— Хей — извика на Зеке. — Ще ти купя суши за обяд, ако ме изчакаш да изпратя един имейл в лабораторията.

— Добре — Зеке вдигна рамене, опитвайки се да прикрие вълнението си, че старият му приятел отново му обръща внимание. Откога Дан Хъмфри, крал на евтините яйчени ролца и лошото кафе, яде суши?

— Чух, че си имал късмет в петък вечер! — Чък Бас извика на Дан, когато се разминаваха на стълбите. Чък носеше униформата си на „Ривърсайд Преп“, морскосин пуловер с деколте и нищо отдолу. — Добра работа.

— Благодаря — промърмори Дан, качвайки се нагоре по стълбите към компютърната лаборатория. Заблуждаваше се, ако си мислеше, че Ванеса няма да разбере за него и Мистъри, но веднага щом получи последната му поема, беше сигурен, че ще му прости. Беше чаровник — както Мистъри беше написала в бележката.

Момичетата загубват ума си по тайните обожатели

Ванеса се чувстваше малко смешно в компанията на всички отчаяни момичета в претъпканата, спарена компютърна зала на „Констънс Билард“ — проверяваха имейлите си за стотен път, за да видят кой им е изпратил трогателна електронна картичка за Свети Валентин или им е пуснал съобщение на тайната им страница за обожатели, страницата, лишена от творчество — нова традиция, която училището беше започнало наминалия Свети Валентин. Дан обикновено влизаше поне един път на ден и след като беше толкова зает през уикенда заради срещата си с Ръсти Клайн на шоуто „Повече от голи“ и нямаше възможност да й се обади, тя предположи, че може да се опита да й пише днес, особено на Свети Валентин — не че някой от тях всъщност се поддаваше на тези празнични комерсиални глупости.

Разбира се, че не.

— Хей — чу тя някой да я вика. На съседния терминал седеше малката сестра на Дан, която проверяваше тайната си страница на обожателите.

— Здравей, Дженифър.

Джени се завъртя назад на черния въртящ се стол и после отново го избута напред. Къдравата й кестенява коса беше изправена и така изглеждаше по-голяма и по-зряла от обикновено.

— С Дан сигурно много сте се забавлявали на шоуто. Не се върна вкъщи до събота следобед. Баща ми мърмореше колко сме разхайтени и безотговорни, но после забрави напълно да се скара на Дан. Както обикновено.

Ванеса прокара ръка по обръснатата си глава.

— Всъщност аз не бях на шоуто с него. Бях поканена на друго шоу.

Джени изглеждаше объркана.

— Оу.

Подсъзнателно Ванеса усети, че нещо не беше наред. Къде ли беше Дан през цялото това време? Снегът беше объркал всичко. Сигурно беше спал при Зеке. Зеке живееше в центъра.

Тя влезе като гола-котка, парола мяу и кликна на входящата поща. Както и очакваше, имаше писмо от Дан и — голяма изненада — беше поема. Ванеса прочете бързо поемата и се намръщи, когато видя, че Дан изобщо не се беше старал. Възбуждащо? За какво беше това? И какво искаше да каже с „Загубих девствеността си отново“? С кого си правеше майтап?

Тя кликна на отговор и написа:

Ха-ха. Смях се. Плаках. Какво става? Предполага се, че трябва заедно да правим филм, помниш ли’?

Докато чакаше отговора на Дан, тя прегледа тайната страница на обожателите. За нейна изненада имаше четири съобщения:

Не мога да спра да те хваля на всичките си приятели. Никой не комбинира значение и форма като теб, Милейди.

Хубаво момче



Ти придаваш нова красота на тоя скапан свят. Остани такава чудачка.

Д



Честит Свети Валентин на моята много специална сестра в този специален ден.

РубиВторник



Можеш ли да дойдеш до Кан? Нека да го обсъдим на кафе в Бруклин, четвъртък вечер?

Режисьорът, който те откри

Ванеса се учуди от последното. Оценяваше всичко, което Кен Могул беше направил за нея, но той не я беше открил. Вече беше там.

Кликна отново на входящата поща, но нямаше отговор от Дан и излезе.

— Доскоро — прошепна на Джени, чиито големи кафяви очи бяха залепени за компютъра.

— Доскоро — отговори Джени, без да вдига поглед. Имаше цели три нови съобщения в тайната й страница за обожатели.

Съжалявам, че не ти взех никакви бонбони, но не знаех какви обичаш. Нямам голямо желание да се прибирам вкъщи.

Тъжно момиче



Между другото, кога ще завършиш онази картина?

Пак аз

Тези двете със сигурност бяха от Елиз, но третото определено звучеше като от някое истинско, реално момче.

