Майкъл забеляза как тя автоматично сви стройните си крака и ги прибра плътно един до друг, докато сядаше. Гърбът й бе скован, осанката — на истинска дама. Каза си, че дамата определено е от висока класа и, съдейки по облеклото й, струваше толкова скъпо, колкото винаги си е представял, че е цената на подобни особи. Замисли се за Ърни Фокстън. Може пък да й харесваха безскрупулните и безпощадни действия на Ърни, кой знае? Иначе какво друго би могла да хареса в мъжа си? Този тип се мотаеше наоколо в лъскавите си дрешки, обикаляше скъпите си офиси и беше невероятно хилав — сигурно никога в живота си не е докосвал гирички. А и нещо не бе наред, когато ги видя заедно с жена му в ресторанта. Дори не докосна ръката й. „По дяволите, ако беше моя жена, нямаше да я изпусна от прегръдките си“, каза си Майкъл.

Реши, че скованият й гръб се дължи на факта, че не изпитва оргазъм. Слабак като Ърни не би могъл да разтопи ледената й обвивка. В никакъв случай.

Тръсна глава и бързо се върна в настоящето. Тя бе разглезена принцеса, но изглеждаше изтощена — вероятно от безкрайното пазаруване. Най-добре да каже каквото има и да се маха.

— Ами всъщност реших, че трябва да се отбия и да ти благодаря — каза Майкъл.

— Да ми благодариш за какво? Сигурна съм, че не ми дължиш нищо. — Даяна натисна някакво копче под масата и Консуела се появи в стаята. — Би ли ни донесла кафе и някакви курабийки, ако обичаш, Консуела?

— Няма нужда. Няма да оставам. Моята компания, „Грийн Егс“, подписа договор с фирмата на Ърни миналия месец.

— Така ли? Не обръщам голямо внимание на работата му — небрежно отвърна тя.

„Значи не я привлича неговият нюх към бизнеса — каза си Майкъл, — а става дума за старомодното използване на богат мъж.“ Не вярваше, че прелестното създание насреща му е способно да обича някого освен себе си, и определено не можеше да си представи, че е влюбена в Ърни Фокстън.

— Ами да. Сега имам нов офис, разполагам с повече пари, възможности за разпространение, повече служители, печатница…

— Поздравления — сдържано отрони Даяна. Защо, за бога, й разказваше всичко това? Беше истинско мъчение да гледа този… този мъжага от бедняшките квартали, който седеше пред нея и се хвалеше с лъскавия си нов офис и куп служители и какво ли още не, докато тя самата не можеше да си намери дори мизерна работа като помощник-редактор.

— И донякъде трябва да благодаря на теб.

— Не виждам защо.

Майкъл преглътна с мъка. Именно от този момент се бе опасявал.

— В ресторанта бях малко груб с теб. А тъй като си жена на Ърни, предполагах, че ще изтичаш при него и ще му се оплачеш. Това би могло да провали сделката. Е, не напълно, тъй като побързах да подпиша договора, но можеше да останем без премии и допълнителни бонуси.

— Ако си дошъл да ми се извиниш за онова, което ми каза тогава, прощавам ти.

— Съвсем не. Не се извинявам за думите си — бързо отвърна Майкъл, като се стараеше да не й държи тон, докато уж се опитва да й благодари. — Искам само да ти благодаря, че не си се оплакала от мен.

Даяна настръхна. Искаше да го види как моли смирено за прошка, но явно това не влизаше в плановете му. Но как да реагира, след като е дошъл да й благодари?

Сините й очи се вторачиха в лицето му. Беше красиво и с решителна челюст. Представи си го с цял куп жени.

Именно това правеше мъжете самоуверени и надменни. Този тук се държа по същия начин, дори и когато се появи в ресторанта с евтиния си костюм и ужасни обувки.

— Няма никакъв проблем. — „Ще запазя самообладание, каквото и да ми струва“, каза си тя. — Нямам навика да клеветя хората. С кого работи Ърни, си е само негово решение. Надявам се, че сливането ще мине добре.

— Не е сливане, а съдружие.

— Каквото и да е. Надявам се да те направи богат.

— Аз се надявам да е от полза за компанията — спокойно отвърна Майкъл. — И за двете компании.

Даяна усети как я обзема пълно изтощение. В момента не беше в състояние да изслуша задълбочен анализ на успехите на този човек. Притисна тънката си длан до челото.

— Вижте, господин Сисеро… бих желала да ви помоля да ме извините. Имах наистина ужасен ден и просто искам да си взема вана и да си легна.

— Разбира се. — Той се изправи и тя забеляза, че не е много висок и е доста набит. Сигурно бе около метър и седемдесет и пет и затова изглеждаше още по-широкоплещест. — Съжалявам. Защо е бил толкова ужасен денят ти?

— Не можах да си намеря работа. — Даяна едва не запуши устата си с ръка. Нима наистина каза това? Сигурно е много изморена.

— Ти си се опитвала да си намериш работа!

