— Да, така мисля — кимна тя. Кестенявата й коса — той й бе казал, че иска да си върне естествения цвят — подхождаше перфектно на високите й скули, на пълните й устни. Бледата й кожа изглеждаше топла, а очите й искряха. — Не се вписва в деловия етикет. Нали не искаш хората да си помислят, че си ми дал работата само защото…

Тя остави изречението недовършено.

— Само защото спим заедно — довърши го той. — Това е добра идея.

Даяна му се усмихна и вдигна чашата си с прясно изцеден портокалов сок. Налагаше й се да впряга докрай самоконтрола си, когато е с Майкъл, за да не изгуби душата си. Възхищаваше му се, желаеше го и понякога, когато погледнеше към него, докато той спи, се улавяше, че изпитва и по-дълбоки чувства. Но не им даваше воля, защото той не я допускаше до себе си.

Даяна веднъж вече бе отхвърлена от мъж. Нямаше да рискува сега. Майкъл не се разкриваше пред нея. Искаше да скъса с него, но не можеше. Той я възбуждаше така, както не си бе представяла, че е възможно.

Сексът вече не бе досадно и разочароващо преживяване. Сега получаваше пълно удовлетворение. Ако можеше да се нарече така. Извиваше се като обезумяла и притискаше Майкъл, докато той навлизаше все по-дълбоко в нея и заличаваше всяка мисъл. Трудно й бе да издига бариери помежду им, щом си спомнеше как палците му нежно поглаждаха зърната й, как дланите му обгръщат дупето й, как я галят настойчиво, докато тя най-сетне загуби ума си и не започне да моли да я вземе отново. Майкъл Сисеро не е някой сладникав хубавец. Без костюма и ризата едрият му гръден кош бе направо внушителен, бицепсите му бяха мощни, а гърдите и ръцете му — покрити с тъмни къдрави косъмчета. Лицето му, надвесено над нея, докато я целуваше страстно, приковат ръцете й високо над главата й, без да й даде възможност да помръдне, бе лице на истински мъж — със счупен нос, тъмни очи, гъсти черни мигли, късо подрязана коса. Слабото тяло на Ърни й се струваше все по-противно и… Даяна изтръпна от погнуса, щом се сети за мъжкото му достойнство.

Може и да е вярно, че размерът нямал значение… но тя не бе на същото мнение.

Не е толкова въпрос на дължина, а на дебелина. Всъщност не знаеше точно колко е дълъг пенисът на Майкъл… може би около среден размер. Онова, което я караше да хапе до кръв устните си, за да не изкрещи, бе плътното му проникване, онова сладко и безмилостно изпълване, което я тласкаше към насладата. Сисеро бе истински майстор. Извън спалнята Даяна смяташе, че може да се справи с него, но върху леглото неговата дума бе закон. Майкъл не беше сантиментален любовник. Не си падаше по поезия и дълги вечери на свещи, през които всеки разголва душата си. Рядко стигаха до десерта, преди ръката му да се плъзне по коляното й и той набързо да извика такси, в което докосваше гърдите й под сакото, разпалваше кръвта й и я караше да остане без дъх. Приковаваше я с тялото си към леглото, върху масата, върху коленете си. Задържаше я неподвижна с тялото си и докато едната му ръка с лекота приковаваше нейните две, свободната му длан ненаситно обхождаше тялото й и я измъчваше. А когато най-накрая решаваше да проникне в нея, Майкъл отлично знаеше какъв ритъм да избере, за да я изведе до ръба, подтикваше я все по-нагоре, наместваше се, така че да достигне онова нежно и чувствително местенце вътре в нея, което я караше да се предаде напълно и удоволствието да избухне като фойерверк пред очите й, като ослепителен звезден дъжд.

Но беше строг и взискателен към нея.

Бе изпробвала стотици тоалети, а той не одобряваше нито един. Понякога Даяна се чувстваше така, сякаш двамата са вълци единаци, които обикалят наоколо и не знаят дали да се хвърлят в битка помежду си, или да се чифтосат.

Имаше нужда да знае какво изпитва той. Бе се надявала да й отвърне, че предложението й е глупаво и че той иска да ги виждат заедно.

Нищо подобно. Сисеро прие без колебание думите й. Даяна бе сигурна, че той не я обича.

— Е, значи се разбрахме — усмихна му се ведро тя. — Аз ще тръгна първа; знам, че ти обичаш да закусваш дълго.

— Да, ще се видим в офиса. И може би довечера.

— Може би — съгласи се Даяна.

Остави чашата си, стана и излезе. Успя да сдържи напиращите в очите й сълзи, докато не се озова в безопасност на улицата.

„Тя е ужасно студена жена“, мрачно си помисли Майкъл.

„Този мъж е от камък“, каза си Даяна.



След това винаги пристигаха на работа поотделно. Ироничното в цялата ситуация бе, че след като вратите на офиса се затвореха зад гърба им, двамата се разбираха прекрасно и всеки се наслаждаваше искрено на амбицията и енергията на другия.

