Като жена, която оглежда съперничка, Сюзън наблюдаваше как Даяна се отдалечава по коридора, залитайки на глупавите си токчета, и я прецени с критичния си взор. Страхотно дупе. Сюзън тичаше с часове в парка и вдигаше тежести с петите си, но никога нямаше да има такова стегнато и закръглено дупе. Трябваше ли и да го поклаща така? Това вероятно се дължеше на токчетата. А какви скули и устни! И Сюзън използваше грим в неутрални тонове, но никога не съумяваше да постигне вида на Даяна — само намек за цвят върху скулите, сякаш кожата й съвсем естествено меко блести…

„Бих казала, че Майкъл спи с нея, ядно си помисли тя, само че той не спи със свои подчинени, а и сега е с онази Айрис, а пък и лейди Даяна е жена на големия шеф в «Блейклис».“

Това трябва да е причината. Не защото Даяна е последната играчка на Майкъл, а защото съпругът й им е дал допълнителни средства и възможности. Майкъл сигурно правеше услуга на Ърни Фокстън.

Сюзън ненавиждаше Айрис — но си имаше основателна причина. Не й беше съвсем ясно защо толкова мрази тази дама тук. Сега поне Даяна не изглеждаше чак толкова изискана и стилна, след всичката работа, с която Сюзън я натовари. Взе прилежно разпечатания правилник за облеклото в офиса, който Даяна написа, и изброи мислено нейните нарушения. Ниски обувки. Съвсем лек грим за жените. Никакви бижута, освен часовник, семейни пръстени или венчална халка, както й никакви религиозни символи. Дължината на полата трябва да е до коляното или под него. Ако се съди по днешния й тоалет, госпожа Фокстън е модна икона. Нямаше никакво съмнение, че ще напусне. Ниски обувки? Как ли пък не.

Сюзън работеше много и делеше апартамент с още четири момичета, а Даяна вършеше тази работа само за да се покаже и…

Вътрешната линия на телефона й звънна.

— Сюзън, би ли ми донесла доклада за продажбите на книгите, ако обичаш?

— Веднага, господин Сисеро — отвърна тя и настроението й мигновено се оправи.



Даяна седеше в стаичката с архива и бършеше гневно сълзите от лицето си. В никакъв случай нямаше да позволи злобната Сюзън да я види така. Нито пък някой от останалите в офиса. Джейк Харолд е новият отговорен редактор, Рейчъл Лили — шеф на разпространителите, Феликс Кастър в деловодството и Майкъл. Даяна искрено ненавиждаше всички — само й крещяха заповеди, нареждаха й да прави едно или друго, независимо какво се опитваше да довърши в момента. Рейчъл, Феликс и Джейк си имаха собствени асистенти и те също бяха направо ужасни. Добре. Даяна избърса с ръкав очите си и остави купчината документи в архива. Архивирането бе много противно занимание, истинска напаст; но сега трябваше да почака, защото Сюзън Катц искаше билковия си чай.

Кухнята бе пълна с хора; Кара и Хелън, асистентките на Джейк и Феликс, се бяха облегнали на стената и ядяха плодово мляко. Замълчаха, щом Даяна влезе. Незабавно залепи вежлива усмивка на лицето си.

— Как е? — промърмори тя.

— Горе-долу. — Остана с впечатлението, че червенокосата Хелън е говорила за нея току-що. Не й хареса многозначителната усмивчица на девойката. — Ние тъкмо обсъждахме…

— … движението по улиците — побърза да довърши Кара.

— О, направо е ужасно. Истинска лудница. — Даяна се опитваше да се държи дружелюбно. — Извинете ме, трябва да приготвя билков чай за Сюзън.

Двете се дръпнаха да й направят място.

— Къде живеете, момичета?

— В Ийст Вилидж.

— Алфабет Сити. — Двете си размениха многозначителни погледи. За кого ги взема англичанката? Всички знаеха, че тя живее в Сентрал Парк Уест и жилището й е по-голямо от цялата сграда, в която са техните апартаменти.

— Трябва да ида до центъра довечера — излъга храбро Даяна. — Бихме могли да ви закараме с колата.

— Съпругът ти ще те вземе от работа? — възкликна Хелън. Тя придърпа ръкава на тъмносиния костюм, който бе купила на разпродажба в „Сиърс“ миналата седмица. Беше на трийсет и осем и шансовете да си намери съпруг намаляваха драстично с всеки изминал месец. Тя бе отскоро в компанията, но не харесваше Даяна. Когато млади жени се омъжваха за по-стари мъже, това означаваше, че по-възрастните жени съвсем нямаха шанс да си намерят свестен съпруг.

— О, не. Ърни обикновено работи до късно. Ще извикам шофьора си, когато приключа.

Ще извикам шофьора си? — помисли си Кара. А тя самата все още изплащаше студентския си заем.

— Ще се оправим сами — сухо отвърна Хелън.

И двете се завъртяха на пети и излязоха, хвърляйки злобни погледи към Даяна.

