Луиз Бегшоу - Жена от класа

Даяна само кимна и се нахвърли върху махагоновата табла.

— Всичко е наред, Консуела.

Взе кристалната чаша с прясно изцеден портокалов сок, изпи го на един дъх, грабна кроасана, както си бе върху салфетката, и хукна към асансьора.

Консуела зачака тя да се върне обратно — щура жена. Когато това не стана, камериерката въздъхна, отпусна се тежко на леглото и се зае с кифлата с шоколад, която Даяна остави. Опаковането на багаж бе тежка работа, от която човек огладнява. Нямаше смисъл да се хаби храна. А и кафето ухаеше прекалено хубаво, за да го изхвърли.

Майкъл погледна към спящото тяло на Айрис. Кожата й бе все още влажна след всичко, което правиха заедно по-рано, когато се задъхваше и извиваше под него. Тя определено е много отзивчива, но пък според Майкъл всички жени са такива — когато попаднат на подходящия мъж.

Слава богу, че в съня си се бе търколила встрани. Не понасяше да се притискат в него, но не искаше да я събуди, за да й го каже. Понякога му харесваше топлината на тялото й, особено когато тя отъркваше закръгленото си дупе в него и го възбуждаше, а той само повдигаше леко крака й и проникваше в нея. Айрис имаше и хубави гърди, вероятно леко подобрени с хирургическа намеса, стегнати и кръгли. Беше много слаба, но отказваше да се храни, макар че определено харесваше секса. Спомни си за предната вечер, когато тя запази маса в ресторанта и се появи с онази къса яркочервена рокля с голямо деколте и нищо отдолу, само гола кожа, спретнато поддържано венерино хълмче — вече влажна и гореща за него…

Погледна спящата жена. Гърдите й изпъкваха като твърди дини, когато лежеше по гръб, но не това го притесняваше. Момичето се грижеше за себе си. Добър знак. Роклята й снощи й придаваше малко долнопробен вид, макар че го бе възбудила… може би е добре да й купи по-подходящи дрехи за случаите, когато излизаха заедно.

Свали силните си крака от леглото и отиде до гардероба си. Определено най-лошата част от това да имаш постоянна приятелка е, че не можеш да я изриташ от апартамента на сутринта. Айрис спеше като пън, освен ако пенисът му не я пробудеше. Вероятно тя е идеалната жена — никога не му се пречкаше.

Наведе се, взе две осемнадесеткилограмови гирички и направи няколко серии с тях. Кръвта и млечната киселина направо кипяха в мускулите му и караха кожата му да настръхва. Усети как мозъкът му се прояснява. Навън почти никой в „Трайбека“ още не се бе размърдал. Реши, че може да си вземе душ, да се обръсне и да иде в офиса в седем и половина. Това бе много важна седмица за компанията. Искаше да е във форма.

Ърни Фокстън бе противен и дребнав английски негодник, каза си мислено Майкъл, после изръмжа, вдигна железните тежести и си напомни, че не бива да го съди предубедено. Какво значение има, стига бизнесът да върви добре. Нека шефът на „Блейклис“ да се разхожда с неговите скъпи костюми и изкуствен тен. Все пак осигури на Майкъл изключително добра дистрибуторска мрежа и професионални и евтини печатни услуги. А и търговските им представители нямаха търпение да заработят с новите му продукти. Според Сисеро разполагаха с най-ефективната система за продажби, което сигурно се дължеше на факта, че Ърни бе вдигнал квотата на всеки търговец и уволняваше онези, които не се справяха.

Джийн Фелоус беше шеф на отдела за детска литература в „Блейклис“. Тя бе едра и космата жена, която не се притесняваше от огромната брадавица на брадичката си, нито от черните косъмчета върху горната си устна. В света на издателския бизнес не се говореше с добро за нея. Шест секретарки бяха подали оставките си само за осем месеца. Но пък това изобщо не бе негов проблем, напомни си Майкъл.

Той имаше визия за бъдещето на „Грийн Егс“ и „Блейклис“ щеше да му помогне за постигането й. Вярно, бе наистина неприятно да се качва до шестнадесетия етаж всеки понеделник и да дава отчет за плановете си, но какво пък, нищо не идваше даром. Майкъл бе на прага на пускането на първата си поредица от книги. Сет работеше непрестанно върху тях и привлече и няколко свои приятели. Майкъл се свърза с един човек, който разработи нов печатен шрифт, приличащ на лесен за четене ръкописен текст, както и с една възрастна жена в Куинс, специализирала се в изписването на сложно изрисувани главни букви в началото на параграфа. Те напомняха на Майкъл за онези, които бе виждал в средновековните ръкописи. Проучи точно колко тежи хартията, кориците, фотографските процеси и обърна внимание на всеки аспект от производството на поредица истории, които нямаше да приличат на нищо от онова, с което бяха свикнали децата — освен ако не бяха родени в началото на миналия век.

