Нейт и тази повлекана Джорджи е късите си панталони „Миу Миу“ стояха близо до вратата. Ръцете й бяха на раменете на Нейт и лицата им само на няколко инча разстояние.

— Чудех се как да ти благодаря за розите. — На Блеър й се стори, че Късите Панталони промълвиха това. — Ще ти подаря обиколка с пони.

Не говореше на демона си, осъзна Блеър. Говореше на Нейт.

Блеър очакваше Нейт да изрази ужаса и отвращението си от думите на Късите Панталони, но всичко, което той направи, беше да се ухили насреща й с изплезен език, все едно че нямаше търпение да чуе още.

— Ще те покрия с…

Блеър не искаше да чуе цялото изречение. Беше пределно ясно защо Нейт харесваше толкова много рехабилитацията и защо изведнъж искаше толкова много да се оправи. Тя се подпря на вратата от външната й страна и извади от джоба си телефона да се обади на майка си. Една кола трябваше да я вземе след два часа и да я закара в града, но нямаше никакво намерение да чака толкова. Рехабилитационната клиника нямаше нищо общо с курорт. Беше просто една класна стая, пълна с жалки неудачници, които се нуждаеха от нов живот.

— Нямаш право да се обаждаш тук, госпожице! — извика една служителка по нея в хола. Блеър я погледна и отиде в преддверието. Една от рецепционистките четеше вестник с цяла страница цветна реклама на „Сълзите на Серена“.

Изведнъж на Блеър й хрумна нещо. Никога преди не се беше замисляла за това, но Серена ван дер Удсен — предполагаемата й най-добра приятелка — беше абсолютна богиня на завръщането. Миналата есен Серена беше изгонена от пансиона и се завърна в града. Репутацията й беше толкова лоша, че само най-отчаяните говореха с нея. Но след няколко шоута Серена спечели обратно всички, включително Блеър, и сега беше звездата на проклетата международна реклама на парфюм. Ако някой можеше да й помогне да си прокара отново път към върха и всички отново да я обичат, това беше Серена.

Блеър отвори с тласък стъклените врати на рехабилитационната клиника и застана на последното мраморно стъпало, задъхана от студ. Бързо набра номера на Серена.

— Блеър? — извика Серена, телефонът й прекъсваше. — Мислех, че си ми сърдита — тя се закашля силно. — Господи, болна съм.

— Къде си? — попита Блеър в отговор. — В такси ли си?

— Да — отговори Серена. — Отивам на една филмова премиера с някои хора, с които се запознах на снимките. Искаш ли да дойдеш?

— Не мога — отвърна Блеър. — Серена, искам да дойдеш да ме вземеш. Кажи на шофьора да тръгне по 1–95 за Гринич. Изход 3. Там е това място „Брейкауей“ на „Лейк авеню“. Кажи му да спре и да попита някого, ако не може да го намери. Става ли?

— Гринич? Това ще струва около сто долара! — възкликна Серена. — Какво става, Блеър? Защо си в Гринич? Има ли това нещо общо с онзи възрастен мъж, с когото те видях онази вечер?

— Ще ти върна парите — прекъсна я Блеър нетърпеливо. — Ще ти разкажа какво става, като дойдеш. Ще дойдеш ли, С? — попита тя, използвайки гальовното съкращение, което не беше използвала, откакто бяха деца.

Серена се замисли, но Блеър беше сигурна, че е заинтригувана от идеята за авантюра със старата си приятелка. Телефонът започна да пращи, когато чу Серена да дава инструкции на шофьора.

— Трябва да затварям, защо го ми свършва батерията — изкрещя Серена. — Идвам скоро, чу ли? А, и, между другото, скъсах с Арън.

Блеър пое през носа си студен въздух и току-що начервените й устни се извиха в усмивка, когато чу новината.

— Ще приказваме за това като дойдеш. — Тя затвори телефона, седна на студените твърди стъпала и закопча небесносиньото си кашмирено палто. Нахлупи качулката на главата си и запали една „Мерит ултралайт“. Ако беше минал някой по пътя, щеше да види едно мистериозно момиче със синьо палто с качулка — прекалено самоуверено, въпреки промяната в сценария и нуждата от корекции.

За какво говорим, когато не говорим за любов

— Вземете всички палтата си — каза Серена на деветокласниците от консултантската група в понеделник. — Отиваме навън за горещ шоколад в „Джаксън Хол“.

— Не се притеснявайте, имаме разрешение — добави Блеър и провери отражението си в огледалото на закусвалнята. Отиде пак на фризьор, за да оправят косата й и сега приличаше на Еди Седжуик от „Работните дни на Анди Уорхол“. Беше върховна.

— Уау — Джени ахна, докато я зяпаше. — Изглеждаш страхотно — Джени беше толкова щастлива, откакто срещна Лео, че преливаше от любов с всички наоколо.

Блеър се обърна и се сети за нещо.

