Даяна се качи горе, напълни ваната с гореща вода и щедро сипа вътре от ароматното масло на „Флорис“ — „Момина сълза“, за да се наслади на благоуханния облак пара, докато потапяше дългите си крака във водата. Краката я боляха от обикалянето из града през целия ден, което бе съвсем ново усещане за нея — беше смайващо трудно да се намери такси по обяд в Ню Йорк — а и не бе свикнала с униженията, които й се наложи да изтърпи. Е, какво пък, Ел и Мари Клер щяха да съжаляват горчиво, че не са приели новата Даяна, деловата жена, след като остави своята следа в издателския бизнес. Реши да гледа оптимистично на новата си работа. Петнадесет хиляди изобщо не бяха пари, а и, разбира се, ставаше дума за долари, а не лири. Но беше някакво начало. Това щеше да е резервният й фонд или пък би могла да ги вложи в акции и след време да забогатее като Рокфелер. Имаше си и добри страни. Даяна се замисли за прелестната необходимост от съвсем нов гардероб, в който да преобладават костюмите, може би дори прословутите сака на тънко райе, кой знае? Възможностите бяха безкрайни, а освен това, разбира се, щеше да има нужда и от обувки и чанти, които да подхождат на новите й дрехи. Направо бе склонна да прости на Майкъл Сисеро забележката за кафето. Нима наистина очакваше от нея да му поднася кафе? Разбира се, че не. Сигурно се шегуваше. Все едно, щеше да му покаже, че не може да я разиграва както си ще в офиса.

Започна да си мечтае за живота на деловата жена. Ърни щеше да остане запленен и изненадан и щеше да му се наложи да се съобразява с нея, когато иска да бъдат заедно. Тогава щеше да му остава по-малко време за извънбрачни връзки. Да, реши тя, явно го е улеснила прекалено много, след като винаги бе на разположение, когато той искаше да се порадва на компанията й. Но всичко ще се промени.

Ободрена от сладостните мисли за отмъщение, Даяна излезе от ваната и се загърна в пухкавия тъмносин халат на „Ралф Лорън“. Лениво се протегна за лосиона си „Крем дела Мер“ и намаза с него ръцете и цялото си тяло, втри го старателно в коленете, болезнените прасци и стъпала. После отиде до гардеробната и се изправи, обзета от нерешителност, пред дилемата какво да облече. След няколко минути все пак избра розовата си копринена рокля на „Ричард Тайлър“. Едва сложи малко парфюм, и чу отварянето на входната врата.

Ърни си е у дома.

Дванадесета глава

На пет мили от апартамента на семейство Фокстън, в Сохо, Фелисити Метсън обмисляше възможностите си, Даяна Фокстън е голяма глупачка. Никой не я харесваше — кой би одобрил съчетанието от перфектен стил на обличане и безумна наивност? Не беше честно да се появи без никаква репутация, единствено с богат съпруг, в град, където бе пълно с богати мъже, а и с този проклет акцент, и отгоре на всичко да превземе светското общество. Нямаше подходяща фигура, нито подходящи дрехи — с тези нейни перфектно ушити по поръчка невероятно стилни тоалети; дори и да са „Прада“ или „Гучи“, все пак успяваше да им придаде английски чар. Само като я погледнеше, човек си представяше кралица Мери с нейните… ами… дворци и малки лабрадори и какво още… а, да — онази тяхна глупава игра, която е по-отегчителна и от бейзбола? О, крикет; да, точно тя. Разбира се, Ърни е само поредният напорист момък, натрупал състояние, но това не е важно. Един богат съпруг е съвсем стандартна притурка.

Фелисити обикаляше из апартамента си и небрежно бършеше праха от италианските мебели — толкова стилни и неудобни, и от купчините книги на тема „Как да си намеря мъж“, които държеше като библия до леглото си. Защото в крайна сметка, макар съпругът да е необходим само като неизбежния фон, на който една жена да блесне, той все пак е нужен. Как би могла иначе да организира прекрасни, дразнещо перфектни вечерни партита като тези на Даяна Фокстън, без да има средствата, с които да наеме отличен готвач, да поръча прелестни малки букетчета за масите от зелени клонки и диви горски плодове, да купи френския кристал, от който всички пиеха питиетата си, и скъпия порцелан, от който всички се хранеха?

Много е жалко, нацупено си помисли Фелисити, че Хектор, нейният съпруг — когото улови в мрежите си след кампания, проведена с военна прецизност — бе решил, че в крайна сметка предпочита компанията на стройни, сексапилни млади мъже. Ужасно неловко е да е толкова млада и разведена. Хвърли поглед към наръчниците си за лов на мъже — „Правилата“, „Как да стигнем до заветното «да»“, „Изкуството на войната в любовта“ — и се замисли за Ърни Фокстън. От какво, за бога, можеше да се оплаче Даяна? Ърни работеше много и явно й е дал картбланш по отношение на домакинството и личния й живот. Фелисити отиде до отлично заредения минибар и си приготви мартини с водка, като добави и голяма маслинка вътре, защото стилът означаваше преди всичко внимание към детайлите. Даяна е луда, истинска глупачка, да тича из града и да развява мръсното бельо на семейството си. А само какви физиономии направиха Джоди и Наташа, когато заявиха, че техните съпрузи не им изневеряват! Целият свят знаеше, че Цукерман спи с бавачката, когато му падне удобен случай, а Наташа се примиряваше с това, защото след като си е у дома, всичко оставаше под неин контрол. Тя само гледаше да сменя жената достатъчно редовно, макар да нямаше никаква опасност съпругът й да се разведе — щеше да изгуби прекалено много пари за нищо. Фелисити вдигна тост за Наташа — съпруга, която знаеше правилата на играта. Беше й изгодно да е омъжена, а и на съпруга й му бе удобно да е женен. С това открито признание, с безсмисленото разгласяване, Даяна излагаше Ърни и себе си на подигравки.

