— Мислиш ли, че на мен ще ми стои толкова къса коса? — попита Елиз, докато бързаше да настигне Блеър.

Всичко щеше да е по-добре от сегашната коса на Елиз, но Блеър нямаше нито кураж, нито сърце да й го каже.

— Ще ти дам телефона на моя стилист — предложи тя великодушно.

Когато завиха по Източна 93-та улица, Мери, Вики и Каси излетяха от вратите и им махнаха.

— Видяхме ви да излизате през междучасието!

— Излязохме да ви настигнем!

— Не искахме да ви се случи нещо лошо!

Блеър прегърна с две ръце Джени и Елиз и ги поведе през училищните врати, давайки си сметка за шума, който вдигаха трите момичета.

— Добре сме — каза им студено. — Не трябва ли да сте в час?

Мери, Вики и Каси ги изпратиха с разочаровани погледи. Те бяха много по-готини от Джени и Елиз. Какво трябваше да направят, за да го докажат?

Серена остана на студената веранда, не особено очарована да бъде сама с Кати и Изабел. Тя изучаваше краищата на косата си и се опитваше да измисли перфектния подарък за Арън приеха-те-в-колежа!, докато Кати и Изабел чакаха с нетърпение истинския коментар за косата на Блеър.

— Да не е имала въшки?

— Чух, че имала нервен пристъп и си е отрязала косата с ножица за нокти. После е трябвало да отиде на фризьор, за да я оправи.

— Мисля, че изглежда страхотно — отговори замечтано Серена.

Кати и Изабел я гледаха разочаровано. Ако не можеха да изкопчат нищо от Серена, щеше да се наложи да измислят нещо.

И нека бъдем честни — това беше много по-забавно.



gossipgirl.net


Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Преждевременната мъжка менопауза

Какво им има на кичурите на Ч? Да, отиваха си с еластичните му пастелни ризи и оранжеви маратонки „Прада“, но откога беше толкова… outre? Чух, че са го видели в понеделник вечер да танцува в нов клуб само за избрани гости в Гринич Вилидж, наречен „Бабъл“ — с преобладаващо мъжка клиентела, ако разбирате какво имам предвид. Може би след като вече е хитът сред всички жени в града, е решил да премине в другия отбор.

Загрижена съм малко за Н, моя специален любим. Да, той е все още така страхотен, както винаги… и да, готова съм да дам чантата си на „Хермес Бъркин“, за да бъда неговата принцеса. Просто искам да престане да се спотайва в горната част на Пето авеню и да отпива тайно от сребърното шишенце в джоба като разстроен неудачник. Ако има нужда от нечие рамо, знае къде да ме намери.

Но най-много се е променил слабият развлечен Д. Ако не сте го виждали от тази сутрин, това са последните новини — подстригал се е! Това определено е работа на стария бръснар от „Бродуей“ и Западна 88-ма улица, но сега кафявите му очи се виждат, което си е цяло подобрение, както и модерните секси бакенбарди.

На добър път е!



Да излизаш с големите момичета

Изключителна привилегия е да те вземе под крилото си някое по-голямо момиче и да гледаш на живота през призмата на толкова-съм-готина-че-не-е-нужно-да-се-старая. Но не се увличай и не си мисли, че големите момичета ще започнат да те канят на кино. Не и тя. В момента, в който бъде заета с купони и ходене по магазините за сандали, или каквото и друго да правят по-големите момичета, когато са свободни, тя ще забрави за доброто старо време. Възможно е дори да забрави името ти. Естествено, може и да греша. Може да останете приятелки завинаги и да финансирате взаимно членството си в клуба на Кънектикът, когато и двете сте вече омъжени и с деца. А може и да не стане така. Да не кажеш после, че не съм те предупредила.



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Може и да не съм разбрала много добре, но съм почти убедена, че видях А от „Бронксдейл“ с другото момиче от нашия клас и това, което излъчваше, беше: „Аз съм велик. Аз съм в «Харвард». А тя: «Ти си страхотен. Искам те». Хм, той няма ли си гадже?“

В.З.В.


О: Скъпа В.З.В.,

Първо, какво означава В.З.В.? Виждам, значи вярвам? Воювам за Ванкувър? Вяра за влюбените? Ако това, което казваш, е истина, аз съм Т.З.Е.Р. — Тъжна за един русокос.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Чух, че са хванали Б с наркотици в училище и сега трябва да полага общественополезен труд. Освен това ходи на рехабилитация и затова се е подстригала. Там те задължават да го направиш, като в затвора.

Дейзи


О: Скъпа Дейзи, Това звучи като черната хроника на „Лайфтайм“. Не говориш сериозно, нали?

