Мери Пътни - Защото вярваш в любовта

— С радост ще ви придружа — отговори Ейми. — Добре е също да вземем дрехите ми от дома на лорд Халдоран.

— Идете в обора и си вземете, каквото ви трябва — усмихна се сърдечно Дейвин. — Бих дошъл лично да ви обслужа, но… първо трябва да кажа на Глинис какво се случи. — Той преглътна тежко. — Благодаря ти, Катрин. Трогнат съм от великодушието ти.

— Не съм великодушна, а справедлива. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата. — Надявам се, че можем да ти идваме на гости. Обикнахме острова.

Дейвин засия.

— Винаги ще бъдете добре дошли в дома ми.

Катрин прегърна Ейми за довиждане и тръгна след мълчаливия Майкъл към помещението, което бяха споделяли. Едва влезли в стаята, те се разделиха. Майкъл отиде до прозореца, а Катрин седна пред огледалото. Майчице, колко зле изглеждаше с тъмните кръгове под очите и разбърканата, пълна с пясък коса.

Тя разплете дългата си плитка и започна да разресва слепените къдрици. Когато мълчанието стана непоносимо, заговори нервно:

— Това са единствените ти дрехи, нали? Не би ли могъл да вземеш назаем от брат си?

— Вероятно така ще направя. — Майкъл отвори прозореца и вдъхна дълбоко влажния, ухаещ на земя въздух. — Трябва да изпратя вест на Люсиен, за да не се тревожи за мен. Иначе ще хукне насам и ще накъса Скоул на парченца.

Катрин се усмихна и погледна брачния си пръстен. Златна халка с печат, на който беше изобразен гербът на Кениън. Печатът на херцога, одобрението за брака им.

— През последните дни се случиха толкова много неща — заговори с треперещ глас тя. — Трудно е да повярваме, че сме наистина мъж и жена.

Изведнъж дишането на Майкъл се превърна в пресекливо свирене и Катрин се сепна. Той се приведе, вкопчи се с едната си ръка в рамката на леглото, а с другата притисна гърдите си.

— Господи, Майкъл! — извика тя. — Какво ти стана?

— Лек пристъп на астма — изпъшка той. — Трябва ми само… свеж въздух. — Той се обърна отново към прозореца.

Катрин наля чаша вода от каната и му я занесе.

— Ще пийнеш ли?

Майкъл изпразни чашата на две глътки. После се облегна изтощено на стената. Лицето му беше сиво, пулсът на шията му биеше като чук.

— Добре съм, наистина. Втори пристъп за една седмица. Това ще ме разкъса.

Катрин застана пред него и попила лицето му.

— Кога беше първият?

— Когато Стивън ме намери в Грийт Ашбъртън. — Лицето му се опъна. — Едва не се задуших. Също като след смъртта на мама.

Катрин осъзна, че пристъпът бе предизвикан от забележката й, че са станали съпрузи, и изпита дива болка.

— Дали пристъпът беше резултат от общо изтощение и стрес, или причината е, че не желаеш да си женен за мен?

Майкъл я погледна с безкрайна умора. В момента не беше в състояние да скрие от нея каквото и да било.

— Това беше най-силното ми желание.

Сърцето й заби като обезумяло.

— Искал си да се ожениш за мен? Не си го направил от чувство за дълг?

— В този случай дългът и желанието вървят ръка за ръка.

В отчаян опит да го разбере Катрин продължи да пита:

— Защо тогава изглеждаш като осъден на смърт?

Майкъл направи опит да се усмихне.

— Може да съм добър в битките, но нямам опит в щастието.

Катрин разбра, че това беше истината. Макар че беше способен да обича и заслужаваше да бъде обичан, Майкъл никога не беше имал възможност да го изрази. Ако тя съумееше да остане близо до него, да излекува наранените му чувства, той щеше да й принадлежи завинаги.

Молейки се да намери правилните думи, тя заговори:

— Когато умирах от страх, един мъдър мъж ми каза, че страховете ми не са създадени за един час и не могат да бъдат излекувани толкова бързо. Това важи и за разбито сърце.

Тя се приведе и го целуна с безкрайна нежност.

