Казваше си, че няма страшно. Щеше да се измъкне оттук веднага. Може би щеше да се отбие в „Блис“ за масаж или да отскочи до „Бергдорф“ да оправи веждите си. Каквото и да е, само да е далеч от него. Бързо прибра документите си в куфарчето и се обърна към вратата. Майкъл стоеше на прага и препречваше изхода.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита тя. Направо се гордееше с тази реплика. Звучеше делово и безлично приятелски. Защо да му показва колко силно я е развълнувал?

— Да, можеш.

— Добре. Само секунда, веднага ще включа компютъра.

— Нямах това предвид. — Усмихна й се самоуверено. — Какво ще правиш тази вечер?

— Ами аз… аз…

Даяна заекна и се наруга мислено. Защо не можеше да измисли нещо? Умът й бе блокирал.

— Искаш ли да вечеряме? Знам страхотен ресторант на улица „Блийкър“ — предложи той.

Тя се изчерви.

— Виж, Майкъл. Мисля, че трябва да знаеш, че обикновено не правя такива неща. — В мига, в който го изрече, се почувства още по-неловко. „Обикновено не правя такива неща.“ „Не съм такова момиче.“ Колко ли жени го бяха казвали, след като са стенели до премала в обятията му?

Той повдигна вежди.

— Обикновено не вечеряш? А би трябвало. Напоследък изглеждаш прекалено слаба.

— Знаеш какво имам предвид. Мисля, че трябва да установим някои правила.

— Да, сигурен съм, че така искаш. — Намигна й. Намигна й! — Добре, ще го направим на вечеря.

— Не мога. — „Бъди твърда!“, каза си Даяна. — Трябва да се прибера и да си взема душ, да се преоблека. Цялата лепна.

— Ммм, знам — съгласи се Майкъл, докато галеше с очи кожата й. — Значи ще мина да те взема в осем.

Даяна се изчерви до уши.

— Не знам… мисля…

— Мислиш прекалено много — отсече той и излезе.

Двадесет и девета глава

— Майкъл, имам предложение — каза Даяна.

Отметна дългата си тъмна коса над раменете и го погледна над ръба на фината порцеланова чашка с английски чай. Откакто започнаха да излизат заедно, тя се почувства достатъчно уверена в себе си, за да се върне към естествения си цвят. Отначало изпита шок, седнала сред позлатения декор на „Орибе“, докато гледаше как яркото платиненорусо на косата й се смекчава и минава през червено към наситено кестеняво.

— Сигурно мразите този цвят, нали? — попита смаяната стилистка.

— Не. — Даяна не можеше да откъсне очи от отражението си. — Цветът е естествен и подхожда на кожата ми. Така изглеждам с пет години по-млада.

— Е, щом така ви харесва.

Жената изпъхтя. Според нея всички трябваше да са руси. Но госпожа Фокстън бе отказала съветите й. Нима не четеше клюкарските рубрики? Кончита не бе сред най-тактичните хора, но дори и тя не посмя да изтъкне, че Фелисити Метсън, новата дама в живота на Ърнест Фокстън, е съвсем типична за нюйоркските представи за красота: по-млада, по-руса и по-слаба от Даяна. Може би тя е депресирана, след като разводът бе обявен окончателно и Фелисити размахваше шесткаратовия си годежен пръстен пред всяка камера, която й попаднеше пред погледа.

Но това не би обяснило факта, че винаги когато клиентката й идваше за процедура, тя сякаш блестеше вътрешно, кожата й бе свежа, а очите грееха. Каквито и разкрасителни процедури да използваше Даяна, сигурно бяха много скъпи, мислеше си Кончита, размишлявайки над размера на издръжката й.

Ако Кончита можеше да види тайната за разкрасяването на Даяна, седнал насреща й в претъпканото бистро, щеше да остане изумена.

Майкъл Сисеро отпиваше от кафето си и изпиваше с очи Даяна. Макар да бе с него всяка нощ и да посягаше към нея всяка сутрин, все не можеше да й се насити. Все едно се опитваше да улови сапунен мехур в клетка; той вдигаше летвата на очакванията си, а тя я прехвърляше с лекота.

Сега закусваха заедно близо до апартамента му. Беше с черен костюм, ушит специално за него в „Джийвс и Хоукс“, в Англия. След като игрите на „Империал“ започнаха да се продават добре, вече можеше да си го позволи. Сисеро мразеше лукса като самоцел, но обичаше да изглежда като професионалист. Мисли като сицилианец, обличай се като англичанин. Ризите, обувките и костюмите му бяха безукорни. Дискретни златни копчета за ръкавели проблясваха под лъчите на утринното слънце.

Майкъл никога не се замисляше за външния си вид, освен че се грижеше да е елегантно облечен. Може би това бе една от причините винаги да изглежда дяволски добре.

Даяна обаче бе съвсем друг случай и това го тревожеше. С разрастването на „Империал“ се промени и работата й. Тя бе дясната му ръка в бизнеса и той й плащаше съответно.