„По дяволите, каза си тя, какво им става?“



Уморена, съсипана и в ужасен вид, Даяна едва издържаше в първия си работен ден. Нейната стаичка бе съвсем тясна и без външен прозорец, Сюзън я тормозеше цял ден, бе се порязала от различните листове и изпочупи ноктите си, а работата, която я караха да върши, беше безобразно тягостна. Обувките й бяха напълно съсипани, лекият й фондьотен отдавна измит и тя се чувстваше изтощена. На всичкото отгоре всеки й се присмиваше. Присмиваха й се! На нея!

Опита се да се утеши с мисълта, че само бюджетът й за козметика и разкрасяване би погълнал половината заплата на Сюзън, но продължи да се чувства грозна, натежала и тромава. През прозореца на Кара, от другата страна на коридора, забеляза, че е завалял лек и потискащ дъжд, а сивите облаци бяха надвиснали над небостъргачите. Даяна въздъхна и за хиляден път погледна часовника. Четири и петнадесет. Времето сигурно нарочно минаваше толкова бавно в офисите.

Телефонът й звънна и тя мрачно натисна копчето.

— Здрасти, Сюзън. Билков чай или кафе?

— Не е Сюзън, аз съм.

Само това й липсваше. Даяна прехапа устни.

— Да, господин Сисеро. — О, това беше болезнено. Господин Сисеро. Идваше й да го удари, но едва ли бе разумно. Проклет да е, задето й предложи тази мизерна работа, проклет да е, задето се подсмихваше многозначително, като показваше — да — че гордостта й не й позволява да напусне! — Какво мога да направя за вас?

— Нищо! Ела тук. И си вземи бележник.

— Добре. — Даяна изръмжа тихичко. От другата страна на линията се чу приглушен смях.

— Внимавай, изглежда, проявяваш прекален ентусиазъм — подигра й се гласът на Майкъл.

Даяна се отправи към кабинета му, като затвори вратата зад себе си. Пое си дълбоко въздух, изпълнена с облекчение.

Майкъл стоеше прав до прозореца и наблюдаваше бавното движение на колите по мократа настилка на Седмо Авеню. Даяна се вторачи в едрите му рамене и широкия му гръб, чиито мускули се открояваха дори и през плата на ушития по поръчка костюм. Той се обърна и й се усмихна широко, като наклони леко глава, и тя забеляза отново счупения му преди години нос.

— Прочетох правилника за облеклото в офиса, който си написала — каза той. — Седни.

Даяна се настани на стола насреща му и се намръщи.

— Нещо нередно ли има в него? Смятам, господин Сисеро, че бихте могли да направите забележка и по-рано.

— Едва сега го прочетох — с равен глас заяви той. — Имах по-важни дела.

„Разбира се, че е било така“, каза си наум Даяна.

— Ясно.

Сисеро взе двата напечатани листа в огромната си длан и ги размаха към нея.

— Прочетох това. Бях доста изненадан.

— Едва ли е чак толкова зле — възрази Даяна разгневена.

„Каква жена само!“, възкликна мислено Майкъл. След това се скастри, че не бива да мисли за външния вид на служителките в офиса си. Беше го смутила сутринта, щом се появи с царствената си походка, толкова красива и стилна, а сега, когато изглеждаше така, сякаш е изкарала десет рунда с Майк Тайсън, беше направо… зашеметяваща. Неотразима. И все така надменна. Аристократично повдигнала брадичка, леко и предизвикателно нацупила устни… Сисеро изпита силно желание да я притисне до себе си и да заличи с целувки тази нейна борбеност.

— Не е зле — каза той с най-равния тон, на който бе способен. — Защо не ме оставиш да довърша?

— Съжалявам, господин Сисеро.

— Всъщност е много добре направен. Дадох ти съвсем бегли насоки, а ти си съставила ясни правила. Имаш отличен усет към изчистената фраза.

„Благодаря за урока по граматика“, каза си Даяна.

— Радвам се, че ви е харесало. Това означава ли, че ще получа повишение?

Кръстоса крака, за да прикрие, доколкото е възможно, скъсаната каишка на обувката си, и отметна косата назад върху раменете си.

— Не, не означава. Повишение не се получава след първата добре свършена задача. Но вероятно ще увелича задълженията ти. Ще ти възложа и други задачи в офиса, както да съставиш и други правилници. Като например списък с правила при зареждането с офис материали. Тук си нямаме офис мениджър и всичките ми шефове на отдели сами се грижат за това.

— Звучи вълнуващо — измърмори Даяна.

— Не бъди саркастична, Даяна, ако обичаш. Всички започват от дъното.

— И вие ли сте започнали така? — попита тя. Знаеше, че трябва да остави тази тема, но думите сами излязоха от устата й.

— Зависи. — Шефът й се отпусна назад в стола си в типичния му самоуверен стил. Тъмните му очи я накараха да се размърда на мястото си. — Ако работата по осемнадесет часа на денонощие и обикалянето с велосипед с два кашона книги от врата до врата, за да се опитам да ги продам, може да се нарече започване от дъното, тогава, да.