Бриджит направи гримаса.

— Не знам. Но ако го видя, бъди сигурна, че ще разбереш!

Лимузината им спря пред театъра.

— Навън! — каза Нона. — Бъди звезда!

— Голям си шеф.

— Ти щеше да си неконтролируема, ако не бях такава.

— Ха! На бас, че никой няма да знае коя съм.

— На десет долара. Давай.

Бриджит излезе от колата, пое си дълбоко въздух и застана с лице пред тълпите.

— БРИДЖИТ! БРИДЖИТ! БРИДЖИТ!

Скандираха името й. Тя се вцепени! Но беше и малко очарована.

Красив млад разпоредител я хвана за ръка, готов да я придружи между хората от медията.

— Дължиш ми десет долара — прошепна Нона някъде зад нея.

Тя се усмихна и се изправи пред пресата.

* * *

Джони Романо и съпругата му Даниела, женени вече от година, пристъпиха по червения килим с деветгодишната дъщеря на Даниела, вкопчила се в ръката на Джони. Семейството изглеждаше прекрасно. Джони — толкова мургав и секси. Даниела — толкова руса и красива. А малкото момиченце беше огледален образ на майка си.

Пресата смяташе историята за невероятно романтична. Даниела, френска журналистка, беше дошла в Лос Анджелис, за да интервюира Джони за някакво списание. Едно интервю и те се влюбили, той осиновил дъщеря й, оженил се за нея и сега те бяха перфектната холивудската двойка.

Даниела беше доволна. Джони беше щастлив.

Двамата чудесно си пасваха в любовта.

* * *

— Изглеждаш прекрасно — каза Купър.

— В никакъв случай — отговори Винъс с отвратена гримаса на лицето. — Дебела съм.

— Не си дебела, а бременна. Има голяма разлика.

— Трябваше да изглеждам лъскава и секси — загрижи се тя. — Почитателите ми го очакват. Трябваше да съм облечена в нещо изключително.

— Играта ти във филма е изключителна. Всеки, който го е гледал, казва, че номинацията ти е сигурна, включително и аз.

Тя го погледна с трепет.

— Наистина ли мислиш така, Куп? Нали не казваш това, само за да ме направиш щастлива?

Той се усмихна компетентно.

— Имам си други начини да те правя щастлива.

— Да, а това е свидетел — и тя печално се погали по изпъкналия корем.

Той постави ръка върху нейната.

— Толкова те обичам — рече той. — Никога не съм мислил, че това ще ме направи толкова щастлив.

— И като си помислиш, че едва не го провалихме — въздъхна тя.

— Е, все пак не го направихме.

— Знам. Една нощ с Вероника и ти дотича обратно при мене! Винаги трябва да съм благодарна на него или на нея.

— Ха-ха! Колко забавно!

— Казах ли ти, че тази вечер изглеждаш фантастично красив?

— Благодаря ти — и той се усмихна на обожаваната си бременна съпруга. Тя винаги знаеше как да го накара да се чувства като крал.

* * *

Алекс беше изморен, но това беше хубаво. Беше приключил с филма си шест седмици по-рано и оттогава бяха направили няколко пробни прожекции, които бяха надхвърлили всички очаквания. Филмът се въртеше от четири дена и отзивите бяха феноменални.

Знаеше, че с „Гангстери“ щеше да спечели „Оскар“. И двама от основните му актьори — Винъс и Джони — определено щяха да бъдат номинирани. Чувстваше се доволен и щастлив.

Беше очарован и от Лъки. Тя беше вярвала във филма и в него и сега те се отплащаха на „Пантър“.

За момент се замисли за Лъки — чувствата му към нея винаги бяха специални, но откакто Лени се бе върнал, той се беше отдръпнал, защото тя ясно му бе дала да разбере, че обича Лени и винаги ще го поставя на първо място. Хубавото беше, че тримата бяха станали добри приятели. Лени беше страхотен — Алекс не само го харесваше, но го и уважаваше.

Доминик седеше срещу сина си в лимузината със своя приятел — брокер, любител на тангата, когото тя беше срещнала в някакъв клуб на Уилшър. Беше приятен мъж, по-възрастен и доста подвижен.

Напоследък Доминик се беше променила — никаква критика повече. Чудеше се колко ли дълго щеше да продължи това.

Тази вечер придружаваше Лили и Франс. И двете бяха работили упорито за филма и заслужаваха такова отношение.

