— Лицето й е монтирано на друго женско тяло — каза той остро, размахвайки списанието пред нея. — Тези снимки са фалшификати.

— Аз не гледа такава мръсотия — рече Донатела, съжалявайки, че го е поканила.

— Годеницата ми се опита да се самоубие заради тези снимки — рязко произнесе Стивън. — И всичко заради вашия гаден, садистичен съпруг, който е издал тази гнусотия.

Тя знаеше, че Сантино притежава издателска компания. Той винаги й беше казвал, че издават технически книги, а не светски списания. Сега тя имаше порнографии в собствения си дом и един ядосан адвокат обвиняваше Сантино, че той е отговорен за това.

Телефонът иззвъня. Доволна от прекъсването, тя се втурна да отговори.

— На Блуджей уей има къща, където вашият съпруг държи предпочитаните си любовници — прошепна съскащ женски глас. — Елате сама да се уверите. Колата му е отвън.

Донатела избута адвоката навън. Ако можеше да хване Сантино с някоя от неговите любовници, щеше да го накара да се търкаля в краката й като свиня. Мърморейки на себе си, тя забърза към колата си и се втурна да излови кръшкащия си съпруг.

За Донатела не беше проблем да намери Блуджей уей. Тя паркира до колата на Сантино, измина разстоянието до къщата и позвъни на вратата. След малко вратата се отвори около три сантиметра и Зико, един от телохранителите на съпруга й, се подаде през цепнатината. Донатела ритна силно вратата и нарани крака си на процепа.

— Къде си скрил съпруга ми? — поиска да знае тя.

— Госпожа Бонати — произнесе вцепененият Зико, отваряйки вратата по-широко и забелязвайки двама мъже да идват по пътеката зад нея.

— ФБР — каза единият от тях, показвайки идентификационната си карта.

Пренебрегвайки двамата мъже, Донатела се втурна в къщата и се оказа лице в лице с гъвкава блондинка.

— Госпожа Бонати — каза блондинката, сякаш я беше очаквала.

Донатела се втренчи в нея.

— Тук ли е моят Сантино?

— Тук е — спокойно отговори блондинката. — Преди да го видите, вие и аз ще поговорим.

— Той спал ли с тебе? — извика Донатела.

Двамата агенти на ФБР отместиха Зико и се втурнаха в къщата, размахвайки пистолети. Зико се понесе след тях.

— Кои са тези хора? — изпищя Донатела.

— Застани до стената и млъкни — заповяда един от мъжете.

След това от задната част на къщата се чу силен трясък, последван от няколко пистолетни изстрела. Донатела преодоля себе си. Без да забелязва мъжете от ФБР, тя се втурна надолу по коридора срещу шума. Един мъж блъскаше едно момченце и една тийнейджърка към хола. Донатела се втурна през тях и влетя в помещението, от което те бяха излезли. Тялото на Сантино беше проснато на пода до леглото. Беше облян с кръв и много мъртъв.

— За Бога! За Бога! За Бога! — ревеше Донатела.

Тъмнокоса жена стоеше все още в стаята. Донатела я разпозна като Лъки Сантейнджело, враг на семейство Бонати.

— Кучка! — истерично изкрещя Донатела. — Ти застреляла съпруга ми! Ти го уби! Видях те!

Останалото беше голяма бъркотия. Пристигна полицията и арестува Лъки Сантейнджело за убийството на Сантино. Месеци по-късно, когато делото влезе в съда, стана ясно, че истинският извършител не е Лъки, а Бриджит Станислополус, млада наследница, която Сантино отвлякъл и докато изнасилвал шестгодишния й доведен брат, Боби — сина на Лъки, — тя го застреляла. Всичко беше записано на видеолента — доказателство, което беше представено в съда.

Бриджит беше освободена, както и Лъки.

Донатела остана вдовица с четири деца за отглеждане. Беше изпълнена с непростима ярост. Сантино може и да беше невярна свиня, но беше нейната невярна свиня и баща на децата й. Нещо трябваше да бъде направено, за да отмъсти за смъртта му. Освен всичко друго тя беше сицилианка, а ако член на семейството бъде брутално убит в Сицилия, следваше вендета. Беше въпрос на чест. Нямаше значение колко време щеше да отнеме.

Карлос, по-големият брат на Сантино, дойде да я види, предлагайки да се погрижи за целия бизнес на Сантино, като й отделяше нищожната част от пет процента. Донатела му каза, че ще си помисли, въпреки че изобщо нямаше намерение да постъпва така. Вместо това тя се срещна със счетоводителя на Сантино Джордж и започна да се образова. Основният бизнес на Сантино беше внос-износ, който, както тя откри, носеше годишна печалба от милиони долари, повечето в брой. Той притежаваше и недвижими имоти, както и интереси в две казина в Ню Джърси и много доходна издателска компания — която наистина издаваше техническа литература наред с подбрано меко и твърдо порно. С помощта на Джордж Донатела откри, че тя е официалният съдружник на Сантино. Той често беше поставял документи пред нея, карайки я да ги подписва. Тя не се беше осмелила да го попита. Резултатът беше, че сега всичко й принадлежеше.

