— Не ме оставяй сама.

Нейт нямаше такова намерение. Кой знае какво щеше да направи, ако я оставеше сама.

— Идвам след една секунда — каза той и се отскубна. Пресече стаята, отиде в банята и остави вратата открехната, за да може да чуе Джорджи, преди да направи някоя глупост. Подредени на рафта до мивката имаше три шишенца хапчета с рецепти. Разпозна името „Перкосет“, защото беше взимал болкоуспокояващото, когато му извадиха мъдреца, но останалите хапчета не му бяха познати. Нито една от трите рецепти не беше на името на Джорджина Спарк.

Изми си ръцете и се върна в спалнята. Джорджи лежеше по корем с бялото си памучно бельо, похъркваше леко и изглеждаше много по-невинна, отколкото беше. Нейт седна до нея и я загледа. Вертебралните й кости изпъкваха на гърба, движейки се нагоре-надолу, докато дишаше. Чудеше се дали има нужда да се обади на някого или за Джорджи беше напълно нормално да изпие малко хапчета преди заспиване.

На събирането в „Брейкауей“ онзи ден Джаки каза, че можеха да й се обадят, ако се нуждаеха от помощ. Нейт извади от джоба мобилния си телефон и затърси номера на Джаки — беше настояла всички да го запишат на една от сбирките. Нейт мислеше, че никога няма да й се обади. Изправи се и се върна в спалнята, когато телефонът започна да звъни.

Звъня дълго време, преди Джаки да отговори сънено.

— Да?

Нейт погледна часовника и едва тогава си даде сметка, че е два сутринта.

— Здравей — каза бавно. — Аз съм Нейт Арчибалд от твоята група, с която се срещна днес — започна да обяснява, защото му се искаше да не звучи така дрогиран. — Аз съм, хм, в къщата на онова момиче — Джорджи. Току-що разбрах, че е взела голямо количество хапчета и мисля, че е добре — заспала е — но исках само да те попитам какво трябва да направя?

— Нейт — Джаки каза бързо, внезапно звучеше все едно е изпила десет чаши с кафе, — искам да ми прочетеш имената на лекарствата и ако можеш, да ми кажеш колко е изпила.

Нейт взе шишенцата и прочете имената. Той не спомена конските успокоителни, но беше сигурен, че Джорджи не е пила от тях.

— Не знам колко — каза безпомощно. — Не я гледах, когато ги взимаше.

— Сигурен ли си, че спи? Дишането й нормално ли е? Не повръща и не се дави?

Нейт се втурна в спалнята по-притеснен отвсякога, но Джорджи продължаваше да спи спокойно, ребрата й се движеха нагоре-надолу с всяко поемане на въздух, тъмната й коса беше разпиляна на възглавницата около главата — изглеждаше точно като Снежанка.

— Да — каза облекчено. — Спи.

— Добре. Искам да останеш там и да я наблюдаваш. Внимавай да не почне да повръща. Ако повръща, сложи я да седне, подпри я на рамото си и я потупвай по гърба, за да не се задави. Знам, че не звучи приятно, но ти искаш тя да е добре. Искаш да й помогнеш да се възстанови.

— Добре — отговори Нейт разтреперан. Той погледна отново към Джорджи и се молеше да не прави странни неща.

— Ще изпратя линейка от клиниката. Сигурно ще се забави, защо го пътищата практически са затворени, но не мисля, че си далеч — ще успеят да стигнат. Готов ли си да бъдеш силен, Нейт? Не забравяй, ти си нашият герой тази вечер, нашият Вълшебен принц, нашият Рицар в блестящи доспехи.

Нейт отиде до прозореца и погледна навън. Имаше толкова много сняг, кръговото платно пред къщата не се отличаваше от просторните поляни наоколо. Не се чувстваше като Вълшебния принц — чувстваше се безпомощен и в капан, като Рапунцел. Нямаше ли вече достатъчно неприятности?

— Добре — каза на Джаки, като се опитваше да звучи по-уверено, отколкото се чувстваше. — Доскоро — затвори телефона и го пъхна в задния си джоб.

Разбира се, Вълшебният принц нямаше и представа, че може би е спасил живота на Снежанка. Но невинните герои от приказките са тези, в които се влюбваме — отново и отново — въпреки техните недостатъци.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Трябва ли наистина да изглеждаме като малката Червена шапчица?