Интригантката



Упс. Забравих за сесията си за изкуствен тен в Блис — единственият начин да продължа да се усмихвам до лятото!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Н купува евтина чанта

Във вторник след училище Нейт се шляеше в Сентръл Парк и проверяваше дилърите в „Шийп Мелоу“. Беше изкарал цели двадесет и четири часа без да пуши и вместо да се чувства жизнен и бодър, той беше отегчен от трезвия си мозък. Часовете в училище изглеждаха два пъти по-дълги и дори тъпите шеги на Джереми Скот Томпкинсън не можеха да го разсмеят.

Късното следобедно слънце лежеше ниско в небето, огрявайки в златисто замръзналата кафява трева на ливадата. Двама здрави мъжаги с черни тениски с надпис „Персонал“ на гърба играеха футбол. Слаба възрастна жена с червен костюм на Шанел и огромен шал от лисица разхождаше кучето си. Както обикновено, дилърите бяха насядали по пейките около ливадата, слушаха „WFAN“ на дискмените си или четяха „Дейли нюз“. Нейт забеляза познато лице с рижава коса, светлосив екип за бягане „Пума“ с подхождащи му сиво-бели маратонки „Пума“ и черна мъхеста шапка „Кангол“.

— Здравей, Мичел! — извика радостно Нейт. По дяволите, радваше се да го види. Мичел вдигна ръка за поздрав, когато Нейт го наближи. — Човече, мислех, че си в Амстердам.

Мичел поклати бавно глава.

— Не още.

— Търсех те. За малко да купя от ония боклуци. Имаш, нали? — попита Нейт.

Мичел кимна и се изправи. Тръгнаха заедно по пътеката като двама приятели, които се разхождат в парка. Нейт извади сгъната стодоларова банкнота от джоба на палтото си и я приготви в ръка, готов да я подаде на Мичел в замяна на стоката.

— Имам нова пратка от Перу — каза Минел, извади найлоново пликче от джоба си и го подаде дискретно на Нейт.

Ако случайно си там и ги гледаш в парка, ще си помислиш, че си поделят закуската или нещо от този род. Имам предвид, ако си абсолютен глупак.

— Благодаря, човече — Нейт му подаде банкнотата и пъхна пликчето в джоба си. Въздъхна с облекчение. Жалко, че нямаше в него листа за цигари, иначе щеше да си направи една голяма точно там и точно в този момент. — Значи — Нейт се опитваше да говори с Мичел от вежливост, преди да си тръгне. — Местиш ли се все пак в Амстердам, или какво?

Мичел спря на едно място и разкопча якето си.

— Не, принуден съм да остана тук още малко. — Той повдигна сивата си термична тениска и оголи слабите си луничави гърди. По гърдите му имаше залепени кабели.

Нейт беше гледал достатъчно пъти „Закон и ред“, за да знае какво означава това. Мрачният сценарий се затваряше около него и той отстъпи назад. Притъмня му пред очите или беше лош сън?

Мичел смъкна надолу тениската и закопча якето си. Той пристъпи към Нейт, все едно се страхуваше да не му избяга.

— Извинявай, малкия, но ме хванаха. Сега работя за тях — той завъртя глава към пейките зад него. — Всички тези боклуци на пейката са ченгета, окей, така че не се опитвай да бягаш. Ще изчакаме двамата тук, докато им дам сигнал и после един от тях ще дойде да те съпроводи до Районното на Амстердам. Амстердам — каква ирония на съдбата, нали?

Нейт беше сигурен, че Мичел се опитваше да го развесели, за да не се чувства толкова гадно, че го окошарва.

— Окей — каза Нейт сковано. Как се случи това? Никога досега не го бяха мамили и се чувстваше гадно. Хвърли пликчето с материала на земята и го изрита. — По дяволите — изпсува през зъби.

Мичел вдигна пликчето и сложи ръка на рамото му. После вдигна нагоре другата си ръка и махна на полицаите към пейките. Двама от тях се изправиха и се забързаха към него. Не приличаха изобщо на полицаи. Единият носеше черни дънки „Клуб Монако“, а другият имаше глупава червена шапка помпон. Показаха на Нейт значките си.

— Няма да ти слагаме белезници — обясни „Клуб Монако“. — Непълнолетен си, нали?

Нейт кимна тъжно, избягвайки погледа на ченгето. Щеше да навърши осемнадесет през април.

— Като стигнем в Районното, ще се обадиш на вашите.

Сигурен съм, че ще бъдат разчувствани — помисли Нейт горчиво.

От другата страна на ливадата двамата мъжаги, играещи футбол, и възрастната жена с пухкавия бял пудел се бяха събрали заедно. Наблюдаваха арестуването на Нейт, все едно беше първа серия на някое ново обещаващо риалити шоу.