— Как се е осмелил?! Как се е осмелил съпругът ми да покани любовницата си на това така наречено „бдение“. Как се е осмелил!!

— Лейди Хардуик — казах тихо, — такава беше последната воля на Боб. И вие трябва да я уважавате. Или, в противен случай, можете да се откажете от плаването.

Бях изиграла коза си и Даян го знаеше. Чек за сто хиляди долара я чакаше и тя нямаше намерение да слезе от борда на лодката без него. Нито пък щеше да си тръгне, докато не бъдеше прочетено завещанието и тя не се почувстваше победител, както беше сигурна, че ще стане.

Без да обърне каквото и да било внимание на Филомена, тя се обърна към стюарда.

— Заведете ме в апартамента ми, млади човече — каза тя надменно и се отдалечи.

— Вечерята ще бъде сервирана в осем и половина, лейди Хардуик! — извика Монтана след нея.

Тя се обърна и го изгледа.

— Разбира се! — Въздъхна, защото знаеше, че няма избор.

Филомена беше облечена в блуза от копринено жарсе, която се плъзгаше по великолепното й тяло като втора кожа. Тюркоазените и сините нюанси на блузата подчертаваха перфектно синия цвят на очите й и златистия загар на кожата й. Русата й коса беше прибрана назад в хлабав кок и забодена с кехлибарени фуркети, а златистите й сандали бяха обсипани с тюркоазени камъчета. Носеше тъмнооранжева мека кожена чанта, „взета назаем“ от бутика, в който тя работеше.

— Не знаех, че и бедната лейди Хардуик е поканена — каза тя с копринен гласец, като ме огледа от главата до петите.

Разбрах, че е познала и до последното евро колко точно струва жълтата ми ленена рокля и че въобще не е впечатлена.

— Боб е поканил няколко от старите си приятели — казах. — Включително Хари Монтана, който ще ми помогне да се справя с домакинските задължения по време на това пътуване.

Вниманието на Филомена се насочи към Монтана. В усмивката й имаше нещо котешко, защото зъбите й бяха малки и остри.

— Е, разбира се, всички приятели на Боб са и мои приятели — измърка тя, когато той пое ръката й. — Чух ли ви да казвате, че ще вечеряме заедно, Хари?

— В осем и половина, синьорина. Аз ще се погрижа за това.

Филомена се наведе към него и каза нещо с бездиханен шепот — нещо, което аз не трябваше да чуя.

— Може би тогава, Хари, вие ще ми кажете защо Боб е поканил толкова много свои „приятели“ говореше тя в следващия момент. — Може би е решил да остави на всички тях нещо в своето завещание, не мислите ли? — Тя сви леко рамене и добави: — Може би мога да го разбера по отношение на Даян, все пак, тя беше негова съпруга. И, разбира се, аз съм почти в същата категория. Нали знаете, ние двамата с Боб се обичахме истински, бяхме заедно толкова много години, много повече отколкото той беше с Даян. Ако обстоятелствата не ни бяха принудили да се разделим, щяхме да сме заедно и досега — каза тя и се прекръсти.

На Монтана не се наложи да отговори, защото пристигна Рег Блънт, който тръгна към мен — като добре насочен реактивен снаряд — с разтворени за прегръдка ръце. Тъмносиният му блейзър носеше кръста на клуба по крикет в „Снийдли“, сивите му панталони бяха грижливо изгладени, а квадратното му лице сияеше в усмивка.

— Дейзи, момиче, ето те и теб!

Веднага по петите му се появи и Джини Бън, русата й коса беше прибрана под весело морско кепе. В белите си панталони от стреч, високите сандали и тениската на бели и морскосини райета, тя беше като слънчев лъч.

— Можете ли да повярвате, че на света съществуват и такива яхти! — удиви се Джини, а после, на свой ред, ме прегърна здраво. — Яхтата е просто великолепна, не мога да повярвам, че наистина съм тук! — Тя спря да говори, за да огледа Филомена, после грабна ръката и започна ентусиазирано да я стиска. — Ти си Филомена, нали така? — каза тя. — Помниш ли ме? Аз съм Джини, сервитьорката от „Рамс Хед“ в „Снийдли“. Идвали сте няколко пъти заедно с Боб.

Филомена й се усмихна предпазливо, като очевидно се питаше защо и Джини е на това плаване и дали тя също не е била любовница на Боб. Вероятно се питаше същото и за мен. Рег пък ми говореше колко е щастлив да ме види.

— Шофьорът доведе Ретс обратно в „Снийдли Хол“ — каза той. — Бедното куче, беше толкова объркано, вие двамата с Боб ужасно му липсвате. Но не се тревожи, ще го преодолее. Мисис Уейнрайт го доведе в кръчмата за обичайната му гощавка, а нали ти скоро ще се върнеш при него…

Той стисна ръката на Монтана, после го потупа сърдечно по рамото.

— Радвам се да ви видя, мистър Монтана. Мислех, че можем да ви вземем с нас обратно в „Снийдли“, за да ви зачислим към клуба по крикет. Обзалагам се, че ще бъдете много добър играч.