Извинявай, че толкова се забавих, но нямах кураж да ти пиша по-рано. Ако искаш да се срещнем, след училище взимам обиколния автобус на 79-та улица. Не съм сигурен как изглеждаш, но ако видиш едно много високо и слабо момче с руса коса да те гледа в автобуса, усмихни се, защото сигурно съм аз. Честит Свети Валентин, Дж Хъмфри. Нямам търпение да се видим.

С обич, Л.

Джени препрочете съобщението няколко пъти. Високо слабо момче с руса коса? Описанието беше точно като на момчето, което беше видяла в „Бенделс“! Но какво означаваше „Л“? Лестър? Ланс? Луис? Не, тези имена бяха прекадено надути, а той не звучеше надуто, звучеше сладко. Как беше намерил електронния й адрес? Ох, имаше ли значение — беше невероятно: искаше да се срещнат!!

Джени веднага изтри съобщенията на Елиз и изтича до принтера да разпечата това от Л. Разбира се, беше готова да обикаля с рейса на 79-та улица цял следобед и цяла нощ, ако беше необходимо. Но, слава богу, ако никога не се видеха, на Джени й оставаше любовното писмо — да му се радва и да го пази завинаги.

А тя си мислеше, че е приключила с любовта. Виждаш ли колко вълшебен беше Свети Валентин?

Прегръдки, не наркотици

— Защо не се обади на 911? — Джереми Скот Томпкинсън попита Нейт, докато си завиваше марихуана на дясното коляно с хартия за цигари „EZ Wider“.

— Дай на човека почивка — отбеляза Чарли Дърн. — Беше пиян, забрави ли?

— Можех да кажа: „До после, загубеняко! Не ми пука какво правиш!“ — пошегува се Антъни Авалдсен.

Джереми беше успял да открадне малко трева от по-големия си брат, който беше на гости вкъщи. Бяха се събрали четиримата на една отдалечена веранда на Ийст Енд авеню и си почиваха преди часа по гимнастика.

Нейт подуха в ръцете си и ги пъхна в джобовете на капширеното палто.

— Не знам — все още беше доста объркан. — Исках да се обадя на някого, който ни познава и двамата. Някой, на когото имам доверие.

Джереми поклати глава.

— Пич, точно това искат от теб онези психоаналитици от рехабилитационното. Вече са те програмирали.

Нейт си представи Джорджи, която имитираше изтърканите психарии на Джаки — всички тези глупости за оздравяване на раните и неподходящите приятелства. Джорджи не изглеждаше програмирана. Изведнъж се зачуди дали не му е ядосана, че се е обадил на Джаки, но нямаше как да се обади и да я пита. Сега тя беше на пълен пансион в „Брейкауей“ и нямаше право да я търсят по телефона, да не би да я потърси някой дилър и т.н. За щастие Нейт можеше все още да я вижда в групата.

— Колко още ти остава да ходиш на тая глупава рехабилитация? — попита Чарли. Той се протегна за горящия джойнт и си дръпна.

— Шест месеца — отговори Нейт. — Но поне не трябва да живея там.

Момчетата въздъхнаха съчувствено възмутени. Нейт не каза нищо. Макар и да не си го признаваше, сякаш му харесваше да ходи там, да вижда онези младежи и най-вече Джорджи. Щеше да му бъде мъчно като свърши всичко.

— Ето — каза Чарли и подаде джойнта на Нейт.

Нейт го погледна и поклати глава.

— Не, благодаря — промърмори под носа си. На тротоара пред тях имаше смачкана червена хартия на сърчица.

— Днес Свети Валентин ли е? — попита той разсеяно.

— Да — отговори Антъни, — защо?

— Хм — отговори Нейт. Той се изправи и изтупа снега от гърба на черното си палто „Хуго Бос“. Откакто се помнеше, винаги изпращаше рози на Свети Валентин.

— Имам малко работа. Ще се видим на гимнастиката.

Приятелите му го изгледаха, докато газеше умишлено в калта към „Медисън авеню“ и се загуби от поглед. Нещо ставаше с техния приятел Нейт Арчибалд, нещо повече от това да откаже джойнт за първи път от десетгодишен.

Беше ли възможно по случайност да бъде влюбен?

Денят на В стана ден на Д за Б

Блеър задържа ръката си върху устата и прогони мислите си за Оуен по пътя до вкъщи, за да не повърне върху задната седалка на таксито. Когато излезе от облицования с дърво асансьор в мансардата, острата миризма на рози атакува ноздрите й и стомахът й се сви застрашително още веднъж. Имаше рози в целия хол. Жълти рози, бели рози, розови и червени. Тя хвърли чантата си на земята и прочете бележките.