Серена кимна енергично.

— Тъкмо им разправях, че всички семейства са разбити. Всъщност, Блеър, твоето семейство е прекрасен пример за това — добави тя бодро.

Блеър настръхна.

— Благодаря ти много — изстреля тя. — Но не мисля, че сега е моментът всички да слушат за моите проблеми.

Джени изгриза една кожичка и ритна нервно крака на стола. Цяла сутрин се тормозеше, че веднага щом започнат, Елиз ще отвори уста и ще разкаже за целувката й с друго момиче. Слава богу, че Елиз си имаше други проблеми.

— Както и да е, ако това ви притеснява, не е нужно да говорим за разбитите ни семейства — каза Блеър на Елиз, опитвайки се да помогне.

Елиз кимна нещастно.

— Всъщност има друго, за което исках да говоря.

Джени премигна.

Упс.

Блеър кимна подканващо.

— Да? Какво е?

Вики Андерсън махна с ръка във въздуха. Носеше червена вълнена пелерина като тази на Серена в шоуто „Ле Бест“ с изключение на това, че нейната изглеждаше използвана, все едно че я беше взела от баба си.

Със сигурност не е разбрала посланието, че пелерините се връщат на мода тази есен, не тази пролет.

— О, но като свърши тя, ще ни разкажеш ли всичко за шоуто „Ле Бест“, Серена, моля те? — помоли Вики. — Ти обеща.

Серена се изхили, все едно че имаше тонове с луди истории за разказване. На Блеър й се искаше да й зашлеви един шамар.

— Най–голямата лудост беше, че се бихме със снежни топки със самия Ле Бест и дори не знаех, че това беше той! — Серена погледна Блеър, която също я наблюдаваше. — Както и да е, ще го запазя за края, ако има време — тя се обърна към Елиз. — Та какво казваше?

Лицето на Елиз стана червено като домат.

— Исках да говоря за целуването — тя заекна. — За това да целуваш момичета.

Джени ритна стола на Елиз. Мери, Каси и Вики се подхилваха и побутваха по лактите. Това изглеждаше добре. Преди време имаше слух, че Блеър и Серена са се целували в горещата вана на хотелския апартамент, който държеше семейството на Чък Бас в „Трибека Стар“.

— Всеки има право да целуне когото си иска — отговори Серена. — Целувката е забавна!

Блеър си бодна едно огромно парче торта и се опитваше да измисли нещо, с което да затапи Серена.

— Момчетата обичат да гледат как момичетата се целуват — каза тя с пълна уста. — Правят го винаги във филмите, за да ги възбудят. — Беше вярно. Бяха говорили за това и в часа на господин Бекам по режисура.

— Е, Серена, хареса ли ти да носиш всички онези жестоки дрехи „Ле Бест“? — попита Джени в отчаян опит да смени темата.

Серена протегна дългите си жилави ръце над прекрасната руса глава и въздъхна дълбоко.

— Наистина ли искаш да знаеш? — Всички в групата, с изключение на Блеър и Елиз кимнаха утвърдително. — Добре, ще ви кажа.

Блеър завъртя очи, изкушавайки се да затвори устата на Серена, като съобщи новината за горещата си връзка с женен тридесет и осем годишен мъж, което беше много по-интересно от това да се разхождаш по дефилето с глупави дрехи, които и без това никой не искаше да носи. Тя погледна към масата, където Елиз бясно пишеше името си върху лист хартия. Елиз Уелс. Госпожица Елиз Уелс. Госпожица Елиз Патриша Уелс. Е.П. Уелс.

Изведнъж Блеър усети цялото съдържание на стомаха си да се надига нагоре към гърлото й. Уелс? Това беше фамилното име на Оуен. И Елиз тъкмо каза, че баща й имал връзка. Оуен не й беше споменал да има дъщеря, но сега като си помислеше, Елиз имаше неговите очи и на верандата беше запалила две цигари наведнъж точно както Оуен направи в петък вечер в бара. Господи. Оуен имаше десет деца, за които беше пропуснал да спомене. По дяволите!

Блеър бутна назад стола си и се втурна към медицинския пункт зад закусвалнята, влизайки точно навреме, за да повърне шоколадова торта върху ръчно изработеното килимче на сестра О’Донъл. Не беше красиво, но беше най-лесният начин да я изпратят вкъщи по болест.

Още не си беше тръгнала и закусвалнята започна да гъмжи от версии какво се е случило с Блеър Уолдорф.

— Чух, че има някаква рядка болест. Загубила е цялата си коса. Това всъщност е перука — съобщи Лаура Салмън.

— Чух, че е бременна от един възрастен мъж. Женен е за член на кралското семейство и иска да се ожени за нея, но жена му не му дава развод — обясни Райън Хофстетер.