— Наричайте ме Хари. Не знам, аз съм играл само бейзбол.

— Не е много различно, човече. Защо не се върнеш с нас и не опиташ?

Рег се обърна, все още лъчезарно усмихнат, към Филомена.

— Мис Филомена, как сте? Спомням си, че Боб ви е водил в моята кръчма.

Погледът на Филомена минаваше край него.

— Така ли? — каза тя някак от дистанция, като очевидно се питаше още колко ли странни „приятели“ е поканил Боб и какво точно са означавали те за него.

— Шампанско, Джини? — Монтана й подаде чашата.

Очите на Джини блестяха като мехурчетата на шампанското, когато вдигна към него поглед и се усмихна с намек за флирт.

— Ммм, това е добре. Кажете ми така ли ще бъде през цялото време?

— Ще имате толкова шампанско, колкото желаете — обеща Монтана. — Боб искаше да е сигурен, че приятелите му ще прекарат добре.

Джини въздъхна.

— Аз само съжалявам, че бедното старо копеле не може да е тук с нас, за да се наслади на пътуването — каза тя. После: — Упс, господи, не исках думите ми да прозвучат точно така — „бедното старо копеле“ — Тези думи трябва просто да изразят моите безкрайно добри чувства, ако разбирате какво искам да кажа.

Монтана се засмя и предаде двамата на грижите на стюарда, който щеше да им покаже каютите.

В този момент на борда се качи Чарли Клемънт — с вид на преуспяващ бизнесмен във ваканция — в бяла риза и бежови копринени панталони, без чорапи, с меки велурени обувки, а на ръката му беше преметнат блейзър.

— Тук е дяволски горещо! — изсумтя недоволно той вместо поздрав. — И освен това ме накараха да чакам. Това не е добре, просто не е добре.

— Добре дошли на борда на „Синята лодка“, мистър Клемънт. — Не успях да удържа сарказма, в гласа си. — Сигурна съм, че Боб щеше да се радва да ви види в компанията на старите си приятели, независимо от горещината.

— И колко, по-точно, от приятелите на Боб са поканени на това плаване?

— Около дузина. Нека ви представя един. Това е Хари Монтана, той ще ми помогне да се справя със задълженията си на яхтата.

Чарли му стисна ръката, после го огледа от главата до петите.

— Ще ви оставя, ако не възразявате — каза той и отстъпи назад. — Трябва да взема хладен душ, да се освежа.

— Вечерята е в осем и половина, Клемънт — каза Монтана, след като той вече се беше обърнал.

Чарли отново се обърна с лице към нас.

— Искате да кажете, че ще вечеряме всички? Заедно? Исусе, що за плаване е това?! Аз избирам с кого да вечерям!

— Такива са условията на Боб. И той помоли да се съобразявате с тях. Ако не одобрявате, сте свободен да си отидете.

Клемънт го гледа дълго и втренчено. После каза:

— Ха! По дяволите, да бъде както искате! — и той се отдалечи, без да скрива гнева си.

Брандън ван Зелдер беше следващият, който се качи на борда. Той беше стар познат на Боб, както набързо ме осведоми Монтана. Както и жената, която беше с него. Висок и красив, с тъмна гъста коса и пронизващ поглед на тъмните очи, ван Зелдер беше с безупречна външност — блейзър „Бриони“ и къси панталони тип бермуди. Той весело махна с ръка на Монтана. Жената беше висока почти колкото него, с водопад от руси коси и с блестящи като сапфири очи. Стройна като модел, с изключително дълги крака, тя приличаше на привидение със златист тен, облечено в семпла сива рокля с дължина малко над красивите колене.

— Просто реших, че в тази игра трябва да има и малко подправки — каза ми Монтана през рамо, преди да прегърне блондинката, която го целуна по устните.

Моите устни образуваха тясна права линия и аз решително извърнах поглед встрани.

— Здравейте, аз съм Брандън ван Зелдер.

Облеченият в „Бриони“ аристократ говореше на мен.

— Разбрах, че вие сте нашата домакиня. Много мило от ваша страна да ме поканите. Обичам приятните неща като това, защото те ми дават възможност да намеря партньори за бегамон, нали разбирате. Аз съм много добър в тази игра, както непрекъснато си повтарям. Вие играете ли?

— Здравейте и да, играя или поне играех от време на време, когато Боб…

— Брандън, как си, човече?

Монтана се приближи и двамата се прегърнаха, затупаха се сърдечно по раменете и се усмихнаха широко един на друг. После Монтана каза:

— Позволи ми да ти представя Тексас Джоунс.

Нададох вътрешно стон. Разбира се, жената със зашеметяващата външност би трябвало да има някакво диво име — например Тексас.

— Радвам се да се запозная с теб, Дейзи. — Тексас имаше приятен южняшки акцент. — И ти благодаря, че ме покани на това пътуване. Нямам често такива възможности, защото се налага много да работя, това е. Нали знаете, пея. Аз съм кабаретна артистка. Работя понякога и на големите презокеански кораби, но никога не съм виждала нещо така великолепно като тази яхта. А това е първият път, когато съм поканена като гост.