Гледах я втренчено, озадачена. Тази беше жената, която Боб Хардуик беше обичал, неговата любов. Трябвало е само да се обади на Боб и той би й дал всичко, от което би имала нужда. Всичко, което би поискала. Би могла да иска от него всичко до края на дните му. Спомних си връзката писма, прибрани в сейфа в стената. Реших по-късно да й ги дам. Едно знаех със сигурност — тази жена не беше убила Боб.

— Аз също израснах много бедна — каза Филомена, седнала на перилата в ъгъла на палубата. — Татко беше местният хлебар и никога не ни липсваше храна, но никога нямаше достатъчно пари мама да купува хубави дрехи и качествени обувки. — Тя въздъхна. — Може би затова сега имам цял пълен гардероб, а някои от дрехите и обувките не съм носила нито веднъж. — Тя отново сви рамене по типично италиански маниер. — Като видя хубави обувки, просто трябва да ги имам, не мога да устоя.

— Фройд би ти дал отлична оценка за този психологически анализ — каза с неприятен глас Даян.

Очите на Филомена блеснаха.

— А какъв е твоят произход, Даян? Хайде, кажи ни истината, сега сме само ние, момичетата, тук.

Даян я изгледа втренчено, но спокойно. После огледа останалите от нас, седнали в края на шезлонгите, очакващи с нетърпение думите й.

— Аз, разбира се, имах достатъчно късмет да се родя в благородническо семейство — каза тя гордо. — Бях единствено дете и родителите ми ме глезеха, но… — Тя въздъхна театрално. — Исках повече от живота в замъка, дебютантските балове, партитата. Исках да бъда филмова звезда като Катрин Деньов или певица, която живее бохемски живот с любовника си в Париж, втора Джейн Бъркин… Но после срещнах Боб Хардуик и той се влюби лудо в мен. — Като внимаваше чашата й да не падне от чинията, където едва се крепеше, тя погледна Филомена. — Аз бях любовта в живота на Боб. Той беше съкрушен, когато го напуснах. — Тя отново въздъхна и аз си помислих, че от нея в никакъв случай не би излязла добра актриса. — Аз обаче не можех повече да понасям да бъда просто лична вещ на богат мъж.

— И какво, по-точно, стана ти, след като го напусна? — Малките и бели, подобни на котешки, зъби на Филомена проблеснаха в дяволита, немного приятна усмивка. — Известна актриса? Певица като Джейн Бъркин? Съпруга на друг богат мъж? Или просто разведена жена, която има проблем с хазарта?

Макар кобалтовосинята нощ да беше спокойна, изведнъж духна силен вятър, който събори чашата на Даян, и виното се разля по тялото й. Вятърът затихна така неочаквано и бързо, както беше духнал, и Даян ахна. Разтревожена, тя извади книжните кърпички от чантата си и започна да попива течността.

— Буря ли ще има? — запита тя, но морето беше спокойно, а вечерното небе — ясно.

Извиках един от стюардите, за да почисти, налях още вино и раздадох още сандвичи. Всички си взеха поне по още два.

— Е, сандвичите все пак са малки — каза Бордоле и се извини с усмивка. Виждах, че се забавлява.

— Проблемът е — каза Филомена с тъжен вид, — че не знам дали някога отново ще имам такъв късмет. Не знам дали въобще някога ще срещна мъж, богат като Боб.

Не се сдържах и я запитах дали такива са желанията й, дали непременно иска да намери богат мъж, който да се грижи за нея.

— Само това знам как да правя — каза тя простичко. — Да бъда приятелката на богат мъж. Бях на деветнайсет, когато срещнах Боб. Не съм ходила в колеж, никога не съм работила, никога не съм имала възможност да науча как да правя нещо друго. Всичко, което знам, е свързано с дрехи, пазаруване и бижута. Нямате представа колко съжалявам за всичките тези изпуснати години.

— С твоя външен вид, би могла да бъдеш филмова звезда — каза Бордоле, но Филомена поклати глава.

— Не се държа естествено пред камерата. Когато веднъж се явих на прослушване, един от режисьорите ме нарече „безнадеждна“. — Тя смръщи вежди. — Помислих, че това е малко нелюбезно.

Всички се съгласихме с това, с изключение на Даян, която пиеше още вино и гледаше втренчено съперничката си със зъл поглед.

— Не мога да ви вярвам на вас двете — каза Джини. — Вие имате всичко — красота, бляскав живот в луксозни места, възможности. Аз имам само един обикновен живот в село в Йоркшир, а започвам да придобивам чувството, че вие ми завиждате. Имах прекрасно детство. В полето пасяха нашите овце, а зад оранжериите, за които се грижеше татко, имахме малка конюшня, в която беше нашето пони. Имахме две кучета, които спяха на дивана, и няколко черни котки, които ходеха навсякъде наоколо. Къщата беше прекалено малка и в нея цареше непрекъснат безпорядък, братята и сестрите ми непрекъснато се караха за нещо, но винаги налагаха здравата този, който се опитваше да ме тормози в училище. Никога не съм вземала пари от мъж и никога не съм била омъжена, но не защото не са искали ръката ми, а защото такъв е моят избор. Ще усетя, когато срещна подходящия човек, а ако не, е, тогава завинаги ще си остана Джини Бън, най-добрата барманка, която „Рамс Хед“ някога е имал.