Остави тежестите, протегна се и се пъхна под душа. След пет минути вече бе изкъпан и обръснат. Костюмът му и бележките за презентацията на продажбите бяха на стола. Майкъл се облече и се замисли дали да не си приготви кафе. Май по-добре да не го прави. Горещото ухание можеше да събуди Айрис, а тази сутрин не трябваше да се бави, нито дори заради усещането от влажните й устни, които се плъзгат по пениса му. „Престани, Майкъл!“ Той се ухили на отражението си и прокара длан по гладките си бузи. Към средата на следобеда брадата му отново щеше да е набола, но сега е в идеална форма. Беше готов за тръгване.

Усещаше адреналина във вените си. Тихо излезе от апартамента и прекоси улицата към входа на метрото, без да забелязва останалите пътници, докато си пробиваше път в претъпкания влак.

Вече не можеше да мисли за книгите по начина, по който си ги бяха представяли със Сет, когато стояха до късно в малкото му студио в Алфабет Сити, хапваха пица и се стараеха да не забелязват хлебарките, мъчейки се да решат дали да изберат „Пепеляшка“ или някоя по-малко популярна приказка като „Козлето Били“. Наливаха се с немска бира и се опитваха да си спомнят какво е да си дете.

— Хората си мислят, че децата са глупави, там е проблемът. — Сет тъпчеше пица в устата си и гледаше с любов снимката на наскоро починалия си приятел, което по-рано направо стряскаше Сисеро, но напоследък свикна с навика му. Сет не се оправдаваше за стила си на живот и заслужаваше уважение за това. Стига да не целува други мъже пред очите на Майкъл. Чак толкова толерантен не беше. По дяволите!

— Така е. Децата до голяма степен отговарят на очакванията, които имаш за тях.

— „Цар Лъв“. — Сет се намръщи. — Не можем ли да се справим по-добре? Барни? Това ли е идеалът?

— Чу ли — сериозно подхвана Майкъл, като внимателно изговаряше съгласните, защото не искаше да проличи колко бира е изпил — за онова училище в Алабама? Някаква нова учителка там объркала класовете си, решила, че изоставащата група всъщност е напредналият клас. Зарязала предварителната програма и започнала да ги запознава с Шекспир.

— И какво?

— Всички станали отличници.

— Видя ли? Ще представим на хлапетата ранните текстове. Интелигентни истории. С истински прилагателни. Многосрични думи.

— Ти какво, да не си писател? Ти рисуваш картинките.

— Страшни картинки. С тъмни гори.

— Високи и мрачни планини. Дай малко пица, лакомнико. Чудовища. С големи зъби. Високи замъци, които наистина изглеждат като замъци.

— А не като Вълшебния замък на Мики.

— Ще станем милионери — ухили се Майкъл.

Сега вече не мислеше за децата. Може би това го правеше лош човек, поредният алчен бизнесмен в костюм, но днес ставаше дума за продажбите. Представянето на поредицата пред търговците бе само първата стъпка. Трябваше да се подготвят кориците, да се ухажват критиците, да се осигури реклама в пресата, а после оставаше и въпросът с мястото на продажбите. Каква полза, ако „Барнс и Нобъл“ поръчат цялата поредица, ако не сложат книгите му на предната витрина? Най-важното е да се поставят на стелажите до входа на магазините, където майките щяха да ги видят, докато пазаруват.

Една нова поредица винаги има шанс, много добър шанс. Но ако книгите не се разпродадат през първия месец, тогава ги местеха встрани, заменяха ги с най-новия евтин трилър за тийнейджъри или някоя адаптация на телевизионен сериал от типа „Гимназия Суит Вали“. И неговата малка компания повече нямаше да получи подобна възможност; поне не в близките години.

Отваряше му се страхотна възможност, мислеше си Майкъл, докато слизаше от влака. В центъра на града все още бе почти пусто. Можеше да иде в офиса си и да репетира презентацията си. Най-напред трябваше да убеди хората на „Блейклис“, после търговците, а след това и читателите. Предстояха му безброй срещи. Представянето му днес щеше да определи бъдещето на „Грийн Егс“

На рецепцията беше Хари. Майкъл го поздрави и потърси ключовете си, но получи отговор, че дамата вече ги е взела. Това го изненада; Сюзън е много усърдна, но не очакваше да се появи толкова рано.

Майкъл излезе от асансьора, отвори вратата на офиса си и замръзна. Най-забележително закръгленото дупе, което някога е виждал, в плътно прилепнала тъмнозелена пола, която бе пристегната на много тънка талия, вирнато пред погледа му. Пое си рязко въздух и усети нежелана тръпка в слабините. Знаеше, че трябва да каже нещо, но стоеше като закован на мястото си.

Тя се изправи и се обърна.

— Зяпнал си ме — сопна му се Даяна Фокстън.