— О, Господи. Значи тя и майка й ще имат бебета по едно и също време! — изписка Кати Фаркас.

— Не е бременна, глупачке. Има проблеми с храненето — Изабел Коутс прошепна поверително на момичетата от същата маса. — Бори се с него от години.

На масата на консултантската група, Серена, без да иска, улучи.

— Ще се оправи — само да разбере, че е в „Йейл“.

Апатия срещу поезия

— Честит Свети Валентин, любовнико — Зеке Фридман приветства Дан, преди да започне четвъртият час по американска история. Той подаде на Дан една розова хартиена пазарска чанта. — Аги ме помоли да ти дам това. Току-що го оставиха на рецепцията.

Дръжките на чантата бяха вързани е червена копринена панделка. Той я развърза и изпразни съдържанието на бюрото си: малка бяла кутийка и тънка червена кожена книжка. В кутията имаше къса сребърна химикалка на сребърна верижка. Една картичка в кутията обясняваше, че това е антигравитационна химикалка — от тези, които използват астронавтите в космоса. Дан сложи верижката на врата си и отвори кожената книжка на първа страница. Някой беше оставил послание:

Майната й на гравитацията, чаровнико… Харесвали ти?

Дан прочете още един път бележката, слисан. Прекалено необичайно беше за Ванеса, което означаваше, че е от Мистъри. Удари последният звънец, господин Дюб влезе в стаята и започна да чисти дъската. Дан пъхна чантата с подаръците под седалката, отвори тетрадката и се престори, че слуша какво казва господин Дюб за Виетнам и безразличието. Великият агент Ръста Клайн искаше да го представлява и училището сега изглеждаше толкова тъпо и незначително. Една брилянтна, заинтригуващо сексапилна поетеса му беше изпратила тези изключително изтънчени подаръци за деня на Свети Валентин.

Дан си спомни за Ванеса и ръцете му се разтрепериха. Нищо не й беше изпратил за Свети Валентин — не че Ванеса се вълнуваше от този „комерсиален глупав празник“, както тя го наричаше, но дори не й се обади. Всъщност най-големият му проблем беше… изневярата. Не само с целувката. Изневери й с изневяра.

Упс.

Мистъри беше виновна за всичко. С прозрачния си комбинезон и кривите пожълтели зъби, тя го караше да се чувства част от поемите си — да целува едно очарователно и странно момиче, създадено от него на един шумен и шантав купон. Той остави въображението си да се развихри. Видя отново заснежения пейзаж и нейния разнебитен апартамент в Китайския квартал. Правиха отново секс във всички пози от йогата в неудобното сгъваемо легло и слънцето изгряваше над студения заснежен град. Все едно, че нищо от това не се беше случвало. Беше плод на фантазията му.

Но не беше фантазия. Беше изневяра.

Дан имаше ужасен махмурлук през целия уикенд — чувстваше се прекалено виновен и отвратен от себе си, за да отговори на безбройните съобщения на Ванеса по телефона.

Той обърна на последната страница на тетрадката си по история. Ами ако и напише една поема или й прати имейл по време на обяд? Това щеше да бъде много по-изразително от цветя, шоколад или банална картичка за Свети Валентин. Най-хубавото на тази идея беше, че нямаше нужда да си говорят и да си признае, че й е изневерил — не беше много добър в лъжите.

Господин Дюб вече пишеше на дъската. Дан се преструваше, че си води бележки в тетрадката.

Тебеширени ангели, написа той. Придаващи смисъл.

Тогава си спомни нещо, което Мистъри беше казала, докато пиеха своя четвърти или пети коктейл с „Ред Бул“. Нещо за това, че й беше омръзнало да пише мръсни поеми, които се въртяха около това, което искаше да каже. Не деликатно. Директно.

Целуни ме. Бъди мо написа Дан, като подражаваше на надписите върху малките захарни сърчица, които момичетата раздаваха на Свети Валентин. Възбуждащо!

Той прочете още веднъж думите, прекалено разсеян. Умът му все още беше обзет от нощта с Мистъри. Мръсната й руса коса миришеше на препечен хляб. По тялото му пропълзяха тръпки, когато докосна голия й корем със студените си лепкави ръце. Така и не я попита какво имаше предвид с преждевременна смърт или защо поемата му „Мръсници“ е спасила живота й — толкова беше пиян от таурина в редбула и от ужасните й пожълтели зъби, че сигурно нищо нямаше да си спомни.

Загубих отново девствеността си, написа Дан, което си беше истина. Да го направиш с Мистъри, беше като да го направиш отново за първи път. Всеки път ли, когато спеше с друга жена, щеше да се чувства така?

Звънецът удари, преди да може да си представи следващата късметлийка. Дан излезе от своята замечтаност, затвори тетрадката и я пъхна под мишница.