Майкъл се изчерви от смущение.

— Предполагам, че ще искаш да ме съдиш за сексуален тормоз — рязко отвърна той.

Тя се засмя деликатно. Смях за милион долара. Или повече.

— Едва ли. Аз… ние… не се нуждаем от пари. А и това е американски обичай. Аз не съдя никого, просто се справям с положението.

„О, така ли било? Много смели думи от човек, който с работил един-единствен ден в живота си“, каза си Майкъл. Леко наклони глава.

— Много добре, Даяна. Взимам си бележка. Можеш да си вървиш.

— Благодаря ви, господин Сисеро — тихо отвърна Даяна и излезе от кабинета му, като затвори вратата зад себе си.

Майкъл се облегна на стола си, отпиваше от кафето и се опита да се съсредоточи върху бележките си. Беше му трудно. Да я вземат мътните тази разглезена светска дама. По дяволите! Погледна часовника си. Дано Сюзън побърза, помисли си той, защото наистина му е нужна тук.



— Не може да бъде — въздъхна Нати Цукерман.

— О, вярно е — прошепна Фелисити с премерена загриженост и внимание в гласа си. Джоди Гудфренд не каза нищо, а само поклати идеално фризираната си руса коса.

Бяха настанени на една от най-добрите маси в „Четири сезона“. Зоркият поглед на Фелисити улови Бари Дилър и Дейвид Гефън, магнатите от развлекателния бизнес, както и Синди Крауфорд и Ранди Гербер. Имената на госпожа Цукерман и госпожа Гудфренд бяха свършили работа. Тя самата никога не би си намерила място в последната минута без тях и в никакъв случай в такова престижно място, където дамите можеха да гледат кой седи наоколо и съответно да бъдат забелязани от останалите. Дискретните златни халки на пръстите на двете по-възрастни от нея жени проблясваха като лаврови венци на победата в очите на Фелисити. Госпожа Ърни Фокстън може би нямаше да се радва на същото влияние, но щеше да е много близо до него. „Дайте ми само шест месеца, каза си тя, и направо ще откажат място на Синди заради мен.“

Сервитьорът се приближи с още шампанско. „Кристал“ в този ресторант струва колкото самолетен билет до Европа — ако пътуваш в туристическата класа, разбира се. Фелисити кимна величествено. Гостенките й бяха напълно уверени в социалния си статус и следователно можеха да пият на обяд, ако така са решили. Все едно, та нали в шампанското на практика нямаше никакви калории? Всички супермодели го пиеха. Напоследък Фелисити не би могла да си позволи бизнес класата, а в никакъв случай не би летяла в туристическата, но се бе отпуснала за шампанското и обяда. Познаваше тези жени от години и когато бе наистина госпожа Метсън, бяха доста близки. Сега отчаяно се стремеше да си спечели уважението им.

Тихата музика и приглушеното осветление, малките порции и огромните скъпи чинии — всичко това успокояваше опънатите нерви на Фелисити като балсам. Това бе животът, за който е родена тя. Дали Джоди и Нати биха подкрепили своеобразен преврат от нейна страна? Реши да опипа почвата много внимателно.

— Тревожа се за Даяна. Събрала си е дрехите и мисля, че наистина ще се изнесе.

— Разкажи ни повече — измърмори Джоди, докато побутваше къдравите листа на салатата си в чинията от фин порцелан.

— Ами. Това трябва да си остане абсолютно между нас, разбира се. Трябва да мислим и за Ърни — подхвана Фелисити, като предпазливо снижи глас. — Но Даяна е нахлула в стаята, без да почука, и явно го е сварила в… компрометираща поза.

Нати Цукерман закри уста с длан и повдигна елегантно оформените си вежди.

— Не! Нахълтала е направо?

— И е видяла всичко — с престорена мъка продължи Фелисити. — Тя мисли, че прислугата ги е чула. Много смущаващо.

— Много — съгласи се Нати с прекалено голям ентусиазъм. — Всичко ще се разнесе из града незабавно.

— Знаете как приказват хората — съгласи се и Джоди. Сега можеше да разправи всичко на приятелките си и да обвини за клюките камериерките и портиера на Даяна. Ужасно пикантна история. Каква глупачка е тази Даяна Фокстън. — А е толкова популярна в светските кръгове. Какви блестящи отзиви имаше за последните й две партита в Поуст…

— Да. „Кралицата на Ню Йорк“ — цитира Нати Цукерман.

Фелисити се постара да прикрие тържествуващата си усмивка. Не можеше да понася тези двете, както и те нея, но бяха в един отбор. Наташа и Джоди от години организираха изискани вечерни партита, но никоя не бе спечелила вниманието на светските хроникьори, така както направи Даяна. Завиждаха й и тя веднага разбра, че двете споделят желанието й да видят англичанката в калта.

— От това се опасявам и аз. Заради Даяна, както и заради скъпия Ърни, разбира се. Не бива да забравяме, че и Ърни е наш приятел.

— Добър приятел — кимна Джоди.

Наташа бодна от здравословните, задушени на пара, броколи в чинията си и погледна Фелисити право в очите.

