— Никога вече, Елизабет — изрече той, когато главичката най-сетне проникна изцяло, преминавайки през стегнатия пръстен от мускули, докато тя се тресеше и проплакваше под него. — Никога вече не проявявай такова неподчинение.

— Няма — в този момент беше готова да му обещае всичко. Нещо повече — знаеше, че Даш ще направи всичко, за да се увери, че тя ще го стори.

Върхът на пениса му беше забит в нея, пулсираше и се изливаше във вътрешността й, изпълвайки ректума й с топлина, която Елизабет не знаеше дали ще може да понесе. Ръцете му държаха ханша й здраво, а огромното му тяло бе надвиснало над нея, когато започна да движи набъбналата главичка навън и навътре. С всеки лек тласък проникваше по-навътре, разтягаше я още повече, причинявайки изгарящ огън в дълбините на дупето й, огън, който тя никога не бе смятала за възможен.

С всяко пулсиращо движение, тесния канал приемаше повече и повече от ерекцията му, докато най-накрая Елизабет изкрещя от болезненото удоволствие, когато цялата дължина се плъзна в стегнатите й дълбини.

Младата жена усети как тазът му се притиска към седалището й, ръцете му стискаха ханша й, държейки я силно прилепена към него, докато в ректума й се изливаше още от копринената предеякулационна течност. Сега едрото му тяло я покриваше изцяло, а бедрата му я държаха неподвижна.

— Това е мое — изръмжа Даш в ухото й. — Да го защитавам. Да го чукам. Да го обичам. Никога вече няма да бъдеш изложена на риск по такъв начин. Разбираш ли ме?

— Да — почти изпищя Елизабет.

Беше пронизана по начин, който никога не бе смятала за възможен, мускулите й се отпуснаха около него само колкото да изпратят силни, огнени вълни от агонизиращо удоволствие право в утробата й.

— Сега ще те чукам — каза Даш тихо, но гласът му вибрираше от похотлив глад, какъвто никога не бе чувала от него. — Ще чукам сладкото ти дупе, Елизабет. Защото е мое. Мое, да го чукам. Мое, да го пазя. Никога няма отново да забравиш да се грижиш за това, което е мое — той ръмжеше, когато започна да се движи вътре в нея. Дълбокият звук на плътска жажда изпрати тръпки по кожата й.

Елизабет не усещаше нищо друго, освен пениса му. Даш се отдръпна назад, докато само главичката му остана вътре, след това се тласна напред отново, разтягайки я, изгаряйки я, докато трепереше под него, връхлитана от усещания, с които дори не можеше да си представи да се бори.

Младата жена чувстваше как се разтяга, разтваря се около него, а всеки тласък изпращаше нова изгаряща струя течност във вътрешността й, правеща всеки тласък по-лесен за приемане. Всяко движение я докарваше по-близо до ръба на освобождението, което знаеше, че ще я ужаси. Даш стенеше в ухото й, докато я обладаваше с твърд ритъм, който я тласкаше към оргазма. Напрежението от болезненото удоволствие започна да стяга утробата й.

Елизабет не можеше да помръдне, не можеше да направи друго, освен да трепери под тежкото му тяло, да крещи при всяко проникване, засмукана от собственото си унищожение. Пронизващи вълни от усещания разкъсваха тялото й с всеки тласък, издигайки я по-високо, по-горещо, докато не достигна връхната точка. Тя се стегна около него и чу отчаяния му стон, когато тласъците му се засилиха. Пляскащите звуци от докосваща се кожа, засмукващото ехо от силните тласъци в добре овлажнения проход и собствените й отчаяни, приглушени викове, приветстваха оргазма й.

И тогава, подобно на свръхнова, тя експлодира. Изпълни я нажежена до бяло топлина, когато усети как зъбите на Даш се впиват в рамото й, почувства как той внезапно набъбва, ужасявайки я с невероятното напрежение, когато достигна кулминацията. Неочаквано Елизабет започна да се издига отново.

Можеше да усети твърдия израстък да се притиска в тънката стена от плът между ануса и влагалището й, изпълваше я, караше мускулите да пулсират един срещу друг, напрежението около клитора й се засили и тя потъна в забравата.

Беше опустошително. Невероятното, агонизиращо удоволствие я връхлетя, прониза цялото й същество и я разтърси мощно. Трепереща и гърчеща се под едрото мъжко тяло, Елизабет избухна в освобождение, което я заля толкова мощно, че още преди Даш да излее докрай горещата си сперма в ректума й, тъмнината я погълна.



Няколко дълги минути по-късно, Даш усети пенисът му да се отпуска, почувства как мъчителната горещина и стегнатата прегръдка около плътта му се разхлабва и се оттегли уморено. Беше повече от наясно, че последният, бурен оргазъм, който връхлетя Елизабет, я бе оставил в безсъзнание. По дяволите. Никога през живота си не бе чукал жена до припадък. И не искаше половинката му да е първата.