Замисли се за това, че след като „Гангстери“ вече е завършен и се върти, беше време да върне личния си живот в нормалното му русло. Кой знае какво има там, навън?

Смяташе да си вземе отпуска — да отиде до Италия и да разбере. Може би там имаше една диво красива, непредсказуема тъмнокоса жена, която го чакаше някъде…

Може би…

* * *

— Е, любов моя — черните очи на Лъки блестяха. — Това е то — премиерата на „Гангстери“. Доста съм развълнувана.

— Така и трябва — отговори Лени. — Ти отдели много време, за да може всичко да върви добре.

— Благодаря — каза тя и си помисли каква забележителна година беше отминала и какъв късмет беше за нея да си върне Лени обратно.

— Изглеждаш дяволски красива тази вечер — отбеляза той и й стисна ръката. — Понякога се събуждам сутрин и не мога да повярвам, че съм на сигурно място в къщи и в леглото до тебе.

— И аз не мога да го повярвам — тя се чудеше как се бяха обърнали нещата. — Изглежда невероятно.

— Как успяхме и двамата да минем през всичко това? — попита той и поклати глава.

— Някак си успяхме, а сега сме заедно и сме тук.

— Всеки момент, когато бях далече, мислех за тебе. Ти ме караше да продължавам да живея.

— И аз мислех за тебе — нежно каза тя. — Дори и когато не се обаждаше, нито пък пишеше.

— Жена ми — цяла актриса — иронично отбеляза той.

— Това беше твоята професия — посочи тя.

— О, не — рече той. — До гуша ми дойде от роли — повече няма да застана пред камерата.

Тя знаеше, че щеше да е трудно да го накара да възобнови кариерата си. Откакто се беше върнал, бе станал затворен, предпочиташе да си стои в къщи с децата, вместо да излиза в обществото. Това не я безпокоеше, но беше убедена, че за негово добро трябваше да направи нещо, за да го върне отново в реалния свят. Точно сега беше щастлив, като не правеше нищо. Но скоро сам щеше да разбере, че това не е достатъчно.

— Е, твоят приятел Алекс трябва да е щастлив тази вечер — забеляза Лени. — Знаеш ли, когато ни запозна, не бях сигурен за него.

— Наистина ли? — попита тя неопределено.

— Да, но той е свестен човек. Харесва ми.

— Радвам се, защото Алекс ми беше много добър приятел, докато те нямаше.

Той я погледна — зелените му очи се впиха в нейните.

— И това ли беше всичко?

Тя не се поколеба.

— Да, това беше всичко.

— Той много си пада по тебе.

— В никакъв случай.

— О, да.

За няколко минути потънаха в мълчание, докато лимузината им си пробиваше път към театъра.

— Ами Клаудия? — попита Лъки и наруши тишината. — Ти ми каза какво е направила тя за тебе… Беше ли ти само приятелка?

— Разбира се — бързо отговори той.

— Значи, може би някой ден ще отидем да я видим.

— Може би…

— Както и да е — каза Лъки. — Очаквам тази вечер и след това… Имам голяма изненада за тебе.

— Каква?

— Познай.

— С тебе никога не бих имал шанс. Ти придаваш съвсем ново значение на думата „непредсказуема“.

— Взимам си шест месеца отпуска от студиото.

Той се изпъна на седалката.

— Какво ще направиш?

— Чу ме. Ще си направим околосветско пътешествие… — ти, аз, децата. Никаква работа, само ще се забавляваме. Мисля, че го заслужаваме.

— Любима, не е необходимо да правиш такова нещо за мене…

— За нас е — прекъсна го тя и го загледа съсредоточено. — А когато се върнем, можеш да решиш какво искаш да правиш.

— Знаеш ли — бавно започна той. — Мислех си… Няма да имам нищо против да започна да режисирам…

— Тъкмо имам студио за тебе!

— Тази вечер си много забавна.

Тя направи гримаса, черните й очи блестяха.

— Всичко, което ще те направи щастлив.

— Ти ме правиш щастлив — винаги си го правила. Ти си най-специалната жена на света и аз те обичам повече, отколкото мога да изразя с думи.

— И аз те обичам, Лени — меко каза тя. — И винаги ще те обичам.

Усмихнаха се един на друг и си стиснаха ръцете, сякаш никога не се бяха разделяли.