А и по отношение на облеклото й. Сякаш никога не можеше да му угоди. Даяна вече бе на ръба на възможностите си да открие тоалет, който да получи комплимент от Майкъл. След като започнаха да излизат заедно, си мислеше, че може да омекне малко. Костюмите й ставаха все по-вталени и по-скъпи, намирането на подходящата блуза или чифт чорапи можеше да й отнеме цялата събота, а той никога не казваше нищо. Беше много дразнещо. Другите мъже, изглежда, харесваха външния й вид. Но щом Майкъл не я целува, по нищо не личеше, че я намира за привлекателна.

Даяна се спря на розовата рокля. Налагаше се да предприеме драстични мерки. Щеше да го шокира, за да го измъкне от проклетото му самодоволство. Прибра зеленото кадифе в гардеробната и посегна към розовия тоалет. Класиката явно не даваше резултати при Майкъл, а и бездруго истински стилната жена винаги разнообразява външния си вид. Мъжете трябва да бъдат провокирани. Те обичаха разнообразието; Ърни й го доказа. Значи целта е да бъде едновременно много жени в едно лице.

Копринената малка рокля се плъзна върху сутиена й без презрамки, истинско постижение на инженерната мисъл, като се има предвид изобилието от бледа плът, която трябваше да поддържа. Дрехата прилепваше по тънката й талия и ханша като втора кожа — бляскава като люспи на риба, искряща в цветовете на дъгата. Леко разкроената пола с асиметрична кройка завършваше точно над стройните й колене и добре оформени прасци. С такава рокля единствените подходящи обувки бяха на „Маноло“ и тя избра новия си чифт от жълта кожа заедно с малка вечерна чантичка на „Версаче“ със златни пайети. Колие от розови стъклени камъни се спускаше към падинката между гърдите й и тя освободи косата си от строгата френска плитка, като я остави да се стеле върху раменете. Ефектът бе зашеметяващ. За да избегне прекалено многото подсвирквания от околните, Даяна посегна към последната си придобивка — бяло кожено палто на „Стела Маккартни“ с дължина три четвърти, в стила на шейсетте години. Беше с огромни бели копчета и приличаше на нещо, сътворено от „Мери Куонт“. Жената в огледалото бе със съблазнителни извивки, дълги стройни крака и блестеше в розово, бяло и златно. Даяна се усмихна, разкривайки идеалните си перленобели зъби. Ако този тоалет не впечатли Майкъл, значи нищо няма да свърши работа.

Не би трябвало да полага толкова усилия, мислеше си Даяна, но тя бе готова да се потруди. Ден след ден се влюбваше все повече в него. Той я заслепяваше като комета — носеше се напред с едрото си тяло, силен, безразсъден и целеустремен. Харесваше й да наблюдава как другите мъже в офиса скачаха до него. Жените го обграждаха плътно. Вярваше, че единственото, което ги спира да не му се нахвърлят, бе мисълта, че може да бъдат уволнени и така да загубят достъп до него. Всяко същество от женски пол направо си умираше да флиртува с Майкъл. Петдесетгодишни матрони, пъпчиви тийнейджърки — нямаше значение. Омъжени, свободни, стига да не е истинска монахиня, всяка жена започваше да пърха с мигли. Въпреки грубостта и прямотата си, той бе роден за лидер. Беше пълна противоположност на бившия й съпруг. И истинска мечта в леглото. Всичките им караници спираха, когато останеха сами в спалнята, и тя губеше самообладание. Беше й достатъчно трудно да запази ума си хладен, за да е в тон с неговата сдържаност, дори когато са напълно облечени. Даяна вярваше, че ще умре от срам, ако той разбере колко е обсебена от него, докато Майкъл все още пестеше комплиментите си като оскъдни дажби по време на полесражение.

На вратата се позвъни и тя побърза да си сложи малко парфюм — „Хермес, Фобург 24“. Рекламата го представяше като слънчев ден в Париж и Даяна копнееше да е точно това за Майкъл.

— Минутка — обади се тя.

Тридесет и първа глава

Майкъл остана с отворена уста.

Господи, беше истинско видение. Млада, жизнена и с невероятно тяло. Независимо какви лични предпочитания имаше всеки, Даяна караше мъжете да се захласват. Някои харесваха гърдите. Познаваше мъже, които бяха вманиачени по женските гърди и биха следвали Даяна с изплезени езици. Само ако можеха да ги видят как изглеждат, след като се освободят от лъскавата рокля и нежната дантела на сутиена, щяха да й се предложат на секундата. Други харесваха тънката талия. Той можеше да обгърне с длани талията на Даяна. А дупето й бе достойно за поетична възхвала. В тази рокля човек просто не знаеше накъде да погледне по-напред. Дали да проследи с поглед сексапилните й прасци и стегнати бедра, които сякаш продължаваха безкрайно? Или да впие очи в съвсем леко загатнатата трапчинка между покритите й с лунички гърди, или пък да погали с поглед плавните извивки на дупето й под разкроената и лъскава пола на роклята й? Нямаше друг грим по лицето й, освен малко прасковен гланц за устни, приличаше на модел от шейсетте години — не кльощава като вейка, а с фигурата на Ракел Уелч. Зачуди се как тези оскъдни яркожълти каишки на обувките й, които с високите си токове подчертаваха стегнатото й дупе и придаваха фантастична стойка на тялото й, могат да издържат на тежестта. Истинска мистерия, която мъжете никога нямаше да разберат.