Розалия, която беше успяла да разбере по-голямата част от казаното, се обади:

— Браво, Джини, ти с право харесваш себе си и начина, по който живееш живота си. Така трябва да се чувства всяка жена. Колко жалко, че това не важи за повечето от нас — добави тя. — Не бива да подценяваш себе си, Филомена. Ти си красива и си все още млада, макар това да не са единствените ти качества.

Филомена беше започнала да ни показва истинското си „аз“. Знаех, че се чувства неадекватна и според нея, нямаше какво да предложи. И изведнъж изпитах съжаление към нея. Бях сигурна, че тя не е убила Боб, независимо колко отчаяно се е нуждаела от пари.

Дойде Магдалена и каза, че е време да сложи Бела в леглото. Целунах я за лека нощ и след като Бела ми намигна за последен път, двете излязоха. Успях обаче да спра Розалия и да остана насаме с нея. Извадих връзката писма от сейфа и й ги подадох. Тя ги погледна.

— Нямаш представа колко ми беше трудно да ги върна обратно — каза тя. — Не обвинявам Боб, никога не съм го правила. Мъжът трябва да следва избраната от него посока. Но това, мила моя Дейзи, важи и за жените.

Чаках с надежда да каже още нещо, но тя, притиснала писмата до гърдите си, с бликнали в очите сълзи, ме целуна и по двете бузи.

— Благодаря ти, че си се грижила така добре за Роберто през последните години — прошепна, преди да си тръгне. — Знам, че сигурно те е обичал като дъщеря.

Глава 42.

Дейзи

Джини надникна в спалнята и като видя, че съм сама, каза:

— Не мога да пазя това за себе си повече. Щях да кажа на Монтана, но вече започвам да губя търпение. Започва да ми тежи. Не мога повече да гледам този човек, като знам това за него. — Тя стисна устни, а очите й гневно блеснаха. — Това копеле! — изръмжа тя.

— Кой?

— Чарлз Клемънт. Чарли, както го наричат всички, като че ли от това той става по-мил.

Седнах на леглото и потупах с длан мястото до себе си.

— Ела, седни тук, Джини, и ми разкажи всичко.

— Това всъщност е историята на мисис Уейнрайт, не моята — каза тя. — Но всички в селото я знаят. Нали знаеш какъв беше Боб, непрекъснато канеше хора в имението. През някои от уикендите канеше само мъже.

— Спомням си. Уреждах всичко и се връщах в Лондон. Оставях ги сами, наистина без нито една жена, която да пречи на мъжките им занимания.

— Ха, мъжки занимания! — каза с горчивина Джини. — И така, Боб поканил този Чарли Клемънт два пъти — за лова и всичко друго. А после, следващия път, Чарли взел момиче със себе си. Мисис Уейнрайт била в коридора, когато пристигнали. Чарли представил момичето. Мисис Уейнрайт каза, че неодобрението на Боб било повече от очевидно. Той мислел, че момичето е прекалено младо, както и тя. Е, нали си я знаеш мисис Уейнрайт, обича да си вре носа навсякъде, та по-късно тя запитала момичето на колко е години. То й казало, че е на осемнайсет, но мисис Уейнрайт не му повярвала.

— О, господи, Джини — казах, — била е малолетна?

Джини кимна.

— Тя казала за това на Боб. Той дръпнал момичето настрани и го запитал защо е тук. То заплакало и казало, че не е проститутка и че прави това само за мъже като Чарли, които обичали ученички. Плащал изключително добре. После признало, че е само на тринайсет.

— О, мили… боже…

— Боб изпаднал в дива ярост. Ударил Чарли, повалил го на земята пред погледа на момичето, което просто стояло там и се кискало като дете. Мисис Уейнрайт каза, че никога в живота си не е съжалявала някого повече. Чула Чарли Клемънт да се кълне, че ще си го върне на Боб. „Не си мисли, че съм сам в това, казал с неприятен глас Чарли. И ти си като всички нас, Боб Хардуик“. И Боб го ударил отново — този път толкова силно, че Чарли припаднал. След това Боб накарал Чарли да си опакова вещите само за минута. Той бил откаран до гарата с насинено и подуто око и с ужасно главоболие. Мисля, Боб открил откъде е момичето, къде е домът му, искам да кажа, а не където живеело в Лондон. Мисис Уейнрайт каза, че отишъл да говори с родителите му и според нея той предложил да им помогне. Тя също така каза, че имала ясното усещане, че Чарли бил довел момичето за „подарък“ на Боб. Можеш ли да си представиш нещо такова? — добави Джини.

Поклатих глава, защото разбрах как е било възможно Чарли да се заблуди по отношение на Боб. Явно сега той искаше отмъщение. Обещах да кажа на Монтана, когато се върне. Точно в този момент в спалнята, накуцвайки, влезе Тексас.