— Ако искаш приятелски съвет, скъпа моя — каза тя, — дългът ти повелява да обсъдиш всичко това с Ърни. Не бива да позволяваме той да е напълно компрометиран.

— Къде ще отседне Даяна? Ще се върне ли у дома? — попита Джоди Гудфренд.

— Мисля, че в хотел — престори се, че не знае Фелисити, — а после ще си наеме временно обзаведен апартамент.

— Отлична идея. Лично пространство, за да се охладят страстите. Вероятно би могла да идеш и да поприказваш лично с Ърни — каза Джоди.

Фелисити вдигна чашата си с шампанско и отпи замислено, сякаш това никога не й е хрумвало. Наташа й кимна лекичко. Това бе зелена светлина. Съпругите щяха да са на нейна страна и англичанката изобщо нямаше да разбере какво я чака. Направо й дожаля за Даяна. Нейното време определено бе свършило.

— Ще го направя — съгласи се тя.

Деветнадесета глава

Ърни огледа пълната с хора зала и се усмихна доволно.

Майкъл Сисеро бе приковал вниманието на търговците. Всяка следваща корица на „Грийн Егс“ се посрещаше с топли усмивки и одобрителни кимвания. Всички се бяха привели напред в очакване, сякаш вече чуваха звънтенето на парите в касите. Винаги си личеше, когато един търговец се преструва; това тук бе истинско вълнение. Онзи хомосексуалист Сет Грийн ги заинтригува, когато представяше екипа от илюстратори. Показа им големите букви със сложно изрисувани елементи — пълни глупости според Ърни, но личният му вкус не бе важен в случая. Децата бяха по-силни от него. Ърни и бездруго мразеше децата — хленчещи малки глезльовци, които не умееха нищо. Освен, разбира се, да изнудват родителите си за книжки.

Секторът с детски книги в Америка замираше безславно. Та кой ли четеше вече, след като има „Дисни“ и „Бъфи“? Да не би родителите да отделяха време, за да четат на децата си? Не. Просто ги слагаха пред видеото. Ако малката компания на Сисеро можеше да вдъхне живот на тази част от бизнеса, толкова по-добре. Имаха нужда от нов Хари Потър.

Освен това търговците и дистрибуторите не гледаха към Сисеро. Ефикасните служители от отдел „Връзки с обществеността“ бяха свършили високоплатената си работа и сега за всички Майкъл Сисеро бе само поредният амбициозен младеж, „продуктовият мениджър“ на поредицата. Такива хора бяха заменими. За акулите в бизнеса Ърни Фокстън, магьосникът на Уолстрийт, преуспелият бизнесмен, е родителят на блестящата идея. Ако се увенчаеше с успех, той щеше да получи всички похвали. Ако се провали — Майкъл Сисеро ще поеме вината.

Презентацията най-сетне приключи с бурни аплодисменти, след което всички се втурнаха към отделите за продажби. Да! Тънките пръсти на Ърни се свиха тържествуващо в юмрук под бюрото му, докато приемаше поздравленията. Сега, когато вече имаха готовия продукт в суров вид, истински приятната част от поглъщането на „Грийн Егс“ можеше да започне. Ърни не бе забравил унизителния начин, по който се наложи да моли Майкъл Сисеро. Копнееше за разплата. След като хората му от производствения отдел видяха стоката на този наглец, който действаше толкова потайничко в онзи мизерен офис на четвъртия етаж, можеха да копират всичко.

Независимо дали щеше да има добри или лоши отзиви от клиентите, Майкъл Сисеро беше бита карта.

Ърни погледна през прозореца си към колите, които пълзяха по Седмо Авеню, и огромните рекламни табла на Бродуей. Мира се бе постарала доста тази сутрин, а и Даяна му се махна от главата. Какво го интересуваше нервното й избухване? По-добре, че го хвана, мислеше си той. Така щеше да й стане напълно ясно, без да се налага той да й обяснява как стоят нещата. Сисеро, Даяна, всеки, който го дразнеше, щеше да си получи заслуженото. Бляскавият Манхатън го обичаше. Какво значение имаше всичко останало?

Стискаше ръце на костюмираните бизнесмени и кимна, престорено вежливо, на Сисеро, който мина забързано край него на излизане. Беше любезен с Ърни, но нищо повече. Този Сисеро не знаеше ли, че от Ърни зависи бъдещето му? Целият настръхна. Щеше да научи този каубой на малко уважение. Погледна към вратата и забеляза застаналата там Марша да го гледа предпазливо. Крайно време беше да я смени. Да я премести някъде, за да избегне съдебно дело. А заместничката й можеше да е по-млада жена, с по-стегнато тяло, слаба и усърдна като Мира Чен. Не и Мира обаче. Трябваше да внимава със законите тук. Освен това Ърни си мислеше, че вече е време някоя друга да вземе в ръце камшика, образно казано. В Манхатън имаше много жестоки жени с високи и остри токчета и предпочитания към силно изрязани бикини.

— Дай ми списъка с обажданията, Марша — усмихна й се той, за да я успокои, че не я чака уволнение.