— Как мина денят ти, скъпи?

Сега, когато моментът настъпи, беше притеснена. Нямаше представа как да постъпи.

— Не беше зле. Имах много срещи. Все едно и също. — Акцентът на Ърни започваше да я дразни. — Нищо, което да те заинтригува. Ти забавлява ли се?

— Бих могла да се заинтригувам от работата ти, ако ми разкажеш за нея — мило го подкани Даяна.

Той изглеждаше изненадан.

— Съмнявам се. Ти никога не си се интересувала от нещо, на което не е окачен етикет.

— Бих могла. Работех известно време във Вог, преди да се оженим.

Ърни си бодна от агнешкото и размаха вилицата към нея, лукаво усмихнат.

— Това едва ли би могло да се нарече истинска работа. Просто си запълваше времето, докато чакаше да ти направя предложение. Нямам нищо против. Какво, да не би да искаш да кажеш, че сега бихме могли да печелим два милиона и още дванадесет хиляди годишно?

Той се засмя високо.

— Вярно е, бях малко лекомислена — призна Даяна, потискайки раздразнението си. Отметна коприненомеката си коса, за да блесне изкусително под светлината на свещите, но Ърни се интересуваше само от боровинковия сос.

— Но смятам, че животът на работещата жена има много предимства.

— Като например заплата. За твой късмет, на теб не ти е нужна.

— Мисля, че е важно да си независим — твърдо заяви Даяна. — Дори си потърсих работа. И си намерих. В издателския бизнес.

Това го впечатли. Ърни демонстративно остави вилицата и ножа и я погледна втренчено.

— В издателския бизнес ли? Но ти нямаш опит. Какво ще правиш? И за кого?

— Ще бъда асистент на един от твоите колеги. Майкъл Сисеро от „Грийн Егс“.

Ърни едва не се задави.

— Какво ще правиш?

— Ще работя за господин Сисеро — отвърна Даяна, като кръстоса дългите си, красиво оформени крака и леко размърда рамене, така че роклята й се опъна върху примамливо сочните й гърди.

Ърни забеляза чувствените движения на съпругата си, но те не му подействаха никак. Ако Даяна внезапно реши да прояви малко перверзност, да грабне камшик и да налага безмилостно задните му части, както направи Мира същата сутрин, може би щеше да изпита някакво желание към нея. Но любовницата му изцеди и последните сили и не би могъл да се възбуди от Даяна по никакъв начин. Значи сега искаше да работи за онзи негодник Сисеро, така ли? Е, той няма нищо против свой шпионин в онзи офис. Освен това така тя щеше да има по-малко време да се чуди къде се губи той вечер.

— Щом така искаш, скъпа, мисля, че идеята ти е добра.

Даяна се зарадва.

— Сигурна съм, че ще се науча да разбирам по-добре бизнеса ти, след като веднъж навляза в него.

— Да навлезеш в него ли? Та ти ще напуснеш само след седмица.

— Защо мислиш така? Разбира се, че няма да напусна. Ще се справя отлично. Сигурна съм, че скоро ще съм незаменима.

— Говори се, че Майкъл Сисеро е ужасно взискателен шеф.

„Само не ми говори за слухове“, каза си Даяна. Вдигна чашата си.

— Мога да се справя. Да вдигнем тост. За бизнеса.

— За бизнеса — послушно повтори Ърни, питайки се каква муха е влязла в главата на кротката му съпруга.

* * *

Веднага щом Консуела се зае да разчиства масата, той взе куп документи и се оттегли в кабинета си. Ако останеше тук достатъчно дълго, Даяна щеше да заспи и от него няма да се очаква да изпълнява съпружеските си задължения. „Подложен съм на стрес“, мислено се оплака Ърни. Затвори тежката дъбова врата зад гърба си и радостно включи компютъра, за да влезе в интернет. Обичаше мрежата, там имаше цял един кибер свят, който го изолираше от съпругата му — жена от плът и кръв. Досега Даяна не го бе обезпокоявала тук. Ърни самодоволно отбеляза, че поне в това отношение проявява разум.

Тъкмо бе намерил любимия си сайт за електронна търговия, когато чу изскърцването на вратата. Без да се обръща, нареди на Консуела да се оттегли за вечерта, тъй като няма нужда от нищо повече.

— Не е Консуела. Аз съм.

Ърни се обърна на въртящия се стол. Даяна стоеше на прага, а меката светлина на стенните лампи в коридора правеше дрехата й прозрачна, очертавайки фигурата й. Тялото й много приличаше на това на Катрин Зита-Джоунс. Той предпочиташе стегнатото и по момчешки слабо тяло на Мира.

— Имам малко работа тук, мила.

— Жалко. — Даяна си пое въздух и погледна през прозорците, които стигаха до тавана, към градската джунгла от стъкло и бетон. Манхатън бе подаръкът на Ърни за нея и сега блестеше като обсипана с бижута дреха. — Мисля, че трябва да поговорим, скъпи.

— Нали вече говорихме — отвърна Ърни, докато дълбоко в себе си изпита противното усещане за нещо неприятно. По дяволите! Дали го е разкрила? Почувства се така, сякаш майка му ще му се кара, както някога в училище, пред всички деца. Усети как в него се надига омраза.

