— Добре. Но нека се видим скоро, става ли? — попита Блеър. — Знаеш, че ме обичаш — прошепна тя съблазнително и затвори.

Надигайки се от леглото с нови сили, тя свали шалчето „Пучи“ от главата си и намаза малкото си останала коса с минимално количество гел „Бед Хед“. След това отвори вратата на стаята си за първи път тази седмица.

— Мамо! — провикна се в хола. — Ела бързо. Имам нужда да ми помогнеш с нещо!

Какъв по-хубав начин за водещата дама да се завърне от една рехабилитация, обновена и подмладена, с красивия първи мъж до себе си?

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Сълзите на Серена

Хората на „Ле Бест“ не си губиха времето да покажат рекламата за парфюма и досега вече всички сте я видели. Прекрасна, нали? Парфюмът няма да излезе преди април, освен ако и вие като мене нямате достъп до някои неща. Това е силна жасминова миризма с лек аромат на сандалово дърво и пачули. Нося го в момента и трябва да призная, че е толкова божествен, колкото и рекламата. Но когато е замесена определена блондинка, не можем да очакваме по-малко, нали?



Една богата тийнейджърка дарява част от наследството си на Рехабилитационното

Изглежда малкото нещастно момиче на Н е ухапано от мухата на щедростта. За да покаже своята благодарност на тези, които й помогнаха през последните няколко седмици, тя финансира строителството на модерни конюшни в „Брейкауей“, Кънектикът. Конюшните ще подслонят коне, свине, кози, кучета, котки и пилета, които да се използват с терапевтична цел, разбира се. Очевидно млекодайните кози могат да направят чудеса с пристрастения към коката мозък на наркоманите. Нека само се надяваме, че нашата скъпа наследница ще седи далеч от аптечката на конюшните!



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Аз съм външен пациент в „Брейкауей“ и днес бях там, когато това момиче с рошава къса коса и кожени ботуши дойде и тръсна платинената си кредитна карта на сестрата от рецепцията. Искаше да резервира самостоятелна стая за две седмици, за предпочитане с изглед към фонтана. Хей? Казаха й, че не може да остане там, освен ако не е опасна за себе си или за околните, но е добре дошла в тийнейджърската група, ако иска.

Слънцето


О: Здравей, Слънце,

Изненадана съм, че не е резервирала няколко сеанса за почистване на лице! Ако участваш в тийнейджърската група, стой далеч от нея. Изглежда има мисия.

Интригантката



Наблюдения

Дж е с новите си приятели на „Баулмор Лейнс“. Толкова са сладки заедно, но аз съм минала през това и тройките никога не успяват. С отсъства от училище в петък с бронхит. Това ще й бъде за урок да носи рокли през февруари! Б пазарува за гардероба си в Рехабилитационното в скъп магазин на „Мълбъри Стрийт“. Ако иска да играе ролята на отчаян наркоман, трябва да изглежда автентично. Д се упражнява за „Ривингтън Роувър клуб за поезия“ по микрофона в метрото, шепнейки на себе си сред грохота на влака.

Време е да излезем навън и да направим нещо културно. Ще се видим тази вечер на четенето!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Заради изкуството й

— Радвам се, че си тук — каза Дан на Мистъри, която прокара пръстите си с пожълтели изгризани нокти през модерната си рошава коса. Напълно случайно той и Мистъри пристигнаха в „Ривингтън Роувър клуб за поезия“ по едно и също време и през последните петнадесет минути пушеха „Кемъл“ без филтър и се опипваха в изрисуваната дамска тоалетна, опитвайки се да се успокоят за четенето. — Нервен съм.

— Недей — Мистъри отпусна късата му черна вратовръзка и взе ръцете му. — Хайде, дай да видим какво става.

Те излязоха от тоалетната, хванати за ръце — Мистъри с прозрачен светложълт копринен сукман, през който черното й памучно бельо прозираше перфектно и Дан с новия си черен костюм: Бони и Клайд в света на поезията.

Малкият затъмнен сутерен на клуба вече беше препълнен с хора, които пиеха кафе, отпуснати на износените стари кушетки, разпилени хаотично в залата. Една диско топка висеше от черния таван и по уредбата звучеше Мориси с депресираща песен от новия му албум.

Светлините премигнаха два пъти и една слаба японка с черно трико и розов чорапогащник за балет излезе на сцената.

— Добре дошли на „Шоуто свободен микрофон“ в „Ривингтън Роувър“. Толкова се радваме, че сте тук — прошепна тя в микрофона. — Тази вечер ще четат заедно двама от най-специалните поети в Ню Йорк. Имам удоволствието да поканя на сцената Мистъри Крац и Даниел Хъмфри!