— Проверяваш ли си пощата? — попита тя.

Очите на Джени светнаха.

— О, да. Да, проверявам я!

На Блеър й хрумна да си припише заслугите за очевидния екстаз на Джени, но всъщност много по-забавно беше да наблюдава Джени и пълното й неведение. Може би, в края на краищата, нямаше да бъде толкова лошо да бъде по-голяма сестра. Тя забеляза, че Елиз Уелс носеше прилепнал черен къс пуловер, вместо присъщите й превзети розови жилетки. Хубаво. Може би майка й беше убила баща й, затова че е такъв задник.

— Какво ново около баща ти, Елиз? — попита Серена, все едно прочете мислите й.

За изненада на Блеър, Елиз се усмихна щастливо.

— Всичко е чудесно. Двамата с майка ми заминаха заедно този уикенд — тя се засмя и сръга Джени в лакътя. — Не ми обръщай внимание. Мисля, че Джени има да каже нещо.

Джени знаеше, че лицето й стана червено, но не й пукаше.

— Влюбена съм — съобщи тя.

Серена и Блеър си размениха пренебрежителни погледи. Последното нещо, за което искаха да говорят беше за любов.

— Хайде, обличайте палтата си — подтикна ги Серена. — Ще ви чакаме навън.

Атмосферата в „Джаксън Хол“ на „Медисън авеню“ беше изпълнена с миризмата на хамбургери и бучащия шум от гласове. Веднага щом момичетата от консултантска група А влязоха и седнаха на най-близката маса до големия стъклен прозорец, Кати Фаркас и Изабел Коутс се събраха заедно в ъгъла, обсъждайки последните клюки с всеки, който искаше да слуша.

— Чухте ли за Нейт Арчибалд и онова момиче от Кънектикът? — попита Кати, Този уикенд тя беше подстригала късо косата си и германският й нос сега изглеждаше двойно по-голям.

— Хванали са ги да правят секс в помещението за санитарни материали в Рехабилитационното и сега той трябва да ходи на частна терапия в града.

— Чакай малко, мислех, че са хванали Блеър и Нейт в Санитарното — изтърси Изабел. Носеше мостра от „Сълзите на Серена“, която бе взела от един журналист, приятел на майка й, който работеше във Вог. Носът й потече.

— Не бе. Блеър излиза с онзи стар тип, не помниш ли? Вече не носи бебето му. Пометнала е. Затова отсъстваше толкова време от училище.

— Чух, че Серена и Блеър са изпратили молби до Учебния отдел на университетите в Калифорния — каза Лаура Салмън. — Имат непрекъснато подновяващо се приемане и можеш да разбереш в кой университет са те одобрили няколко седмици след като си кандидатствал — тя повдигна тънките си ягодоворуси вежди. — Хей, може би и ние трябва да пробваме!

Не че някоя от тях наистина искаше да я приемат в университета в Калифорния.

— Е, как беше да участваш в рекламата на парфюма? — Мери Голдбърг попита Серена, докато момичетата от консултантска група А чакаха горещия си шоколад. Каси Инуърг и Вики Райнерсън наостриха уши от двете й страни. Трите момичета си бяха направили еднакви къси прически през уикенда, но тъй като нито една от тях не беше отишла при Джани в Гарън, косите им бяха бледо подобие на предишната прическа на Блеър и нямаха нищо общо с новата й коса.

— Студено — отговори Серена. Тя издуха носа си в хартиена салфетка, после вдигна нагоре косата си на кок и забучи в нея един молив, за да я задържи.

Разбира се, сега всички искаха да не се бяха подстригвали.

— Бих искала наистина да не говоря за това — добави тайнствено.

Блеър се облегна на масата.

— Двамата с Арън скъсаха по време на снимките — прошепна тихо на деветокласничките. После се изправи отново. — Край на темата.

Сервитьорът донесе горещия шоколад, огромни димящи чаши, пълни с „Редиуип“.

— Може ли сега да говорим за любов? — попита Джени нетърпеливо. Тя се огледа наоколо в претъпканата зала. С повече късмет можеше да се появи Лео и да им го покаже.

„Не!“ извикаха Серена и Блеър в един глас. Нарочно заведоха групата в „Джаксън Хол“ — за да не говорят за момчета, храна, родители, училище, каквото и да е. Единственото, което искаха, беше да пият горещ шоколад и да се наслаждават на компанията си.

Изведнъж в ресторанта настъпи тишина, когато Чък Бас влезе с лисичата си кожа шапка и синьо палто. Розовият му пръстен с монограм проблесна, докато раздаваше розови рекламни брошури на всички.

— Бъди там или си глупак! — извика той и излезе през вратата сред облак от „Сълзите на Серена“ толкова внезапно, колкото се бе появил.

Рекламата беше покана за купон в понеделник вечер и след няколко секунди целият ресторант се изпълни с положително настроение.