— С кого говореше толкова рано онази сутрин? Чухте по телефона. Каза на момичето от другата страна да не говори толкова високо, за да не събуди жена ти.

— Откъде знаеш, че е момиче? Не беше. Обади се Питър Дейвиц, шефът на деловодството. Настояваше да се срещнем много рано и аз не исках да те безпокоя.

Даяна се успокои и Ърни си отдъхна. Оказа се много по-лесно да се измъкне, отколкото си мислеше.

— Виж се само, та ти ревнуваш. Не знаеш ли, че имам най-добрата съпруга в Ню Йорк? Знаеш, че се налага да работя от сутрин до вечер, миличка. За да ти купувам разни хубави неща. Както е било винаги. Нали?

— Добре — неуверено му се усмихна Даяна.

— Наистина трябва да довърша нещо тук. Защо не си легнеш, а аз ще гледам да дойда възможно най-скоро. Утре ти предстои важен ден. Нова работа. — Ърни се опита да остане сериозен, докато изричаше последните думи.

— Прав си. — Даяна прекоси кабинета, обута в пухкавите си марокански пантофки, които бяха извезани със златни нишки и блестяха, когато се движеше. Целуна го и той усети уханието на бебешка пудра по кожата й. Много чисто, здравословно и наивно. Ърни реши, че трябва да намери начин да й обясни как стоят нещата. Не искаше много от нея. Само да си затвори очите, та така се правеше открай време, нали? Коя съпруга не би приела?

Ърни я притисна до себе си и демонстративно вдъхна уханието й.

— О, ухаеш прелестно, мила! Защо не минеш утре през „Тифани“ и не си купиш нещо, за да отбележим новата ти работа?

— Благодаря. Ще го направя. Не се бави много — каза Даяна, стисна по-здраво раменете му и излезе.

Ърни изчака, докато чуе затварянето на вратата на спалнята, после взе мобилния си телефон и набра номера на Мира. Ако имаше късмет, Господарката му ще си е у дома и вероятно щеше да му заповяда да се яви на нова сутрешна среща с нея.

Тринадесета глава

Будилникът звънна в мрака и в продължение на няколко секунди Даяна не можа да разбере какво става. Лежеше полусънена в копринените си завивки и се опитваше да схване защо този ужасен звук не спира.

Босият крак на Ърни я побутна и Даяна рязко седна в леглото. Сънено натисна копчето на алармата. В сумрака на ранното утро светещите цифри на часовника показваха шест без десет. В спалнята бе хладно, а възглавницата и завивките й бяха изкусително топли и меки. За секунда се поколеба, но само толкова. Погледна към съпруга си, който похъркваше спокойно, и си представи наглата усмивчица на Мира Чен. Даяна Фокстън не беше от жените, които се предават. Скочи от леглото и се запъти към душа.

Двамата имаха отделни бани, защото Даяна не би могла да понесе Ърни да я гледа, докато прави тоалета си. Една жена трябваше да се обгръща с малко тайнственост. Когато трябваше да използва конци за зъби или да оскубе веждите си, нямаше нужда съпругът й да гледа. Обичаше да се появява винаги в идеален вид и напълно готова. Завъртя масивните месингови кранчета на душа и предварително нагласената като температура вода заприижда. Време за събуждане. Масажиращите струи от различните отвори в кабинката бликнаха с все сила, Даяна плъзна настрани стъклените врати и пристъпи вътре.

О! Обикновено истински се наслаждаваше на просторната кабина, облицована с черен мрамор с вградени сребърни звездички, които внушаваха усещането, че се намираш под нощното небе, но днес водата я освежи рязко. Раменете и гърбът й се събудиха под силните струи, а малки ручейчета се стекоха по челото и по лицето. Сънливостта й сякаш се изпари и Даяна се поздрави за силната си воля, докато посягаше към шампоана. Вярно, че не живееха далеч от офисите на компанията, а имаше и шофьор, който е на нейно разположение денонощно, така че не се налагаше да чака такси. Но си бе оставила достатъчно време за обличане и гримиране. Подтикваше я представата как влиза елегантно в офиса на Майкъл Сисеро, безукорно облечена и готова. Негодникът й предложи работата на шега. Не очакваше дори да се появи навреме, какво остава да е готова за работния ден. „Но аз ще му покажа кой е прав“, развълнувано си каза Даяна.

Прекара доста време в убежището си от мрамор и злато. С косата бе лесно — винаги избираше естествения вид, с много мекота и блясък. С грима беше по-сложно. Във Вог можеше да изпробва модните стилове. В един обикновен офис вероятно не биваше да е прекалено предизвикателна. Без да бърза, Даяна се спря на естествен неутрален грим — лека основа, меко очертани устни с плодов нюанс на червилото, едва забележима спирала на очите и мъничко коректор, който да прикрие следите от липсата на сън. Прозорецът на банята бе с изглед към парка и в мига, в който зората очерта силуетите на небостъргачите в Ню Йорк и разкри дребните като мравки фигурки, които бягаха за здраве покрай езерото в парка, Даяна втри овлажняващия лосион „Ла прери“ в изваяните си прасци и си каза, че не е чак толкова зле да си работеща жена.