, успехът ти в „Империал“ е гарантиран. Дали си черен, бял, розов, на зелени петна, все едно. Той издигаше служителите на високи постове, воден единствено от това колко са добри в работата си.

Миналата седмица Майкъл назначи Джим Ийст, легендарен специалист в маркетинга, който не бе работил повече от двадесет години. Беше невероятно добър в своята област. Освен това бе на седемдесет и осем. Фактът, че споделяше кабинета си с Опи, говореше много за липсата на предубеденост у Майкъл. Той изобщо не виждаше нищо странно в ситуацията.

Що се отнася до живота извън офиса обаче, Даяна нямаше намерение да се съобразява с мнението на шефа си.

Елспет се постара доста. Някой и друг коктейл, вечеря, покана за тенис на смесени двойки в кънтри клуба и изведнъж Даяна се оказа обратно в играта. Беше забавно да се тревожи каква рокля да облече, да подбира внимателно грима си и да се разкъсва между „Прада“ и „Лулу Гинес“ в избора на чанта. Тя непрекъснато разнообразяваше стила си на обличане и жълтите вестници бързо подхванаха темата. От Уиминс Уеър Дейли много харесваха как съчетава „Стела Маккартни“, „Шанел“ и „Ричард Тайлър“, докато всички носеха само бежово и консервативни тоалети — копията на Гуинет Полтроу, които се тълпяха на всяко светско събитие, явно не обличаха нищо друго, освен „Ралф Лорън“ и „Келвин Клайн“. Срещна се с Наташа Цукерман и се държа мило с нея, докато всички напрягаха слух да чуят какво ще си кажат двете. Говореше се, че Фелисити Метсън е направо бясна. Даяна се опитваше да убеди и самата себе си, че е над подобни дреболии като това какво мисли Фелисити. Но тайничко бе доволна. Беше страшно забавно.