Джордж Ландсман беше невзрачен човек, който не се забелязваше на общия фон с меките си маниери и тихия си глас. Той беше довереният лейтенант на Сантино — нямаше нищо, което той да не знае за бизнеса. Можеше и да е кротък, но Джордж беше истински финансов магьосник. След като го наблюдава известно време, Донатела разбра, че той е напълно способен да продължи успешно да движи нещата. Тихичко, с помощта и окуражаването на Джордж, тя започна да се запознава с всичко и скоро осъзна, че ако планира да поеме всичко, ще трябва да се освободи от идиотския си акцент, да свали килограми и да си направи прическа.

След като веднъж тръгна по пътя на самоусъвършенстването, вече не можеше да спре. Първо изчезна акцентът, след това — килограмите. Пластичната хирургия й даде по-малък нос, твърдо чене и по-високи скули. С помощта на хирургията намали гърдите си. Отряза дългата си коса и я боядиса. Закупи си цял гардероб с дрехи на прочути дизайнери и няколко вносни бижута.

Някъде по пътя на усъвършенстването се омъжи за Джордж, който, както се изясни, винаги си беше падал по нея — дори и когато тя беше дебела и едва можеше да говори на английски. Думата „оргазъм“ влезе за първи път в речника й. Тя беше определено по-щастлива, отколкото е била някога преди, особено когато откри, че притежава умения на способна бизнес дама.

Под ръководството на Джордж тя навакса знанията за живота за много кратко време. И когато накрая почувства, че е готова, сама започна да прави сделки с устните съвети на Джордж зад гърба си. Първо продаде издателската фирма и използва парите, които получи, за да придобие компания за козметика. Месеци по-късно се освободи и от козметичната компания, при това с печалба, и пое верига от малки хотели. Шест месеца по-късно продаде хотелската верига повече от два пъти по-скъпо, отколкото беше платила за нея. От този момент нататък наистина беше в бизнеса. Придобиването на собственост беше станало нейната игра.

Карлос, братът на Сантино, беше впечатлен. Той отново дойде да я види и този път й предложи да станат партньори. Тя обърна всичко наопаки, което никак не понесе на Карлос, който си мислеше, че тя би трябвало да му целува задника.

— Какво правиш за Лъки Сантейнджело? — настоя тя пред него. — Знаем, че семейство Сантейнджело е отговорно за убийството на Сантино, а ти ги оставяш да се измъкнат. Ако ти не направиш нещо, аз ще го направя.

Карлос се втренчи в съпругата на мъртвия си брат. Този път беше съвсем различна. От пухкава глупава домакиня тя се беше превърнала в нещо като бизнес-динамо, дори се беше научила да говори езика без тъпия си акцент. Но наистина ли си мислеше, че е способна да се погрижи за Лъки Сантейнджело? Нямаше начин.

— Да. И какво ще направиш? — попита Карлос, едва прикриващ подигравката.

— Там, откъдето идвам, уважаваме традициите — злобно отговори Донатела, мислейки си, че този е по-мъртъв и от своя брат.

— Не си го и помисляй — произнесе Карлос, ядосан, че тази жена си позволява да говори с него по такъв начин. Това, от което имаше нужда тя, беше истински мъж, който да затвори устата на пластично оформеното й лице.

Донатела вдигна вежди.

— Така ли? — каза само.

— Да, така — контрира той.

Плановете на Карлос не успяха. През декември 1985 година той падна злощастно от деветнадесетия етаж на дома си в Сенчъри Сити. Никой не знаеше как се случи. Но Донатела знаеше. Отговорна беше Лъки Сантейнджело.

Донатела реши, че е нейна работа постоянно да проваля Лъки. И с това в главата й се беше родил отчаяният план да я унищожи.

* * *

Всеки ден в четири следобед Санто се връщаше от училище у дома. Той имаше най-много няколко часа спокойствие, преди глупавата му майка да се появи и да започне да се суети около него. За щастие, тя и никаквия му втори баща никога не се прибираха в къщи преди седем, така че това му осигуряваше достатъчно време да прави каквото му харесва, без някой от тях да пъха пречкащия си нос в неговите работи.

Той мразеше майка си. Всеки ден си мислеше колко много я мрази и колко е нечестно това, че тя е още жива, докато баща му е мъртъв. Защо не я бяха убили нея? Защо тъпият й задник не беше погребан три метра под земята? Единствената й добра страна беше, че е лесна. Обикновено той можеше да получи всичко, което пожелае — особено след като всичките му сестри бяха отведени оттук, оставяйки го в позицията на номер едно.

Що се отнася до Джордж, той мразеше и него. Той беше слабохарактерен парцал, който майка му добре подритваше нагоре-надолу. Той не му беше доведен баща. Беше нищо.

Санто смяташе часовете между четири и седем следобед за своето специално време. Първо изпуши няколко цигари марихуана; после се възнагради със сладкиши и сладолед. След това се втурна яростно да атакува порно-списанията, скрити в заключен гардероб. Ако момичетата му завъртаха главата, той се измъкваше — най-вече защото пазеше цялата си енергия за НЕЯ.

Тя беше нещо специално, създадено за негово удоволствие. Тя беше всичко, което един мъж може някога да си пожелае. Не че той беше точно мъж. Беше на шестнадесет, а да си на шестнадесет е гадно.