Всеки път по бреме на Модната седмица си задавам въпроса: Защо всички модели по време на шоу носят космически костюми, обличат се като Хензел и Гретел или просто са голи, когато никой няма да излезе така на улицата? Тогава си казвам, че шоуто е просто спектакъл, че предназначението на модата е да забавлява, да събужда въображението и да направи света по-хубаво място. Модата е изкуство, а изкуството имитира живота — без специална причина. Колкото повече мисля за това, толкова повече нямам търпение да се облека и аз като малката Червена шапчица и да се разходя наоколо в търсене на вълци. Време е да си купим една червена пелерина!



Какво се случи с целия този сняг!?

Как става така, че само няколко часа след като в града е имало голяма снежна буря снегът от тротоарите се стопява и всичко се нормализира отново точно навреме, за да идем в понеделник на училище? Мисля, че всичко това е конспирация, за да идем на училище в Деня на свети Валентин, който определено трябва да бъде Национален почивен ден. При всички случаи ще си взема почивен ден. Как иначе ще мога да се радвам на розите, шоколадите и бижутата от моите обожатели?



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Кофти ми е, защото онова момиче, което харесвам, не ми отговаря по същия начин. Твоят сайт ме разведрява.

Синьо


О: Здравей, Синьо,

Откъде знаеш, че не те харесва? Питал ли си я? Не забравяй, аз съм винаги на твое разположение, когато това момиче те разочарова.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Жестока си. Ще бъдеш ли моята Света Валентинка?

Оскар


О: Скъпи Оскар,

Благодаря ти за комплимента. За съжаление вече съм се уговорила и имам планове за страхотна вечер. Но ако имаш желание да ме засипеш с подаръци, няма да ти откажа.

Интригантката



Наблюдения

Б излиза от един хотел в центъра в петък късно вечерта и се качва на метрото за горната част на града заедно с другите пътници. Сигурно се е надявала, че това е мястото, където никой няма да я види. Грешка. C.Chief d’Affairs на „Ле Бест“ и самият Ле Бест с неговата марка черен ски костюм бяха вчера рано сутринта пред офиса на детската благотворителна асоциация „Малки сърца“. Серена носеше розов сутиен и едно мъжко яке. Какво е станало с гаджето й? Н пристигна вчера следобед в гранд хотела доста замаян и объркан, но красив, както винаги. Д слиза от едно такси и отива в „Агнес Б. Хом“ да пазарува. Чакай малко, за същия Д ли говорим? Мисля, че Агнес Б. е французин и винаги се е представял за екзистенциалист, което е френска концепция, но почакай — отклонявам се. В снима един бултериер, който оставя жълта ивица урина след себе си. Е, хубаво е да научим, че не се е променила.

Нека твоят ден на Свети Валентин да бъде изпълнен с обожание, глезотии и чифт прекрасни сандали на високи токчета „Джими Чу“ — напълно неподходящи за времето. Не забравяй — заслужаваш го.

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Глазурата на тортата на Б

Цяла сутрин в понеделник Блеър се притесняваше от консултантската група. Не че имаше нещо против да говори за срещи с момчета, стрес и всичко, за което искат да говорят първокурсничките. В края на краищата днес беше денят на Свети Валентин и всички в „Констънс“ говореха за момчета. Това, от което се притесняваше, бяха момичетата, които щяха да разпитват Серена за дефилето в шоуто „Ле Бест“, как се е чувствала заедно с всички онези известни модели и т.н., и т.н. Сигурно щяха да я попитат за глупавата тениска ОБИЧАМ АРЪН и какво ставаше между нея и Арън, защото бяха чули това-онова. Все едно че беше ужасно интересно.

Не.

Защо ли светът беше пълен с имитатори, когато имаше толкова голям избор? Блеър сложи на подноса си още едно парче шоколадова торта, за да бъде сигурна, че има с какво да се занимава, докато момичетата от консултантската група я отегчават до смърт.

— Здравейте — тя буквално се прозя, когато седна на претъпканата маса няколко минути след като беше започнало събирането.

— Съжалявам, че закъснях.

— Няма нищо — отговори Серена весело. Имаше нова прическа за шоуто, бяха изсветлили още дългата й руса коса и сега изглеждаше още по-блестяща и перфектна.

— Тъкмо си говорим с Елиз за проблемите ни с родителите. Според нея баща й има връзка.

Гъстата изрусена коса на Елиз беше прибрана назад и защипана от двете страни с малки розови фиби под формата на сърчица. Тъмните кръгове под светлосините й очи говореха за безсънна нощ.

— Това е гадно — каза Блеър съчувствено. — Повярвай ми, знам. — Тя реши да спре дотук. Макар и консултантската група да беше място за споделяне, тя нямаше намерение да влиза в подробности за връзките на баща й с други мъже, особено когато все още беше женен за майка й.