Майкъл съставяше бизнес планове и правеше презентации пред софтуерните компании. Даяна следваше идеите му и наемаше нови хора. За нея бе смайващо как той може да основе компания за компютърни игри, след като не разбира нищо от компютри. Но страстта на Майкъл е заразна. Хора от издателския бизнес, които го познаваха, го препоръчваха на свои колеги в пазара на високите технологии. Обикновено стигаше и само една среща с бизнес уменията на Майкъл и самоуверената елегантност на Даяна и стръвта бе захапана.

— Не знам нищичко за програмирането, но познавам хлапетата — обясняваше й Майкъл. — Ако намерим подходящите хора, можем да осъществим идеята. Да не би Дейвид Гефън да е музикант? А Доналд Тръмп да не е архитект? Не, по дяволите. Няма нужда. Трябва само да подбереш подходящите професионалисти и да направиш точна сметка.

— Но в такъв случай бихме могли да продаваме и сапун със същия успех — възрази Даяна.

— Може, но аз не искам да продавам сапун. Човек може да работи за пари или да следва мечтата си. Но ако избереш да следваш мечтата си, може да спечелиш повече пари.

Предполагам.

— Хората проявяват голям интерес, нали? — попита той.

Тя не можеше да го отрече.

— Така е.

— „Империал“ ще стигне далеч. Повярвай ми. Разбирам от тези неща.

Подразнена от арогантността му, тя не можа да се сдържи да не го подразни.

— Само на тридесет и една си, Майкъл, и досега имаш зад гърба си една неуспяла издателска компания.

— Разбирам от тези неща — простичко отвърна той и вдигна рамене.

Даяна не настоя повече. Проблемът й бе, че наистина му вярваше.

Тридесета глава

— Интересно — промълви Ърни.

Допря дланите си с опънати нагоре пръсти, което според него го караше да изглежда много делово. Прохладният и отлично климатизиран офис на Джак Файнмън бе с изглед към „Грамърси парк“. Ърни се загледа навън, без всъщност да забелязва бавачките, извели на разходка поверените им хлапета, и шахматистите, които се тълпяха край дъските в парка, докато обмисляше информацията, до която се бе добрал адвокатът му.

— Колко точно струва според теб Сисеро?

Някаква бавачка с мек кашмирен пуловер буташе количка с близнаци. Напоследък толкова много жени в Ню Йорк се подлагаха на лечение за стерилитет, че човек непрекъснато срещаше близнаци и тризнаци. Ърни не харесваше децата. Обърна се отново към Файнмън, очаквайки отговора му.

— „Империал“ е само една малка компания. — Файнмън ровеше в документите си. Ърни бе подмолен играч, в това нямаше съмнение. Кантората на Файнмън нямаше навика да използва частни детективи, за да следи хората, сякаш клиентът му е измамен съпруг от предградията. Но сега ставаше дума за много пари, а когато клиентът е с огромно его, той винаги е капризен. Адвокатът знаеше, че в този случай трябва да угоди на клиента си. — Имат независима разпространителска мрежа, а освен това пишат програми и за някои от големите в бранша. Разговаряли са и с много банки, дори инвестиционни банки. Бих казал, че се подготвят да предложат акции на Уолстрийт. Да станат публична компания и да постигнат сериозен капитал.

Ърни се размърда.

— Не отговори на въпроса ми, приятелю.

— Тъкмо се канех да го направя. — Файнмън се усмихна широко. — В настоящия момент той може би печели по сто, сто и петдесет хиляди годишно. Буквално заделя пари от продажбите, за да плаща разходите, заплатите, здравните осигуровки и всичко останало. Но е собственик на компанията на сто процента. Всяко първоначално предлагане на борсата би се основавало на потенциала на компанията, а не на малките печалби, които реализират като независима фирма. Имат уникален продукт в малка пазарна ниша — образователен софтуер. Хлапетата обичат да учат с техните игри. Отзивите на клиентите са отлични. Мисля, че първоначалното предлагане на акции ще пожъне голям успех.

— Значи, ако излязат на борсата, колко ще получи той? — Ърни се намръщи леко. Не го интересуваше обяснението, а само цифрата.

— Възможностите са безкрайни. Сдържаната ми преценка би била двадесет милиона. Може би и повече.

— Двадесет милиона?

Ърни усети как стомахът му се свива. Това би изравнило омразния негодник с него. Той имаше много играчки — шофьор на денонощно разположение, чартърни самолети, разходки с хеликоптер — но това бяха удобствата на поста му в голяма компания. Той бе наемен работник, а Майкъл Сисеро имаше собствен продукт. Отново се обърна към парка, сякаш нямаше никакви притеснения.

— Разбира се, тогава ще изгуби контрол над компанията.

— Не е задължително. Няма нужда да предлага всички акции. Може да продаде дял от четиридесет и девет процента или дори по-малко.