— Трябва ли всички да се изненадват толкова? Да, аз работех, преди да се омъжа. Бях моден асистент във Вог в Англия. Ърни е американски гражданин и като негова съпруга имам право да работя тук.

— Хей, по-полека. — Майкъл отново седна. — Сигурен съм, че е така. И кои са тези „всички“? На колко интервюта си била?

Даяна се зачуди как ли се забърка в това, но нямаше смисъл да лъже.

— На седем. И последната жена бе наистина ужасно груба с мен.

— Съжалявам. — Майкъл се опита безуспешно да си представи как дамата пред него се явява на седем интервюта за работа. Седем за един ден означаваше, че сериозно си търси работа. — Значи се държа грубо, така ли? Какво ти каза?

— Че трябва да си седя вкъщи и да организирам благотворителни балове, на които да се тълпят папараци.

Майкъл избухна в смях и за Даяна това бе последната капка. Тя тропна с крак.

— Ти си по-лош и от нея! Как смееш да ми се подиграваш! Та ти си в моя дом!

— Чакай. — Майкъл потисна смеха си и отиде до нея, като внимателно сложи ръце на раменете й. Докосването му бе силно, но нежно. — Искрено се разкайвам, задето се засмях преди малко. Тя наистина е била много груба.

Беше лъжа, но благородна. Тя не би се успокоила, ако й кажеше, че се е засмял, защото и той самият мислеше същото. Сисеро изпита леко угризение. Все пак жената се стараеше, нали? Поне това трябваше да й се признае.

— Груба беше.

— Много. Слушай, ако наистина сериозно си търсиш работа, би могла да вършиш нещо в моя офис.

— Например да го обзаведа? — Даяна се оживи. — Ще се справя отлично и на много разумна цена.

Това ще е супер. Можеше да се похвали на приятелките си, че е получила първата си поръчка за интериорен дизайн. Дори можеше да й хареса.

Майкъл Сисеро я гледаше изненадано с тъмните си очи.

— Не. Цветът на стените ме устройва, имам си картина на стената и мебели.

— Вярвам, че мога да ти предложа нещо много интересно. Бих започнала с няколко ергономични стола и…

— Бюджетът ми за интериор е доста ограничен — отсече той. Дамата бе страхотна красавица, нямаше две мнения по въпроса, но определено започваше да го дразни. — Имах предвид, да речем, да бъдеш моя асистентка, да ми помагаш с документите, да се обаждаш по телефона…

— Да нося чай и кафе? — саркастично подметна Даяна.

Сарказмът й не направи никакво впечатление на Майкъл.

— Точно така. Чай, кафе, ще изпращаш писмата ми, каквото има да се върши. Нещо като момиче за всичко. Работата няма да е лека, а заплатата е малка.

— Звучи чудесно.

— Виж, ако не искаш, разбирам. Ти си богата. Благодаря ти, че отдели време да ме приемеш — вежливо отвърна Майкъл и се поклони учтиво.

— Не… почакай, моля те. — Даяна изтича и сграбчи лакътя му. Гордостта й бе засегната. Той се съгласяваше с онази вещица от Сити Уомън, смяташе, че трябва да си седи у дома и да организира благотворителни балове. „Аз заслужавам много повече, ядоса се тя. Мога да се справя с всякаква работа! Защо всички, освен Мила, вярват, че ще се проваля?“ Мисълта за Мира Чен, онази дребничка жена в офиса, която вероятно и в момента имаше „делова среща“ със съпруга й, направо я вбеси. — Много бих искала да започна работа. Няма значение каква е заплатата. Стига да започна веднага.

— Ще получаваш петнадесет хиляди годишно.

— Звучи прекрасно — упорито отвърна Даяна.

Майкъл се наруга мислено. Кой, за бога, би повярвал, че тази жена ще се съгласи? Но все едно. Щеше да напусне след седмица. Жена като нея — дама от светското общество с тяло на красавица от четиридесетте години — вероятно не е работила и един ден през живота си.

— Новият ни офис е в сградата на „Блейклис“. На четвъртия етаж. Опасявам се, че няма да си близо до Ърни.

— Не е проблем — увери го Даяна. — Кога започвате работа? В издателския бизнес това обикновено е към десет, нали?

— Точно така. Обикновено е към десет. Но в „Грийн Егс“ сме малко по-амбициозни от останалите. Аз отивам в офиса около осем и половина. Ще те очаквам утре по това време. Ако закъснея малко, охраната ще те пусне да влезеш. — Вътрешно се ухили, когато забеляза как пребледня. Всеки момент щеше да се откаже от предложението му. — О, и между другото… — Реши да добави и още малко масло в огъня. — Пия кафето си без захар и сметана и го обичам прясно сварено два пъти на ден.

Даяна преглътна с мъка. Непоносим човек. Нарочно си играеше с нея. Искаше да откаже работата.

— Ще се видим утре в осем и половина — отсече тя. — Ще те изпратя до вратата.

— Непременно. — Сисеро вече се бе запътил към входа. Ако се съдеше по надменната му походка, все едно той бе собственик на дома. — Нямам търпение да започнем да работим заедно.