Като я гледаше, понякога му се струваше, че всеки цент отива за дрехи.

Майкъл не бе моден специалист, но знаеше кое колко струва. А тоалетите на Даяна струваха много. Почти всеки ден, сякаш да компенсира времето на относителна бедност, тя се появяваше в офиса с нов тоалет. Костюми на „Шанел“. Чанти на „Прада“. Обувки от „Маноло Бланик“. Вероятно имаше нужда от всичко това заради многото срещи, на които я изпращаше да представлява компанията.

Но Сисеро не бе сигурен. В Даяна все още личеше част от предишната разглезена принцеса. Но пък тя работеше здраво и парите си бяха нейни.

Затова ли се караха? Бизнесът му вървеше добре, но не чак толкова. Майкъл погледна Даяна. Дали щеше да се обърне и да поиска от него да я издържа в онзи охолен стил на живот, който й бе осигурявал Ърни Фокстън?

Някой и друг хубав костюм съвсем не можеше да го превърне в магнат. Майкъл си спомни за Айрис. Когато премията му се изпари във въздуха, същото се случи и с нея. Мразеше използвачките от все сърце.

Но не можеше да мрази Даяна. Тя не му позволяваше. Докъде бяха стигнали всичките му усилия да остане безразличен и да не й се нахвърли? Доникъде, щом си помисли, че насреща му стои любовникът й.

Страстта на Майкъл не можеше да бъде заглушена онзи ден.

И добре че стана така. Ако не я бе целунал и не я бе завел в дома си, можеше никога да не разбере какво означава да покориш наистина една жена; не просто някое момиче за една нощ, поредното от върволицата, които почти не познаваше, или пък жена, която си избрал от многото, предлагащи се, защото сами имаха нужда от секс. Даяна е жената, за която бе мечтал. Мислил бе за нея. Обсебила бе ума му.

Тя го запленяваше. Възхищаваше й се затова, че е свикнала да работи за прехраната си.

„Но, мислеше си Сисеро, само толкова и нищо повече.“

Как би могъл да се влюби в светска дама като Даяна? Тя седеше насреща му, в нежнорозова лятна рокля, избродирана с малки жълти маргаритки по яката и подгъва, и с вталено елегантно сако в същия цвят, което стигаше точно под пълните й гърди и горе-долу придаваше приличен за офиса вид на целия тоалет. Нямаше представа кой е дизайнерът. На малките копчета имаше гравирано някакво лого. „D&G“, „Долче и Габана“. Поредната дреха, която изглеждаше фантастично и която сигурно струваше… най-добре да не мисли за цената.

Напомни си, че тя никога не му е искала нищо. Но дали не е така, защото гледаше на него по-скоро като на шеф, отколкото като на любовник?

Никога не бяха определяли точно връзката си. Работеха заедно и се любеха като обезумели. Всеки път, когато си казваше, че трябва да успокои топката, решимостта му се изпаряваше на мига, щом я докоснеше или я погледнеше, или я заприказваше. Случваше се да вика ядно на някой от куриерската служба, задето е забавил доставка, и Сисеро внезапно я поглеждаше, като си представяше устните й върху кожата си. Или пък, наведена над бюрото си, за да разглежда нови макети, разкошното й дупе се набиваше пред погледа му, закръглено и стегнато, започващо от тънката й талия. Ефектът винаги бе един и същ. Сърцето му започваше да препуска, слабините му се напрягаха, поглеждаше я и трябваше да я има. Разбира се, че харесваше Даяна и тя него, но двамата бяха прекалено различни. Бяха просто приятели, които правеха секс.

Майкъл си го повтаряше всеки ден.

— Готов съм да изслушам всяко твое предложение — спокойно отвърна той. — Много си умна, макар че си чужденка.

Даяна повдигна отлично оформената си вежда.

— Много смешно. В Англия на децата им дават раница и кутия за обяд, когато тръгват на училище. В Америка ги изпращат с бронирана жилетка.

— Знам, че горещо защитаваш тезата за по-строг контрол над оръжията, но това не е според конституцията. Както и да е, сигурен съм, че не си ме довлякла тук, за да водим политически дебат — сухо заяви той.

— Не.

Тя сведе очи и се изчерви, а той си спомни как порозовя кожата й тази сутрин под докосването му, колко топли бяха гърдите й и дългите червени следи от пръстите му, когато бавно прокара нокти по корема й. Даяна се извиваше под допира му и стенеше повече от всяка друга жена, която бе имал. Двамата бяха много страстни в секса. И все пак, щом станеше от леглото му, тя бе по-скована от всякога.

„Тя е пленителна. И ме вбесява.“

— Само исках да предложа да сме по-внимателни. Прекалено често си тръгваме заедно от работа. Не бива да пристигаме с една и съща кола.

Майкъл отпи глътка от гъстото еспресо и прикри тревогата си. Даяна не искаше да я виждат с него.

— Мислиш, че хората ще започнат да приказват ли?