Сесили фон Зигесар

Защото го заслужавам

(книга четвърта от поредицата " Интригантката")

„Може да не си мръсница и пак да се чувстваш добре.“

Ърнест Хемингуей И изгрява слънце

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Февруари е като момичето на онзи купон, който направих миналата седмица, когато нашите бяха на „втори меден месец“ в Кабо (да, знам — тъжно е). Помните ли — момичето, което повръща навсякъде по испанския мраморен под в банята за гости и после не искаше да си тръгва? Наложи се да изхвърлим в асансьора чантата „Диор“ и коженото палто „Оскар де ла Рента“, за да разбере намека. Ню Йорк, за разлика от повечето места по света, не изпада във февруарска депресия и не се превръща в сива, студена и мрачна пустош. Не и моят Ню Йорк. Тук на Горен Ийст Сайд всички ние знаем как се лекува скуката: една сексапилна рокля на Джедедая Ейнджъл за луди купони, чифт лъскави обувки „Маноло“, новото „Готова ли си, или не?“ червено червило, което можеш да намериш само в „Бендел“, хубава бразилска маска и дебел слой авто бронз на „Есте Лаудер“, в случай че тенът ви на „Свети Бартц“ от коледната ваканция е съвсем избледнял. Повечето от нас вече карат втори семестър — най-накрая. Молбите ни за колеж са подадени и програмата ни е олекотена всеки ден с двойно повече свободно време, през което можем да хванем Седмичното модно дефиле или да се съберем в някой мезонет — да пием от малки кутийки, да пушим и да си избираме дрехи за вечерния купон — какво като имаме домашни.

Другото хубаво на февруари е моят любим празник, който трябва да бъде и Национален празник — Денят на свети Валентин. Ако вече си имате гадже, значи сте късметлии. Ако нямате — сега е моментът да предприемете мерки за този сладур, по който цяла зима ви течаха лигите. Кой знае? Може да откриете истинската любов, или поне истинската страст, и скоро всеки ден ще бъде като Денят на влюбените. Да правите това или просто да си седите вкъщи — да изпращате тъжни, анонимни послания на хората, да ядете шоколадови бонбони с форма на сърца, докато вече не може да влезете в любимите ви дънки „Севън“. От вас зависи…



Наблюдения

С и А се държат за ръце и се шляят по Пето авеню към бара на хотел „Комптън“, където може да ги видите почти всеки петък вечер да поглъщат „Ред Бул“ и коктейли със скъпо френско шампанско — да се хилят един на друг със замайващата увереност, че те без съмнение са най-готината двойка в залата. Б отказва да влезе във „Вероник“ — магазин за бъдещи майки на „Медисън“ — с нейната щастливо бременна майка. Д и В носят еднакви черни поли и краката им са преплетени, докато гледат този откачен, депресиращ филм на Кен Могул в „Анжелика“. Две патологични, артистични, странни бобени зърна в шушулка — толкова невероятно подходящи един за друг, че ти се иска да им извикаш: „Хей. Какво чакахте толкова време?!“. Дж пътува в обиколния автобус на Деветдесет и шеста улица, задълбочена в рекламно табло за хирургично намаляване на гърдите. Аз определено бих се оперирала, ако имах нейните двойно-D чашки… ммм… имам предвид обувки. Винаги обожаваният Н играе дрогиран хокей на лед със своите приятели в „Скай Ринк“. Изглежда не му пречи, че е без гадже. Не че има някакви проблеми да си намери ново…



И накрая: Кой е приет първи?

Тази седмица неприятно малка група от нас ще разбере дали сме приети първи в най-добрите колежи в страната. Това е. Няма вече време нашите родители да построят ново крило на библиотеката. Няма време да подкупим някой уважаван дипломант, за да ни препоръча на декана. Няма време да участваме в друга училищна пиеса. Пликовете вече са в пощенската кутия.

Бих искала един момент, за да отбележа, че решението е напълно произволно, защото принципно ние всички сме перфектни образци — прекрасни, интелигентни, с добри обноски и маниери, с влиятелни родители и безупречни досиета (с изключение на случайните фалове като това да те изритат от Училищния съвет или да се явиш на SAT осем пъти).

Бих искала също да дам някой и друг съвет на онези от нас, които ще влязат първи: опитайте се да не говорите много за това, окей? Останалите имаме да чакаме още няколко месеца и ако искате да излизате с нас. По-добре не споменавайте в наше присъствие думите „добри университети“. Майките и бащите ни правят това достатъчно, благодарим много. Не че това е деликатна тема или нещо такова.

Мисля, че ние всички сме обхванати от зимна треска в очакване на новини от колежите. Време е малко да полудеем! Само помислете, колкото по-късно се прибираме, толкова по-бързо ще минават дните. И повярвайте ми, всяка важна информация, до която се доберем, ще бъде гледана през лупа, ще бъде анализирана и отразена тук във ваша чест. Някога да съм ви разочаровала?

