— Добре. Не забравяй, че вече си част от семейството на „Блейклис“ — увери го Ърни. После отправи неискрена усмивка на Сюзън Катц и си тръгна.

Сюзън затвори вратата зад него и погледна красивия си шеф. Той се бе облегнал на перваза и оглеждаше улицата. Още нямаше никого — творческият екип не се появяваше преди десет. За миг момичето се наслади на безумната фантазия как Майкъл се обръща към нея, вдига рязко тясната й бургундскочервена пола, сграбчва бедрата й над кремавата коприна на чорапите с жартиери, които си сложи днес, после я мята на бюрото и правят главозамайващ секс.

— Е, какво ще правим сега? — осмели се да попита тя.

Майкъл се обърна и й подаде сгънат лист, който измъкна от джоба на сакото си.

— Това е списъкът с обажданията за днес. Снощи го направих.

— Да, господин Сисеро — въздъхна Сюзън.

Разбира се. Работа. Сигурно е луда, за да си помисли, че в живота на Майкъл може да има и друго.

* * *

Майкъл Сисеро не би могъл да си спомни ясно първите си няколко седмици в бизнеса. Всичко се сливаше в дълго, объркано, вълнуващо преживяване. Докато Сет и останалите илюстратори работеха с екипа за предпечат на „Блейклис“, той наемаше търговци и правеше презентации. Вечер бе напълно изтощен, но въпреки това не му се тръгваше. Сюзън Катц, крайно неохотно, излизаше от офиса, в облаче парфюм, пожелаваше му лека нощ с очертаните си с молив устни и отметнала лъскавата си коса върху раменете, а Майкъл, потънал в мислите си, тръгваше към някой бар.

Серията се оформяше отлично. Откликът бе страхотен. Имаше усещането, че живее в някакъв облак от адреналин и чиста енергия. Понякога успяваше да погълне сандвич или хамбургер и намираше време за тренировките си като ставаше час по-рано. Всяка вечер имаше желание да празнува.

Изпитваше необходимост от жена.

Момичета не липсваха, разбира се. Никога не му бяха липсвали. Горката Сюзън, ако я бе срещнал в някой бар, щеше да й се нахвърли, без да се замисли. Но офисът е забранена територия за него. Поне три пъти седмично си намираше момиче, обикновено някоя жена, с която вече е спал; избираше си момичета, които познаваше, чистоплътни, глупави, прелестни момичета. Винаги бяха с големи гърди, малка талия и закръглено стегнато дупе. За съжаление, повечето момичета са глупави, а Майкъл не понасяше глупостта. Беше вежлив и не лъжеше никого. В девет от десет случая жените искаха да го видят пак. Харесваше Джанет, която носеше сутиен с два размера по-малък, така че бялата й пухкава плът преливаше над черната дантела, и Елза, фитнес инструкторка, която имаше прелестно дупе, закръглено и мускулесто. Той й се смееше, когато тя му се оплакваше от дупето си. Кога жените най-после щяха да разберат, че повечето мъже не обичат момчешките фигури? Всеки път, когато Елза се наведеше да вдигне нещо от пода, усещаше тръпка в слабините.

Но въпреки всички пакети с презервативи, които изхабяваше, и многото момичета, с които правеше секс с удоволствие, Майкъл оставаше незадоволен. Искаше момиче, с което да може да разговаря, след като тя приключи с френската любов. А ако техниката й не е идеална, нямаше нищо против той да й даде практически напътствия.

Бе решил, че е намерил подходящата жена, когато се запозна с Айрис. Беше в един бар на ъгъла на Двадесет и четвърта и Осма улица. Тя работеше в юридическа кантора и се надяваше някой ден да стане адвокат. Имаше разкошно тяло, закръглено дупе, чудесни гърди и знаеше няколко думички с повече от една сричка. Майкъл я покани на среща и с изненада установи, че няма да спи с него още първия път. Нито втория. Устоя цели три пъти, преди да се озове в леглото му, а когато това стана, той откри, че има много добра техника. Даже отлична. Не бе особено стилна, но човек трябва да прави известни компромиси. Адреналинът кипеше във вените му, а тя бе на разположение.

Една вечер, три седмици след началото на връзката им, след доста по-скъпа вечеря, отколкото можеше да си позволи, Майкъл я доведе вкъщи, бяха правили секс и сега се чудеше колко трябва да изчака, преди да я помоли да си тръгне, без да изглежда прекалено груб. Да имаш жена в леглото е страхотно, но пък се налагаше да става рано.

Протегната върху завивките, Айрис четеше вестниците Нюз и Поуст, които Майкъл купуваше заради спортните страници. Айрис обичаше да звъни във всички магазини за бижута, които предлагаха отстъпка за диаманти, макар да не можеше да си ги позволи, а после минаваше на клюкарските рубрики. Бе се облегнала на лакти и гърдите й се полюшваха изкусително, а зърната й все още бяха настръхнали от ласките на езика му.

— Нещо интересно? — попита той. „Дръж се любезно“, въздъхна мислено.

— Да. Пишат за шефа ти.