— Ти беше умен и мил и ме излекува от страха. Нека и аз да направя същото за теб, Майкъл. Сърцето не се разбива за един ден и не може да бъде излекувано за един ден. Но аз те обичам и ти обещавам, че след време това ще ти хареса.

Майкъл изохка дрезгаво и я притисна в прегръдката си с такава сила, че ребрата й изпукаха.

— Никога не съм бил достатъчно добър, колкото и да се стараех — призна с мъка той. — Не е лесно да повярвам, че сега ще бъде друго. Пожертвах честта и сърцето си заради фалшива любов. Наистина ли ще получа втори шанс след престъпната си глупост?

Катрин го погледна право в очите.

— Приятелят, когото си измамил, ти е дал втори шанс — изрече тихо тя. — Херцогът ти даде втори шанс в семейството. Защо да не получиш втори шанс и в любовта? Ако някой го е заслужил, това си именно ти. Не познавам друг мъж с толкова силен характер и с такова нежно сърце като теб. Влюбих се в теб още в Брюксел, макар че отказвах да го призная.

Майкъл я прегърна мълчаливо. В душата му бушуваше такава буря от чувства, че не можеше да определи болка ли му причиняват или радост.

— Когато те видях за първи път в Брюксел, имах чувството, че полудявам — призна тихо той. — Още от самото начало ти изпълваше мислите и чувствата ми, макар да се мразех, че съм обсебен от една омъжена жена. Тайно се наслаждавах на знанието, че във вените ми тече твоята кръв — и копнеех за теб. Така имах чувството, че си наблизо.

— Винаги съм била с теб — отговори тя. — Ако не физически, поне духовно.

Майкъл затвори очи. Катрин беше до него и му предлагаше любовта си. Единствената пречка беше неспособността му да я приеме.

— Хайде да си легнем, мила — помоли тихо той. — Щом се наспя, вероятно ще стана по-разумен.

Той се изправи и погледна през прозореца. Вече не валеше и над морето се издигаше дъга, неземно красива като Катрин. Майкъл се взря в дъгата и в един миг противоречивите елементи на мислите му се подредиха в стройна редица. Щом имаше приятели като Никълъс и Люсиен, значи можеше да има и любима жена като Катрин. Дълбоко в сърцето му се зароди усещане за мир и покой, по-сладостно от всичко, което беше изпитвал досега.

— Винаги когато поглеждах в калейдоскопа, виждах разтрошени дъги и рухнали мечти — сподели тихо той. — Това ми помагаше да създам малко ред в хаоса. Сега вече това не ми е нужно. Погледни навън.

Тя проследи погледа му и извика възхитено. Дъгата беше станала още по-ярка и красива. Обещанието на небето за земята.

— Ти внесе ред в живота ми, Катрин. Ред и любов.

— Ние с теб се обичаме, Майкъл. Това е толкова просто — и прекрасно. — Тя се надигна на пръсти и го целуна. Това не беше страст или отчаяние, а покой и нежно съединение, рядко чувство за последните дни.

Майкъл се почувства безкрайно изтощен.

— Хайде да си легнем, мила — повтори той. — Ще спя най-малко един ден.

Усмивката й стана дяволита.

— Най-после ще спим заедно съвсем легално.

— Жалко, че съм твърде уморен, за да осъществя съпружеските си права.

— По-късно ще имаме достатъчно време. — Катрин се прозя и започна да се съблича.

Майкъл направи същото, без да откъсва поглед от нея. Катрин беше най-красивата жена на света, а сега беше негова съпруга. Когато вдигна ръка да приглади косата си, той видя тънкия белег в свивката на лакътя. Заля го вълна от нежност, която започна от сърцето и се разпространи по цялото тяло. Докато беше жив, щеше да носи нейната кръв, да бъде част от нея.

Катрин се пъхна под завивките и го погледна въпросително. Майкъл се усмихна криво.

— Знаеш ли, май не съм чак толкова уморен, колкото си мисля.

Тя протегна ръка и на лицето й грейна усмивка.

— Ела в леглото, любов моя. Ей сега ще разбера дали си уморен.