Алекс не й повярва, че тя няма нищо общо с убийствата. Не можеше да го обвинява — в края на краищата, беше му казала, че смята да направи нещо. И след като сега то се бе случило, защо трябваше той да мисли, че тя е невинна?

Най-сетне можеше да върне децата си в къщи. Да знае, че те най-после са на сигурно място и че скоро всички отново ще бъдат заедно — това беше сладко и успокояващо усещане.

Кафето кипеше. Взе си чаша от полицата и я напълни.

— Хей…

Въображението й й правеше номера — помисли си, че чува гласа на Лени.

— Хей, ти.

Обърна се и се сепна. Лени стоеше зад нея и се усмихваше.

— Липсвах ли ти? — попита той. — Защото мога да те уверя, че ти дяволски много ми липсваше.

Тя се взираше в него безмълвна, напълно вцепенена.

— О… Боже… мили! Лени… — най-сетне проговори тя, като едва си поемаше въздух.

— Аз съм — лекомислено каза той.

Беше развълнувана, замаяна, объркана. Не можеше да е вярно. Но все пак беше. И Лени беше тук… Нейният Лени… Нейната любов…

— Ти си жив! — извика тя. — Откъде идваш? О… Боже… мили! ЛЕНИ!

Той я сграбчи и силно я притисна към себе си, сякаш никога нямаше да й позволи да си отиде.

— Лъки… Лъки… Мечтаех за този момент — това е единственото нещо, което ме пазеше да не полудея.

Тя се отпусна в ръцете му — нежно докосваше лицето му, не можеше да повярва, че той наистина е тук.

— Лени… — промърмори тя с очи, пълни със сълзи. — О, Боже, Лени… Какво се е случило с тебе?

— Това е дълга история, любима… Много дълга история. Всичко, което трябва да знаеш засега, е, че те обичам, че съм тук и ти обещавам — никога повече няма да се разделим.

ЕПИЛОГ

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

Екстравагантната премиера на „Гангстери“ на Алекс Уудс беше голямо събитие дори за Холивуд. Всеки, който беше някой, бе поканен, а пък ако не — напускаше града или се преструваше, че го напуска.

Събитието беше в Китайския театър на Ман на булевард „Холивуд“. Червен килим беше постлан чак до бордюра — луксозно удоволствие за всички очаквани гости, за да могат да дефилират по него. Стратегически разположени прожектори осветяваха небето на километри наоколо.

Въодушевени тълпи заобикаляха театъра, полицейски барикади ги задържаха да не се хвърлят върху звездите, когато те пристигнеха.

Дълга редица лимузини се беше проточила до най-малко десет преки от сградата. Имаше телевизионни екипи — жадни, готови и на линия, — както и папараци. Разпоредители маниаци хващаха звездите, докато те слизаха от колите си, и ги превеждаха през насъбралите се хора от медията.

Беше голямо събитие.

* * *

Ейб Пантър, удобно разположил се на задната седалка на колата, намигна на Инга Ървинг.

— За първи път от години излизам от дома си — каза той, докато издухваше дима от дебелата си пура.

— Ще направиш всичко за Лъки — безпощадно отбеляза Инга. — Тя се обажда и ти тичаш.

— Лъки е като внучката, която никога не съм имал — промърмори Ейб. — Много широко е скроена — от този тип, каквито имахме в Холивуд в добрите стари времена. Това ми харесва в жените.

Инга кимна — най-сетне беше пораснала достатъчно, за да приеме факта, че Ейб харесва Лъки.

Инга беше подходящо облечена за случая. Лъки й бе платила щедро за акциите й и тя беше инвестирала в няколко ценни бижута, за които каза на Ейб, че са фалшиви. Мъжът беше на деветдесет, а все още си пазеше парите като проститутка след лоша нощ.

Ейб се облегна напред и изхъхри.

— Имам нещо за тебе — каза дрезгаво и бръкна в джоба на смокинга си — моделът беше от 1945 година, но все още му стоеше отлично. — Откакто се оженихме преди година-две, започнах да си мисля, че от тебе няма отърване — и той отново изхъхри и й подаде кръгла кожена кутийка.

Тя я отвори и затаи дъх. В нея блестеше прекрасен осемкаратов диамантен пръстен.

— Не, Ейб — обичайното й безизразно лице се разля в широка усмивка. — Определено от мене няма отърване.

Ейб изкряка весело.

— Точно това си и помислих.

* * *

Абигейл и Мики Столи — заедно с Табита и нейния приятел Риск Мейс — дългокос, силно татуиран рокер — седяха в лимузината зад Ейб.

Неконтролируема пънкарка, Табита се беше превърнала в холивудска принцеса. Бе зарязала скъпия си швейцарски пансион, за да осведоми баща си, че иска да стане актриса. Мики й беше намерил агент, който преди време я бе ангажирал за проба на малка роля в телевизионен сериал. За всеобща изненада тя получи ролята, публиката си падна по нея и след шест месеца Табита стана голяма телевизионна звезда.

Мики беше горд. Кой би си помислил, че дъщеря му щеше да се превърне с ролята си в пример за подражание на тийнейджърките из цяла Америка?