— Къде? Дай да видя.

— О, значи сега се заинтригува — подразни го Айрис, но му подаде с готовност страницата. — Всъщност става дума за жена му.

— Даяна? Надменна малка фукла — необмислено изтърси Майкъл и се ядоса на себе си. Не биваше да говори така. Дори и пред Айрис. Дискретността е много важна в неговия бизнес.

— Познаваш ли я? — попита Айрис, седна в леглото съвсем гола и той се възхити на стегнатия й корем. Тя въздъхна замечтано. — Непрекъснато публикуват нейни снимки. Изглежда прелестно. Организира най-стилните партита и всички искат да са сред поканените.

— Така значи — разсеяно се включи Майкъл. Набързо прегледа статията, за да види дали имаше нещо за Ърни. Нямаше, значи ще захвърли вестника.

— Разбира се. Всички знаменитости, политици, баскетболни звезди, всички… а дрехите й, такива невероятни тоалети има!

Айрис продължи да бъбри, но Сисеро не й обръщаше внимание. Гледаше снимката на Даяна, с мек кашмирен пуловер в небесносиньо и копринена широка пола, на излизане от вечеря в кметството. Изглеждаше напълно недостъпна за него. Изискана и стилна, като принцеса. Мисълта, че Ърни Фокстън спи с нея, бе буквално неразбираема за него. Опита се да си го представи и не успя.

Даяна Фокстън. Май трябваше да си спомни нещо, свързано с нея. Нещо, което бе имал намерение да свърши, но така и не направи.

„О, по дяволите“, изруга мислено Майкъл. Разбира се. Бяха се скарали, понеже е толкова надменна. От висока класа, определено, но пък отлично го знаеше, а той сключи сделката с Ърни, преди тя да изтича да плаче на рамото му и да провали всичко.

Всъщност тя не каза нищо. Ърни не е споменал каквото и да било. Никой не го е притеснявал. Госпожа Фокстън явно не е отворила изобщо пухкавата си и сексапилна уста.

Трябваше да й благодари. Планира да го направи лично. Тя би могла много да усложни живота му, но предпочете да не го прави.

„Всекиму дължимото“, каза си Майкъл. Реши да я посети на следващия ден.

Погледна към Айрис, която лежеше по корем с вдигнати крака. Дупето й бе вирнато нагоре. Беше сигурен, че нарочно се мотае гола. Все едно, страхотна е в леглото.

— Я ела насам — повика я той.

Единадесета глава

Майкъл Сисеро погледна Даяна.

Бе се настанил удобно на старинното честърфийлдско диванче на Ърни, което тя откри с цената на много усилия и с помощта на двама декоратори за ужасно много пари. Даяна не можеше да го обвини в проява на грубост, поне не директно. Не бе положил крака на малката индийска табуретка, не пушеше и не тръскаше пепел върху персийския килим.

Но нещо в израза на лицето му я накара да застане нащрек. Усети как настръхва, когато забеляза тялото му, стройно и невероятно мускулесто, което изглеждаше още по-едро в новия му костюм. Беше се отпуснал удобно върху кожената тапицерия, спокоен и уверен. Сисеро не изглеждаше ни най-малко притеснен от факта, че се е излегнал върху диван, който струва петнадесет хиляди долара; не се тревожеше, че може да събори някоя от вазите от XVIII век. Не оглеждаше почтително картините и не изчисляваше мислено колко струват. Даяна шокирано установи, че изобщо не се впечатлява от всичко наоколо.

Костюмът му бе черен и ръчно ушит. Не можеше да определи кой е дизайнерът. Обувките — „Джон Лоб“ може би? Даяна не бе много веща в мъжката мода, но веднага забеляза, че Майкъл разполага с много пари и има добър вкус.

— Това не е най-любезният начин да посрещнете госта си, госпожо — каза Майкъл й се ухили предизвикателно. Погледът му се плъзна по тялото й и Даяна за пръв път го забеляза. Изчерви се леко и се стегна мислено, ядосана на себе си. Този арогантен тип е делови партньор на Ърни. „Няма да вляза под кожата на Ърни, ако нагрубявам колегите му“, помисли си тя.

Пристъпи плавно в гостната и му се усмихна с най-сърдечната усмивка, която можа да изобрази.

— Съжалявам, не исках да прозвучи така.

„О, по дяволите, това си ти“? — цитира Майкъл и се ухили още по-широко.

Даяна леко се обърка.

— Ами аз… май… получи се…

Сисеро вдигна ръка.

— Хей, няма проблем. Разбирам. Не се притеснявай.

Даяна прехапа устни.

— Ърни ли чакаш? Опасявам се, че ще се забави в офиса.

— Не. Дойдох при теб.

Тя замълча, тъй като не бе сигурна дали е чула правилно.

— Дошъл си при мен!

— Искаше да попиташ „на какво дължа удоволствието от това посещение“, нали?

— Нещо такова.

— Моля, заповядай.

Беше направо смайващо колко щедро я канеше да седне в собствения й апартамент. Направи го с такава увереност, че Даяна се озова в креслото срещу него.