Фелисити беше научила, че ако има нещо, което мъжете да не понасят, то това са подигравките.

Цукерман и Гудфренд вече сигурно бяха разтръбили всичко из целия град. Фелисити си държа устата затворена и мислено се поздрави за тактичността си. Когато слуховете стигнат до Ърни, той ще намери източника им и ще разбере, че тя, Фелисити, е единственият дискретен човек в цялата глупава ситуация. Каква глупачка е Даяна, след като се притеснява от онази ориенталска повлекана, която Ърни взе във фирмата си! Тя не е жена, за която би се оженил отявлен кариерист като Ърни с амбиции за издигане в обществото. Та тя никога не би могла да се държи подобаващо в „Метрополитън“ например, както умееха да го правят най-изисканите дами от китайски и японски произход. Тя е евтина мръсница, без никакви социални амбиции, която се задоволява с малко. Според Фелисити, вероятно изкопчваше от Ърни някой и друг платинен часовник или диамантена гривна, вместо да се стреми към малката златна халка, която е най-важна. Ърни не е глупак. Не би сменил Даяна с някаква си Мира. Но ако съпругата му не внимава, може да се окаже, че я е заменил с друга.

Телефонът до леглото й звънна. Беше Том. Остави да се включи секретарят.

„Здравей, скъпа. В последния момент ми дадоха четиридесет и осем часов отпуск. Чудех се дали не искаш да излезем на вечеря или нещо друго. Ще те потърся по-късно.“

Вечеря или нещо друго? Много романтично, няма що, презрително си помисли Фелисити, преди да изтрие съобщението с едно натискане на пръста си, чийто маникюр бе перфектен и лакиран с огненочервения цвят на „Шанел“. Том изобщо не я разбираше. Една наскоро разведена жена не можеше да си позволи да се появи където и да било без кавалер. Но заплатата на майор от военноморските сили изобщо не би могла да й осигури живота, на който е свикнала. Та нали ако се омъжеше за Том, тя щеше да е по-богатият партньор от двамата и щеше да има нужда от предбрачен договор! А и кой би могъл да си я представи — нея, Фелисити Метсън — да обикаля от база на база и да се подмазва на жената на някой подполковник?

Размърда се притеснено на дивана, като се сети за развода си. Господи, какво клеймо! Млада жена като нея, отхвърлена от обществото! Никаква утеха не й носеше мисълта, че Хектор се оказа хомосексуален. Ако беше проявила повече разум и му бе дала да разбере, много деликатно, че изобщо не обръща внимание на наклонностите му и че той може да спи с градинаря, момчето, което почистваше басейна, и главния готвач и тя изобщо няма да се шокира. Не беше много по-различно от положението на Наташа. Фелисити кръстоса кльощавите си крака. Каква нелепа грешка от нейна страна, да се опита да убеди Хектор, че положението му в обществото изисква от него да е хетеросексуален и че трябва просто да си затвори очите и да спи с нея. Беше го поставила в неудобно положение. Както сега Даяна поставяше Ърни в такова положение.

„Разбира се, аз бях омъжена цели пет години. А горката малка госпожица Идеална е женена едва от шест месеца“, тържествуваше Фелисити, докато отпиваше от мартинито си. Колко е забавно да гледа как красивата и надменна англичанка с акцента си и всички претенции за висока класа така бързо пропада до дъното и освен това е достатъчно глупава, че да го разгласи на двете най-големи клюкарки в града! Те щяха да разправят всичко в СПА центъра на „Блис“ и салона „Орибе“ на Пето Авеню, всъщност из целия Ню Йорк. Мислено се обзаложи колко време ще мине, преди до Ърни да стигнат слуховете, че жена му се е разбъбрила. Едва ли щеше да е много, съвсем не. А след това той щеше да потуши всички слухове.

Фелисити мислено се закани да научи всичко, което е известно за Ърни Фокстън. Ако се съдеше по жилището му, човекът печелеше много добре. И ако тя си изиграеше правилно картите, скоро той щеше да е свободен. Както и тя.

* * *

Даяна се настани срещу мъжа си на стола от гравиран дъб с висока облегалка. Бе поръчала да сложат малка маса в единия ъгъл на спалнята за най-интимните им вечери. Любимата му храна, шампанско, цветя, свещи. За много мъже това щеше да е специален случай, но тя го правеше за Ърни почти ежедневно. Уютният дом беше задължението в брака им. Защо той не спазваше своите задължения?