Той пушеше пура и си мислеше: „Хмм… Не съм свършил толкова лоша работа с възпитанието на детето си. Поне сама може да си печели парите.“

Абигейл седеше отзад и също си мислеше. Защо Табита си губеше времето с този странно изглеждащ рокер? Защо не си намереше някой благоприличен студиен продуцент, който има шанса да се издигне до върха и да печели много пари?

Абигейл не бе запозната с факта, че Риск вече няколко пъти беше прехвърлял милиона. Ако знаеше, може би щеше да го разглежда в друга светлина.

На Табита й беше скучно. Не можеше да разбере защо се бе съгласила да дойде на тази премиера с родителите си. Беше толкова тъпо. Риск сигурно си мислеше, че е пълна глупачка. Баща й беше настоял — искаше да го видят как пристига на премиерата под ръка с известната си дъщеря. Мики трябваше да присъства поради това, че Джони Романо беше започнал в неговия първи независим филм. Да, Мики Столи — бивш студиен шеф — бавно пътуваше към страната на провалилите се изпълнителни продуценти.

Табита се надяваше, че тук можеше да се намери роля и за нея — наистина искаше да пробие в киното.

* * *

Лесли Кейн излезе пред театъра от дълга бяла лимузина и тълпите полудяха. След като приятелят й се появи след нея и всички видяха кой е той, виковете и въодушевлението станаха френетични.

Папараците и телевизионните екипи се втурнаха в трескаво действие, когато тримата разпоредители се приближиха, за да придружат звездите надолу по пътеката.

Лесли Кейн и Чарли Долар — доброто момиче и пакостникът — каква взривоопасна комбинация!?

И двамата поддържаха обичайния си имидж. Чарли — с тъмните очила и маниашката гримаса — негова запазена марка. Лесли — загрижена фотографите да хванат само хубавите й рамене. Не че по нея имаше нещо лошо, но тя отрано се бе научила да не им позволява да снимат дали полата й се е вдигнала или не е, докато слиза от колата.

Хвана Чарли под ръка и се усмихна.

Той махна на тълпите, които закрещяха одобрително.

Лесли Кейн и Чарли Долар — новата сензация на първите страници.

* * *

Рон Мачио беше въодушевен заради най-добрата си приятелка — беше гледал предварително копие на „Гангстери“ и знаеше колко сензационна е Винъс — определено ролята на живота й.

Антъни — в новия си смокинг — свали тъмното странично стъкло.

— Недей — изсъска Рон. — Феновете започват да надничат.

— Искам всички да ме видят в колата — гордо каза Антъни. — Можеш ли да си представиш — ако има телевизионен екип и от Лондон, ще разберат, че и аз съм звезда.

— Ти обаче не си — отбеляза Рон. — Все още си само асистентът на Винъс.

— Живея с тебе — натърти Антъни. — Това ме прави звезда.

По лицето на Рон бавно се плъзна усмивка.

— Назова най-хубавото нещо.

Срещу тях се прозяваше Емилио. Защо трябваше да бъде натъпкан в една кола с хомодружинката?

Предполагаше, че все пак така е по-добре, отколкото изобщо да не е поканен. И все пак… Не заслужаваше ли своя собствена лимузина?

Откакто беше заловил нахълталия в собствеността на Винъс луд, тя беше почти мила с него. За да й върне жеста, беше престанал да продава историите й и работеше като неин хоноруван асистент. Слава Богу, беше хванал Санто първия път — ако не беше, Винъс нямаше да се обади на Джони Романо и да заеме кучетата му. А без кучетата в двора си онази нощ тя можеше днес и да не е тук…

Значи наистина — всичко беше благодарение на него. Не че някой му беше благодарил.

Всъщност когато Винъс и Купър го бяха завели на вечеря в „Хамбъргър хемлит“, те се държаха така, сякаш му правеха голяма услуга. Това го ядоса — не беше ли достатъчно добър да ги придружи до някой от скъпите ресторанти, където често ходеха?

Щом Винъс го покани на премиерата, той беше казал:

— А с какво ще отида там?

— С Антъни и Рон — бе отговорила тя. — Те ще се погрижат да се държиш добре.

— Но, сестричке — беше възразил той. — Мислех си, че мога да взема приятелка в собствената си лимузина!

— Не, Емилио — твърдо бе заявила тя. — Не ти вярвам. Ще отидеш с тях.

И това все пак беше нещо.

* * *

Бриджит погледна през прозореца.

— Хвърли едно око на тълпите — възкликна тя. — Ау! Страхотно!

— Стой спокойна — каза Нона. — Помни — ти също си звезда.

Зандино засия и кимна в съгласие. Бяха се оженили преди половин година. Сега Нона беше бременна в петия месец и двамата бяха невероятно щастливи.

Бриджит не можеше да стои мирно.

— Наистина се радвам, че Лъки и Лени ни поканиха — произнесе тя. — Тооолкова е гооот.

— Може би ще срещнеш мъжа на мечтите си — заяви Нона. — В Холивуд има много хубави момчета.

— Мъжът на мечтите ми не съществува — печално рече Бриджит. — Особено в Холивуд. Всъщност започвам да си мисля, че изобщо не съществува.

— Ти си звезда, Бриджит — супермодел — и никога не знаеш кой ще се втурне подире ти, полудял по прекрасното ти младо тяло. Шон Пен. Емилио Естебес. Кого би предпочела?