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Б обсъжда с Дж размера на гърдите си

— Само малко пържени картофки и кетчуп, ако обичате — каза Джени Хъмфри на Ирен, стогодишната космата госпожа, обслужваща бара на закусвалнята в сутерена на девическото училище „Констънс Билард“.

— Само няколко — повтори Джени.

Днес беше първият ден на Консултантската група и Джени не искаше консултантките от по-горните курсове да я считат за прасе.

Консултантската група беше нова програма, която училището изпробваше. Всеки понеделник по време на обяд първокурсничките трябваше да се събират на групи от пет с две момичета от горния курс, за да обсъждат как да бъдеш като другите, диетите, момчетата, секса, наркотиците, алкохола и всички останали теми, които занимават по-малките или които по-старшите съветнички на консултантската група считат за достатъчно важни. Идеята беше, че ако по-големите ученички споделят своя опит с новите и провеждат задоволителен диалог, по-младите момичета ще взимат разумни решения, вместо да направят глупави и накърняващи ученическата кариера грешки, които да разочароват техните родители или училището.

Със светещия си таван, огледалните стени и най-модерните маси и столове от брезово дърво, училищната закусвалня на „Констънс Билард“ приличаше повече на шикозен нов ресторант, отколкото на учрежденска трапезария. Миналото лято занемарената стара закусвалня бе ремонтирана — толкова много студенти се хранеха другаде или си носеха обяда от вкъщи, че училището беше на загуба от непродадената храна. Новата закусвалня беше спечелила архитектурна награда за предизвикателния си дизайн и високотехнологична кухня и сега беше любимото училищно свърталище, въпреки факта, че Ирен и нейните мършави, оцапани и с грозни нокти на ръцете помощници все още сервираха храната от новата модернизирана американска кухня.

Джени си проправяше път сред тълпите от момичета с плисирани морскосини, сиви или кафяви вълнени униформени поли, които отхапваха от своите бургери с пушена риба тон, картофки „Ред Блис“ и обсъждаха купоните, на които са били през последния уикенд. Тя сложи своя поднос от неръждаема стомана на празната кръгла маса, резервирана за консултантска група А и седна с гръб към огледалната стена, за да не вижда отражението си, докато се храни. Нямаше търпение да разбере кои ще бъдат съветничките на нейната група. Всички знаеха, че конкуренцията е жестока. Да бъдеш съветник беше сравнително лесен начин, за да покажеш участието си в училищни мероприятия, макар и вече да си подал молбата си за колеж. Така получаваш допълнителни точки за това, че ядеш пържени картофки и разговаряш за секс в продължение на петнайсет минути.

Кой не би го направил?

— Здравей, Джени — Блеър Уолдорф, най-голямата мръсница, най-суетното момиче в целия горен курс или в целия свят, сложи своя поднос на мястото срещу Джени и седна. Тя прибра зад ухото си една къдрица от кестенявата си, дълга до раменете коса и промърмори на собственото си отражение в огледалото. — Нямам търпение да се подстрижа. — Погледна към Джени, взе вилицата и разрови битата сметана върху шоколадовата си торта. — Аз съм една от съветничките на консултантска група А. Ти в група А ли си?

Джени кимна утвърдително. Беше хванала здраво стола и се взираше мрачно в чинията си с изстинали, мазни картофки. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Блеър Уолдорф не беше само най-внушителното момиче в училище — тя беше бившето гадже на Нейт Арчибалд. Блеър и Нейт винаги бяха представлявали перфектната двойка; съдбата им беше предопределена да бъдат винаги заедно. После, колкото и странно да изглежда, Нейт практически заряза Блеър заради Джени, с която пушиха заедно трева в парка.

Това бе първият джойнт за Джени, а Нейт бе първата й любов. Никога не бе и мечтала да има по-голямо гадже и, още по-малко, толкова привлекателен и готин като Нейт. Но след няколко „твърде хубави, за да бъдат истина месеци“, на Нейт започна да му доскучава с Джени и разби сърцето й по най-жесток начин — изостави я в навечерието на Нова година. Всъщност Джени и Блеър Уолдорф сега имаха нещо общо — беше ги зарязало едно и също момче. Не че това имаше някакво значение. Джени беше напълно сигурна, че Блеър я ненавижда.

Блеър знаеше много добре, че Джени беше курвата първокурсничка с огромни балони, която й открадна Нейти, но също така знаеше, че Нейт изрита Джени като куче, след като някои крайно смущаващи снимки на голия й задник в прашка бяха качени в интернет — точно преди Нова година. Блеър се надяваше, че Джени вече е получила каквото й се полага и че не си заслужаваше да я мрази.