— Джедедая Ейнджъл. Той е моден дизайнер. Марката му се казва „Култ към хуманността на Джедедая Ейнджъл“. Жесток. Джед казва, че ти си следващият Бертолучи. Твоят филм е като анти-_Долче Вита_. Успяла си да го разтърсиш.

Ванеса се ухили. Защо хората трябваше да говорят така превзето само защото са преуспели? Разтърсила го?

— Страхотно — отговори тя, без да знае какво да каже. — Имате ли нужда от мен?

— Просто ела на шоуто и се забавлявай. Аз също ще бъда там и искам да те запозная с някои хора. Вече си богиня на филмите, малката. Разтърсваща си.

— Супер — отговори Ванеса, в интерес на истината леко напрегната от факта, че повтори два пъти разтърсваща. — Как се казваше дизайнерът?

— „Култ към хуманността на Джедедая Ейнджъл“ — повтори бавно Кен. — Осемнадесет часа. Петък на магистрала 1. Това е клуб в Челси.

— Чувала съм за него. — Беше от тези места, които Ванеса избягваше като чумави. — Ще се видим там тогава.

— Суперстрахотно — Кен беше развълнуван. — Чао!

Ванеса затвори и обели една засъхнала коричка от коламаска на китката си. После взе телефона и набра номера на Дан, без дори да поглежда бутоните.

— Ало? — Джени вдигна след първото позвъняване.

— Здравей, Дженифър. Ванеса се обажда. — Ванеса винаги я наричаше Дженифър — по нейно настояване.

— Не знам дали Дан ще говори с теб. Не иска да говори с мен. Затворил се е в стаята си, откакто се прибра. Ужасно е и цигареният дим излиза изпод вратата.

Ванеса се засмя и се облегна на черните възглавници. Всичко в стаята й беше черно с изключение на стените, които бяха тъмночервени.

— Откъде знаеш, че не си слага гел на косата? Новата му прическа изисква доста поддържане.

Двете девойки се изхилиха.

— Чакай да видя дали ще се обади. Стой така.

— Какво има? — Дан вдигна телефона една или две минути по-късно. — Джени каза, че е спешно.

Ванеса повдигна крака си нагоре и издърпа още една лента. Сякаш се беше сраснала с кожата й. После ми говори за спешни случаи!

— Може би те интересува, че се обади Кен Могул. Каза, че някакъв дизайнер, наречен Джедедая Ейнджъл, с някаква модна марка, наречена „Хуманитарна култура“, или нещо от тоя род, ще използва моя филм за фон на модното шоу в петък вечер. Кен каза, че съм го разтърсила — тя изсумтя. — Не е ли жестоко?

— Това е фантастично — отвърна искрено Дан. — Наистина, поздравления.

Фантастично? Откога Даниел Хъмфри започна да използва думи като фантастично? Ванеса не знаеше какво да каже. Дан изобщо не усети сарказма в гласа й. Все едно му се обаждаше, за да му се похвали.

— Окей — каза тя равнодушно, — мислех, че ще искаш да го чуеш. Оставям те да работиш. — Мина й през ум да се пошегува как някога ще станат богати и известни и ще си купят големи гъзарски къщи една до друга в Бевърли Хилс. Но после се отказа. Дан можеше да я приеме на сериозно. — Обади се после, ако искаш. Окей?

— Окей — отговори Дан, очевидно зает с новата си поема.

Ванеса затвори и стана от леглото. Ъгълът на черната хавлия беше залепнал за лявото й коляно. Запъти се към банята, за да изчисти маската. Може би някой ден, като стане отвратително богата и известна, щеше да има лична асистентка за коламаска, но сега трябваше да си махне космите по старомодния начин — с розова пластмасова бръсначка „Дейзи“.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Клубът на месеца

Знаете ли какво стана с онази изрусена принцеса с изкуствени гърди и плосък корем, чиито песни всяка сутрин звучаха по радиото и оставаха в главата ви целия ден, което ви влудяваше? Ще я нарека Сали тук, за да не обидя някой от верните й фенове. Но съм сигурна, че знаете за кого говоря. Чух, че имала нервен пристъп и оттогава е на рехабилитация в Палм Спрингс. Толкова й е харесало, че си купила ранчо наблизо, пребоядисала го в розово и го нарекла Салиленд. Ако имаме късмет, ще остане там завинаги. Ще се появи само в края на шейсетака, за да пее в някое кабаретно шоу на Вегас — да си докаже, че може все още да участва с най-добрите, въпреки напредналата си възраст и промит от дрогата мозък.