Породата се свлече уморено от леглото и пое към банята. Почисти се, след това взе една влажна кърпа и се върна в спалнята. Внимателно изми Елизабет, изтривайки спермата и овлажняващата течност, която блестеше по задните й части и бедрата, преди да разтвори нежните полукълба и да почисти цепнатината.

От зачервения тесен вход още личаха следи от спермата му. Даш затвори очи, припомняйки си краткия поглед, който си бе позволил към плътта й, разтегната около него, обгръщаща пениса му като стегната кожена ръкавица, която го подлудяваше от желание да я изпълни с плодовитата си течност. Бе имал намерение да се отдръпне. Изобщо не бе искал да позволява на издутия израстък да го заключи в деликатния проход.

Но кулминацията й го разтърси. Когато Елизабет се стегна около него, задържайки го във вътрешността си, докато достига върха, мозъкът му бе експлодирал. Преди да успее да се отдръпне, пенисът му се бе заключил в нея, изливайки освобождението му в горещите дълбини на ануса й.

Сега младият мъж бе напълно изчерпан. Емоционалните и физическите желания бяха сложили своя отпечатък върху тялото му и той не можеше да дочака да легне до нея и да заспи. Върна се в банята, хвърли кърпата в коша и отново тръгна към леглото. Придърпа Елизабет в прегръдките си и се усмихна кисело на недоволния звук, който тя издаде в съня си, но се сгуши в гърдите му, въздъхна леко и продължи да спи.

— Обичам те, бейби — въздъхна Даш и целуна главата й.

Обичаше я, но се закле, че ако някога направи нещо толкова глупаво отново, ще насини дупето й. От друга страна, още един страх, подобен на този, щеше да го докара до инфаркт. Грейндж не беше в автомобила, който Елизабет бе проверила. Беше в този, паркиран зад него. И се оглеждаше за Елизабет. Само няколко секунди го деляха от това да я залови. Ужасът, който изпълни Даш, когато разбра това, не приличаше на нищо, което бе познал до тогава.

Ръцете му се стегнаха около нея. Какво, по дяволите, щеше да прави, ако я изгуби?

Глава 32

— Не забравяйте плана — Даш хвърли строг поглед към Елизабет две вечери по-късно, когато отрядът бе готов да нахлуе в имението на Грейндж. — Влизаме безшумно. Грейндж ще бъде в кабинета. Елизабет, Мерк и аз ще се промъкнем вътре, вземаме документите, отстраняваме копелето и поемаме по пътя си. Просто и лесно. Без неприятности. Нека да не си ги създаваме сами.

Три от момичетата на Саймън бяха успели да привлекат вниманието на Грейндж по-рано същата вечер и сега бяха в къщата и го разсейваха, докато дойде времето да го заловят. Копелето обичаше да играе в кабинета си, поне така твърдеше младата му любовница. Беше се свързала с тях преди няколко минути, потвърждавайки, че той вече е там с жените.

Навън имаше достатъчно пазачи, които осигуряваха на Саймън и другите три момичета възможност да се позабавляват, отивайки на лов. Отрядът войници, който бе дошъл да помогне, бе разположен по границата на имението, готов да ги прикрива, заедно с братята Тайлър и другата Котешка порода, Танер.

Заповедите на Даш бяха посрещнати с кимвания, особено от страна на Елизабет. Тя нямаше намерение да ядосва отново половинката си, и то по средата на мисията. Не че не се бе насладила на аналното приключение, което той й бе дарил, но интензивността на оргазма не беше нещо, което искаше да преживее отново в близко бъдеще.

— Мерк, ти си с мен и Елизабет. Нека го направим възможно най-чисто.

Беше много по-чисто, отколкото Елизабет бе очаквала. Двамата пазачи, които Даш бе подкупил, се погрижиха пътя, който използваха до имението, да е безопасен. Задната врата бе отключена. Придвижиха се безшумно по тъмния вътрешен коридор и поеха към фоайето в предната част на къщата.

Проверявайки добре осветената площ, Елизабет видя как Даш се обърна към Мерк и му направи знак по посока на извитото стълбище. Когато другият мъж стигна благополучно до върха, Елизабет последва примера му. Присъедини се към Породата на площадката и двамата останаха нащрек, докато Даш се изкачи безшумно до тях. Моментът беше идеален. Те стояха напрегнати в очакване, когато пазачът направи обиколката си, крачейки сънено през фоайето и кухнята.

Когато се скри, Даш направи знак за тръгване. На горния етаж имаше серия от коридори и затворени врати. Кабинетът на Грейндж се намираше в средата на етажа. Те спряха пред вратата и се вслушаха внимателно в звънкия смях на момичета на Саймън и плавния, културен глас на Грейндж отвътре.

Приготвиха оръжията и Даш почука тихо. В началото шумът предизвика тишина, след това едно яростно проклятие от страна на мъжа, когато трите жени направиха своя ход. Вратата се отвори рязко и бързо от Стефани. Очите й бяха хладни, а изражението — кръвожадно, когато Даш и другите пристъпиха вътре в стаята.