Даяна се завъртя пред очите му и бялото кожено палто и воланчетата на полата се повдигнаха леко в топлото сияние на свещите в стаята. Апартаментът й бе красиво подреден в онзи приглушен и ненатрапчив стил, за който светските дами плащаха прескъпо на дизайнерите си. Обикновено напразно. Даяна вероятно го постигаше сама и без никакво усилие. Той беше мъж и не се вълнуваше от интериорен дизайн, но изчистените линии на обзавеждането и отлично съчетаните цветове в жилището й привлякоха вниманието му. Тя бе предпочела приглушени тонове — от бледожълто до кремаво; това чудесно контрастираше на скучните жилища, обзаведени изцяло в бяло или бежово в минималистичен стил, които човек виждаше из цял Ню Йорк. На Майкъл цветовете в дома й му действаха успокояващо като слънчев ден. Макар да не можеше да си позволи мебелите, които видя в апартамента на Ърни, Даяна успяваше да внуши, че това място е принадлежало на семейството й векове наред, а не е луксозно жилище, обзаведено през деветдесетте години. И въпреки това, бе решила да излезе облечена по този начин.

— Какво ще кажеш? — попита тя.

Явно тази вечер щяха да са му нужни уменията му по карате. За да натупа всички онези наглеци, които щяха да й се лепнат на секундата.

— Не е зле — отвърна той.

Даяна се усмихна, за да скрие болката си. Проклет да е. От какво е направен този човек, от камък ли?

— Запазил съм маса в „Балтазар“ — каза след малко той.

— Да тръгваме.

Майкъл й предложи ръката си и тя я пое.

— Може би тази вечер няма да говорим по работа.



— Нямам представа какво имаш предвид под недостатъчно — рязко заяви Даяна. Седяха на една от най-добрите маси в ултра модерен ресторант, хапваха френски ястия, които не бяха лоши за Ню Йорк, и се караха ожесточено. Даяна побутваше ядно козето сирене в салатата си и си мислеше колко непоносим е Майкъл. Тъкмо приключи с обзавеждането на офиса и вече й заявяваше, че било недостатъчно?

— Имам предвид като размер. Ще се наложи да се разраснем.

— Защо не изчакаме да видим как ще потръгнат продажбите — каза Даяна и набоде салатата, сякаш зеленчукът я бе обидил с нещо.

Майкъл се загледа в нея. Супер, сега пък щеше да го учи на бизнес. Не му стигаше, че трябва да се занимава с всички сервитьори наоколо, които зяпаха дамата му. Беше готов да се закълне, че мъжете стават от мястото си и често-често посещават тоалетната, също като жени, само за да се опитат да надзърнат в деколтето й. Даяна бе истинска наслада за окото и те просто не можеха да се наситят. Тя го дразнеше и запленяваше и той я желаеше силно. Искаше му се да набие всеки мъж, който я погледне. И страшно искаше да приключат с вечерята, за да може да я заведе у дома. В леглото.

— Утре ще ида на Уолстрийт. Бих искал да дойдеш с мен.

— За какво?

— Имам предварителна среща с „Голдмън Сакс“. Това е поверително между другото.

Даяна усети как раздразнението й се превръща в гняв. Поверително?

— Какво, да не мислиш, че съм някоя вятърничава девойка, която веднага ще сподели с останалите секретарки, докато си пият кафето?

— Само искам да съм сигурен.

— Сигурен в какво? Че имам мозък в главата си, макар че имам и гърди ли?

Сисеро я зяпна.

— Ти какво, да не си някаква феминистка?

— Казваш го така, сякаш е равнозначно на „идиот“ — върна му го Даяна. — Може и да съм феминистка. Дотолкова, че да знам, че непрекъснатото ти покровителствено държане ми идва до гуша.

Майкъл сдъвчи ядно телешкото с орехи и отпи голяма глътка червено вино. Може би ще го отпусне малко. Никаква полза.

— Може ли да говориш малко по-високо, скъпа? Мисля, че хората на съседната улица не успяха да чуят как ми четеш конско. Мразя, когато жените повишават глас.

— А аз мразя, когато мъжете станат прекалено самодоволни.

— Не ти говоря като на жена, Даяна, ясно ли е? Говоря ти като на директор на „Империал“. Това е бизнес.

Тя се намръщи. Край, стига й толкова. Обичаше Майкъл, но ако той не й отговаря със същото, няма смисъл да седи тук и да търпи обиди. Двамата се разбираха чудесно в работата. Защо да рискува отношенията им в бизнеса?

Слабичкият глас на разума й нашепваше, че е време да отстъпи. Вече няма съпруг, който да й плаща сметките, ако Майкъл реши да я изрита от фирмата.