Тъмната претъпкана зала се изпълни с аплаузи.

— Чух, че са прекарали цяла нощ в Е. И са написали книга заедно — прошепна някой.

— Чух, че са женени.

— Чух, че са двуяйчни близнаци, разделени при раждането — отбеляза друг.

Ванеса влезе незабелязана в клуба. „Какво е това име Мистъри Крац?“, чудеше се тя, докато нагласяше камерата и фокусираше сцената.

Тялото на Дан беше покрито със студена пот. Всичко ставаше толкова бързо. Нямаше време да осъзнае как от странните, мрачни стихотворения в тетрадката си премина към сценично четене с едно почти известно момиче в страхотен клуб, облечен с костюм на модерен дизайнер. Но нямаше време за съмнение. Беше участвал в пиеси от филмите на Ванеса. Беше новият Рилке. Той свали якето и запретна ръкави. Беше в свои води.

Мистъри вече го очакваше на сцената, хванала здраво микрофона със слабите си пръсти. Дан видя, че имаше два микрофона — един за нея и един за него.

— Кое е любимото ви съществително? — Мистъри попита публиката с нисък дрезгав глас.

— Пай! — извика от първия ред един грозен младеж с опашка.

— Ти си пълната противоположност на пая — просъска Мистъри на Дан, докато се качваше на сцената. — Искам да те изям жив.

Дан прочисти гърлото си и се наведе към микрофона.

— Коя е любимата ти дума? — попита той в отговор, изненадан от сигурността в гласа си.

— Секс — каза Мистъри спокойно. Тя падна на четири крака и пропълзя към него с микрофона между зъбите. — Секс — повтори тя, минавайки между краката му и издигайки се нагоре по тялото му, докато лицата им се срещнаха. Жълтата рокля правеше зъбите й да изглеждат още по-жълти.

Камерата потрепери в ръцете на Ванеса. Ето защо напоследък Дан не й се обаждаше, дори не й звънеше, за да довършат Да правиш поезия. Дан правеше поезия с Мистъри Крац. И въпреки че я болеше да гледа как момчето, в което беше влюбена от три години се поддава на чара на едно момиче, чието име сигурно беше нещо напълно скучно и непоетично като Джейн Джеймс, Ванеса не можеше да спре да снима. Нещо ставаше с Дан и трябваше да го заснеме. Беше свидетелка на неговото преоткриване.

— Храни ме — Дан извика в микрофона, докато Мистъри се извиваше под него. — Поднеси ми голото си тяло.

Публиката подсвирна и извика със задоволство. Дан не можеше да повярва на успеха си. Той беше рок поет, секс идол! Забрави Рилке, той беше Джим Морисън! Той грабна Мистъри от земята и отвори устата й с гладна и силна целувка на рок звезда.

Ванеса продължи да снима — горещите сълзи се стичаха по бледите й бузи. Не можеше да спре и не го правеше, за да се самоизмъчва. Правеше го в името на изкуството.

На сцената, Дан разкопча ризата си и Мистъри облиза гърдите му.

— О, татко — прошепна тя.

О, братко.

Примадоната се представя

— Добре дошли всички — Джаки Дейвис приветства тийнейджърската група в „Брейкауей“ в петък вечер. — Толкова се радвам да посрещнем отново в групата нашата стара приятелка Джорджина Спарк — тя потупа с молив по бележника си. — Освен това днес очакваме нов приятел. Но докато чакаме да дойде, бих искала да поздравя двама души от групата за техния кураж и за примера, който дават за изграждане на живот. — Тя се усмихна окуражително на Нейт. — Нейт, сега, когато Джорджина е тук, искаш ли да ни разкажеш какво се случи миналия петък?

Нейт бутна назад стола си и после го върна на мястото му. Джорджи седеше срещу него в кръга с кръстосани крака, облечена в оранжеви сатенени къси панталони и с оранжеви кожени сандали, което беше малко странен избор за средата на февруари — не че излизаше много напоследък. Пищната й тъмна коса контрастираше с бялото й лице на Снежанка, когато го погледна и се усмихна срамежливо с тъмночервените си устни.

Нейт потърка ръцете си в маслиненозелените си кантове на „Ралф Лорън“. Господи, как искаше да я целуне. Останалите членове на групата очакваха с нетърпение. Знаеха, че е станало нещо сериозно, но още не бяха чули цялата история.

— Е, разказвай, Нейт — подтикна го Джаки.