А какво да кажем за любимите ни двадесет и няколко годишни актриси, които имат особен проблем със закона — нещо общо с пазарски чанти, пълни с крадени стоки от добре известни магазини? Тя също е на рехабилитация, но не се притеснявайте — филмовата индустрия ще намери начин да я върне. Всъщност точно това е разликата между звездата на месеца и истинските звезди. Искаме да я видим отново. Искаме да знаем, че животът продължава, след като те окошарят. Искаме да я видим в нова светлина, въпреки че не ни интересува особено какво е станало със Сали. Тя беше изморена още на деветнадесет.



По време и след рехабилитацията

По своя статус рехабилитационните центрове и колежите си приличат много. В някои от тях ходят известни личности и богаташки деца, а в останалите — обикновените хора. Да влезеш в най-добрите, е изключително трудно, но влезеш ли един път, вече си вътре… Тъй че аз не бих се притеснявала за скъпия ни Н. Може и да е в беда, но родителите му няма да го оставят да влезе в който и да е рехабилитационен център.



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Работя за „Ле Вест“ и чух, че Лес е изпратил хора да шпионират как изглежда С. Полудял е, че е била наета, без дори да я види.

Лил


О: Скъпа Лил,

Обзалагам се, че му е минало, нали?

Интригантката



В:Скъпа Интригантке,

Защо не говориш вече за К и И? Чудя се дали не си една от тях.

Шпионско око


О: Скъпо Шпионско око,

Няма да ти кажа, тъй че разкарай се!

Интригантката



Наблюдения

К и И — ето, споменавам ги — в Брайънт Парк, със замръзнали задници в тъничките къси полички „Блу Култ“, докато се опитват да си намерят места на първия или втория ред за модното шоу в петък и събота вечер. Б наема Как да откраднеш един милион с Одри Хепбърн за седемнадесети път от „Блокбастър“ на ъгъла на 72-ра улица и „Лекс“. Мисля, че това е начин да се подготвиш за интервюто в „Йейл“. Н потегли по „Мерит Парк“ за Кънектикът на задната седалка на черния мерцедес на техните. Може би на път за рехабилитационния център? В е в „Барнис“ и разглежда едно черно яке на Джедедая Ейнджъл. Беше изкушена, но на тази цена по-добре да си накъса дрехите и да свърже парчетата с кламери.

Моят проблем не е да седна на първия ред — моят проблем е на кое шоу да отида. Всички ме искат! Въздъхна. Да си известен май наистина не е лесно.

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Дж и Е обсъждат слабите си места

— Още пет минутки, дами — съобщи госпожа Крамб на деветокласничките от „Констънс Билард“ в часа по творчество. Тя пооправи къдравата си черна коса и извади малко ушна кал с гумичката на жълт молив номер две. — Запомнете, не е важно за какво пишете, а как го описвате.

Никое от момичетата не повдигна глава. Бяха заети с писане, а и освен това, нямаха желание да гледат какво прави госпожа Крамб, когато си мислеше, че не я виждат. Достатъчно се бяха отвратили.

Според момичетата всички учителки в „Констънс Билард“ бяха лесбийки, но госпожа Крамб беше единствената официално призната. Тя живееше в една селска къща в Ню Палтц с още пет жени и често споменаваше своята „партньорка“ — например: „Онази вечер, докато седях в кухнята и преглеждах тестовете ви, моята партньорка пиеше «Амстел лайт» и гледаше Барбара Уолтърс — луда е по нея.“

Всяка година деветокласничките започваха с желание литературния час на госпожа Крамб. Надяваха се, че е улегнала и здраво стъпила на земята, имайки предвид колко наясно беше със своята сексуалност. Но само след първия ден в нейния час ученичките разбираха, че няма просто да седят 45 минути и да обсъждат женски работи с една жена, която харесва жените — трябваше да пишат нещо всеки ден, да го четат на глас в час и после да слушат как госпожа Крамб и нейните съвипускнички го критикуват — понякога това беше доста неприятно. Но въпреки строгостта на госпожа Крамб, те предпочитаха творческото писане пред геометрията.

Днес госпожа Крамб ги беше накарала да си изберат партньорка — в платоническия смисъл на думата, и да опишат тялото й. Разбира се, Елиз избра Джени и Джени избра Елиз. Вече правеха заедно почти всичко.

Странно е, че украсяваме ушите си с общи, а не се опитваме да ги скрием, написа Джени. Те са точно толкова неприлични, колкото и частите, които покриваме, като голи дупки, които водят право в главите ни. Ушите на приятелката ми Елиз са малки и покрити с рус мъх. Освен това чува добре, защото никога не казва „Моля?“ и не ме кара да повтарям. Мисля, че ги поддържа доста чисти.